Решение № 20 от 2.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10307/2016 г.

Решение № 20 от 2.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10307/2016 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Ц. А. А. от гр. В. -лично и със съгласието на майка му В. П. - Апостолова, срещу решение № 290 от 25.07.2016 г., постановено по адм. д. № 239/2016 г. по описа на АС-В., в частта му, в която е отхвърлен предявения от касатора срещу ОД на МВР- В. иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, причинени на граждани и юридически лица /ЗОДОВ/ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на незаконосъобразно задържане със заповед № 192/08.05.2014 г. на полицейски орган -инспектор "КП" при РУП-В. за разликата над присъдения размер от 1000 лв до пълния предявен размер от 5000 лв, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 26.01.2016 г. до окончателното й изплащане. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 208, т. 3 от АПК. Твърди, че неправилно е приложен критерият "справедливост" при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, с което е нарушен материалният закон. Моли съдебното решение да бъде отменено като неправилно в обжалваната му част, като ВАС, вместо него, да осъди ответника да заплати пълния претендиран размер на обезщетението с произтичащите от това правни последици. Срещу същото съдебно решение, но в осъдителната му част, е предявена касационна жалба и от ОД на МВР- В.. Този касатор твърди неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - неправилно и в противоречие със събраните по делото доказателства съдът бил приел за основателна претенцията на ищеца до размер от 1000 лв, тъй като неправилно е заключил, че са доказани всички изискуеми по закон материалноправни предпоставки по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на държавата за вреди. Моли съдебното решение в осъдителната му част да бъде отменено и, вместо него, ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли изцяло предявения от Ц. А. иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от отменената заповед за полицейско задържане като неоснователен и недоказан. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател Ц. А., не се явява и не се представлява. От същия по делото е депозиран писмен отговор на касационната жалба, предявена от ОД на МВР - В., с развити в него съображения по съществото на спора, т. е. за основателност на предявената от него жалба и неоснователност на касационната жалба на ОД на МВР - В. Касационният жалбоподател, ОД на МВР - В., редовно призован, не се явява, не се представлява и не депозира писмени бележки по същество. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност и на двете касационни жалби. Касационните жалби са подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежни страни, за които съдебното решение в атакуваните му части е неблагоприятно, поради което са допустими. Разгледана по същество, касационните жалби са неоснователни по следните съображения: С обжалваното решение АС- В. е уважил частично иска на Ц. А. А. срещу ОД на МВР - В. за присъждане на обезщетение за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, като е осъдил ответника да заплати на ищеца- лично и със съдействието на майка му В. Л. П. - Апостолова- сумата от 1000 лв, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 26.01.2016 г. до окончателното й изплащане и е отхвърлил иска за разликата над 1000 лв до пълния предявен размер от 5000 лв, както и претенцията за законна лихва за периода от датата на задържането му - 08.05.2014 г. до окончателното й изплащане. Претенцията на ищеца е за неимуществени вреди, изразяващи се в негативни психически усещания- срам, унижение, обида от неправомерното му задържане в училищния двор пред съучениците му от класа и пред погледите на други ученици от училището, възприели ареста му, довели като изживявания и до по-тежки последици - нежелание да ходи на училище, затваряне в себе си и др. - причинени му от отменен като незаконосъобразен административен акт - Заповед рег. № 192 от 08.05.2014 г. на полицейски орган при РУ на МВР - В. за задържане на лице за срок до 24 часа. За да стигне до този правен резултат, Административен съд - В., след обсъждане доводите на страните и събраните по делото доказателства- поотделно и в тяхната цялост, е приел, че предявеният иск е основателен, тъй като са налице всички елементи от сложния фактически състав на отговорността за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - налице е отменен като незаконосъобразен с влязло в сила съдебно решение административен акт на държавен орган, издаден в упражняване на административна дейност по чл. 63 от ЗМВР; от този отменен административен акт за ищеца са настъпили част от твърдените от него неимуществени вреди -претърпени негативни психически изживявания, причинени от отвеждането му от представители на МВР от училищния двор пред погледа на съучениците му, което впоследствие е повлияло както на Ц. А. по отношение съучениците му, така и на отношението на съучениците към ищеца; налице е и пряка и непосредствена причинно- следствена връзка между незаконосъобразния административен акт и настъпилите вреди. След подробно обсъждане на института на определяне размера на доказаните по основание неимуществени вреди " по справедливост" по смисъла на чл. 52 от ЗЗД и, изхождайки от обективните критерии за това -характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение, АС- В. е стигнал до извода, че справедливият размер на обезщетението в конкретния случай възлиза на 1000 лв, поради което е уважил иска до този размер и е отхвърлил същия за разликата от 1000 лв до пълния претендиран размер от 5000 лв. Съдът е коригирал и претенцията за законна лихва върху присъдената сума, позовавайки се на т. 4 от ТР № 3/?№ № " г. на ОСГК на ВКС, съгласно която началният момент, от който се дължи законна лихва върху претенцията за вреди по ЗОДОВ, е датата на влизане на съдебното решение, с което е отменен като незаконосъобразен административния акт в сила. На това основание АС- В. е присъдил законна лихва върху уважената сума от 1000 лв, считано не от датата на претендирането й- 08.05.2014 г., а от датата на влизане на съдебното решение за отмяна на Заповед за задържане по чл. 63 от ЗМВР № 192/08.05.2014 г. в сила - т. е. от 26.01.2016 г. Обжалваното съдебно решение е правилно. Настоящият касационен състав на ВАС споделя изцяло правния извод на АС- В. за наличие и доказаност по делото на всички елементи от сложния фактически състав на отговорността за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ- налице е отменен с влязло в сила съдебно решение поради материалната му незаконосъобразност административен акт - заповедта за задържане по чл. 63 от ЗМВР, от неправомерното задържане на ищеца- ученик в осми клас пред съучениците му и престоя му в полицията, без контакт с родителите му и без осигуряване на задължителна адвокатска защита, за ищеца реално са настъпили твърдените от него неимуществени вреди, като същите се в пряка причинно-следствена връзка именно със заповедта за задържане на лице до 24 часа. Неоснователни по горните съображения са развитите от ОД на МВР - В. в жалбата на този касатор доводи за неправилност на съдебното решение в осъдителната му част поради недоказаност кумулативното наличие на материалноправните предпоставки на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. От ангажираните от ответника в първоинстанционното производство писмени и гласни доказателства не се установяване нито ненастъпване на твърдените от Ц. А. неимуществени вреди, нито липсата на причинно-следствена връзка между отменената като незаконосъобразна заповед за полицейско задържане по чл. 63 от ЗМВР и претендирания вредоносен резултат. Правилно съдът е определил и размера на дължимото на Апостолов обезщетение за вреди от задържането до 24 часа по реда на чл. 52 от ЗЗД. Претенцията в размер на 5000 лв обезщетение за неимуществени вреди обхваща не само периода на отшумяване на последиците от предизвикания стрес в резултат на начина на задържане - по време на час по физическо възпитание в училищния двор и от самото 24-часово задържане, но и други източници на тези вреди -самото досъдебно производство, приключило с прокурорско постановление за прекратяване, както и заповедта за налагане на наказание "преместване в друго училище", която съставлява самостоятелен административен акт, подлежащ на обжалване, евентуална отмяна и основание за претендиране на вреди по ЗОДОВ. Неоснователни са застъпените от касатора Ц. А. в жалбата му пред ВАС доводи за занижен размер на присъденото му обезщетение поради несъобразяване от страна на АС-В. с материалноправната разпоредба на чл. 52 от ЗЗД и установените в съдебната практика обективни критерии за "справедливост" по смисъла на този законов текст. Съгласно чл. 4 от ЗДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Законът не установява критериите за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди. Съгласно § 1 от ЗОДОВ за неуредените въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските и трудовите закони. В случая приложение намира разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, съгласно която обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Изискването за справедливо определяне на обезщетението за неимуществени вреди е свързано с преценката на конкретни обективно настъпили обстоятелства, включително и периода, през който те са търпени. Безспорно ищецът е претърпял негативни усещания от отвеждането му с белезници от училищния двор пред съучениците му и от неправомерното му задържане до 24 часа в полицейското управление. Съдът правилно и в съответствие с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД е приел, че за тези неимуществени вреди се дължи обезщетение в размер от 1000 лв, като правилно е съобразил периода на неправомерното задържане на ищеца, интензитета на преживените от него негативни емоции, времетраенето им и тази част от претендираните неимуществени вреди, които действително са в пряка причинно-следствена връзка именно с отменената като незаконосъобразна заповед за полицейско задържане по чл. 63 от ЗМВР. С оглед гореизложеното и двете касационни жалби са неоснователни, а атакуваното с тях съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение