Решение № 4616 от 2.5.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 6 Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на "Н2О Трейдинг" ЕООД, гр. София подадена чрез адв. Я. Христев, против Решение 4675 от 07.07.2022 г., постановено по адм. д. 10431/2021 г. по описа на Административен съдСофия град, с което е отхвърлена жалбата срещу Ревизионен акт Р-22221020004970-091-001 от 22.04.2021 г., издаден от органите по приходите при Териториална дирекция (ТД) на Национална агенция за приходите (НАП) София, потвърден и изменен с Решение 1245 от 16.08.2021 г от директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика /ОДОП/ София при Централно управление /ЦУ/ на НАП, с който установеният с РА резултат по ЗДДС за данъчни периоди: м. 04.2020 г. от ДДС за внасяне в размер на 1 054.13 лв. е изменен в размер на 1 247.18 лв.; м. 05.2020 г. от ДДС за внасяне в размер на 2 745.85 лв. е изменен в размер на 3 132,11 лв.; м.10.2020 г. от ДДС за внасяне в размер на 547.32 лв. е изменен в размер на 2 617.88 лв., а в частта за установените задължения за лихви по ЗДДС за данъчни периоди м.09.2020 г. и м. 10.2020 г. е потвърден. И ревизираното дружеството е осъдено да заплати в полза на бюджета на дирекция "ОДОП" София при ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 260 лв. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, в нарушение на материалния закон и при необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По съображения и оплаквания, подробно развити в касационната жалба, касаторът моли да се отмени първоинстанционното решение и да му се присъдят сторените разноски за двете инстанции. Ответникът Директор на дирекция "ОДОП" - София при ЦУ на НАП гр. София, чрез юриск. Мирчева оспорва касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея касационни оплаквания, съгласно разпоредбата на чл. 218 и чл. 220 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Предмет на оспорване пред Административен съд София град е бил Ревизионен акт Р-22221020004970-091-001 от 22.04.2021 г. издаден от органите по приходите при ТД на НАП - София, потвърден и изменен от директора на дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП с решение 1245 от 16.08.2021 г., като са определени задължения в коригирания размер, а за установените задължения за лихва за м. 09.2020 г. и м. 10.2020 г. е потвърден, с който на дружеството е отказано право на приспадане на данъчен кредит общо в размер 56 983.33 лв. за данъчни периоди м. 04.2020 г. и м. 05.2020 г. по фактури за авансови плащания, издадени от Вада Консулт ЕООД, както и установени задължения за ДДС на основание чл. 79, ал. 1 от ЗДДС в размер 551. 33 лв. за данъчен период м. 10.2020 г. Решението е неправилно. При постановяването му са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Обжалваното решение не отговаря на процесуалните изисквания за постановяването му поради допуснати от административният съд процесуални нарушения по чл. 12 от ГПК, приложими на основание § 2 от ДР на ДОПК. Решението не съдържа собствени мотиви съобразно изискванията на чл. 172а, ал. 2 АПК, в които да са посочени исканията и възраженията на страните, да е направена преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение, както и правните изводи на съда въз основа на установените от доказателствената съвкупност факти и обстоятелства. Касационна инстанция намира, че АССГ не е формирал самостоятелни фактически изводи. В обстоятелствената част на решението са изброени и описани процесуалните действия на органите по приходите в хода на ревизията, цитирани са заключенията на изслушаните по делото експертизи и като свои изводи решаващият състав е посочил тези вече формирани при проверката по административен ред на ревизионния акт и изложени в решение на директора на дирекция "ОДОП" София. Няма пречка при извършената преценка относно законосъобразността на РА, съдът да сподели тезата на органите по приходите, но това следва да бъде извършено след обсъждане на всички представени по делото доказателства, включително и тези, които са приложени от жалбоподателя, както и да се дадат конкретни отговори на направените в жалбата възражения и оплаквания. Направеното глобално обобщение и принципно позоваване на практиката СЕС е неконкретно и е равнозначно на липса на мотиви. Основателно касаторът твърди, че мотивите на съдебното решение са в противоречие със събраните по делото доказателства като част от тях са маркирани, но не са обсъдени от съда. Съществени нарушения на процесуалните правила са допуснати и в процеса по събиране на доказателства относно установяване на вида и периода на предприетите от дружеството действия за разработка на вкусовете, есенциите, етикетите и т. н. на напитките, които са предмет на бутилиране по Договор от 15.05.2020 г., за които приходната администрация е твърдяла, че са последващо съставени. По ангажираните от жалбоподателя доказателства - кореспонденция и оферта за изработка на възложените аромати, приети в открито съдебно заседание на 17.01.2020г., липсва произнасяне от съда. Не са обсъдени представените доказателства във връзка с изработката и релевантното данъчно събитие. Съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, от категорията на съществените, тъй като е нарушено правото и възможността за защита. Като инстанция по същество на спора съдът има процесуално задължение да изясни спора, за което следва да указва на страните по реда на чл. 171, ал. 1 и ал. 4 от АПК наличието на формални грешки или неясноти в изявленията, да указва за кои обстоятелства от значение за делото не се сочат доказателства, а в определени случай да събира и служебно доказателства. Неизлагането на собствени за съда мотиви препятства настоящата инстанция да провери кои правнорелевантни факти съдът е приел за установени и въз основа на кои доказателства, респективно как те са отнесени към приложимата материално правна разпоредба. Решаването на спора по същество предполага самостоятелна преценка на събраните доказателства и обсъждането им, с оглед формирането на собствени на съда фактически изводи. Липсата на относими към спора мотиви е пречка за осъществяване касационен контрол на първоинстанционното решение, което налага отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото съдът следва да изложи фактически изводи, като извърши анализ на всички релевантни към спорния предмет обстоятелства и доказателства. За изясняване на спора е необходимо да се обсъди доказателствената сила и относимостта на събраните доказателства и евентуално да се допусне събирането и на други доказателства и доказателствени средства. На основание чл. 221, ал. 2 от АПК обжалваното решение следва да бъде отменено и съгласно чл. 222, ал. 2, т. 1 и т. 2 от АПК делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При този изход на спора въпросът за разноските следва да бъде разрешен съгласно разпоредбата на чл. 226, ал. 3 АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. второ и чл. 222 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,