Решение № 3113 от 23.3.2023 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Т. Ангелов от [населено място], община Димитровград, чрез пълномощника адвокат В. Челебиев, против Решение 111/23.02.2022 г. по адм.дело 1214/2021 г. на Административен съд- Хасково, с което е отхвърлена жалбата му против Решение 1012-26-464-1/16.11.2021 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ - Хасково, с което е оставен в сила отказ за заверка на осигурителен стаж, изх.4004-26-78-12/08.10.2021 г. на контролен орган на ТП на НОИ- Хасково. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и процесуалните правни норми- касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Подчертава се, че първоинстанционният съд е игнорирал факта, че по случая има издадени задължителни предписания и същите не са влезли в сила, поради което е неправилно приложено материалното право. Иска отмяна на първоинстанционното решение и претендира разноски. Ответникът по касационната жалба- директорът на ТП на НОИ-Хасково, при редовно призоваване, не се явява и не се представлява, но е депозирал становище по касационната жалба, в което я оспорва изцяло. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение пред двете съдебни инстанции. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. С Определение от 22.11.2022 г. по настоящото дело, по молба на касатора, на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК, вр. с чл.144 АПК, е спряно производството по делото до приключване със съдебно решение на производството по адм.д.4653/2022 г. на ВАС, VІ отделение. Предмет на цитираното решение, имащо преюдициално значение за настоящия спор, са Задължителни предписания ЗД-1-26-01014271/08.10.2021 г. за заличаване на данните, подадени съгласно чл.5, ал.4 от КСО за лицето Т. Ангелов, във връзка с подадено от него заявление на 16.09.2021 г. до ТП на НОИ- Хасково за удостоверяване на осигурителен стаж и възраст. С Решение 605/18.01.2023 г. по адм.д.4653/2022 г. , Върховният административен съд е оставил в сила Решение 190/24.03.2022 г., постановено по адм.д.1199/2021 г. на АС- Хасково, с което е отхвърлена жалбата на Т. Ангелов срещу Задължителни предписания ЗД-1-26-01014271/08.10.2021 г. на контролен орган на ТП на НОИ- Хасково. След приключване на адм.д.4653/2022 г. на ВАС, настоящият касационен състав, с определение от 30.01.2023 г. е възобновил производството по адм.д.3221/2022 г. на ВАС. С обжалваното решение Административен съд- Хасково е отхвърлил жалбата на Т. Ангелов срещу Решение 1012-26-464-1/16.11.2021 г. на директора на ТП на НОИ - Хасково, с което е оставен в сила отказ за заверка на осигурителен стаж, изх.4004-26-78-12/08.10.2021 г. на контролен орган на ТП на НОИ- Хасково. От фактическа страна по делото е установено, че Т. Ангелов е подал заявление на 16.09.2021 г. до директора на ТП на НОИ- Хасково, с което е поискал заверка на осигурителната си книжка за периода от 01.10.2012 г. до 31.12.2015 г. и за периода от 01.01.2016 г. до 31.08.2021 г. По повод заявлението е инициирана проверка, в хода на която е установено, че Т. Ангелов е вписан в Регистър БУЛСТАТ като земеделски стопанин, отглеждащ домашни птици/ кокошки носачки/. Същият има валидни регистрации като земеделски стопанин като за периода от 01.08.2012 г. до 11.06.2021 г. и регистрация на 08.02.2021 г., валидна до края на срока по чл.12, ал.2 от Наредба 5 от 2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания за следващата стопанска година. Лицето е имало вписан животновъден обект, находящ се в [населено място], община Димитровград, от 2012 г., но няма подадено заявление за регистрация на животновъден обект по реда на чл.137 от Закона за ветеринаромедицинската дейност, поради което не може да бъде определен неговият вид- дали е тип лично стопанство или тип ферма . Обектът, въпреки вписването, не е преминал режим на одобрение за регистрация по чл.137 ЗВМД. Във връзка с това е постановен отказ за заверяване на осигурителен стаж по подаденото от Т. Ангелов заявление от 16.09.2021 г. за периода от 01.10.2012 г. до 31.08-2021 г. Първоинстанционният административен съд е изяснил релевантните за спора факти и обстоятелства в съответствие със събраните по делото писмени доказателства и е формирал законосъобразни изводи, отхвърляйки жалбата. Решението е правилно. Съдът правилно е посочил, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган по чл. 117, ал. 1, т. 4, вр. чл. 107, ал. 1 и ал. 2, т. 1 КСО, във връзка с упражняване правомощията му по контрол по спазването на нормативните актове по държавното обществено осигуряване. Инидидуалният административен акт е в предвидената от чл. 59, ал. 2 АПК форма и в срока по чл. 117, ал. 3 КСО, като е мотивиран с фактическите и правни основания за издаването му. Не са допуснати нарушения на производствените правила, които да са от категорията на съществените. Първоинстанционният съд подробно и правилно е тълкувал материалния закон. Спорът по случая е дали касаторът попада в кръга на лицата по §1, ал.1, т.5 от ДР на КСО и съответно дали подлежи на осигуряване за периода от 01.10.2012 г. до 31.08.2021 г. Оспореният отказ за заверка на осигурителен стаж и доход от 08.10.2021 г. от контролен орган в ТП на НОИ Хасково, потвърден с Решение 1012-26-464-1/16.11.2021 г. на директора на ТП на НОИ - гр. Хасково е издаден на основание чл.108, ал.1, т.3 от КСО, тъй като при извършена проверка на самоосигуряващото се лице дали същият упражнява трудова дейност в качеството си на земеделски производител и дали отговаря на условията на чл.10, ал. 1 КСО и § 1 ал. 1, т. 3 и т. 5 ДР на КСО е констатирано, че Т. Ангелов, като земеделски стопанин, отглеждащ домашни птици в населено място, общ. Димитровград има регистриран животновъден обект, съгласно чл. 5, ал. 3 от Наредба 3/29.01.1999 г. за създаване и поддържане регистъра на земеделските стопани - тип лично стопанство , което не позволява произвеждането и продажбата на животновъдна стока. Предвид това, обосновано административният орган е приел, че лицето не попада в обхвата на §1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО, тъй като няма право да предлага на пазара произведените суровини и храни по аргумент от чл. 13 ал. 4 от Закона за животновъдството. Правилно съдът е приел, че не е налице идентичност между понятията земеделски производител и осигурено лице . Това са и материалноправните предпоставки за издаване на отказа за заверка на осигурителния стаж и доход на административния орган. В тази връзка са издадени и задължителни предписания от административния орган, като е предписано осигурителят/самоосигуряващият се да подаде в ТД на НАП Пловдив офис Хасково декларация, образец 1 по чл.5 ал. 4 от КСО за самоосигуряващото се лице, съдържащи заличаващи данни за периода от 01.10.2012 г. до 31.08.2021 г. Към настоящия момент тези задължителни предписания са влезли в законна сила / Решение 605/18.01.2023 г. по адм.д.4653/2022 г. на Върховния административен съд/. Правилно съдът е тълкувал разпоредбата на § 1, т. 5 ДР на КСО и обосновано е приел, че за да отговаря на условието за регистриран земеделски производител, лицето следва да произвежда растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба и да е регистрирано по установения ред. Действително Т. Ангелов е регистриран като земеделски стопанин, по реда на Наредба 3/29.01.1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани за отглеждане на домашни птици, но правилно съдът е приел, че регистрацията като земеделски стопанин не е достатъчна, за да обоснове възникване на осигурително правоотношение, независимо че за лицето са подавани данни по чл.5, ал.4 от КСО и са внасяни осигурителни вноски. За целите на осигуряването в § 1, ал.1, т.5 от ДР на КСО е налице изискване произвежданата продукция да е предназначена за продажба, за което земеделският стопанин следва да има съответната регистрация. Безспорно е установено по случая, че процесният обект не е регистриран по надлежния ред / чл.137 ал.1 от ЗВМД/, а лицето попада извън кръга на лицата по §1 ал.1 т.5 от ДР на КСО и следователно не се явява осигурено лице по чл. 4, ал. 3, т. 4 КСО. С оглед изложеното и приложимите разпоредби на чл. 4, ал. 3, т. 4 и ал. 4 от КСО, се налага извод, че в кръга на задължително осигурените по КСО лица попадат само земеделски стопани, за които се предвижда кумулативно да произвеждат продукция, предназначена за пазара и да са спазили специфичните изисквания за регистрация по установения ред във връзка с извършването именно на тази дейност, т.е. продукцията да се произвежда в съответен вид стопанство, за което законът изрично регламентира възможност да бъде предлагана на пазара. Обстоятелството дали продукцията от личното стопанство в действителност е била периодично продавана е ирелевантно, доколкото в тази хипотеза не може да се приеме, че е извършвана трудова дейност по смисъла на КСО. Изложените в обратната насока оплаквания са неоснователни. Посочените по-горе предпоставки следва да са налице в условията на кумулативност и те следва да бъдат установени от лицето, което претендира благоприятни за себе си правни последици и което в конкретния случай не е сторено. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че са налице материалноправните основания за издаване на оспорения отказ, като в административното и съдебното производство не са представени доказателства, с които да се оборят фактическите установявания на административния орган. Първоинстанционният административен съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на спора и направеното искане от ответника за присъждане на разноски, съдът намира, че такива следва да се възложат на касатора само за касационната инстанция /за първата съдебна инстанция са присъдени/ и те следва да са в размер на 100 лева, на основание чл.143, ал.3 АПК, вр. с чл.78, ал.8 от ГПК, вр. с чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,