Решение № 106 от 25.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3658/2008 г.

Решение № 106 от 25.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3658/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Мария Иванова Производството е по чл. 218а от ГПК, отм., вр . с § 2 от ПЗР на ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. Н., Я. Г., Е. Н. и С. Н. срещу въззивното решение на Софийски градски съд /ГС/ по гр. д. № 2252/04 г. В жалбата се правят оплаквания за неправилност - необоснованост и незаконосъобразност, на решението и се иска отмяната му. Ответниците по жалба В. М. и М. М. я оспорват като неоснователна. Останалите ответници-физ. лица, изброени поименно в протокола от съд. заседание и М. на з. и х., не изразяват становище. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима. ВКС на РБ, като разгледа жалбата по реда на чл. 218е от ГПК, намира следното по заявените с нея касационни основания: С обжалваното въззивно решение е отхвърлен предявеният от касаторите срещу ответниците установителен иск по чл. 26, ал. 2 от ЗЗД - за признаване нищожността на договор за делба на наследствени недвижими имоти от 23.11.1946 г., поради липса на съгласие за сключването му на една от сънаследниците - съделители М. Т. / позната още с имената М. Н. и М. В. М. /, която е майка и наследодател на ищците. Прието е, че ищците, чиято е доказателствената тежест да установят съществуването и съдържанието на договора, не са представили след поискване оригинала му / чл. 101 от ГПК/, поради което представеният препис е изключен от доказателствата по делото и претенцията им - отхвърлена като недоказана и неоснователна. Тези изводи са незаконосъобразни - поради неотделяне на спорното от безспорното и неправилно разпределена доказателствена тежест, но като краен резултат решението на ГС е правилно: Правният си интерес от установяването ищците обосновават с възстановяване на наследствените земи от ПК съгласно делбения протокол, който е представен в административната процедура за възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ. Последното е безспорно между страните и се установява от писмо на ПК от 30.06.97 г. и решение на РС по гр. д. № 1439/00 г. Или ответниците по делото не само че не оспорват съществуването на договора със страни и съдържание по представения неофициален препис / ксерокопие/, но са се позовали на него и са го използвали за установяване на свои права. Страната, която се ползва от договора носи в общия случай доказателствената тежест за действителността му, при съдебно й оспорване на посоченото основание. Делото е изяснено от фактическа страна, което позволява произнасяне по съществото на спора: Безспорно между страните - като наследници на общия наследодател В, е сключването на процесния договор за делба. Установено е / вкл. от признанието на отв. Г. В. В./ и това, че съделителката - наследодателка на ищците М/записана в договора като М. В. - т. 2/ била неграмотна. Тя не е подписала договора, а положила пръстов отпечатък - ответникът е присъствал на сключването на договора и сочи конкретно чии са положените под текста му подписи, а участието на М. В. при сключване на договора се установява и от св. И. Съгласно чл. 258 от действащия към сключване на договора ЗГС - в сила от 1.04.1930 г., отм. частните документи, издадени от неграмотни, трябва да носят знак от пръст - долната част на палеца на дясната ръка или ако не - на друг пръст, като се отбележи кой пръст и на коя ръка, с указание за името на неграмотния, който го е сложил и приподписан от двама свидетели. В случая под договора има само един пръстов отпечатък / в. л. Цолов/, с указание, че е на "М" / в. л. Чакърова/, приподписан от двама свидетели. Положени са и пет подписа - в. л. Чакърова. Изискването за издаване на частен документ от неграмотен е спазено за М. В. - неин пръстов отпечатък / според указанието срещу отпечатъка и показанията на св. И за участието й в договарянето/ с приподписване от свидетели, е поставен на договора. Така договорът не е нищожен поради липсващо съгласие на сочената съделителка и наследодател на ищците. Поради изложеното въззивното решение е правилно като краен резултат и следва да бъде оставено в сила. Затова ВКС на РБ, трето гр. о.