Решение № 7467 от 21.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2136/2021 г.

Решение № 7467 от 21.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2136/2021 г., VIII о., докладчик съдията Станимира Друмева Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС). Образувано е по касационна жалба на началник отдел "Оперативни дейности" в главна дирекция "Фискален контрол" при Централно управление на Националната агенция за приходите, подадена чрез юрисконсулт Недков, против решение № 6117 от 5.11.2020 г. на Административен съд София - град, постановено по адм. дело № 6303 по описа за 2020 г., с което е отменена заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-С462-0036433/26.03.2020 г. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът счита, че принудителната административна мярка е наложена от компетентен орган, при наличието на фактическо основание, без противоречие с относимите материалноправни разпоредби и е съответстваща на целта на закона. Искането от съда е да отмени оспореното решение и да постанови друго, с което да отхвърли жалбата на "Ка Инсайт" ЕООД като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "Ка Инсайт" ЕООД, чрез пълномощника адвокат Белелиева, оспорва касационната жалба като неоснователна и моли съда да остави в сила първоинстанционното решение като правилно. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и пледира за отмяна на първоинстанционното решение като неправилно. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Бургас е заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-С462-0036433/26.03.2020 г., издадена от началник отдел "Оперативни дейности" в главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на "Ка Инсайт" ЕООД, ЕИК[ЕИК], е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) "запечатване на търговски обект" - магазин за продажба на цветя, находящ се в гр. София, [улица] стопанисван от дружеството, и забрана за достъп до него за срок от четиринадесет дни, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. За да наложи ПАМ органът се е позовал на извършена проверка на 7.03.2020 г. в 12: 00 ч. в търговския обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС, при която посредством контролна покупка на цветя и саксии на обща стойност 66, 00 лв. е констатирано, че търговецът не регистрира и отчита извършената продажба от търговския обект чрез издаване на фискална касова бележка от въведеното в експлоатация и работещо към момента на проверката в обекта фискално устройство, нито чрез издаване на касова бележка от кочан при плащането на стоката. Сумата е заплатена в брой и приета от управителя в обекта. След легитимация на проверяващите е разпечатан дневен финансов отчет и КЛЕН от наличното фискално устройство, видно от който продажбата не е отразена като регистрирана чрез издаване на фискален бон. Констатираното се потвърждава и от дадените от управителя писмени обяснения. Попълнен е опис на паричните средства в касата към момента на започване на проверката и са установени разчетена касова наличност, регистрирана чрез фискалното устройство, в размер на 211, 30 лв., фактическа наличност в касата в размер на 660, 50 лв. и разлика в касовата наличност в размер на 449, 20 лв. Резултатите от проверката са обективирани в протокол сер. АА № 0036433/07.03.2020 г. За да отмени заповедта за прилагане на принудителната административна мярка като незаконосъобразна, първоинстанционният съд е формирал извод, че същата е издадена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила от гледна точка на мотивирането й, в отклонение от целта на закона и при нарушаване на принципите за съразмерност и истинност по чл. 6, ал. 2 и чл. 7, ал. 1 от АПК. Приел е, че изложените в нея мотиви за определяне на конкретната продължителност на мярката са пределно общи и неясно формулирани и не могат да бъдат обвързани с вида на констатираното нарушение, за което е приложена. Решението е неправилно. Оспорената пред първоинстанционния съд заповед за прилагане на ПАМ е издадена на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, съгласно която разпоредба принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. В нормата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта. Редът и начинът за издаване на фискални касови бележки и за установяване на дистанционна връзка с НАП са определени с Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба № Н-18/2006 г.). Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/2006 г., задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 - за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1. По силата на чл. 25, ал. 4 (Предишна ал. 3) от Наредба № Н-18/2006 г. (Доп. - ДВ, бр. 75 от 2019 г.), фискалната касова бележка в случаите по ал. 1 се издава при извършване на плащането, като лицата по чл. 3 са длъжни едновременно с получаване на плащането да предоставят на клиента издадената фискална касова бележка. Съобразно чл. 187, ал. 1 от ЗДДС, при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице. Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушения. В конкретния случай от представените протокол за извършена проверка, дневен финансов отчет от ЕКАФП, опис на парични средства в касата и обясненията на лицето, извършило продажбата, безспорно се установява, че от "Ка Инсайт" ЕООД не е изпълнено задължението за регистриране на извършената продажба на стока чрез издаване на касова бележка от монтираното и работещо в обекта фискално устройство, каквото е задължението на търговеца, нормативно установено. Направена е проверка на касовата наличност от фискалното устройство и фактическата такава, като е установена разлика в размер на 449, 20 лв. Установеното наличие на разлика в касовата и фактическата наличност е индиция за създадена организация в обекта при покупки на стоки да не се издават фискални касови бележки. При възникнало задължение за издаване на фискална касова бележа, такава не е била издадена, с което е нарушена разпоредбата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. При така установеното следва да се сподели изводът на приходните органи, че не се отчитат действителните приходи от продажби на стоки, което от своя страна води до отклонение от данъчно облагане и като е приел обратното съдът е постановил неправилно решение. В заповедта са изложени подробни мотиви относно наличието на предвидените от закона предпоставки за налагане на принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС и приложението на чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. Предвид факта на установено нарушение на реда и начина за издаване на съответен документ за продажба, за административния орган е било налице задължението при обвързана компетентност да наложи принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС с последиците по чл. 187, ал. 1 от ЗДДС, с оглед на което правилно е приложена относимата материалноправна разпоредба. Не се споделят от настоящия касационен състав мотивите на съда, че оспорената пред него заповед за прилагане на ПАМ е незаконосъобразна поради липса на изложени мотиви относно срока, за който се налага ПАМ. При определяне продължителността на срока на мярката административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност, като съобразява същия с оглед на всички факти и обстоятелства за конкретния случай. В случая е определил такъв в размер на 14 дни при максималния предвиден в закона 30-дневен срок, като е изложил обстоятелствата, които е взел предвид при определянето му. Посочил е, че установеното по съответния ред неспазване на задължението за отчитане на продажбите в обекта чрез издаване на фискална касова бележка води до негативни последици за фиска, тъй като не се води отчетност на реализираните от лицето приходи и по този начин се стига до отклонение от данъчно облагане. Мотивите на административния орган почиват на конкретни фактически основания и преценката относно продължителността на срока на ПАМ е в съответствие с тежестта на нарушението и с целите по чл. 22 от ЗАНН, за които мярката се налага - за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. Срокът е съобразен с установената фактическа обстановка, че при проверката в търговския обект е констатирана разлика между касовата и фактическата наличност, като са изложени достатъчно мотиви, позволяващи преценка за съответствие с принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК. Предвид изложеното първоинстанционното съдебно решение е неправилно и следва да бъде отменено, като вместо него на основание чл. 222, ал. 1 от АПК следва да бъде постановено друго по същество, с което да бъде отхвърлена жалбата на дружеството против оспорената заповед за прилагане на ПАМ като неоснователна. С оглед изхода от спора в полза на касационния жалбоподател следва да бъдат присъдени претендираните съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 186, ал. 4 от ЗДДС, обжалването на акта за налагане на принудителна административна мярка е по реда на АПК, поради което на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, касационният ответник следва да бъде осъден да заплати на Националната агенция за приходите юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. за всяка съдебна инстанция, съобразно вида и количеството на извършената дейност. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ, във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,