Решение № 15890 от 19.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7670/2018 г.

Решение № 15890 от 19.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7670/2018 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Добро управление" в администрацията на Министерски съвет и ръководител на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма "Добро управление" (ОПДУ) срещу решение № 2460 от 12.04.2018 г. постановено по административно дело № 8274 по описа за 2017 г. на Административен съд – София град (АССГ). Касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител, навежда доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че съставът на АССГ се е произнесъл извън пределите на материалната си компетентност като се е произнесъл по целесъобразността на действия на административния орган, предхождащи издаването на процесния административен акт. Излага, че съдът е иззел функциите на административния орган като е квалифицирал констатираното нарушение по друга точка от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (Наредбата). Изразява несъгласие с извода на съда, че при издаване на административния акт са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Счита за неправилни изводите на съда по отношение на липсата на нередност и непосочване на фактически и правни основания за издаване на административния акт. Твърди, че определената от УО на ОПДУ финансова корекция е за нарушение, относимо към т. 9 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата и изразяващо се заложена методика за оценка, която противоречи на чл. 70, ал. 7 от Закона за обществените поръчки (ЗОП). Сочи, че по отношение на конкретната обществена поръчка при заложен показател за оценка К2 липсват ясни и обективни критерии за оценка и е предвидена възможност за присъждане на повече точки на участник, предложил система от мерки за управление на риска, с които да се гарантира качествено изпълнение на поръчката. Излага, че в документацията за обществената поръчка е заложено минимално изискване в техническата си оферта участниците да посочат степен на въздействие на риска, мерки за недопускане/предотвратяване на риска и съответно да обосноват невъзможността за предприемане на такива мерки. Твърди, че в случая е осъществен в цялост фактическия състав на нередността съгласно Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство (Регламент 1303/2013). На последно място излага, че съдът е допуснал нарушение на чл. 172а, ал. 2 от АПК, тъй като в мотивите на съдебното решение е обсъдил единствено становището на жалбоподателя. Предвид изложеното прави искане обжалваното решение да бъде обезсилено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на АССГ. Алтернативно прави искане решението да бъде отменено като неправилно. Претендира присъждане на направените разноски. Ответникът – Дипломатически институт към министъра на външните работи, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и счита, че решението на АССГ следва да бъде потвърдено по съображения изложени в представен по делото писмен отговор. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура излага мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение съставът на АССГ е отменил като незаконосъобразно решение № ФК-2017-69 от 06.07.2017 г. издадено от ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Добро управление", с което на Дипломатически институт към министъра на външните работи е определена финансова корекция в размер на 10 % върху допустимите разходи по сключен договор № 4 от 24.04.2017 г. с изпълнител Холандски институт за международни отношения "Клингендал" в резултат на проведена обществена поръчка с предмет "Провеждане на курсове за повишаване на преговорните, комуникативните и презентационните умения на служители от държавната администрация" и е осъдил Министерски съвет на Република България да заплати на Дипломатически институт към министъра на външните работи разноски в размер на 2 810, 00 лв. За да постанови решението си, съдът е изложил, че между Дипломатически институт към министъра на външните работи и ръководителя на УО на ОПДУ е сключен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма "Добро управление" по процедура BG05 SFOP001– 2. 004 за директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ "Повишаване на експертния капацитет на служителите в администрацията", по проект "Провеждане на обучение на служители от централната администрация за придобиване на ключови умения и компетентности в контекста на ЕС" на обща стойност 2 822 918, 97 лв. В изпълнение на част от дейностите по проекта е проведена открита процедура за възлагане на обществена поръчка по реда на ЗОП с предмет "Провеждане на курсове за повишаване на преговорните, комуникативните и презентационните умения на служителите в държавната администрация", открита с решение № ПР – 20 от 06.12.2016 г. на директора на Дипломатически институт към министъра на външните работи. Съдът е посочил, че в раздел XI "Методика за определяне на комплексната оценка на офертите" от документацията за обществената поръчка възложителят е заложил три критерия за оценка - К1 – Предложена цена с максимална оценка 30 точки, К2 – Организация за изпълнение на поръчката с максимална оценка 30 точки, и КЗ – Програми за обучение с максимална оценка 40 точки. По отношение на показателя К2 – Организация на изпълнение на поръчката изрично е посочено, че в техническото си предложение участникът трябва да посочи организацията за изпълнение на всички дейности, които се изисква да извърши съгласно техническата спецификация. В табличен вид е изложен начинът на изчисляване на оценката по този показател, като са дадени три критерия за оценяване с 5 точки, 15 точки и 30 точки. Предвидено е пет точки да се присъждат на предложена от участника организация на изпълнение на поръчката, осигуряваща минималните изисквания на възложителя. Петнадесет точки се присъждат на оферта, която надгражда минималните изисквания, посочени в техническата спецификация при условие, че е налично едно от следните обстоятелства: 1. Предложена е система от мерки за вътрешен контрол и организация на работата на екипа от експерти, с които да се гарантира качествено изпълнение на поръчката и 2. Предложена е система от мерки за управление на риска, с които да се гарантира качествено изпълнение на поръчката. С максималния брой от тридесет точки се оценява кандидат, който е включил в офертата си и двете допълнителни изисквания, с които се надграждат минималните изисквания, посочени в техническата спецификация. Проведената обществена поръчка е приключила с решение № ПР – 23 от 06.03.2017 г. на възложителя, с което участникът "Холандски институт за международни отношения "Клингендал" е класиран на първо място и е определен за изпълнител. С писмо № 02. 50 – 4 от 05.06.2017 г. ръководителят на УО на ОПДУ е уведомил получателя на помощта, че е извършена проверка на законосъобразността на проведената обществена поръчка като е констатирано, че в приложената методика за оценка по показател К2 на получените оферти не са налице ясни и обективни критерии за оценка, тъй като възложителят е предвидил, че ще оценява с повече точки участник, който е предложил система от мерки за управление на риска, с които да се гарантира качествено изпълнение на поръчката. Посочено е, че в документацията е заложено минимално изискване, в техническата оферта участниците да посочат степен на въздействие на риска, мерки за недопускане/предотвратяване на риска, в приложимите случаи, съответно обосновка на невъзможността да се предприемат подобни мерки и мерки за предотвратяване на последиците при настъпване на риска. УО на ОПДУ е посочил, че заложената методика за оценка противоречи на основните принципи, заложени в чл. 70, ал. 7 на ЗОП и е в нарушение на чл. 2, ал. 2 от ЗОП. Посочено е, че това нарушение е относимо към точка 9 "Неправомерни критерии за подбор и/или критерии за възлагане" от Приложение № 1 на Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕСИФ, за което се предвижда определяне на финансова корекция в размер на 25% върху изразходваните средства – допустими разходи по засегнатия договор, сключен с Холандски институт за международни отношения "Клингендал". Предоставен е двуседмичен срок за писмени възражения по основателността и размера на финансовата корекция. С писмо изх. № ПР – 49 от 26.06.2017 г. получателят на помощта възразил срещу направените от УО на ОПДУ констатации, както и срещу избрания метод за определяне на финансовата корекция. След получаване на писмените възражения, директорът на дирекция "Добро управление" и ръководител на УО на ОПДУ издал процесното решение за определяне на финансова корекция № ФК – 2017 – 69 от 06.07.2017 г. При така установеното от фактическа страна АССГ е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, но при допуснати съществени процесуални нарушения, които са довели до нарушаване правото на защита на адресата. Съдът е обсъдил разпоредбите на чл. 2, ал. 2, чл. 70, ал. 2, т. 3 и чл. 70, ал. 7 от ЗОП и е приел, че в мотивите на процесния административен акт не са изложени доводи коя от предвидените в разпоредбата на чл. 70, ал. 7 от ЗОП хипотези е нарушена. Посочил е, че липсата на изрично посочване коя от предвидените от законодателя хипотеза е нарушена води до немотивираност на административния акт, което от своя страна представлява и съществено нарушение на процесуалните правила за неговото издаване, водещо до неговата отмяна. На следващо място АССГ е приел, че нарушението на чл. 70, ал. 7 от ЗОП не кореспондира с фактическия състав на нередността, описан в т. 9 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 на Наредбата, а следва да бъде квалифицирано като такова по т. 8 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 на Наредбата. Изложил е, че неправилната квалификация на нарушението също представлява процесуално нарушение, което води до отмяната на административния акт. Съдът е извел извод за немотивираност на акта и в частта, с която е определен конкретния размер на финансовата корекция, тъй като УО на ОПДУ не е изложил аргументи защо не е определен минималния процент (5%) на финансовата корекция. По отношение на избрания от УО на ОПДУ метод за определяне на размера на финансовата корекция АССГ е приел за правилна преценката на административния орган, че се касае за случай, при който поради естеството на нарушението е невъзможно да се даде реално количествено изражение на финансовите последици, поради което правилно е приложен пропорционалният метод. Решението е правилно. Настоящата съдебна инстанция намира за неоснователно възражението на касатора за недопустимост на съдебното решение поради произнасяне извън пределите на проверката за законосъобразност на процесния административен акт. Видно е от съдържанието на съдебното решение, че съставът на АССГ е извършил проверка за законосъобразност на административния акт на основанията, посочени в чл. 146 от АПК, като е изследвал дали решение № ФК-2017-69 от 06.07.2017 г. е издадено от компетентен орган, в установената форма, при спазване на административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби, както и в съответствие с целта на закона. По силата на чл. 169 от АПК при оспорване на административен акт, издаден при оперативна самостоятелност, съдът е длъжен да извърши контрол за законосъобразност като провери дали органът е разполагал с оперативна самостоятелност и дали е спазил изискванията за законосъобразност на акта, т. е. спазил ли е принципите за упражнявана на правомощията си и нормативно установените граници на оперативна самостоятелност. При упражняване на правомощията си в рамките на оперативна самостоятелност административният орган има право да избере, в рамките на нормативно определените й граници, възможно най-целесъобразното решение при спазване и на принципа на чл. 6 от АПК, което обстоятелство подлежи на съдебен контрол. Това означава, че в кръга на тази проверка за законосъобразност попада и преценката на съда относно това дали административният орган е действал в законните граници на предоставената му оперативна самостоятелност. В тази връзка при изследване на съдържанието на оспореното съдебно решение настоящата инстанция намира, че съставът на АССГ е упражнил своята компетентност за упражняване на контрол за законосъобразност на решение № ФК-2017-69 от 06.07.2017 г. при спазване на разпоредбите на чл. 169 и чл. 146 от АПК и противно на твърденията на касатора не е налице произнасяне по целесъобразността на издадения административен акт или по отношение на действия, предхождащи неговото издаване. За да бъде едно съдебно решение допустимо е необходимо да отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество. Това значи, че трябва да са налице всички положителни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата и да липсват отрицателни процесуални предпоставки. Процесуални пречки за разглеждане на жалбата против индивидуален административен акт, какъвто е процесното решение № ФК-2017-69 от 06.07.2017 г. на УО на ОПДУ, са посочени в чл. 159 от АПК. В касационната жалба не се твърди наличието на нито една от изброените в цитираната разпоредба хипотези за недопустимост на разглеждане на жалбата, а оттам и на съдебното производство пред АССГ и на крайния съдебен акт, с който последното е завършило. Такива не се откриват и при касационната проверка от страна на настоящата инстанция, поради което възражението на касатора в този смисъл е неоснователно. Правилен е изводът на АССГ, че оспореният пред него административен акт е немотивиран както по отношение на основанието за определяне на финансовата корекция, така и по отношение на нейния конкретен размер. На първо място, съгласно изискването за форма, регламентирано в чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, административният акт следва да съдържа фактическите и правните основания за издаването му, т. е. да бъде мотивиран. Мотивите следва да сочат какви фактически констатации е направил административният орган при издаването на акта и въз основа на какви доказателства. Изискването за мотивировка, изведена от конкретни доказателства, представлява една от гаранциите за законосъобразност на акта, които законът е установил за защита на правата на страните в административното производство. Тази гаранция се проявява в две насоки: първо, с излагане на мотиви се довеждат до знанието на страните съображенията, по които административният орган е издал или отказал да издаде административния акт, което подпомага страните в избора им на защита, а от друга страна, улеснява контрола върху законосъобразността и правилността на акта, който се обжалва, разкрива и възможност за контрол над административните актове, в които въпросът е решен от административния орган по целесъобразност, но са надхвърлени рамките на оперативна самостоятелност. В случая на стр. 3 от процесното решение № ФК-2017-69 от 06.07.2017 г. като фактическо основание за определяне на финансова корекция УО на ОПДУ е изложил, че в методиката за оценка не са налице ясни и обективни критерии за оценка по показател К2 на получените оферти, тъй като възложителят е предвидил, че ще оценява с повече точки участник, който е предложил система от мерки за управление на риска, с които да се гарантира качествено изпълнение на поръчката. Посочено е, че в документацията е заложено минимално изискване в техническата оферта участниците да посочат степен на въздействие на риска, мерки за недопускане/предотвратяване на риска, в приложимите случаи, съответно обосновка на невъзможността да се предприемат подобни мерки и мерки за предотвратяване на последиците при настъпване на риска. Въз основа на така изложеното от фактическа страна е прието, че заложената методика за оценка противоречи на основните принципи, заложени в чл. 70, ал. 7 и чл. 2, ал. 2 от ЗОП. На страница 8 от решението УО на ОПДУ е цитирал разпоредбата на чл. 70, ал. 7 от ЗОП и отново е извел заключение за липса на ясни и обективни критерии за оценка по показател К2, както и за неяснота в какво се изразява надграждането на минималните изисквания на възложителя. Разпоредбата на чл. 70, ал. 7 от ЗОП задължава възложителя в документацията да посочи методиката за комплексна оценка и начина за определяне на оценката по всеки показател, като са предвидени три отделни изисквания към начина за определяне на оценката. Съгласно първата точка начинът трябва да дава възможност да се оцени нивото на изпълнение, предложено във всяка оферта, в съответствие с предмета на обществената поръчка и техническите спецификации. На следващо място начинът трябва да дава възможност да бъдат сравнени и оценени обективно техническите предложения в офертите. На последно място начинът трябва да осигурява на кандидатите и участниците достатъчно информация за правилата, които ще се прилагат при определяне на оценката по всеки показател, като за количествено определимите показатели се определят стойностите в цифри или в проценти и се посочва начинът за тяхното изчисляване, а за качествените показатели, които са количествено неопределими, се посочва начинът за тяхното оценяване от комисията с конкретна стойност чрез експертна оценка. От описаните в процесния административен акт фактически основания не става ясно коя от изброените в чл. 70, ал. 7 от ЗОП хипотези, съдържащи изисквания към начина за определяне на оценката по всеки показател, УО на ОПДУ е приел за нарушена от страна на Дипломатически институт към министъра на външните работи. Административният орган на няколко пъти в мотивите на акта бланкетно е посочил, че в методиката за оценка не са налице ясни и обективни критерии за оценка по показател К2, поради което методиката за оценка противоречи на основните принципи, заложени в чл. 70, ал. 7 и чл. 2, ал. 2 от ЗОП. Налице е неяснота относно мотивите на органа да обоснове този извод. На първо място не са изложени конкретни фактически обстоятелства, които да указват в какво се изразява неяснотата и липсата на обективност в заложените критерии за оценка. На следващо място не става ясно как точно фактическите обстоятелства се съотнасят към нормата на чл. 70, ал. 7 от ЗОП. Както се посочи по – горе, цитираната разпоредба съдържа три отделни изисквания към разписания от възложителя на обществената поръчка начин за определяне на оценката по всеки показател. От изложените в процесния административен акт мотиви не става ясно дали ОУ на ОПДУ счита, че начинът за определяне на оценката по показател К2 "Организация на изпълнението на поръчката" не дава възможност да се оцени нивото на изпълнение, предложено във всяка оферта, в съответствие с предмета на обществената поръчка и техническите спецификации, или не дава възможност да бъдат сравнени и оценени обективно техническите предложения в офертите, или пък не осигурява на кандидатите и участниците достатъчно информация за правилата, които ще се прилагат при определяне на оценката по този показател. Няма пречка ръководителят на ОУ на ОПДУ да счита за нарушени и трите предвидени в чл. 70, ал. 7 от ЗОП хипотези, но от словесното описание на нарушението на стр. 3 и стр. 8 от административния акт не може да се изведе воля на органа дори и в този смисъл. Изложените от УО на ОПДУ мотиви са твърде общи и затрудняват проверката им от съда. Макар и без да променя по същество крайния извод за правилност на съдебното решение, следва да се отбележи, че противно на извода на АССГ, погрешната правна квалификация на нередността не представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, а има отношение към материалната законосъобразност на административния акт. Обстоятелството обаче, дали дадено нарушение е правилно квалифицирано по съответната точка от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата може да се прецени при ясно посочени в акта фактически основания, съставляващи нарушение на конкретна посочена от органа разпоредба, каквото в случая не е налице. На следващо място настоящата инстанция намира за правилен и извода на АССГ, че решение № ФК-2017-60 от 06.07.2017 г. на ръководителя на УО на ОПДУ е немотивирано в частта досежно определяне на размера на финансовата корекция. От съдържанието на процесния административен акт се установява, че с диспозитива на акта УО на ОПДУ е определил финансова корекция в размер на 10 % от стойността на договор № 4 от 24.04.2017 г. с Холандски институт за международни отношения "Клингендал" за установеното нарушение на чл. 70, ал. 7 и чл. 2, ал. 2 от ЗОП, квалифицирано като нередност по т. 9 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата. На стр. 11 от решението УО на ОПДУ е изложил, че за определяне на размера на корекцията от 10 % от стойността на разходите по договора е взел предвид, че в процедурата за обществена поръчка са постъпили три оферти, няма отстранени участници, както и е налице участие на чуждестранен участник. Размерът на финансовата корекция е от изключително значение за законосъобразността на акта по чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ. Финансовата корекция по своята същност не представлява санкция, а има за цел да възстанови нанесена на бюджета на съюза вреда, като отнеме незаконно придобитата облага и в частност като задължи получателя на помощта да възстанови сумата, която е придобита в резултат на допуснатата нередност. За приетата от органа нередност по т. 9 "Неправомерни критерии за подбор и/или критерии за възлагане, посочени в обявлението за поръчката или в документацията за участие" от Приложение № 1 към Наредбата законодателят е предвидил максимален размер на финансова корекция от 25 на сто като е предвидена възможност корекцията да бъде намалена на 10 на сто или на 5 на сто в зависимост от тежестта на нарушението. Макар в процесния административен акт УО на ОПДУ да е изложил, че е взел предвид обстоятелството, че са подадени три оферти, липсват отстранени участници и е налице чуждестранен участник, от съдържанието на акта не става ясно и защо УО е приел, че естеството и сериозността на констатираното нарушение обосновават достатъчна тежест за определяне на финансова корекция именно в среден, а не в минимално предвидения размер от 5 на сто, особено предвид обстоятелството, че и двамата допуснати до оценяване участници са получили максимален брой точки по показател К2 "Организация за изпълнение на поръчката", а чуждестранният участник е определен за изпълнител. Макар формално да са изложени мотиви за размера на корекцията, по същество в решение № ФК-2017-69 от 06.07.2017 г. на УО на ОПДУ липсва качествена преценка на интензитета на нарушението. Това е достатъчно основание за отмяната на административния акт като материално незаконосъобразен, защото размерът на корекцията е елемент на фактическия състав на акта по чл. 73, ал. 1 от Закона за управлението на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ). В допълнение към изложеното от първоинстанционния съд, настоящата инстанция счита за нужно да отбележи, че в процесния административен акт УО на ОПДУ неправилно е определил и основата, върху която се определя финансовата корекция. В случая основата, върху която УО на ОПДУ е определил финансовата корекция, е стойността на допустимите разходи по договор № 4 от 24.04.2017 г. с изпълнител Холандски институт за международни отношения "Клингендал". Така определената основа не съответства на установеното в ЗУСЕСИФ. От чл. 4 на договор № BG05 SFOP001-2. 004-0005-C01 от 21.12.2016 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ е видно, че проектът не е финансиран на 100 % със средства от европейските структурни и инвестиционни фондове, като е предвидено 85 % от средствата да се предоставят от Европейския социален фонд, а останалите 15 % да са национално финансиране. Съгласно чл. 1, ал. 2 от ЗУСЕСИФ, в приложимата към датата на издаване на административния акт редакция, преди изменението с ДВ бр. 85 от 2017 г., средствата от ЕСИФ по смисъла на този закон са средства от Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство, предоставени по програми на Република България. Това означава, че УО на ОПДУ не е разполагал с правомощия да определи финансова корекция върху всички отчетени разходи по засегнатия договор, в това число националното съфинансиране, а само върху тези от тях, които са финансирани със средства от европейските структурни и инвестиционни фондове. Основата, върху която следва да бъде определена финансовата корекция, е не стойността на всички отчетени разходи по договора, а стойността на допустимите разходи, финансирани със средства на ЕСИФ. Неоснователни са оплакванията на касатора за нарушение на 172а, ал. 2 от АПК поради необсъждане в съдебното решение на становището на ръководителя на УО на ОПДУ. Така заявеното оплакване е бланкетно, като касаторът не сочи конкретни възражения, заявени от него в хода на първоинстанционното производство и необсъдени от състава на АССГ. Нещо повече, видно от съдържанието на съдебното решение, съдът е взел предвид становищата и на двете страни, въз основа на които е обосновал своите изводи в рамките на извършената проверка за законосъобразност на административния акт съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че не може да се сподели твърдението на ответника, че Наредбата за посочване на нередности не е приложима в настоящия случай, тъй като не е била в сила към датата на откриване на обществената поръчка, поради което нередността е следвало да бъде квалифицирана като такава съгласно Методология за определяне на финансови корекции във връзка с нарушения, установени при възлагането и изпълнението на обществени поръчки и на договори по проекти, съфинансирани от Структурните фондове, Кохезионния фонд на Европейския съюз, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, Европейския фонд за рибарство и фондовете от Общата програма "Солидарност и управление на миграционните потоци" (Методологията, обн., ДВ, бр. 53 от 2010 г.; изм. и доп., бр. 32 от 2015 г.). Наредбата е приета с Постановление № 57 от 28 март 2017 г. за приемане на наредба за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на закона за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове, и е в сила от 31.03.2017 г. Това означава, че към момента на издаване на процесното решение № ФК-2017-69 от 06.07.2018 г. Наредбата е била в сила. Доколкото не е спорно, а и се установява от доказателствата по делото, че договор № BG05 SFOP001-2. 004-0005-C01 от 21.12.2016 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ е финансиран по оперативна програма "Добро управление" за програмния период 2014-2020 г., то именно Наредбата, а не Методологията се явява приложима в случая. Моментът на откриване на обществената поръчка е от значение с оглед приложимата към тази дата редакция на ЗОП, с чиито разпоредби възложителят е длъжен да се съобрази при провеждане на обществената поръчка, но не е от значение за приложимостта на акта, издаден в изпълнение на чл. 70, ал. 2 от ЗУСЕСИФ. Въз основа на горното настоящата инстанция намира, че постановеното от първоинстанционния съд решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, заявеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение е основателно. Дипломатически институт към министъра на външните работи претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2 760, 00 лв. (две хиляди седемстотин и шестдесет лева), за заплащането на което са представени доказателства по делото. Претендираното възнаграждение надвишава с малко посочения в чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредбата) минимален размер и предвид фактическата и правна сложност на спора не са налице основания за намаляването му. Поради това и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати в полза на ответника сумата от 2 760, 00 лв. (две хиляди седемстотин и шестдесет лева) за адвокатско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,