Решение № 8019 от 14.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7549/2017 г.

Решение № 8019 от 14.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7549/2017 г., II о., докладчик председателят Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Адмиистративнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по две касационни жалби, подадени съответно от С. К. Й. и от Й. Ч. Г., срещу решение № 8295 от 22 декември 2016 г., постановено по адм. д. № 4158/2014 г. по описа на Административен съд С.-град, с което са отхвърлени жалбите им против заповед № ДК-10-ЮЗР-48/07 април 2014 г. на началника на РДНСК Югозападен район.

В касационната жалба на С. К. Й. се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

К. Й. Ч. Големинов сочи, че оспореното от него съдебно решение е недопустимо и неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 2 и 3 от АПК.

Й. Ч. Г. е подал и частна жалба срещу определение № 2510 от 19 април 2017 г., постановено по адм. д. № 4158/2014 г. по описа на Административен съд С.-град, с което е отхвърлена молбата му за изменение на решение № 8295 от 22 декември 2016 г. в частта му за разноските, оставена е без разглеждане молбата му за допълване на решението по отношение на жалбата на С. К. Й. и е прекратено производството по делото в тази част.

Частният жалбоподател намира постановеното определение за неправилно и иска неговата отмяна.

Ответниците началникът на РДНСК Югозападен район, чрез процесуалния си представител юрк. Аврамов, П. К. Й., чрез особения му представител адв. Димитров, и К. А. Г. Петрова намират касационните жалби за неоснователни.

Главният архитект на Столична община, чрез юрк. Личев, поддържа становище за неправилност на решението.

Останалите ответници - С. К. Й., М. А. Г., О. А. Г., В. Б. Г., "Плам-92 Ковачев, Йорданов С-ие" ООД, М. Й. Й. и О. С. П., не са заявили становищата си по подадените касационни жалби.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно.

1. По касационните жалби:

Касационните жалби на С. Й. и на Й. Г. са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни и са процесуално допустими.

Разгледани по същество са неоснователни.

Производството пред Административен съд С.-град е образувано по жалби на Й. Ч. Г. и на С. К. Й. срещу заповед № ДК-10-ЮЗР-48/07 април 2014 г. на началника на РДНСК Югозападен район, с която в производство по реда на чл. 216, ал. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) е отменено разрешение за строеж № 410/23 юли 2002 г., издадено от главния архитект на С., за строеж "Жилищна сграда", находяща се в УПИ !V-448, кв. 126 по плана на гр. С. с административен адрес: гр. С., ул. "М." ..№.... Съдът е приел, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган, в съответната форма, при спазване на административнопроизводствените правила, при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона, поради което е отхвърлил подадените жалби.

Така постановеното решение е допустимо, тъй като е постановено по допустима жалба, подадена от лице с право на оспорване и в съответния законов срок. Изложените в обратния смисъл доводи в касационната жалба на С. Й. са неоснователни. Въпросът относно допустимостта на жалбата на Й. Г. е разрешен с влязло в сила решение № 7211 от 21 ноември 2013 г., постановено по адм. д. № 224/2011 г. по описа на Административен съд С.-град.

Решението е и правилно.

Изводът на съда за законосъобразност на оспорената пред него заповед на всички основания по чл. 146 от АПК са направени въз основа на доказателствата по делото. Не се констатират съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Решението е постановено и в съответствие с приложимите материалноправни норми. Установено е по делото, че строителното разрешение - предмет на оспорената пред административния съд заповед, е издадено в нарушение на чл. 148, ал. 4 от ЗУТ при липсата на всички необходими за това документи по чл. 144 от с. з Административният съд подробно и обосновано е обсъдил необходимостта от представянето на визираните в текста на чл. 144 от ЗУТ документи, които доводи се споделят от настоящата съдебна инстанция. В тази връзка законосъобразен е изводът на съда относно това, че липсата на всички изискуеми документи при издаването на разрешението за строеж, сочи на незаконосъобразност на административния акт, а не на неговата нищожност.

Неоснователно е възражението на касатора Й. Г. относно това, че оспорената заповед на началника на РДНСК Югозападен район е издадена в нарушение на задължителните указания, дадени в решение № 7211 от 21 ноември 2013 г., постановено по адм. д. № 224/2011 г. по описа на Административен съд С.-град. Т. възражение, както впрочем и останалите визирани в касационната жалба на Големинов, са поддържани и пред инстанцията по същество, която ги е обсъдила подробно. Правилно е прието, че в цитираното съдебно решение не се съдържат указания за прогласяване нищожността на разрешение за строеж № 410/23 юли 2002 г., поради което в случая не са налице предпоставките на чл. 177, ал. 2 от АПК.

Законосъобразно е приетото от съда, че невписването на всички собственици на имота като възложители при издаването на разрешение за строеж също не е порок, обосноваващ нищожност на административния акт. По този повод съдът е изложил обосновано становище относно това кои пороци на административния акт водят до неговата нищожност. Това изложение неправилно е възприето от касатора С. Й. като констатирани пороци.

Неоснователно е възражението, посочено в касационната жалба на С. Й., относно констатацията в оспореното решение, че самата липса на уточнение в коя от хипотезите на чл. 153 от ЗУТ е издадено разрешението за строеж налага отмяната му. Този извод на съда е законосъобразен, като в случая е без значение обстоятелството, че съществува възможност разрешението за строеж да бъде допълнено или поправено от издалия го орган. Такава възможност действително съществува, но законосъобразността на даден административен акт се преценява към датата на неговото издаване. Допълването и поправката му евентуално биха имали значение, ако са направени до момента на приключване на устните състезания по делото при условията на чл. 142, ал. 2 от АПК.

С оглед горното и предвид липсата на релевираните в двете касационни жалби пороци на решението, последното като правилно ще следва да бъде оставено в сила.

2.По частната жалба:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното определение, постановено в производство по реда на чл. 248 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК и чл. 176 от АПК, е отхвърлена молбата на Й. Г. за изменение на решение № 8295 от 22 декември 2016 г. в частта му за разноските, оставена е без разглеждане молбата му за допълване на решението по отношение на жалбата на С. К. Й. и е прекратено производството по делото в тази част.

Определението е правилно.

Законосъобразен е изводът на административния съд, че производството по допълване на решението в частта му за разноските има за цел отстраняване на пропуск на съда да присъди направени и съответно поискани разноски по делото. В случая, както обосновано е прието в обжалваното определение, се цели разрешаването на финансови спорове между страни по делото.

Правилен е и другият извод на съда относно това, че искането за допълването на решението по отношение жалбата на С. Й., е недопустимо. Ж. Й. Г. няма право да упражнява правата на другият жалбоподател по делото. Тук следва да се посочи и това, че разпоредбата на чл. 176 от АПК предвижда допълване на решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото оспорване, а не в случаите, при които съдът не е обсъдил всички доводи на оспорващия, както се твърди в случая.

Поради това законосъобразното определение ще следва да бъде оставено в сила.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,