Решение № 15923 от 2.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13751/2013 г.

Решение № 15923 от 2.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13751/2013 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Боян Магдалинчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Димитър Тошков Добрев от гр. София, против Решение № 11030 от 22.07.2013 г. по адм. дело № 1796/2013 г. на Върховен административен съд, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № РД 15-988/11.10.2012 г. на министъра на здравеопазването. Излага доводи за неправилност на решението, като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Конкретните му доводи за това са, че съдът неправилно е приел наличието на реално съкращаване на длъжността - "старши експерт" в отдел "Международни отношения и европейски въпроси" към дирекция "Международни дейности и протокол" в МЗ заемана от него, тъй като не е налице втората кумулативно предвидена предпоставка за това, а именно длъжността като система от функции, задължения и изисквания да е премахната. Посочва, че с новото длъжностно разписание за посочения отдел не е намален нито броя на служителите, нито са премахнати функциите, задълженията и изискванията свързани с длъжността му и новосъздадената длъжност "главен експерт" не е организирана по нов начин. Счита още, че съдът не е изследвал въпроса следва ли органът по назначаването да извърши подбор измежду служителите, които трябва да заемат новите длъжности. На последно място твърди, че длъжностните характеристики по новото разписание не са утвърдени един месец след 08.10.2012 г., каквито са нормативните изисквания. Предвид изложеното моли ВАС да отмени обжалваното решение и да реши спора по същество, като отмени също и процесната заповед, с която е прекратено служебното му правоотношение. Ответникът - министърът на здравеопазването, чрез процесуалният си представител излага становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна и в срока по чл. 211 АПК, поради което е процесуално допустима. По същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред тричленния състав на ВАС е образувано по жалба на настоящия касатор срещу Заповед № РД 15-988 от 11.10.2012 г. на министъра на здравеопазването, с която е прекратено служебното му правоотношение на държавен служител на длъжността "старши експерт" в отдел "Международни отношения и европейски въпроси" на дирекция "Международни дейности и протокол, на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат е приел, че при издаването на заповедта, органът по назначаването е спазил процесуалноправните и материалноправните разпоредби на ЗДСл. От доказателствата по делото е приел, че независимо от запазването на общата щатна численост на МЗ, за дирекция "Международни дейности, програми и проекти" е налице намаление от 33 на 23 щатни бройки, като щатните бройки за длъжността "старши експерт" са намалени от четири на две и в отдела, в който е служел жалбоподателят липсва щатна длъжност- "старши експерт". Приел е, че макар наименованието на длъжността, която същият е заемал да е запазена като наименование и в предходното и в новоутвърденото щатно разписание в дирекции "Международни дейности и протокол" и в новосъздадената " Международни дейности, програми и проекти", е реално съкратена. Посочил е още, че в дирекцията по старото щатно разписание е имало 8 щатни бройки за длъжността "главен експерт" а в новото същите са 7 - т. е. бройките и за тази длъжност в дирекцията са намалени с една. Предвид изложеното е приел, че е налице реално съкращаване на длъжността заемана от жалбоподателя, и независимо че длъжността "старши експерт"е продължила да съществува като нормативно определена позиция и система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика, то са намалени бройките, определени да изпълняват длъжността. Така постановеното решение е правилно. В кръга на притежаваната компетентност на министъра е правото му да извършва промени и реорганизации в управляваното от него министерство с оглед оптимизиране на дейността, при съобразяване с приетата структура и нормативноопределената численост на служителите. Министърът на здравеопазването е органът по назначението по смисъла на чл. 30 ЗДСл. Съобразно предоставените му правомощия с разпоредбата на чл. 2, ал. 3 от ЗДСл, органът по назначаването разполага с възможността да внесе промяна в структурата на отделните звена и съответно във вида и броя на длъжностите, заемани от държавни служители, при която да бъдат съкратени едни и открити други длъжности. При осъществяване на промени в структурата и в организацията на работа в администрацията, същият действа в условията на оперативна самостоятелност, която не подлежи на съдебен контрол. Обективирането на това волеизявление в случая е изразено в утвърденото длъжностно разписание, в сила от 08.10.2012 г., въз основа на което е прекратено служебното правоотношение на Димитър Добрев. В случая релевантното обстоятелство е наличието или липсата на конкретна длъжност като единство от нормативно определена позиция и система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика. Понятието "длъжност в администрацията" е дефинирано в разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на единния класификатор на длъжностите в администрацията /ДВ, бр. 18 от 5.03.2004 г./ и се характеризира като нормативно определена позиция, изразяваща се в система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика. Когато органът по назначаването твърди, че една длъжност е съкратена по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, трябва да докаже, че тази длъжност вече не фигурира и като наименование /нормативно определена позиция/ в длъжностното разписание на съответната администрация, и като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика. Изискванията са кумулативни. От длъжностните разписания е видно, че в преструктурираната дирекция, в която е работел жалбоподателят, има намаление на числеността, като същата е намалена от 8 на 7 щатни бройки, като са закрити една щатна бройка за старши експерт и една за младши експерт, а е разкрита една щатна бройка за главен експерт. В случая е премахната една бройка за длъжността "старши експерт" в съответния отдел, което обосновава извод за реално извършено съкращение. Специалният закон ЗДСл не съдържа изисквания за извършване на подбор и за излагане на мотиви в тази хипотеза. Съдебният контрол е приложим само по отношение на законосъобразността на акта за прекратяване на правоотношението, но не и по отношение на приложимостта на целесъобразното решаване на съкращаването. Съпоставката с други длъжности, включително "главен експерт" поради това, че се касае за различни нормативни позиции, е неотносима. В ЗДСл липсва задължение за органа по назначаване да предлага друга длъжност на съкратените държавни служители или да извършва подбор, въпреки, че числеността на администрацията за отдела е запазена, е налице реално съкращаване на заеманата от Добрев длъжност. С оглед на това доводите, че са запазени идентични функции, задължения и изисквания с тези на длъжността, която е заемал касаторът, не променят факта на съкращаване на неговата длъжност. Що се касае до възражението, че длъжностните характеристики по новото разписание не са утвърдени един месец след 08.10.2012 г., каквито са нормативните изисквания, следва да се отбележи, че този срок е инструктивен, като неспазването му не може да се приеме за съществено нарушение, обосноваващо незаконосъобразността на процесната заповед. Като се има предвид изложеното, следва изводът, че е налице реално съкращаване на длъжността, заемана от касационния ответник. С оглед изложеното административният орган правилно е приложил разпоредбата на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл за прекратяване на служебното му правоотношение поради съкращаване на заеманата от същия длъжност, като оспорената заповед се явява издадена в съответствие с материалния закон. При това положение изводът на решаващия съд за наличие на възприетото основание за прекратяване на служебното правоотношение по чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл е правилен, което налага обжалваното решение да бъде оставено в сила като постановено при отсъствие на сочените в касационната жалба отменителни основания. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия на Върховния административен съд