Решение № 1215 от 25.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12521/2012 г.

Решение № 1215 от 25.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12521/2012 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 172, ал. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП). С решение № 2107/03.08.2012 г., постановено по адм. д. № 2474/2011 г. по описа на Административен съд - Варна е отхвърлена жалбата на Юлия Кръстева Кръстева от гр. Варна, срещу отказ, обективиран в писмо рег. № 12967/17.06.2011 г. на началника на сектор "ПП" -ОД на МВР - Варна да и бъде издадено ново свидетелство за управление на МПС по заявление № 10194/20.05.2011 г., поради загубена правоспособност заради отнемане на всички контролни точки с влезли в сила НП. По реда на чл. 154, ал. 4 ЗДвП. Недоволна от решението, Кръстева го обжалва в срок, релевирайки доводи за неправилност поради допуснати от решаващия съд нарушения на материалния закон, съставляващи отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Развиват се съображения, че не е налице възприетото от органа основание за отказ, тъй като Кръстева не е загубила придобитата правоспособност да управлява МПС, с оглед на обстоятелството, че не са и отнети всички контролни точки. Възразява се срещу законосъобразността на акта като се твърди, че по отношение на част от наказателните постановления е изтекла погасителна давност, което обстоятелство не е взето под внимание от съда. Твърди, че е върнала свидетелството си за управление на МПС доброволно, поради изтичане на срока на неговата валидност, а не поради загубена правоспособност. Възразява и срещу това, че е осъдена да заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева на ответника по жалбата. Счита, че такова се присъжда само в полза на ЮЛ, а административния орган не е ЮЛ. Представя писмени бележки. Ответникът - началникът на сектор "Пътна полиция" - ОД на МВР - Варна не ангажира становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна. Касационната жалба е подадена в срок, но по същество е неоснователна. Касационният съд се произнася по приложението на материалния закон спрямо фактите така, както те са установени от инстанцията по същество. С атакуваното писмо е било отказано на касатора издаването на ново свидетелство за управление на МПС с мотив, че Кръстева е загубила придобитата правоспособност, тъй като са и отнети всички контролни точки. В писмото е посочено още че ново свидетелство може да бъде издадено при условията на чл. 157, ал. 5 ЗДвП, след възстановяване на правоспособността за управление на МПС, като бъде представен протокол за успешно положен изпит за придобиване на правоспособност за управление на МПС. Няма спор, че касаторът е върнал доброволно своето свидетелство за управление на МПС. В представения по делото протокол за доброволно предаване е отбелязано, че свидетелството е върнато поради отнемане на всички контролни точки по чл. 157, ал. 4 ЗДвП. За да отхвърли жалбата срещу оспореното писмо Административен съд - Варна е приел, че то представлява индивидуален административен акт, издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, в съответствие с материалния закон и целта му, при производство проведено в съответствие с процесуалните правила. От фактическа страна съдът е приел за установено следното: НП № 12809/2006 г., НП № 15836/2006 г. и НП № 1866/2008 г. са връчени лично срещу подпис на Кръстева на 03.06.2011 г. С НП № 1809/12.12.2006 г. за нарушение на чл. 102, ал. 1 от ЗДвП й е наложено наказание на основание чл. 183, ал. 4, т. 7 предл. 1 от ЗДвП и са й отнети 10 контролни точки. С НП № 15836/04.01.2007 г. за нарушение на чл. 102 ал. 1 от ЗДвП й е наложено наказание по чл. 183, ал. 4, т. 7 предл. 1 и са й отнети 10 контролни точки, а за нарушение на чл. 70, ал. 3, т. 2 от ЗДвП й е наложено наказание по чл. 180, ал. 1, т. 1 предл. 1 и са й отнети 5 контролни точки. С НП № 1866/2008 г. за нарушение на чл. 137а ал. 1 предл. 1 от ЗДвП й е наложено наказание по чл. 183, ал. 4, т. 7 предл. 1 от ЗДвП и са й отнети 10 контролни точки. Тези НП не са обжалвани от Кръстева и са влезли в сила на 11.06.2011 г., поради което към тази дата с тях са й отнети общо 35 контролни точки. Връчените на 13.08.2009 г. на Кръстева НП № 1424/19.06.2007 г., НП № 1446/19.06.2007 г. и НП № 2061/15.08.2007 г., с които на основание по чл. 183, ал. 4, т. 7 от ЗДвП са й наложени наказания и са й отнети по 10 к. т. с всяко, са обжалвани. Производството по жалбата срещу НП № 1424/19.06.2007 г. е прекратено с Определение № 1703/28.06.2011 г. на ВРС, тъй като НП не подлежи на обжалване и е влязло в сила съгласно чл. 64 б. "а" от ЗАНН - т. е. с издаването му. Определението на ВРС е оставено в сила с Определение № 4040/26.07.2011 г. по ЧКАХД № 2564/2011 г. на АС - Варна. Производството по жалбата срещу НП № 1446/19.06.2007 г. е прекратено с Определение 1739/30.06.2011 г. на ВРС, тъй като НП не подлежи на обжалване и е влязло в сила с издаването му. Определението на ВРС е оставено в сила с Определение № 4053/26.07.2011 г. по ЧКАХД № 2621/2011 г. на АС- Варна. Производството по жалбата срещу НП № 2061/15.08.2007 г. е прекратено с Определение № 1829/08.07.2011 г. на ВРС, тъй като НП не подлежи на обжалване и е влязло в сила с издаването му. Определението на ВРС е оставено в сила с Определение № 4347/19.08.2011 г. по ЧКАХД № 2750/2011 г. на АС - Варна. Кръстева е обжалвала връченото й на 03.06.2011 г. НП № 220/19.02.2009 г., с което на основание чл. 183, ал. 4, т. 7 от ЗДвП и на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДвП са и наложени наказания и са й отнети общо 8к. т. С Разпореждане от 28.06.2011 г. ВРС прекратил производството, като намерил жалбата срещу НП № 220/2009 г. за недопустима. С Определение № 4478/23.08.2011 г. АС - Варна отменил Разпореждането и върнал делото на ВРС за разглеждане от същия състав в частта относно отнетите контролни точки. С Решение № 3112/09.01.2011 г. на ВРС НП № 220/2009 г. било потвърдено, но това Решение е обезсилено с Решение № 1026/18.04.2012 г. на АС-Варна и производството по жалбата срещу НП № 220/19.02.2009 г. е прекратено, поради необжалваемостта на НП и влизането му в сила в деня на издаването му. Предвид изложените факти съдът е стигнал до извод, че общият сбор на отнетите на Кръстева контролни точки по влезли в сила НП към 17.06.2011 г. е над 70, т. е. отнети са й били всички 39к. т. Поради това според съда, законосъобразно началникът на Сектор "ПП"- ОД на МВР - гр. Варна е констатирал, че в случая е налице загубена от Кръстева правоспособност да управлява МПС поради отнемане на всички контролни точки с влезли в сила НП за нарушения на ЗДвП. С оглед изложеното съдът е приел, че е доказано по делото съществуването на фактическите основания посочени като мотиви за издаване на отказ по заявлението на Кръстева. Според АС - Варна в съответствие с чл. 35 от АПК, органът е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая и е издал акт в съответствие с изискванията за форма. В заключение съдът е приел, че са налице пречки да бъде издадено на заявителката ново СУ на МПС с оглед загубената правоспособност по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП и липсата на предпоставката посочена в чл. 157, ал. 5 от ЗДвП. Решението е правилно. Съгласно чл. 4 от действалата към датите на извършените нарушения на правилата на движение по пътищата Наредба № I-139 от 16.09.2002 г., отнемането на контролни точки се извършва въз основа на влязло в сила НП, а според чл. 5, ал. 2 при налагане на наказания за нарушения, посочени в чл. 3, в НП се отбелязва броят на отнетите контролни точки. Аналогично е предписанието на чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от актуалната Наредба № Iз-1959 от 27.12.2007 г. Разпоредбата на чл. 157, ал. 4 ЗДвП предвижда, че водачът, на когото са отнети всички контролни точки губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на МВР. Следователно отнемането на контролните точки става автоматично с влизане в сила на съответното НП, а възстановяването им се извършва по реда, предвиден в чл. 158 ЗДвП и Наредба № I-13 от 12.02.2003 г. за условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение на водачите на моторни превозни средства за частично възстановяване на отнети контролни точки, издадена от министъра на вътрешните работи (Обн., ДВ, бр. 20 от 4.03.2003 г., в сила от 5.04.2003 г.). А според разпоредбата на чл. 157, ал. 5 ЗДвП лице, което е загубило правоспособност да управлява моторно превозно средство по реда на ал. 4, след като е върнало свидетелството си за управление, има право отново да бъде допуснато до изпит пред съответните органи за придобиване на такава правоспособност, но не по-рано от 6 месеца от датата, на която е върнато свидетелството. По силата на чл. 12, т. 3 от Наредба № I-157 от 01.10.2002 г. за условията и реда за издаване на СУМПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина свидетелство за управление на МПС се издава при възстановяване на правоспособност поради отнемане на контролните точки. А съгласно чл. 14 от същата наредба при придобиване на нова категория или възстановяване на правоспособност поради отнемане на контролните точки на водача се издава ново свидетелство за управление на МПС въз основа на служебно изпратен от регионалните отдели на ДАИ оригинален протокол за успешно положен изпит, като лицето представя и документите по чл. 13, т. 1, 2, 3, 4, 6 и 7, както и старото свидетелство за управление на МПС. Въз основа на описаната нормативна рамка, относима към спорното правоотношение, първоинстанционният съд е достигнал до верния правен извод, че са обективирани предвидените по закон материалноправни предпоставки за издаване на оспорения административен акт. Отнемането на контролните точки и доброволното предаване на СУМПС в хипотезата на чл. 157, ал. 4 ЗДвП, както и липсата на предпоставките по чл. 157, ал. 5 ЗДвП, са релевантни факти, установени пред решаващия съд с приложените към административната преписка писмени доказателства, с чието проявление възниква правото на административния орган да откаже да издаде поисканото свидетелство за управление на МПС. По делото е установено, че са отнети всички контролни точки на Кръстева, че свидетелството и е предадено доброволно, както и че същата не се е явила на изпит по реда на чл. 157, ал. 5 ЗДвП за придобиване на правоспособност. Без значение за законосъобразността на обжалваното писмо са твърденията за изтичане на погасителна давност по отношение на някои от наложените административни наказания. Изпълнението на наложените с влезли в сила НП административни наказания е неотносимо към отнемането на контролните точки. Последното става автоматично с влизане в сила на съответното НП, а възстановяването им се извършва по реда, предвиден в чл. 158 ЗДвП и Наредба № I-13 от 12.02.2003 г. за условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение на водачите на моторни превозни средства за частично възстановяване на отнети контролни точки, издадена от министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 20 от 4.03.2003 г., в сила от 5.04.2003 г. Цитираната нормативна уредба предполага нарочна процедура за възстановяване на отнети контролни точки, по отношение на които институтът на погасителната давност по ЗАНН е неотносим. Самото отнемане на контролните точки, както правилно е приел и административният съд, не съставлява административнонаказателна санкция и не се подчинява на режима на ЗАНН. НП се издават поначало от изпълнително-разпоредителни (административни) органи и съставляват правораздавателен акт, с който по повод на сезиране със съставен акт за извършване на административно нарушение и при следване на опростено състезателно производство се решава независимо и самостоятелно административноправен спор и се налага санкция за извършено административно нарушение. В производството по съдебното им оспорване се прилага субсидиарно НПК (Арг: чл. 84 ЗАНН). Докато отнемането на контролните точки е последица от извършване на нарушението и служи само за отчет на извършени нарушения. Изтеклата давност преклудира правото на Държавата да търси принудително изпълнение на наложените наказания по съответните НП, но не заличава с обратна сила правните последици от извършеното нарушение като отнемането на съответния брой контролни точки. Поради това давността уредена в чл. 82, ал. 3 от ЗАНН не е релевантна за правилността на извода за броя на отнетите контролни точки на водача. Същата е неотносима и към законосъобразността на отказа да се издаде ново свидетелство за управление на МПС. Неотносими в случая са и възраженията на Кръстева за незаконосъобразност на връчените и наказателните постановления. Тяхната законосъобразност не е предмет на настоящото съдебно производство. Жалбоподателката е могла да ги обжалва пред районния съд. Решението е правилно и в частта, с която Кръстева е осъдена да заплати на ОД на МВР Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева. В тази си част решението е съобразено с ТР № 3/13.05.2010 г. на Общото събрание на колегиите на ВАС, съгласно което в случаите, в които съдът отхвърли оспорването или оспорващият оттегли жалбата си, страната дължи заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, когато административният орган е представляван от юрисконсулт в съдебно-административното производство. В настоящия случай административният орган е бил представляван в съдебно заседание от юрисконсулт Георгиев. По изложените съображения, касационната жалба се явява неоснователна. Не са налице твърдените в нея основания за касиране на съдебния акт, който е постановен в съответствие с нормите на материалния закон, при спазване на съдопроизводствените правила и в унисон със съдебната практика по тълкуването и прилагането на ЗДвП. Съдът е провел последователен контрол за законосъобразност на оспорената заповед, ангажираният доказателствен материал е обсъден и преценен в неговата съвкупност и съотносимост. Фактическите изводи се подкрепят от събраните доказателства, поради което атакуваният съдебен акт е обоснован. С оглед липсата на нарушения при осъществяване на правораздавателната дейност на АССГ, обжалваното решение следва да остане в сила. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,