Решение № 9991 от 21.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9699/2019 г.

Решение № 9991 от 21.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9699/2019 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Н. М., [гражданство], подадена чрез адвокат Динева, против решение № 3195 от 13.05.2019 г., постановено по адм. дело № 10890 от 2016 г. по описа на Административния съд – София-град с доводи, че е неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, поради и което следва да бъде отменено със съответните законови последици. Ответната страна – Председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет, чрез юрисконсулт Стоянов, с писмено становище и в съдебно заседание оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Съдът е обсъдил подробно фактическата обстановка по делото, свързана с историята на касатора, както и доказателствата, относими към ситуацията в [държава]. Не са налице основанията по чл. 8 и 9 ЗУБ, като чужденецът е напуснал страната на произход в търсене на по–добри условия на живот. Върховният административен съд – III отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение на Административен съд – София-град, е отхвърлена жалбата на Н. М., [гражданство], против Решение № 8709 от 26.09.2016 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет на Република България, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 във вр. чл. 8 и 9 ЗУБ е отхвърлена молбата му за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови обжалвания резултат, съдът е приел за правилен извода на административния орган за липса на приложение на материалноправните предпоставки за прилагане на чл. 8, ал. 1 ЗУБ, тъй като в конкретния случай по отношение на чужденеца не се установява наличие на опасения за сигурността и правата му поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение. По отношение на извода за липсата на основания за предоставяне на хуманитарен статут спрямо Н. М. по смисъла на чл. 9 ЗУБ съдът е приел, че решението на административния орган е законосъобразно и в тази част. Посочил е, че жалбоподателят не е бил принуден да напусне [държава] поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, смъртно наказание или екзекуция или други тежки посегателства по чл. 9, ал. 1 ЗУБ. АС – София-град е приел, че не е установено по отношение на чужденеца да са налице тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен конфликт. Настоящата съдебна инстанция, след проверка на доказателствата по делото, при съобразяване на доводите на страните и с оглед нормите на вътрешното и международното право, намира, че решението на Административен съд – София-град, е валидно, допустимо и правилно. Фактите по спора са правилно установени, а съответни на тях са и направените правни изводи. Съдът е анализирал представените по делото доказателства и информация, и е извел извода, че по отношение на търсещия закрила не са налице основанията за предоставяне на статут на бежанец, посочени в чл. 8, ал. 1 от Закона за убежището и бежанците. Правилно съдът е намерил за обоснован извода на административния орган за липсата на предпоставките за приложение на чл. 8, ал. 1 ЗУБ, тъй като в процесния случай по отношение на чужденеца не са налице конкретни данни и доказателства, които да обосноват извод за основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение. В процесния случай, причините на Н. М. за напускането на страната му на произход са от личен, семеен и икономически характер. Той не е членувал в политически организации, в религиозни организации и общности, не е имал проблеми в страната по произход поради етническата си принадлежност, не е бил задържан, срещу него и негови близки няма образувани дела, не е съден, няма контакти с армията и полицията в държавата по произход. Чужденецът е посочил, че е роден в [населено място], живял е в [населено място], напуснал страната на произход, след което се е завърнал отново в [държава] през 2015 г., и пак напуснал страната през Турция нелегално. Мотивирал напускането си със семейни причини, които имал в държавата си по произход. Тези твърдения обосновават извод за липсата на основания по чл. 8, ал. 1 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец. По отношение на основанията за прилагане на хуманитарен статут спрямо чужденеца по чл. 9 ЗУБ правилно съдът е приел, че решението на административния орган е законосъобразно и в тази част. Предвид данните, съдържащи се в интервюто на молителя, правилно съдът е приел, че липсват доказателства същият да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи, срещу живота и личността му като гражданско лице, в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Както правилно е посочено в обжалваното решение, в настоящия случай е неприложим и чл. 15, б. "в " от Директива 2004/83/ЕО, както е мотивирано в решението по дело № С-465/2007 на Съда на Европейския съюз, достигайки до заключение, че както индивидуалното положение на лицето, така и обстановката в страната, не разкриват възможност за понасяне на насилие поради вътрешен въоръжен конфликт. Следва да се посочи, че съобразно представената пред касационната инстанция справка от Дирекция "Международна дейност" за ситуацията в [държава] следва да бъде отчетено и обстоятелството, че през декември 2017 година [държава] обяви за приключила войната, която правителствените сили водеха срещу джихадистката групировка "Ислямска държава" в продължение на три години. Посочено е още, че все по–голям брой хора се завръщат в районите си на произход, а хуманитарните партньори продължават да се застъпват за доброволен, безопасен и достоен процес на връщане. Също така, хуманитарното положение в [държава] значително се е подобрило в сравнение с 2017 г., въпреки че все още има хуманитарни нужди. Следва да се посочи и възможността за вътрешно разселване в [държава]. [държава] продължава да приема много вътрешно разселени лица, като най-много такива се приемат в градовете [населено място], [населено място]и [населено място]. Правилно е прието, че от приложената справка на дирекция "Международна дейност" на ДАБ – МС, не може да се обоснове извод, че в страната на произход на бежанеца има безогледно насилие, което да достига толкова високо ниво, че да съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице върнато в съответната страна или евентуално в съответния район, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Обосновано на събраните доказателства, решаващия състав се е мотивирал, че в конкретния случай е приложима разпоредбата на чл. 9, ал. 5 от ЗУБ, съгласно която хуманитарен статут може да не се предостави, когато в една част на държавата по произход не съществува реален риск чужденецът да понесе тежки посегателства, при което той може сигурно и законно да пътува и да получи достъп до тази част на държавата, както и може основателно да се очаква да се установи там. От представената в касационното производство справка МД-257/14.05.2020 г. относно актуалната ситуация в [държава] се потвърждават констатациите на административния съд. В заключение следва да се посочи, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения на материалния закон. Първоинстанционният съд е направил анализ на събраните доказателства и правилен извод за липсата на предпоставки за предоставяне на закрила по ЗУБ. Изложените в решението мотиви са обосновани на приобщените по делото доказателства. По изложените съображения решението - предмет на касационната жалба, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания. Водим от горното, и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение,