Решение № 12067 от 11.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1095/2017 г.

Решение № 12067 от 11.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1095/2017 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "М. С." ЕООД - гр. П. срещу решение № 2016/31.10.2016 г., постановено по адм. дело № 1477/2016 г. по описа на Административен съд - гр. П., с което отхвърлена жалбата на дружеството против РА № Р-16001315002694-091-001/15.12.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. П., потвърден с решение № 167/24.03.2016 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. П. при ЦУ на НАП за отказано право на данъчен кредит в размер на 555 041,22 лв. и начислени лихви за забава - 70 337,94 лв. за данъчен период от 01.06.2014 г. до 24.112014 г. по доставки от "Скуби ду" ЕООД, ЕТ "Клия - П. С." и "Вийор" ЕООД. Оплакванията, изложени в касационната жалба, са, че неправилно съдът е отхвърлил жалбата поради неоткриване на доставчиците му на декларираните от тях адреси и че по този начин не е могъл да получи от тях информация и документи. Твърди, че доставчиците са му изрядни, подали са справки-декларации по ЗДДС, в които са посочили цялата информация, а сделките реални, тъй като стоките и услугите са получени. Тези оплаквания могат да се отнесат към чл. 209, т. 3 АПК - съществени нарушения на съдопроизводствените правила, предвид неправилната преценка на съда на доказателствата и на нарушения на материалния закон, който касационният съд е длъжен и служебно да провери. Иска отмяна на обжалваното съдебно решение и връщане преписката за извършване на нова ревизия. Ответникът по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. П. при ЦУ на НАП чрез юриск. П. я оспорва по съображения, изложени в представената писмена защита, в която е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалбата е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество, е неоснователна поради следните съображения: За да отхвърли жалбата на "М. С." ЕООД срещу посочения по-горе ревизионен акт за непризнато право на данъчен кредит в общ размер от 555 041,22 лв. и начислени лихви за забава - 70 337,94 лв. за данъчен период от 1.06.2014 г. до 24.112014 г. по доставки от "Скуби ду" ЕООД, ЕТ "Клия - П. С." и "Вийор" ЕООД, първоинстанционният съд е приел за законосъобразен отказа на приходните органи за правото на данъчен кредит по фактурираните доставки от "Скуби ду" ЕООД, ЕТ "Клия - П. С." и "Вийор" ЕООД, тъй като въпреки изричните указания на приходните органи за представяне на процесните фактури, нито доставчиците при извършените от ревизиращите органи насрещни проверки, нито жалбоподателят са изпълнили тези указания. Съдът е отбелязъл също, че въпреки дадената възможност жалбоподателят не е формулирал задачи към исканата съдебно-счетоводната експертиза, а формулираната от управителя на дружеството в съдебно заседание на 1.09.2016 г. задача съдът е приел, че тя няма отношение към спорния въпрос. Обжалваното решение е правилно постановено. За упражняване на посоченото материално право е необходимо издаването на данъчна фактура, която да съдържа посочените в чл. 114, чл. 115 във връзка с чл. 71, т. 1 ЗДДС, респ. чл. 226 от Директива 2006/112/ЕО (Директивата) реквизити, макар, че наличието само на фактура без убедителни доказателства, че обективираната във фактурата услуга е реално изпълнена, не води до законосъобразно упражняване правото на данъчен кредит. В процесния случай правото на данъчен кредит е упражнено от касационния жалбоподател без да са налице изискванията на ЗДДС за наличие на данъчен документ - фактура. В разпоредбата на чл. 71, ал. 1 ЗДДС законодателят е посочил, че една от предпоставките за упражняване правото на данъчен кредит е притежаването на данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и чл. 115, в който данъкът е посочен на отделен ред - по отношение на доставки на стоки или услуги, по които лицето е получател. И законодателят, и съдебната практика и на СЕС, и на ВАС са категорични, че при наличието само на такъв данъчен документ не може да възникне и законосъобразно да се упражни от получателя по доставката правото на данъчен кредит, но той е необходимо условие, наред с реалното изпълнение на доставките за признаване правото на данъчен кредит по смисъла на чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1 във връзка с чл. 6, ал. 1, чл. 9, ал. 1 и чл. 25 ЗДДС. Липсата на фактури и на доказателства за реалността на доставките от посочените доставчици води до единствения правилен извод, до който е достигнал и първоинстанционния съд за непризнаване на посоченото материално право за касационния жалбоподател. Правилно съдът се е позовал и на разпоредбата на чл. 226 от Директивата посочва минималното съдържание на фактурата като данъчен документ, въз основа на който и наред с доказателствата за реалност на доставките, получателят упражнява правото на данъчен кредит, като чл. 71, т. 1 ЗДДС възприема този подход на Директивата и също изброява това минимално съдържание на реквизитите на фактурата за целите на ДДС. Правилно е позоваването от съда и на разпоредбата на чл. 178 от Директивата, според която притежаването на фактура, е условие за упражняване правото на приспадане. Твърденията на касационния жалбоподател, че са изпълнени всички условия за правото на данъчен кредит, са голословни и неподкрепени с доказателства, поради което са неоснователни и недоказани. Счетоводното отразяване на доставките, без да са представени фактури и конкретни доказателства, установяващи реалността на доставките, не води до законосъобразно упражняване правото на данъчен кредит. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е постановено при спазване изискванията на приложимия материален данъчен закон - ЗДДС и на съдопроизводствените правила, поради което като правилно на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото и направеното искане от юриск. П., на дирекция "ОДОП" - гр. П. следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер 8 783 лв. Водим от горното и в същия смисъл, Върховният административен съд, Първо отделение