Решение № 10892 от 20.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9591/2015 г.

Решение № 10892 от 20.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9591/2015 г., IV о., докладчик председателят Мариника Чернева Производството по делото е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба на Борис Янакиев Ангелов, гр. Ракитово, чрез процесуалния си представител адв. Икономов, за отмяна на влязло в сила Решение № 607 от 26.11.2012 г., постановено по гр. дело № 703 по описа за 2012 г. на Пещерския районен съд. Твърденията в искането са за наличието на нови обстоятелства и нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаване на делото не са били приложени. Представя Удостоверение изх. № РД-05-68/24.06.2015 г. на Общинска служба "Земеделие" гр. Пещера. Иска от съда да отмени оспореното влязло в сила решение и да върне делото на същия съд за ново произнасяне. Ответник по молбата - Общинска служба по земеделие гр. Пещера представя писмено възражение, с което моли съда по изложените съображения да отхвърли молбата. Ответник по молбата - Общинска служба по земеделие гр. Велинград, не се представлява и не изразява становище. Върховният административен съд, тричленен състав на четвърто отделение, след като прецени становищата на страните и представените по делото доказателства, намира за установено следното: Искането за отмяна е подадено от надлежна страна по чл. 238, ал. 1 от АПК и в срока по чл. 240, ал. 1 от АПК, поради което е допустимо. С решението, чиято отмяна се иска е отхвърлена като неоснователна жалбата на Борис Ангелов за прогласяване на нищожност на Решение № 2191/27.10.1997 г. на ОСЗГ - гр. Батак, с което е отказано правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници на имот - ливада с площ 4 декара в местността "Дъбовица", землището на гр. Батак. За да постанови този резултат, съдът е обсъдил подробно възражението на жалбоподателя, свързано с твърдението му, че оспореното решение на ОСЗ гр. Батак е нищожно поради това, че същото е постановено от незаконен състав. Приел е, че нормата на чл. 60, ал. 4 от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ППЗСПЗЗ) определя само какъв е състава (по щат) на поземлената комисия, но не сочи в какъв състав следва да бъдат постановени решенията й. При липса на правна норма в специалния закон по този въпрос съдът е приел, че следва да намери приложение общият административнопроцесуален закон, който към момента на издаване на оспореното решение е ЗАП (отменен с приемането на АПК), поради което Решението на ОСЗ гр. Батак, постановено в изпълнение на разпоредбата на чл. 15, ал. 2, т. 6 от ЗАП (отм.), съгласно която когато органът е колективен, актът следва да бъде подписан от председателя и секретаря, е законосъобразно. Предвид изложеното, Районен съд Пещера с Решение № 607 от 26.11.2012 г. постановено по гр. дело № 703/2012 г. е отхвърлил жалбата. Същото е било оспорено пред Административен съд Пазарджик. С Решение № 110 от 7.03.2013 г. на Административен съд Пазарджик, в касационно производство по реда на чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ, по касационна жалба на Борис Ангелов, съдът е оставил в сила първоинстанционното решение. Решението на касационната инстанция е окончателно и не подлежи на обжалване (както правилно е отразено в него) и с постановяването му решението на Пещерския районен съд е влязло в законна сила. Молбата за отмяна с правно основание чл. 239, т. 1 от АПК е НЕОСНОВАТЕЛНА. Правното основание на чл. 239, т. 1 от АПК представлява извънинстанционен способ за отмяна на влязло в сила решение. Съгласно изброените в тази разпоредба хипотези се допуска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Имат се предвид нови обстоятелства, които са съществували към момента на постановяване на влязлото в сила решение, но не са били известни на страната. Това са факти от действителността, които съдът не е взел предвид, но чието съществуване създава вероятност съдебният акт да е неправилен, като страната трябва да не е знаела за новите факти, макар да е положила добра грижа за защита на интересите си в хода на съдебното производство. Новите обстоятелства трябва да са съществували към момента на приключване на устните състезания в последната инстанция по същество. Обстоятелствата, съответно установяващите ги доказателства, трябва да са от съществено значение за делото. Предвид изложеното, настоящият тричленен състав на четвърто отделение приема, че в процесния случай не се касае за хипотезата, визирана в чл. 239, т. 1 от АПК, на която се позовава молителя. С молбата за отмяна не се сочат, нито се представят нови доказателства. Тези, за които молителят споменава в молбата си и във връзка, с които прилага Удостоверение изх. № РД-05-68/24.06.2015 г. на Общинска служба "Земеделие" гр. Пещера, а именно, че поземлената комисия издала Решение № 2191/27.10.1997 г. е била в състав председател, секретар и двама членове, са били известни на съда и същите са взети предвид и обсъдени при постановяване на решението си. Поради това наведеното в молбата за отмяна обстоятелство е неоснователно. Предвид изложеното и на основание чл. 244, ал. 1, предл. 1 от АПК молбата за отмяна на съдебното решение като неоснователна, следва да се отхвърли. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на четвърто отделение,