Решение № 4223 от 2.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2778/2017 г.

Решение № 4223 от 2.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2778/2017 г., VIII о., докладчик съдията Мария Радева Производството е по реда на чл. 227, ал. 2 от АПК.

С решение № 10525/16.08.2017 г. по адм. д. № 2778/2017 г. Върховният административен съд, осмо отделение, на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 227 от АПК, е отменил частично решение № 2633 от 28.12.2016 г., постановено по адм. дело № 3635/2015 г. по описа на Административен съд - В., в частта, в която е изменен РА № 031300002/25.03.2013 г. (погрешно изписан от съда като издаден на 19.02.2013 г.), издаден от орган по приходите при ТД на НАП В., частично потвърден с Решение № 334/18.07.2013 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" гр. В. при ЦУ на НАП, като за данъчен период 2006 г. вместо определените на К. Г. К. действащ като ЕТ "Е.-К. Г. К. - К. К." задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) в размер на 27 919,20 лв. и лихва в размер на 19 633,44 лв. е определена главница в размер на 9160,35 лв. и лихва в размер на 6441,77 лв., а за 2007 г. вместо определените задължения в размер на 59 484,80 лв. и лихва - 33 503,95 лв. е определена главница в размер на 23 108,54 лв. и лихва - 13 015, 54 лв., като делото е внесено в така посочената част в открито съдебно заседание пред Върховен административен съд, тричленен състав за събиране на нови доказателства, като е назначена съдебно счетоводна експертиза с подробно описани в диспозитива на решението задачи.

Касационното производство е образувано е по две касационни жалби, подадени от директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /"ОДОП"/ В. при ЦУ на НАП и от К. Г. К. с ЕТ "Е.-К. Г. К. - К. К.", гр. В. против решение № 2633/28.12.2016 г. на Административен съд В., постановено по адм. д. № 3635 по описа за 2015 г.

Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" гр. В. обжалва решението в частта, с която изменен ревизионен акт № 031300002/25.03.2013 г. (погрешно изписан от съда като издаден на 19.02.2013 г.) издаден от орган по приходите при ТД на НАП В., частично потвърден с Решение № 334/18.07.2013 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" гр. В. при ЦУ на НАП, относно установените задължения за данък чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за данъчен период 2005 г. като вместо определените главница в размер на 39530,19 лева и лихва в размер на 33038,80 лева, са определени главница в размер на 11 421,37 и лихва в размер на 9 545,83 лева, за данъчен период 2006 г. вместо определените главница в размер на 27919,20 лева и лихва в размер на 19633,44 лева, са определени главница в размер на 9 160,35 лева и лихва в размер на 6 441,77 лева, за данъчен период 2007 г. вместо определените главница в размер на 59484,80 лева и лихва в размер на 33503,95 лева, са определени главница в размер на 23 108,54 лева и лихва в размер на 13 015,54 лева. Касаторът твърди наличие на касационни основания, регламентирани в чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение поради неправилно тълкуване и нарушение на материалния закон, в посочената по-горе част. Претендира се отмяна на съдебното решение и постановяване на ново, с което да се отхвърли жалбата на К. Г. К. в нейната цялост. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по тази жалба - К. Г. К., чрез процесуалния си представител, в депозиран писмен отговор и подробно становище в открито съдебно заседание, оспорва основателността й.

К. К. Г. Кънев обжалва решението в частта, в която е изменен ревизионен акт и са определени задължения по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за данъчен период 2005 г. - главница в размер на 11 421,37 и лихва в размер на 9 545,83 лева, за данъчен период 2006 г. - главница в размер на 9 160,35 лева, и лихва в размер на 6 441,77 лева и по чл. 48 ЗДДФЛ за данъчен период 2007 г. - главница в размер на 23 108,54 лева, и лихва в размер на 13 015,54 лева. Касаторът излага доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания, регламентирани в чл. 209, т. 3 АПК. Претендира отмяна на съдебното решение, с което да се отмени РА изцяло. Отправя се искане за присъждане на разноски.

Ответникът по тази касационна жалба - Директор на дирекция "ОДОП" В., чрез процесуалния си представител, в молба-становище, оспорва основателността на жалбата.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност и на двете касационни жалби.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Делото е за втори път пред Върховен административен съд, с Решение № 12971/2.12.2015 г. на ВАС, постановено по адм. дело № 5999/2014 г. е отменено Решение № 546/11.03.2014 г., постановено по адм. д. № 3062/2013 г. по описа на Административен съд - В., с което е обявена нищожността на Ревизионен акт № 031300002/25.03.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - В., в частта потвърдена с Решение № 334/18.07.2013 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - В. и делото е върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав.

Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е бил Ревизионен акт, в частта, с която на К. К. са определени данъчни задължения както следва: данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. в размер на 39 530,19 - главница и лихва в размер на 33 038,80 лева и за 2006 г. в размер на 27 919,20 лева - главница и лихва в размер на 19 633,44 лева; данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 59 484, 80 лева - главница и лихва в размер на 33 503,95 лева.

За да измени РА, първоинстанционният съд е приел, че при изготвяне на паричния поток ревизията е посочила недостиг не на годишна основа, а подневно. Посочил е, че данъкът е годишен и съгласно чл. 13, чл. 14 и чл. 15 от ЗОДФЛ (отм.) и чл. 17 от ЗДДФЛ и данъчната основа върху която той се начислява също се определя на годишна основа. Като се е съобразил с изчислението направено от вещо лице по назначена, в първото първоинстанционно производство съдебно-счетоводна експертиза, съдът е изменил размера на дължимите данъци за процесните години ведно със съответстващите лихви.

С решение № 10525/2017 г. по адм. дело № 2778/17 г. на ВАС е отменен обжалвания РА за задълженията по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) като погасени по давност, а в останалата част е отменено обжалваното решение, като са изложени мотиви относно доводите в двете касационни жалби, относно включване, респ. изключване на определени суми от паричните потоци за 2006 и 2007 г., като при условията на чл. 227, ал. 2 АПК е назначена ССЕ.

Предмет на касационен контрол в производството по чл. 227, ал. 2 АПК са установените задължения за данък върху доходите на физическите лица за 2006 и 2007 г. на лицето К. К.. За целта бе назначена съдебно счетоводна експертиза със следните задачи: 1. Да изчисли за процесната 2006 г. общо размера на приходите на М. К. и на Кр. Кънев, съответно разходите на двамата съпрузи, като се вземат предвид данните в изготвения баланс на касовата наличност на стр. 47-49 на М. Кънева и баланса на касовата наличност на К. К. на стр. 88-96 от РД при съобразяване с мотивите изложени по-горе относно началното салдо при Кр. Кънев - 1302,44 лв., недължимост на ЗОВ - 4872 лв. /изчислени от в. л. по допълнителната ССЕ/ и на осигурителни вноски в размер на 781 лв.

Да се извърши съпоставка на приходите и разходите в годишен аспект общо и на двамата съпрузи, като съответно се посочи налице ли е отрицателно или положително салдо към посочения момент за семейство Къневи, съответно за ревизираното лице; да се посочи годишната данъчна основа за 2006 г. по смисъла на чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) и какъв би бил размерът на дължимия данък и съответните лихви за забава.

2. Да изчисли за процесната 2007 г. общо размера на приходите на М. К. и на Кр. Кънев, съответно разходите на двамата съпрузи, като се вземат предвид данните в изготвения баланс на касовата наличност на стр. 49-51 на М. Кънева и баланса на касовата наличност на К. К. на стр. 103 - 109 от РД при съобразяване с мотивите изложени по-горе относно началното салдо при Кр. Кънев - 42173,31 лв., недължимост на ЗОВ - 5149,50 лв. /изчислени от в. л. по допълнителната ССЕ/ и на осигурителни вноски в размер на 759 лв. От разходната част на баланса следва да бъде изключена сумата от 163584.51 лв., както и сумите в размер на 17 354,96 лв. и 27 676 лв., съгласно мотивите на решението на директора на Д "ОДОП" - В. /стр. 11/.

Да се извърши съпоставка на приходите и разходите в годишен аспект общо и на двамата съпрузи, като съответно се посочи налице ли е отрицателно или положително салдо към посочения момент за семейство Къневи, съответно за ревизираното лице; да се посочи годишната данъчна основа, като към нея бъде включена сумата от 56 625, 88 лв., получена по договори за дарение от Д. Т. и съответно бъде определен размерът на дължимия данък, ведно с лихвите за забава.

При обсъждане на изготвената и приета без оспорване в с. з. на 5.11.2017 г. ССЕ и защитата й в с. з. при съпоставка със задължителните указания, дадени с решение 10525/17 г. на ВАС се установява, че експертното заключение е съобразено с тези указания и следва да бъде изцяло кредитирано като обективно и безпристрастно, включително и относно установените с него данъчни задължения за 2006 г. - 18295.90 лв. и 12866.11 лв. лихви, съгласно чл. 35 ЗОДФЛ и за 2007 г. - 59302.64 лв. и 33401.35 лв. лихви съгласно чл. 48 ЗДДФЛ.

При съобразяване на РА и решението на ОДОП РА, изменен с решението на ОДОП следва да бъде отменен за 2006 г. за 9623.30 лв. главница и 6767.33 лв. лихви и за 2007 г. - за 182.16 лв. главница и 102.60 лв. лихви и потвърден за 2006 г. за 18295.90 лв. главница и 12866.11 лв. лихви, а за 2007 г. за 59302.64 лв. главница и 33401.35 лв. лихви.

Като се имат предвид решение № 12971/15 г. по адм. дело № 5990/14 г. и решение № 10525/17 г. на ВАС, които са окончателни, съгласно чл. 223 АПК и задължителни, съгласно чл. 177, ал. 1 АПК, чл. 297 и сл. ГПК въпросите относно валидността на РА, относно доказаността на основанията по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК, относно неоснователността на възраженията за неспазване на срока по чл. 109 ДОПК и за изтичане на сроковете по чл. 171, ал. 1 предвид чл. 172 ДОПК, за облагаемите суми, които следва да се включат в паричните потоци са окончателно разрешени и не се налага излагане на допълнителни съображения относно законосъобразността на РА до размерите посочени по-горе установени със ССЕ.

Разноски: На основание чл. 161, ал. 1 на ДОПК и съобразно представеният с молба от 6.02.2018 г. списък с разноски на Дирекция "ОДОП" - В. следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение общо в размер на 8 270,82 лв.

Н. К. Г. Кънев съобразно отменената част и предвид представения списък с разноски, следва да се присъди сума в размер на 2 303,20 лв.

Воден от горното и на основание чл. 227, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,