Решение № 7925 от 6.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8965/2010 г.

Решение № 7925 от 6.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8965/2010 г., IV о., докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Ружана Стоянова Тодорова и Кирил Тодоров Кирилов, двамата от гр. Варна, подадена чрез упълномощен адв. Ст. Славов, против решение № 765 от 13.04.2010 г., постановено от Административен съд - Варна, трето отделение, по адм. д. № 1785/2009 г. С жалбата се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според жалбоподателите съдът неправилно е приел наличие на техническа грешка в удостоверението за данъчна оценка на процесния имот и погрешно се е произнесъл относно характера на срока по § 31, ал. 1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Касаторите твърдят, че съдът не е коментирал възражението им за пропускане на горепосочения срок и молят Върховния административен съд да отмени обжалваното решение като неправилно и незаконосъобразно, като претендират присъждане на направените по делото разноски. Ответниците - кметът на район "Приморски" при община Варна и Йорданка Тодорова Петрова, Катя Кирилова Байчева и Лена Тодорова не изразяват становища по касационната жалба. Заинтересованата страна - Златка Димитрова Василева от гр. Варна оспорва касационната жалба чрез упълномощен адв. К. Костадинов, който в писмено възражение пледира за оставяне в сила на съдебното решение и претендира заплащане на разноските в касационната инстанция. Заинтересованата страна - Анна Димитрова Семчева от гр. Варна не заявява мнение по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, защото правилно в обжалваното решение е прието, че в производството по § 31 ПЗР на ПМС № 234/1999 г. липсва правна възможност за произнасяне по влезлия в сила ПНИ и че не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да са ограничили правата на жалбоподателите. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима - подадена от надлежни страни в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение № 765 от 13.04.2010 г. е отхвърлена жалбата на Ружана Стоянова Тодорова, Кирил Тодоров Кирилов, Йордан Кирилов Тодоров, Йорданка Тодорова Петрова и Катя Кирилова Байчева, подадена срещу заповед № 292/12.05.2009 г. на кмета на район "Приморски", община Варна, с която на основание § 4л, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ във връзка с § 31, ал. 3 от ПМС № 234 на МС за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ от 16.12.1999 г. и заповед № 3901/09.11.2007 г. на кмета на община Варна за предоставяне на правомощия на кметовете на райони да изготвят оценките на имотите на основание § 4а, ал. 1 и 5 и § 4б, ал. 1, § 4з, ал. 2 и § 4а, ал. 3 от ПЗР на ЗСПЗЗ, е одобрил оценка на част от имот № 2474 по ПНИ за местност "Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата" за площ 431 кв. м в размер на 14856, 23 лв. За да достигне до този резултат Административният съд - Варна е констатирал, че процесната заповед е издадена от компетентния за това орган, който е изрично упълномощен от кмета на община Варна със заповед № 3901/9.11.2007 г., поради което възражението на жалбоподателите за нищожност на оспорената заповед е прието за неоснователно. Обсъдено е и твърдението за неспазен срок по § 31 от ПМС № 234/1999 г. на МС и е преценено, че той не е преклузивен. В мотивите на обжалваното решение са разгледани оплакванията за нарушения на чл. 26 от АПК и срещу изготвянето на процесната оценката от лицензиран оценител. Съдът е обсъдил изслушаните технически експертизи и оспорването на удостоверението за данъчна оценка на имота, което е недоказано и е извел заключение, че процесната заповед съответства на изискванията на материалния закон и на административнопроизводствените правила, тъй като изчислената от вещото лице оценка е по-ниска от тази, която е определена от административния орган и не би следвало да се влошава положението на жалбоподателите, намалявайки размера на дължимото обезщетение. Според настоящия съдебен състав, обжалваното решение е правилно и при постановяването му не са осъществени нарушения, представляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото в атакуваното съдебно решение правилно е отразено, че на жалбоподателите са осигурени всички процесуални възможности за защита на правата и интересите им в съдебното производство и с оглед забраната за влошаване на положението им е отхвърлено оспорването срещу процесния административен акт, въпреки, че определената с него оценка е в завишен размер. От приетия като доказателство ДВ, бр. № 57 от 24.06.2008 г. е видно, че в него е публикувана заповедта от 5.06.2008 г. на областния управител, издадена на основание § 4к, ал. 6 ПЗР на ЗСПЗЗ и тъй като заявлението за оценка е входирано на 28.07.2008 г. следва обоснованият извод, че искането за оценка е предявено в срока по § 31, ал. 1 от ПЗР на ПМС 234/1999 г. В касационната жалба се оспорват изводите на първоинстанционния съд относно наличието на техническа грешка в изписването на местността в удостоверението за данъчна оценка от 18.07.2008 г. Настоящият съдебен състав споделя становището на Административен съд - Варна, че по искане на жалбоподателите е открита процедура по оспорване на визираното удостоверение, което е неуспешно и недоказано, поради което са изведени верни мотиви за допусната фактическа грешка, която не се отразява на законосъобразността на процесния индивидуален административен акт и на размера на дължимото обезщетение. Правилна е констатацията на първоинстанционния съд, че възраженията на жалбоподателите са, че определената в процесната заповед оценка е занижена, а в приетата и неоспорена допълнителна съдебно-техническа експертиза са дадени два варианта на оценката: съобразно чл. 90 от ППЗДС в редакцията му от 1996 г. - 3620,40 лв. и съобразно чл. 90 от ППЗДС в редакцията на правилника към настоящия момент - 12630,02 лв. Ето защо следва да се възприеме като правилен и обоснован изводът на първоинстанционния съд, че определената от кмета на район "Приморски" оценка в размер на 14856,23 лв. е по висока от дължимата оценка, но е недопустимо намаляване на този размер и влошаване на положението на жалбоподателите. По изложените съображения решаващият съдебен състав счита, че обжалваното решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, което налага отхвърлянето й. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК касаторите следва да заплатят на заинтересованата страна Златка Димитрова Василева направените от нея разноски в касационната инстанция в размер на 150 лв. - договорено и внесено адвокатско възнаграждение. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,