Решение № 2023 от 27.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10107/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по две касационни жалби, подадени от Директора на Дирекция "ОДОП - гр. София при ЦУ на НАП и от "АТМ - Център" АД срещу решение 9338/20.06.2024 г., постановено по адм. дело 5348/2023 г. по описа на Административен съд София-град. Касаторът - Директор на Дирекция ОДОП" - София при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, обжалва първоинстанционното решение в частта, в която е отменен Ревизионен акт Р-22221416005601-091-001/12.06.2017 г., издаден от А. Г. М.- орган, възложил ревизията и Б. В. М. ръководител на ревизията, в частта потвърден с Решение 483/20.04.2023 г. на Директор на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика, гр. София, Централно управление на Национална агенция по приходите относно отказан данъчен кредит в размер на 3 003,80 лева по фактури 449/08.06.2015 г. и 443/01.06.2015 г., издадени от Б И К ГРУП 2014 ЕООД и съответната лихва в размер 583,70 лева, както и в размер на 300,00 лева по фактура 273/22.07.2015 г., издадена от ВЕНТЕКС КЛИМА ЕООД и съответната лихва в размер на 55,71 лева. Твърди се, че решението в обжалваната част е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т.3 от АПК. Развива подробни съображения в касационната жалба. Иска се отмяна на решението в оспорената част. Претендира се юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции и сторените разноски за държавна такса за касационната инстанция. Ответникът по тази касационна жалба - "АТМ - Център" АД, чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба в съдебно заседание. Касаторът "АТМ - Център" АД, обжалва съдебното решение, в частта, в която е отхвърлена жалбата му срещу РА. Твърди, че решението е неправилно в обжалваната част, поради нарушение на материалния закон и необоснованост, което съставлява отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Развива подробни съображения в касационната жалба. Иска се отмяна на решението в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството, и отмяна на РА. Претендира разноски по представен списък по чл. 80 от ГПК. Ответникът - Директор на Дирекция "ОДОП" - гр. София при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител, в съдебно заседание и в писмени бележки, с които се излагат съображения по съществото на спора, оспорва касационната жалба. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбите. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбите, правилността на обжалваното решение на предявените основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационните жалби са допустими, тъй като са предявени от страни по делото и в срок. Разгледана по същество касационната жалба на директора на дирекция ОДОП София е неоснователна, а касационната жалба на "АТМ - Център" АД е основателна. Предмет на спора пред първоинстанционния съд е Ревизионен акт Р-22221416005601-091-001/12.06.2017 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция на НАП София. В първоинстанционното решение подробно е описана установената от органите по приходите фактическа обстановка в хода на ревизията. Съдът е изложил мотиви, че обжалваният РА е издаден от компетентни органи по приходите, като е спазена формата за издаването му, не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обусловят отмяна на РА. При преценката относно приложението на материалния закон съдът е достигнал до извод за частична незаконосъобразност на РА. Решението е валидно и допустимо, но частично неправилно. По касационната жалба на директора на Дирекция ОДОП" - гр. София при ЦУ на НАП: Тя е неоснователна. Върховният административен съд състав на осмо отделение, намира обжалваното решение в тази му част за валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на административния акт, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, касационната инстанция препраща към тях. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществени такива. При постановяването на същия са взети предвид относимите за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Съдебното решение в тази му част се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. Неоснователни са доводите на касатора за неправилност на решението в тази му част. Решаващият състав е обсъдил доказателствата, становищата на страните и приложимата към спора материално-правна уредба, като при анализа на събраните в хода на административното и съдебно производство писмени доказателства е обсъдил релевантните за спора факти и е формирал правилен извод за незаконосъобразност на процесния ревизионен акт в отменената част. Правилно съдът е съобразил, че РА е незаконосъобразен в частта, с която не е признато право на данъчен кредит в размер на 3 003,80 лева по фактури 449/08.06.2015 г. и 443/01.06.2015 г., издадени от Б И К ГРУП 2014 ЕООД и съответната лихва в размер 583,70 лева, както и в размер на 300,00 лева по фактура 273/22.07.2015 г., издадена от ВЕНТЕКС КЛИМА ЕООД и съответната лихва в размер на 55,71 лева. Следва да бъде споделен формираният от съда категоричен и несъмнен извод за реално осъществени доставки. Правилен е изводът на съда, че фактурите съдържат всички реквизити, документално обосновани и доказват реално извършени доставки. В подкрепа на това е и заключението на вещото лице. При липсата на съмнения относно осъществяването на доставките и отсъствието на данни за сделките като част от данъчна измама, отказът да се признае правото на приспадане, упражнено по тези доставки е неправомерен. Действително, също така не е ясна волята на приходните органи дали въобще не признават процесните доставки като неизвършени или като неизвършени от сочения във фактурата доставчик. Липсата на доказателства за произход, както и за извършено плащане не е основание за отказ от правото на приспадане на данъчен кредит, поради което и доколкото от ССчЕ се потвърждава, че фактурата съдържа нужните реквизити, редовно е осчетоводена, то следва да се приеме, че процесните доставки са реални. С оглед на горното решението в обжалваната част, в която е отменен РА, като правилно следва да бъде оставено в сила. По касационната жалба на "АТМ - Център" АД: Тя е основателна. Съдът неоснователно е приел като безспорни изводите на органа по приходите, че не са налице предпоставките за признаване на данъчен кредит по отношение на доставките от останалите доставчици. Безспорно разпоредбите на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС обуславят възникването на правото на приспадане на данъчен кредит от кумулативното осъществяване на елементите на регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав, който наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, отговарящ на нормативните изисквания за реквизити, включва и установяването на реалното получаване на стоките или извършването на услугите по облагаемата доставка - арг. от чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС. Наличието на доставка (данъчно събитие), е основополагаща предпоставка за прилагане механизма както на начисляване (изискуемостта) на данък добавена стойност, така и за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит, доколкото наличието на реална доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС е кумулативно условие за възникване на правото на данъчен кредит. Трайната практика на СЕО и СЕС приема, че за да се признае право на приспадане на данъчен кредит получателят следва да разполага с фактури за доставка, която е реално осъществена. В този смисъл е решението по дело С-152/02 на СЕО. От значение за признаване право на данъчен кредит е данъкът да е начислен правомерно, което означава да е налице данъчно събитие, т. е. да е прехвърлено правото на собственост върху стоките или да са извършени услугите. В доказателствена тежест на лицето, претендиращо право на приспадане на данъчен кредит, е да докаже при условията на пълно и главно доказване, че са налице законоустановените предпоставки за признаване на твърдяното от него материално право. По делото са ангажирани доказателства, които свидетелстват за реалността на извършените доставки. Всички търговски и счетоводни документи, въз основа на които са извършени доставките на стоки от преките доставчици през ревизионния период, както и документите за извършените плащания по тях, включително и на ДДС, са налични и са на представени на вниманието на проверяващите органи. Фактурите и приложените към тях доказателства за документалната обоснованост за издаването им дават възможност за вярна и точна преценка по отношение на извършените доставки. От всички представени писмени доказателства се установява вида и характера на извършените доставки и вложените материали-изрично във всяка една от издадените фактури са посочени на отделен ред всяка една извършена доставка Представените писмени доказателства не са били оспорени от страна на данъчния орган по реда на чл. 193 от ГПК, вр. чл.144 от АПК и пар.2 от ДР на ДОПК по отношение на тяхната автентичност и съдържание, поради което се ползват със съответната доказателствена сила. Фактурите и останалите писмени документи са редовни от формална страна. Тези доказателства доказват по несъмнен начин реалното извършване на фактурираните доставки. При тези данни изводите на първоинстанционния съд за липсата на предпоставки за ползване на данъчен кредит и за нереалност на сделките са неправилни и не кореспондират със събраните по делото доказателства. В съставения РД, въз основа на който е издаден РА, се съдържат неточни и неправилни изводи за доставките по фактурите, по които е упражнено правото на данъчен кредит. Не е извършена съпоставка между реалната доставка на стоките, тяхната реализация и счетоводните резултати от нея. Недопустима е практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае право на приспадане, поради това, че данъчнозадълженото лице не се е уверило, че издателят на фактурата за стоките, във връзка с които се иска упражняване на това право, има качеството на данъчнозадължено лице, разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил задълженията си за деклариране и за внасяне на данъка върху добавената стойност, или поради това че въпросното данъчнозадължено лице не притежава други документи, освен фактурата, от които да е видно съществуването на посочените обстоятелства, макар да са изпълнени предвидените в Директива 2006/112/ЕО процесуалноправни и материалноправни условия за упражняването на правото на приспадане и данъчнозадълженото лице да не разполага с данни за евентуални нарушения или измама от страна на въпросния издател. Относими към горните изводи са дадените задължителни тълкувания на приложимата за облагането по ДДС Директива 2006/112/ЕО, направено от СЕС по съединени дела С-80/11 и С-142/11, според което не е се допуска национална практика за отказ от право на приспадане поради това, че данъчно задълженото лице не се е уверило, че издателят на фактурите е бил в състояние да извърши доставката, когато не са налице данни и твърдения за данъчна измама. Също така според актуалното решение на СЕС по дело С-18/13 е дадено задължително тълкуване на Директива 2006/112/ЕО на Съвета, според което не се допуска извършване на приспадане на ДДС, когато няма данни доставчиците да разполагат с материална, техническа и кадрова обезпеченост или има нередовна счетоводна отчетност при тях, но само при наличие на две кумулативни условия - тези обстоятелства да сочат за наличие на измама и въз основа на обективни данни, представени от органите по приходите, да се установява, че данъчно задълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото на приспадане, е част от тази измама. В настоящия случай, няма установеност от страна на приходните органи, че данъчнозадълженото лице е имало знание за измамни действия от неговите доставчици. В тази връзка решението на административния съд, в частта, с която жалбата срещу оспорения РА е отхвърлена, е неправилно, като следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановена отмяна на РА в същата част. При този изход от спора основателна и своевременна е претенцията на дружеството за присъждане на разноски. За касационното производство същите се установиха в размер на 5 791 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение, възнаграждение за вещо лице и за държавна такса. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,