Решение № 7910 от 6.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4367/2011 г.

Решение № 7910 от 6.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4367/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от АПК. Образувано е по касационна жалба от Асоциация на парковете в България против решение № 2532 от 21.02.2011 г. по адм. дело № 11153/2010 г. на Върховния административен съд, пето отделение. С него е отхвърлена, като неоснователна жалбата й срещу решение № 31-ПР от 25.08.2010 г. на министъра на околната среда и водите. Правят доводи за противоречие с материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна изразява писмено становище за неоснователност на жалбата. Заинтересованата страна също счита жалбата за неоснователна. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Мотивира се с допуснати от съда нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в липса на обсъждане на съществени доводи на жалбоподателя. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. Производството пред първоинстанционния съд е по реда на чл. 145 и следващите от АПК. Образувано е по жалба от Асоциация на парковете в България против решение № 31-ПР от 25.08.2010 г. на министъра на околната среда и водите. С него е решено да не се извършва оценка за въздействие върху околната среда на инвестиционно предложение "Подмяна на съществуващи два влека тип "паничка" и тип "котва"с четириседалков лифт тип "Купелбар" - 4 CLD в местността "Платото", ски-зона с център - град Банско". Мотивите на административния орган са, че няма вероятност предложението да окаже значително отрицателно въздействие върху природни местообитания, популации и местообитания на видове, предмет на опазване в защитени зони. Възраженията са били за наличие на отменителните основания по чл. 146, т. 3 и 4 от АПК. Като съществено нарушение на административно-производствените правила е посочена липсата на проверка за допустимост на инвестиционното предложение (ИП) спрямо режима на защитените територии, определен по реда на ЗЗТ и плана за управлението. Позовали са се на режим 77 от Плана за управление на Национален парк Пирин. В шест самостоятелно обособени пункта са обективирали доводи за противоречие с материалноправни норми на чл. 21, т. 1, т. 3 и т. 16 от ЗЗТ; чл. 92, т. 1 от ЗООС; чл. 7 от АПК и на чл. 5 от Конвенцията за опазване на световното природно и културно наследство. Представили са и писмени доказателства. От доказателствата по административната преписка е установено, че заинтересованата страна "Юлен" АД - Банско е определена с решение № 738 от 9.11.2001 г. за концесионер на част от Национален парк "Пирин" с площ от 99.55 ха за изграждане на "Ски зона с център Банско". Във връзка с реализация на обекта на концесията с решение № 36-11/2001 г. на МОСВ за оценка на въздействието върху околната среда е разрешено реализирането на проект "Влек и ски-писта "Платото" в ски зоната при изрично формулираните условия. Настоящото административно производство е инициирано от концесионера с уведомление до МОСВ от 12.03.2010 г. за инвестиционно предложение за "Подмяна на съществуващи два влека тип "паничка" и тип "котва"с четириседалков лифт тип "Купелбар" - 4 CLD в местността "Платото". Към него е приложено заданието за инвестиционното предложение и картосхеми за местоположение. След разменена кореспонденция и предоставена поискана допълнителна информация от заявителя, е постановено оспореното решение. Административният орган е приел, че искането попада в приложното поле на чл. 93 от ЗООС. Приложил е разпоредбата на чл. 40, ал. 4 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда, наричана в следващото изложение (НВОС) и е издал оспореното решение. В него е посочил, че ИП попада изцяло в обхвата на концесионната територия, а наличието на лифтово съоръжение е предвидено в териториално-устройствения план (ТУП) на ски-зоната. По същността си то е разгледано, като изменение, попадащо в обхвата на Приложение № 2, т. 12, б. "а" от ЗООС, подлежащо на преценка по реда на чл. 93, ал. 1, т. 3 от същия закон. Обсъдил е основните елементи: характеристики на предлаганото строителство, дейности и технологии; местоположение и чувствителност на средата; способности за асимилация на екосистемата в естествената околна среда; характеристики на потенциалните въздействия и обществения интерес към предложението за строителство, дейности и технологии. Това го е мотивирало да счете, че няма вероятност ИП да окаже значително отрицателно въздействие върху околната среда, поради което не следва де се извършва оценка на въздействието. При тези данни по делото, съдът е приел, че инвестиционното предложение попада в зона IV от Плана за управление на Националния парк Пирин (ПУ) и не противоречи на режима за тази зона. При това е счел за приложил режим 76 с оглед вида на зоната, а не режим 77. На основата на дейностите, посочени в ИП, го е възприел, като разширение по смисъла на чл. 93, ал. 1, т. 3 от ЗООС. На тази база и без изобщо да обсъди доводите на жалбоподателя е съобразил липса на сочените отменителни основания по чл. 146, т. 3 и 4 и е отхвърлил жалбата, като неоснователна. Така постановеното решение е неправилно. Основният правен спор по делото касае обстоятелството в коя хипотеза попада конкретното ИП. Той е производен на въпроса - дали монтирането на ски-лифт съставлява подмяна на досега съществуващи два ски-влека или е монтиране на ново съоръжение? Жалбоподателят твърди, че в приложимото законодателство не е дефинирано понятието подмяна. Поради това анализира видовете ремонтни дейности съгласно т. 42, 43 и 44 от ДР на ЗУТ и твърди, че в случая е налице изграждане на ново съоръжение. Това обосновава приложението на разпоредбата на чл. 92, т. 1 от ЗООС, доколкото касае строителство, дейности и технологии съгласно приложение № 1 от закона - и по точно т. 37 от него. В нея са посочени лифтове с обща дължина над 1000 м и съоръженията към тях. Наред с това се позовава и на характера на парка, като защитена територия с приложими особените правила на ЗЗТ. Това дава основание на жалбоподателя да се позове на задължителността на извършване оценка на въздействието върху околната среда. Ответната и заинтересованата страни на свой ред считат, че ИП попада в обхвата на чл. 93, ал. 1, т. 3 от същия закон, той като е разширение на инвестиционно предложение, което вече е било одобрено. Съдът е приел мотивите на административния орган, без обаче да анализира и обсъди възраженията в жалбата. Единствено е посочил, че с реализирането на лифта многократно ще се намали засегнатата площ. Този извод е в противоречие с данните по преписката, от която се установява, че общата площ, необходима за новото съоръжение е 1.28 ха, а тази на двете досегашни съоръжения е 1.78 ха. Разликата между двата е само 0.5 ха. Въпросът за действителния характер на дейностите, предвидени в ИП не е анализиран и в оспорения административен акт, независимо от съществуващите противоречия в документите, представени от заинтересованата страна, като възложител на заданието и концесионер. Така в информацията по Приложение № 1-Б - приложение към писмо от изпълнителния директор на "Юлен" АД от 12.10.2010 г. са описани пет етапа за изпълнение на ИП. Във втория етап "земни работи" е вписано, че местата и площта на съществуващите фундаменти са достатъчни за монтиране на стълбовете за новото съоръжение; монтирането на горната станция на лифта ще се извърши на съществуващия краен пункт на влека, предмет на подмяна; долната станция на лифта ще се разположи в обхвата на писта "Плато". В същото време от приложената към първоначалната жалба геореферирана ортофотоснимка данните са, че е налице разминаване между трасето на лифта с трасетата на влековете. При това долната и горната станции са на съвсем различни места. В тази връзка се предвижда удължаване на трасето на лифта с 267 м. По този начин общата му дължина става 1456.5 метра - т. е. надхвърля 1000 м. На следващо място, жалбоподателят, позовавайки се на същата снимка, твърди, че и двете станции, както и част от лифта излизат извън концесионната територия. Това вече поставя под въпрос самия характер на ИП, като допълващо по отношение на предходно предложение, свързано със сключения концесионен договор. Поставя под въпрос и констатацията в съобразителната част на оспорения административен акт, че ИП попада изцяло в обхвата на концесионната територия на ски-зоната. Обстоятелството е от съществено значение за изхода на спора, но не може да се провери от приложенията към административната преписка. Те съдържат картографски материал, но на него не е отразена територията, обект на концесиониране. Отделно от това съществува противоречие и относно друг основен за спора въпрос - в кои зони, съгласно ПУ попада планираното съоръжение. Така на приложения по административната преписка графичен материал, проектираният лифт изцяло е показан в зона IV - Зона на сгради и съоръжения. В информацията по Приложение № 1-Б обаче е посочено, че ИП по същество попада в две от зоните: зона III - зона за туризъм. В нея се забранява всякаква човешка дейност с посочените девет изключения и зона IV. В нея е позволено строителство, ремонт и реконструкция на съоръжения. Този въпрос е функционално свързан с приложимите съгласно ПУ режими, доколкото режимът по т. 76 позволява строителството само в зона IV. Изясняването на въпроса следва да се извърши чрез представяне на съответния графичен материал с нанасяне границите на зоните и съответно разположението на планирания лифт. В тази връзка е неоснователно писменото възражение, представено от заинтересованата страна, че съдът не можел служебно да събира доказателства. Съгласно правилата в чл. 170 от АПК, върху административния орган и лицата, за които оспорваният административен акт е благоприятен лежи тежестта да докажат съществуването на фактическите основания, посочени в него и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. Независимо от това, нормата на чл. 171, ал. 4 задължава съда да указва на страните, че за някои обстоятелства от значение за делото не сочат доказателства. В конкретния случай, съдът не е обсъдил доводите на жалбоподателя, поради което не е констатирал непълнотата на доказателствата и от там невъзможността да се формира обоснован извод за законосъобразността или незаконосъобразността на оспорения административен акт. Допуснатите нарушения от страна на съда съставляват отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Решението ще следва да се отмени и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Водим от гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия,