Решение № 5250 от 1.6.2022 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на Джей Ем Ес Криейтив ЕООД, подадена чрез процесуалния му представител адв. Й. Замфирова против решение 5058/03.08.2021 г. на Административен съд София - град, постановено по адм. дело 1035/2021 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт /РА/ Р-22221719007972-091-001/16.06.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с Решение 1750/19.11.2020 г., издадено от директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика /ОДОП/ София при ЦУ на НАП. В касационната жалба се твърди неправилност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател поддържа, че от съвкупния анализ на доказателствата по делото се обосновава извода за доказаност на процесните доставки на стоки и услуги по процесните фактури. Твърди, че разполага с всички необходими доказателства, които удостоверяват реалното извършване на доставки по смисъла на чл. 9 от ЗДДС и правото му на данъчен кредит по ЗДДС. Позовава се на практиката на Съда на ЕС. По подробно изложени доводи касаторът моли да бъде отменено решението и по същество отменен РА с присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - директор на Дирекция ОДОП София оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк. Арнаудова и заявява искане да бъде оставено в сила първоинстанционното решение, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София град е бил РА Р-22221719007972-091-001/16.06.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с Решение 1750/19.11.2020 г., издадено от директора на ОДОП София при ЦУ на НАП, с който на ревизираното дружество за данъчните периоди от м.01.2014 г. до м. 07.2014 г., м. 09.2014 г., м. 11.2014 г., м. 12.2014 г., м. 11.2015 г., м.12.2015 г., м. 03.2016 г., м. 04.2016 г., м. 07.2016 г., м. 10.2016 г., м. 04.2017 г., м.09.2017 г., м. 11.2017 г., м. 12.2017 г., м. 03.2018 г., м. 04.2018 г., м. 06.2018 г., м.07.2018 г., м. 12.2018 г., м. 02.2019 г., м. 05.2019 г., м. 07.2019 г., м. 08.2019 г. и м.10.2019 г. са установени задължения за ДДС в общ размер 109 400,00 лв. и са начислени лихви за забава в размер на 40 260,46 лв. в резултат на непризнато право на приспадане на ДДС по фактури, издадени от: Дизайн Бг Къмпани ЕООД, Спирит 11 ЕООД, Реклама ден ЕООД, Одавижън студио ЕООД, Студио и дизайн МД ЕООД, Ем Би Ем 84 ЕООД, Емди 13 ЕООД, Ели Стил 2016 ЕООД, Ви-Пам БГ ЕООД, Драг Билд ЕООД, Товер Груп ЕООД. В решението си, първоинстанционният съд е приел, че РА е валиден акт, издаден от компетентни органи след проведено ревизионно производство, възложено от компетентен орган, в което не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В хода на съдебното производство е прието без оспорване от страните заключение по назначена съдечно счетоводна експертиза /ССчЕ/. От страна на ревизираното дружество са представени писмени доказателства, свързани с процесните доставки и използвани от вещото лице при изготвяне на заключението по допуснатата съдебна експертиза. По отношение на фактурите, с предмет печатни услуги, предпечатни усслуги и дизайн, издадени от Ем Би Ем 84 ЕООД при оценка на доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност, първоинстанционният съд е приел, че РА в тази му част се явява правилен и законосъобразен. Досежно процесните доставки в хода на ревизията са представени само процесните фактури, ведно с копия от фискални бонове, като в тях не е посочена единична цена или количество и липсва описание в какво се изразяват тези услуги. Съдът приема ,че посоченото във фактурите съдържание е твърде общо, не е посочен обект или конкретен предмет на услугата, като липсват и доказателства, които могат да бъдат обвързани с тези фактури за да бъде определен предметът на услугата, начина на формиране на цената, мястото, на което е извършена и да бъде проследено осъществяването им или използването им в дейността на ревизираното лице. В тази връзка обосновава извод, че съдържанието на фактурите не отговаря на изискванията на чл. 114, ал. 1, т. 9 от ЗДДС, което от своя страна препятства установяването на факта в какво се изразява фактурираната услуга. Не е налице и препращане към конкретен договор или приемо-предавателен протокол, от който това би могло да се установи. Съставът приема, че описаното възпрепятства и по-нататъшното проследяване на получената по конкретна фактура услуга и как е използвана от получателя. Относно доказателствата за извършеното плащане съдът счита, че същите могат да бъдат само косвено доказателство за реалното изпълнение на доставката. В допълнение посочва, че липсват и доказателства дали е отразено такова плащане в счетоводството на доставчика и как. В заключение първоинстанционният съд излага мотиви и относно счетоводното отразяване на процесните фактури от ревизираното лице, като приема, че същото не е достатъчно, за да се установи реалността на процесните доставки. По отношение на фактурите, с предмет: дизайн и предпечат на рекламни материали, изработка на рекламни материали, рекламни услуги, предпечат и печатни услуги, издадени от Студио и дизайн МД ЕООД и от Товер груп ЕООД с предмет изработка и монтаж на метални конструкции първоинстационният съд приема, че в нито една от фактурите не е посочена единична цена или количество. Във фактурите, изадени от Товер груп ЕООД не е посочен договор, в който това да е уточнено. В представеният рамков договор от 20.02.2018 г., също липсва конкретен предмет доставка до обекти прахово боядисани метални конструкции. Какви са конструкциите, как е формирана цената и на кои обекти са доставени според състава не може да се установи дори и от приложените 6 бр. приемо предавателни протоколи /ППП/, като в самите фактури също липсва препращане към договора или конкретен ППП. След анализ на представените договори и ППП, съпътстващи фактурите, издадени от Студио и дизайн МД ЕООД, Дизайн БГ Къмпани ЕООД, Спирит 11 ЕООД, Реклама ден ЕООД, Одавижън студио ЕООД, Емди 13 ЕООД, Ели Стил 2016 ЕООД, Ви-Пам БГ ЕООД, Драг Билд ЕООД, решаващият състав приема, че в процесните фактури услугите са описани твърде общо, без посочване на конкретния вид услуги, единична цена или количество, нито обект, на който са предоставени. В тази връзка, по отношение на доставките на фолио или профили, излага мотиви, че липсват данни като квадратни линейни метри или други параметри, от които може да се установи вида на услугата и нейния обем. Посочва, че в нито един от договорите между изпълнителите и възложителя не е посочен начинът, по който е формирана цената на услугите, като липсват и договорки за чия сметка са материалите, вложени в услугите. Такава информация според съда не е налична и във фактурите, което възпрепятства установяването на факта в какво се изразява фактурираната услуга. Информацията във фактурата не препраща и към конкретен договор или ППП, от който това би могло да се установи. В тази връзка съдът излага мотиви, че конкретна фактура не би могла да бъде обвързана с конкретен договор и съответно конкретна услуга, в повечето случаи дори и по стойността, което от своя страна възпрепятства и по-нататъшното проследяване на получената по конкретна фактура услуга, как е използвана от Джей Ем Ес Криейтив ЕООД. Във връзка с представените договори от страна на ревизираното дружество, сключени с Билла България ЕООД и приложение към тях, свързани с използване на резултата от процесните доставки в дейността на Джей Ем Ес Криейтив ЕООД, съдът излага мотиви, че в същите е предвидено, че за изпълнението на дейностите предмет на договора страните подписват ППП. Към нито един от договорите не е представен такъв ППП или други доказателства, като в тази връзка първостепенният съд счита, че не може да се установи, че договорът е изпълнен. В подкрепа на изводите си съдът се е позовал и на заключението на вещото лице, дадено в хода на съдебното производство, според което последващата реализация може да бъде проследена само по видове и в стойностно изражение, тъй като в договорите, ППП, данъчните фактури и предоставените счетоводни регистри не са посочени количества. Информация досежно последващата реализация липсва и във всички договори и приемо-предавателни протоколи, представени от останалите доставчици. С оглед общия предмет на процесните фактури, в които липсва препращане към конкретен договор или ППП, според съда същите не биха могли да бъдат обвързани с конкретна доставка по конкретен ППП. Сочи, че информацията, съдържаща се в ППП, също не е достатъчна, за да се установи какви дейности включва фактурираната услуга, къде е извършена или предадена. При липсата на всякаква конкретна информация във фактурите или съпътстващите договорите за услуги документи, която да конкретизира предмета и цената на услугата, представените ППП според състава също не могат да установят тези факти. Счита, че те не представляват и годно доказателствено средство относно извършването на услугата и предаване на резултата от изпълнителя на възложителя, тъй като съдържанието им повтаря предмета на договорите, който е твърде общ и от него не би могло да се установи кога точно е извършена услугата, как е формирана цената и каква е стойността й, какви са количествата/размера на извършеното. В допълнение първоинстанционният съд приема, че от значение е и фактът, че те като частни писмени документи без достоверна дата, не разполагат с материална доказателствена сила. При анализа на представените в хода на ревизията и съдебното производство доказателства административният съд е обсъдил и кадровата обезпеченост на процесните доставчици, като е съобразил Решение на Съда на ЕС от 6.09.2012 г. по дело C - 324/11. В тази връзка излага мотиви, че липсата на кадрова и техническа обезпеченост на доставчиците не е единствена причина за отказване на правото на данъчен кредит, а тези факти са обект на преценка от съда, заедно с останалите събрани доказателства. С оглед изложеното е обоснован е извод, че в настоящия случай преките доказателства за изпълнение на услугите като предпоставка за признаване на спорното право, не следва да се кредитират. Доказателствата за извършено плащане също според състава не са пряко доказателство за извършване на услугата. Липсват и първични счетоводни документи - разходни касови ордери, в които да са отразени данни за лицето, което е предало сумата от страна на възложителя и лице, получило сумата като представител на съответния доставчик. Установените в хода на ревизията факти, свързани с дерегистрацията на доставчиците по инициатива на органите по приходите и това, че всички доставчици имат изискуеми публични задължения, произтичащи от подадени декларации или установени с РА, като във връзка с това, срещу част от тях са образувани изпълнителни дела, преценени заедно с останалите събрани в хода на ревизията доказателства, според първоинстанционния съд макар и косвено навеждат на извод за наличие на данъчна измама. На следващо място в оспореното пред настоящата инстанция решение е посочено, че от събраните доказателства, дори да се установи, че ревизираното лице е изпълнило задълженията си по договорите с Билла България ЕООД и Пени Маркет България ЕООД, не може да се направи еднозначен извод, че е получил предмета на доставките от процесните доставчици. Съгласно общия принцип на разпределение на доказателствената тежест в процеса, всяка страна следва да докаже осъществяването на фактите, от които черпи изгодни за себе си правни последици, и поради това, че данъчният субект претендира право на приспадане на данъчен кредит, то той е този, които следва да докаже изпълнението на всички законови изисквания, включително и реалността на доставката по процесните фактури. Описаното, обсъдено в контекста на установените факти и представените доказателства според съда налага извода, че ревизираният субект не е доказал по пътя на пълното доказване, че доставките по фактурите са реално извършени от посочения във фактурата доставчик. С оглед на установените фактически данни, съдът счита за обосновано заключението на органа по приходите за нереалност на фактурираните доставки. Не е възникнало данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 2 от ЗДДС, в резултат на което да се направи извод за реалност на доставката по смисъла на чл. 9 от ЗДДС, с оглед на което законосъобразно е отказан данъчния кредит по спорните фактури до размера на начисления по тях ДДС, на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Доводите на касатора за необоснованост на решението, поради приета в него фактическа обстановка, която не съответства на доказателствата са неоснователни. По силата на чл. 68, ал. 2 ЗДДС правото на данъчен кредит възниква когато ДДС стане изискуем. Съгласно чл. 25, ал. 6, т. 1 ЗДДС данъкът става изискуем към момента на настъпване на данъчно събитие. В общата хипотеза на чл. 25, ал. 2 ЗДДС данъчното събитие по доставки на услуги, настъпва към момента на извършването им. В този смисъл, основна предпоставка за признаване правото на приспадане на данъчен кредит е осъществяването на доставката в случая според вписаното в процесните фактури и предмет на съдебен контрол - доставка на услуги печатни услуги, предпечатни услуги, дизайн, изработка на рекламни материали, подготовка и боя на метални профили и крепежни елементи, монтажни услуги, изработка на метални конструкции, оразмеряване, фрезоване и кантиране на ПДЧ плоскости. При липсата на нормативна уредба, която да изисква наличието на конкретен вид документи за доказване на относимите в тази връзка факти и обстоятелства, определящ за преценката дали една услуга е действително осъществена е съвкупният анализ на всички събрани по делото доказателства. Същите, в преобладаващата си част и в съответствие със спецификата на търговската дейност, са частни документи, чието съдържание следва да се цени с оглед останалите относими доказателства, като се съобрази корелацията или противоречията в тях. Както правилно сочи и първоинстанционният съд, по силата на правилото на чл. 170, ал. 1 от АПК /вр. §2 от ДР на ДОПК/ доказателствената тежест е на оспорващия, който следва по несъмнен начин да установи, че издадените от доставчиците му фактури обективират действителни стопански операции. Трайна е практиката на ВАС, че само по себе си издаването на фактури и надлежното им счетоводно отразяване не са достатъчни да обосноват убедителен извод, че спорните доставки са действително осъществени. Действително, в своите тълкувателно приложими решения СЕС многократно е подчертавал, че не е допустима национална практика, с която се отказва претендираното данъчно предимство само въз основа на поведението на доставчика, но същевременно е и акцентирал върху необходимостта националният съдия да осъществи конкретна преценка на събраните доказателства и въз основа на нея да формира извода си осъществени ли са действително фактурираните стопански операции. В съответствие с доказателствата по делото и при правилна преценка на същите, правилни и в съответствие с материалния закон са изводите на съда за липса на реално осъществени доставки на различни по вид услуги. По отношение на фактурите, издадени от Ем Би Ем 84 ЕООД, Студио и дизайн МД ЕООД, Дизайн БГ Къмпани ЕООД, Реклама ден ЕООД, Одавижън студио ЕООД, Емди 13 ЕООД, Ели Стил 2016 ЕООД, всичките с предмет печатни услуги, предпечатни услуги, дизайн, печат и предпечат на рекламни материали и дизайн, печат и предпечат на рекламни материали, правилен и обоснован е достигнатият от съда извод за законосъобразност на издадения РА в тази част. Във връзка с издадените фактури по делото се представят договори и ППП, с изключение на фактурите, издадени от Ем Би Ем 84 ЕООД. По отношение на тях, не се представят други документи, доказващи реалното извършване на услугите. Не са представени ППП, договори, спецификации, отчетни документи във връзка с извършените услуги или носители на информация, които да съдържат данни за извършената работа, както и доказателства за извършването им и начина, по който те са достигнали до възложителя - Джей Ем Ес Криейтив ЕООД. Както се каза по горе притежаването на данъчни фактури не е достатъчно да обоснове реалност на отразените в тях стопански операции и в случая не е установено извършването на услугите, свързани с осъществяване на доставката на услуги по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗДДС от Ем Би Ем 84 ЕООД. По отношение на останалите доставки на услуги, включващи печат, предпечат и дизайн на рекламни материали, видно от съдържанието на представените договори и ППП липсва описание в какво точно се изразява предоставянето на конкретните услуги. Липсва каквато и да е било кореспонденция между страните по доставките, липсва както конкретизация на вида на рекламните материали, така и каквито и да е доказателства за изработването на проекти, като както правилно сочи и съда това обстоятелство препятства установяването на връзката им с независимата икономическа дейност на ревизираното дружество и последващата реализация на процесните услуги. По делото не са събрани и никакви доказателства за материализация на резултата от услугите, както и доказателства за извършване на конкретните дейности, предмет на фактурираните услуги. Липсват доказателства, относно параметрите на услугата, включително в какъв формат е следвало да се изработят рекламните материали и с какво съдържание. Липсват доказателства и по какво задание са изработени същите. Няма представени мостри, проекти на рекламните материали, нито друг вид конкретизация на заданието, по начин, който позволява то действително да бъде изпълнено. От приложените доказателства по пряката доставка не се установява какво точно е изпълнено. Доставката на услуги подлежи на данъчно облагане само, ако между доставчика и получателя съществува реално правоотношение с достатъчно индивидуализиран предмет, в рамките, на което се разменят конкретни взаимни престации, като полученото от доставчика възнаграждение представлява действителната равностойност на предоставената услуга (т. 29 от решение от 27.03.2014 г. по дело С-151/13 Le Rayon d`Or) и само ако е налице пряка връзка между доставената услуга и получената насрещна престация. Ето защо при доставките на услуги е необходимо страните да са договорили по достатъчно конкретен начин вида, количеството, качеството, единичната и обща цена на услугата и какви отделни компоненти формират договорната цена, за да е възможно съдът да прецени дали полученото възнаграждение от доставчика представлява действителната й равностойност, за да е изпълнено изискването на Директивата ДДС за възмездност. В случая в действителност уговорените материали са приети от ревизираното дружество без възражения по отношение на качеството, видно от съставените ППП, но данните в така представените доказателства са недостатъчни, за да се конкретизират услугите, респективно начина на определяне на цената на същите. По процесните фактури не може да се установи как е определена цената - каква част от уговорената цена са материалите и каква услугите и в тази връзка възраженията на касатора досежно изискуемото съдържание на фактурите се явяват неоснователни. В решението си по дело С - 271/12 Съдът на ЕС изрично е посочил, че правото на приспадане може да се откаже на данъчнозадължените лица, получатели на услуги, които разполагат с непълни фактури, дори ако в допълнение на последните след приемането на решението за отказ, е предоставена информация с цел доказване на действителното им извършване, естеството и стойността им. Въз основа анализ на т. 27 - 36 от това решение на СЕС, се обосновава аргумента, че изначалната непълнота на фактурата, (чиито параметри в настоящия случай са изчерпателно посочени в Директивата и ЗДДС), препятства приспадането на ДДС (в този смисъл е приетото в т. 43 от решение по дело С-368/0). Посочените изисквания към фактурата не са формални, а представляват такива по същество. Действително, от практиката на СЕС следва, че национална практика (мярка), която основно подчинява признаването на определено данъчно предимство на спазването на формални задължения (каквото е изискването за фактуриране с определени параметри), без да вземе предвид материалноправните изисквания, надхвърля необходимото за правилното събиране на данъка, освен когато нарушаването на формалните изисквания възпрепятства предоставянето на сигурно (решително) доказателство за изпълнението на материалноправните изисквания - аргумент от решение на СЕС по дело С - 273/11. Именно последното е налице в изследвания случай, тъй като естеството на престацията до степен, която да я индивидуализира като точни параметри, не се установява. Представените допълващи документи, в това число договори и ППП не могат да бъдат обвързани с предмета на престацията, описан в процесните фактури. Неустановените престации не могат да са предмет на ДДС. Относно отказаното право на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от Спирит 11 ЕООД, Ви-Пам БГ ЕООД, Драг Билд ЕООД и Товер груп ЕООД, с предмет подготовка и боя на метални профили и крепежни елементи, монтажни услуги, изработка на метални конструкции, оразмеряване, фрезоване и кантиране на ПДЧ плоскости, изработка и монтаж на метални конструкции, изводите на съда досежно липсата на реалност на доставките следва да бъдат споделени, по съображения, идентични с казаното по - горе. В представените ППП във връзка с процесните фактури отново липсва индивидуализация на предмета на доставката, като същите не могат да бъдат съотнесени към издадените фактури, в които бланкетно е посочен предметът. В допълнение следва да се посочи, както правилно отбелязва и съдът, в процесните фактури липсва индивидуализация на предмета им, посочен е общо, без да е конкретизиран договорът, за чието изпълнение е издадена съответната фактура. Видно от съдържанието на процесните фактури, в описанието на услугата не се съдържа релевантната информация, необходима за индивидуализирането на престацията. Неяснотата относно предмета на доставките не е преодоляна и чрез представените съпътстващи документи договори и ППП. Както основателно сочи и съда, какви са конструкциите, как е формирана цената и на кои обекти са доставени не се установява. Няма приложени количествено-стойностни сметки, спецификации. От обстоятелството, че ревизираното дружество е изпълнител на различни по вид услуги на големи търговски вериги, не следва автоматично, че то е получило предмета на услугите по процесните фактури именно от издателите им, за да го вложи в последващите си облагаеми доставки. Съвкупната преценка на доказателствата и направените въз основа на нея фактически изводи не се променят и от заключението на ССчЕ, която е констатирала, че процесните фактури са осчетоводени и в тази връзка възраженията на касатора се явяват неоснователни. Наличните и проверените от експерта счетоводни регистри, в които операциите са отразени само по стойност не позволява да бъдат установени конкретни факти и обстоятелства за изпълнение на процесните услуги. Правото на данъчен кредит възниква във връзка с получени облагаеми доставки, като доказателствената тежест е на ревизираното лице, което в случая не е установило поддържаните предпоставки за приспадането му по процесните фактури. Законът не свързва правото на данъчен кредит само и единствено с издаването на фактури и отразяването им в счетоводството на получателя, каквито доводи излага касатора, а поставя изискването да са налице реално осъществени доставки. Отразяването на фактурите в дневници за покупки от страна на ревизираното лице не е част от фактическия състав на правото на данъчен кредит на получателя и притежаването на редовно издадени данъчни фактури, само по себе си не е достатъчно, за да обоснове извод за реалност на отразените в същите стопански операции. Следователно, след като не са налице реално осъществени доставки, то данъкът е начислен неправомерно и съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 5 ЗДДС не е налице право на данъчен кредит. Неоснователни са и останалите доводи, развити в касационната жалба относно материалната, кадровата и техническата обезпеченост на доставчиците. Мотивите и достигнатите от първоинстанционния съд изводи в оспореното пред настоящата инстанция решение са в резултат на съвкупната преценка на всички факти, обстоятелства и доказателствата представени по делото. Неустановената в хода на ревизионното и съдебното производство обезпеченост на процесните доставчици не е засегнала преценката на съда по материалноправните предпоставки за възникване на данъчен кредит по фактурите, издадени от доставчиците. Напротив, в мотивите си съдът изрично се е съобразил с решение на Съда на ЕС от 06.09.2012 г. по дело С-324/11 и по конкретно т. 39, в която е посочено, че Директива 2006/112 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска данъчен орган да откаже на данъчнозадължено лице правото да приспадне дължимия или платен ДДС за предоставени му услуги, поради това че издателят на фактурата за тези услуги не е декларирал наетите от него работници, без този орган да доказва, въз основа на обективни данни, че това данъчнозадължено лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от посочения издател или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки. По изложените съображения настоящата касационна инстанция намира, че с решението си Административен съд София - град правилно и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби е потвърдил оспорения пред него РА относно отказаното с него право на приспадане на ДДС по процесните фактури, в резултат на което на Джей Ем Ес Криейтив ЕООД са установени допълнителни задължения за косвен данък и лихви за забава. Поради това същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса на касатора разноски не се дължат. На ответника по касация на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК се дължи юрисконсултско възнаграждение и за настоящото производство в размер на 4 026,60 лева, определено по реда на чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение