Решение № 3466 от 21.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5441/2016 г.

Решение № 3466 от 21.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5441/2016 г., IV о., докладчик съдията Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "НАТ 2004" ЕООД със седалище и адрес на управление град Д., подадена чрез процесуален представител адв. Стоева против решение № 1236 от 26.02.2016 г., постановено по адм. дело № 10822/2015 г. по описа на Административен съд - С.-град. Р. са оплаквания за неправилност на решението на съда, поради необоснованост и допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и приложимия материален закон, поради което се претендира отмяната му и присъждане на направените в производството разноски. Ответникът- Комисията за енергийно и водно регулиране, правоприемник на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране в открито заседание, чрез процесуалния си представител юрк. Церовски оспорва касационната жалба и моли решението като правилно да бъде оставено в сила. Заинтересованата страна- "ЕВН Б. Е."АД не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, в настоящия тричленен състав на Четвърто отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за основателна, по следните съображения: Производството пред първоинстанционния съд е по реда на чл. 145, вр. чл. 22 ЗЕ, вр. чл. 147 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране дейностите в енергетиката. Образувано е по жалба на "НАТ 2004" ЕООД, против решение № Ж- 85 от 24.09.2015 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, с което е прекратена преписка с вх. № Е- 12-00-95/14.04.2015 г., образувана по жалба на "НАТ 2004" ЕООД срещу "ЕВН Б. Е."АД. Оспорващото дружество е изложило твърдения за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с материалните разпоредби и несъответствие с целта на закона. Исканията са за обявяване на нищожност на оспореното решение, алтернативно за отмяната му като незаконосъобразно. Изложени са твърдения за неправилното приложение на материалния закон и по- конкретно чл. 18, ал. 2 от Закона за енергията от възобновяеми източници/ЗЕВИ/, както и за несъответствие на решението с целта на закона. С обжалваното решение жалбата е отхвърлена. За да постанови този резултат първоинстанционният съдът, без да се произнесе по отношение на компетентността на административен орган, в съответствие на акта с правомощията му по чл. 22 от Закона за енергетиката/ЗЕ/, както и наличието на кворум и изискуемото мнозинство е приел, че регулаторният орган правилно и законосъобразно е приложил материалния закон. Установил е, че правилно от страна на КЕВР е прието, че не са налице основания, за да може дружеството да се ползва от насърченията по чл. 18, чл. 31 и чл. 32 от ЗЕВИ. Това е така, тъй като съгласно § 54 от ПЗР на ЗИДЗЕ/обн. ДВ бр. 17 от 2015 г., в сила от 06.03.2015 г./ насърченията по чл. 18, ал. 1, т. 6, т. 7 и т. 8, както и чл. 31 и чл. 32 от ЗЕВИ не се прилагат за енергийни обекти, които са въведени в експлоатация след влизане в сила на този закон. Приел е също така, че изискването на § 54 от ПРЗ на ЗИДЗЕ е кумулативно към изискването на чл. 18, ал. 2 от ЗЕВИ, съгласно което не може да се ползват от насърчения обекти, заявени след 27.12.2013 г. Констатирал е, че от представените по преписката писмени доказателства- договор за присъединяване на електрическата централа, същата е присъединена към електроразпределителната мрежа на "ЕВН Б. Е."АД с договор от 11.06.2013 г., но това само по себе си не е основание за ползване на насърченията по чл. 18, чл. 31 и чл. 32 ЗЕВИ. Установил е, че процесния обект не попада и в изключенията, предвидени в чл. 24, т. 1 и т. 3 от ЗЕВИ, тъй като представлява малка водноелектрическа централа МВЕД "К." с мощност 1386 кW. На последно място решаващият съдебен състав е преценил, че обжалваното решение съответства на целта на закона. Решението е неправилно. Настоящият състав намира, че изводът в обжалваното решение за материална законосъобразност и спазване на административно производствените правила при постановяване на обжалвания административен акт е необоснован. Решението на административния орган е взето без да са съобразени и обсъдени всички факти и обстоятелства, не са обсъдени всички доказателства, както поотделно, така и в съвкупността им. Съгласно чл. 18, ал. 1, т. 6, т. 7 и т. 8 от ЗЕВИ, производството на електрическа енергия от възобновяеми източници, вкл. на електрическа енергия от комбинирано производство на топлинна и/или енергия за охлаждане и електрическа енергия от възобновяеми източници се насърчава чрез изкупуване на електрическата енергия, произведена от възобновяеми източници за определен срок; определяне на преференциална цена за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяеми източници, вкл. и електрическа енергия, произведена от биомаса, чрез технология за пряко изгаряне с изключение на енергията, произведена от водноелектрически централи с обща инсталирана мощност над 10 MW; определяне на преференциални цени за изкупуване на електрическа енергия, произведена от биомаса, в случаите, когато се използват технологии за термична газификация. Изключение от това е въведено в ал. 2 на чл. 18 ЗЕВИ, където е посочено, че, насърченията по ал. 1, т. 6, т. 7 и т. 8, редът за присъединяване по раздел втори, както и чл. 31 и чл. 32 ЗЕВИ не се прилагат за енергийни обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, които се заявяват за присъединяване след датата на доклада на министъра на енергетиката по чл. 13, ал. 1, в който е отчетено, че общата национална цел по чл. 12, ал. 1 е постигната. Безспорно е установено по делото и не се спори между страните, че тази цел е постигната към 27.12.2013 г., видно от писмо на зам. министъра на икономиката и енергетиката /л. 32-33 по делото/. Анализът на цитираните норми води до извода, че посочените в чл. 18, ал. 1, т. 6, т. 7 и т. 8 ЗЕВИ насърчения не се прилагат за обекти, заявили присъединяване след дата 27.12.2013 г. От приложената административна преписка се установява, че на 08.08.2012 г. "Нат 2004" ЕООД е сключил "ЕВН Б. Е." ЕАД предварителен договор за присъединяване на електрическа централа към електроразпределителната мрежа. Впоследствие процесната "МВЕЦ К.", с мощност 1386Kw е заявена за присъединяване на 11.06.2013 г., за което обстоятелство е наличен по делото договор между "НАТ 2004" ЕООД и "ЕВН Б. Е." ЕАД за присъединяване на електрическа централа към електроразпределителната мрежа на МВЕЦ село К., собственост на "НАТ 2004" ЕООД. Този договор е отчетен от министерството на икономиката и енергетиката, както и в доклада до европейската комисия, че има заявена мощност и за нея се прилагат преференциалните цени. В посочения договор подробно са описани сроковете за изграждане и въвеждане в експлоатация на съоръженията за присъединяване и на електрическата централа като цяло. Установява се, че изграждането на обекта е етапен процес, с предвидени три етапа на изграждане, като за всеки един от тях е предвидено приемане на обекта и издаване съответно разрешение за ползване. От приложените към делото писмени доказателства се установява, че на 02.12.2013 г. е издадено Разрешение за ползване с № ДК-07- Пд-190 на строеж"Временно електрозахранване с дължина 25м. за нуждите на строителството на МВЕЦ"К.", в което е отбелязано, че строежът е изпълнен в съответствие с одобрените проекти и разрешение за строеж № 217/23.07.2013 г. от Началник РД"НСК" П. към РДНСК ЮЦР. На 30.12.2014 г. е издадено следващото разрешение за ползване № СТ-05-1976 по отношение въвеждане в експлоатация на следващия етап от изграждането на процесната централа. Установява се също така от приетите и неоспорени от страните писмени доказателства, че с искане с вх. № СТ-3712-02-881/17.02.2015 г. дружестовото е сезирало ДНСК за издаването на окончателното разрешително за ползване на строежа, което на практика се явява третия етап от изграждане на съоръжението. На 03.02.2015 г. между "Нат 2004" ЕООд и "ЕВН Б. Е." ЕАД е сключен договор за изкупуване на електрическа енергия от възобновяеми източници - "МВЕЦ К.", с мощност 1386Kw, под № 1202. Този договор е произвел действие към момента на сключването му и "ЕВН Б. Е." ЕАД е започнало изкупуването на произведената от "МВЕЦ К." и отдадена в електроразпределителната мрежа електрическа енергия. Като доказателство за този факт са приложени: протокол от 28.02.2015 г. /л. 50 от делото/ съставен между двете страни, в който е отразено произведеното от централата и закупено от ЕВН количество ел. енергия; протокол/стр. 54 от делото/ от който е видно, че през м. март е произведена и изкупена ел. енергия, произведена от жалбоподателя; фактура с № 0000000018 от 18.02.2015 г., където като доставчик по нея е отбелязан "Нат 2004 " ЕООД за произведена ел. енергия от "МВЕЦ К.", а получател е "ЕВН Б. Е. " ЕАД; извлечение от небаланс на чл. с групова прогноза в специална балансираща група на производители на електрическа енергия от ВИ и ВЕКП на ЕВН, в която като производител на ел. енергия е посочено дружеството "НАТ 2004 " ЕООД. С оглед на изложените фактически основания следва, че към 06.03.2015 г., когато е приета и влязла в сила разпоредбата на § 54 от ЗЕВИ, процесната централа "МВЕЦ К." е била напълно завършена, изцяло изградена и функционираща. Нещо повече, по отношение на произведената от нея електрическа енергия е сключен договор за изкупуване 03.02.2015 г. между "Нат 2004 " ЕООД и "ЕВН Б. Е." ЕАД, произвел своето действие. Всички изброени по горе факти и обстоятелства навеждат на извода, че към 06.03.2015 г. е налице фактическа експлоатация на процесния обект. Предвид така установеното настоящия състав намира, че обжалваното решение е неправилно, а изводът на първоинстанционният съд, че по отношение на жалбоподателя "НАТ 2004 " ЕООД са налице условията за приложение на § 54 от Закона за енергията от възобновяеми източници, приет със ЗИД на ЗЕВИ, обнародван в ДВ бр. 17/06.03.2015 г., в сила от същата дата, поради което не са налице условията за ползване насърченията по чл. 18, ал. 1, т. 6, т. 7 и т. 8, чл. 31 и чл. 32 от ЗЕВИ базиран само на определени доказателства се явява едностранчив и необективен и не се подкрепя от събраните по делото доказателства. Същият е и необоснован, доколкото не почива на задълбочен анализ на доказателствата, при така установените в тях различия. Решението на административния орган е взето без да са съобразени и обсъдени всички факти и обстоятелства, не са обсъдени и всички доказателства както поотделно, така и в съвкупността им, което не е съобразено от първоинстанционния съд и не е извършена дължимата проверка по чл. 168, ал. 1 от АПК и не са установени факти от съществено значение за разрешаване на правния спор. Не е установено на първо място, както от решаващия съд, така и от административния орган, кога точно е започнала експлоатацията на централата с оглед наличните по делото доказателства, че от м. февруари 2015 г. централата е въведена във фактическа експлоатация, била е действаща и енергията, произведена от нея е изкупувана от "ЕВН Б. Е." ЕАД, съгласно сключен между страните договор за присъединяване на електрическа централа към електроразпределителната мрежа на ЕВН. Не са съобразени и безспорните по преписката факти, че процесния обект е въвеждан в експлоатация поетапно, което е напълно допустимо и се предвижда от ЗУТ и по-конкретно Наредба № 6 от 1999 г. за разрешение за ползване на строежите и Наредба на МС за техническата експлоатация на електрически централи и мрежи, вследствие на което за два от етапите на неговото изграждане са налице съответните разрешителни за ползване - 02.12.2013 г. е издадено Разрешение за ползване с № ДК-07- Пд-190 от 02.12.2013 г., в което е отбелязано, че строежът е изпълнен в съответствие с одобрените проекти и разрешение за строеж № 217/23.07.2013 г. от Началник РД "НСК" П. към РДНСК ЮЦР. Действително по делото е налице издадено разрешение за ползване № СТ -05-357/03.04.2015 г., като тази дата е след влизането в сила на § 54 от ЗЕВИ. Доколкото обаче то се явява като заключителен, последен етап от една продължителна процедура, без да се разгледат всички налични факти и обстоятелства в тяхната съвкупност не може да се направи категоричен извод, че към 06.03.2015 г. "МВЕЦ К." не е въведено в експлоатация. Нещо повече, както вече беше отбелязано налице са доказателства, че от м. февруари 2015 г. обектът е работещ, произвеждащ електрическа енергия, която е изкупувана от"ЕВН Б. Е. " ЕАД, съгласно сключен между страните договор. Налични по делото са и два броя разрешителни от 2013 и 2014 г. установяващи безспорно, че за част от съоръженията, представляващи етапи от изграждане на централата са издадени разрешителни преди 06.03.2015 г. Освен това "НАТ 2004 " ЕООД е заявил въвеждането на централата за цялостна експлоатация преди влизане в сила на § 54 от ЗЕВИ, като забавата при произнасянето на административния орган не следва да има негативни последици за дружеството изпълнило изцяло проекта, преди влизане в сила на закона. Не е съобразено от решаващия съд и от административния орган, че въведените в експлоатация отделни етапи от "МВЕЦ К." са относими към преценката на предпоставките по § 54 от ЗЕВИ. С оглед изложеното административният съд не е съобразил, че административният акт е постановен в нарушение на разпоредбата на чл. 35 АПК, разпореждаща издаването на индивидуалните административни актове да бъде предхождано задължително от изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая и обсъждане обясненията и възраженията на заинтересованите страни. Предвид така установеното, настоящият състав на намира, че решението на административния съд следва да бъде отменено, като вместо него следва да бъде постановено решение по същество, с което следва да бъде отменено обжалваното решение на КЕВР, а преписката следва да бъде върната на административния орган за ново разглеждане и произнасяне. При новото разглеждане административния орган следва да изясни фактите, относими към приложението на § 54 от ЗЕВИ в случая по безспорен и несъмнен начин, като събраните по делото доказателства следва да бъдат обсъдени, при стриктно спазване на цитираните в мотивите законови разпоредби и съобразяване на тълкуването и прилагането на закона и спазване на административнопроизводствените правила по чл. 35 от АПК. По изложените съображения Върховният административен съд, четвърто отделение