Решение № 12063 от 26.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6690/2025 г.

Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Я. П. В. и Б. А. К., двамата с постоянен адрес гр. София, [улица], срещу решение 11819 от 07.04.2025 г., постановено по административно дело 6709/2024 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което е отхвърлена като неоснователна жалбата им срещу заповед ЗДОС/Д-С-ЛЦ-021 от 27.05.2024 г., издадена от директора на Дирекция Социално подпомагане - Лозенец. По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост, касаторите молят атакуваният съдебен акт да бъде отменен и делото да се реши по същество чрез отмяна и на оспорения пред АССГ индивидуален административен акт (ИАА) като незаконосъобразен. Ответникът по касация - директорът на Дирекция Социално подпомагане Лозенец, действащ чрез пълномощника юрисконсулт Ланджев, оспорва касационната жалба като неоснователна и моли тя да бъде оставена без уважение. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея решение, като предлага то да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Предмет на контрол в производството пред АССГ по реда на глава единадесета от АПК във връзка с чл. 86, ал. 4 от Семейния кодекс (СК) е оспорената от Я. П. В. и Б. А. К. заповед ЗДОС/Д-С-ЛЦ-021/27.05.2024 г. на директора на Дирекция Социално подпомагане - Лозенец, с която на жалбоподателите е отказано вписване в регистъра на осиновяващи при условията на пълно осиновяване, поради това, че не са представили документите по чл. 25, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 5 от Наредба РД-07-7 от 05.10.2010 г. за условията и реда за водене и съхраняване на регистрите за пълно осиновяване (вече отменена, но приложима към процесния период). За да не уважи сезиралото го оспорване първоинстанционният съд е извел решаващ извод за законосъобразност на атакуваната с него заповед, като издадена от компетентен орган в предвидената форма, без да са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. По основният спорен между страните въпрос съдът е изложил съображения, че срокът на предходно дадено разрешение за вписване изтича на 25.05.2024 г., което влече след себе си автоматично заличаване на жалбоподателите от регистъра на осиновяващите при пълно осиновяване, като те са подали ново заявление, но въпреки дадените им изрични указания те не се представили изискуемите по цитираната по-горе наредба документи, което е препятствало административния орган да прецени актуалното им състояние, респ. наличието/липсата на пречки за осиновяване на дете и възможността за осигуряване на безопасна и сигурна среда за отглеждането му. Оспореното пред настоящата инстанция съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна, адресат на заповедта. Атакуваният съдебен акт не страда и от твърдяните от касаторите пороци, наличието на които би обусловило неговата неправилност по смисъла на чл. 209, т. 3от АПК. Решението на АССГ, с което жалбата до него е уважена, е постановено при изяснена фактическа обстановка и правилно тълкуване и прилагане на закона. Първоинстанционният съд (т.е. инстанцията по съществото на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на процесната заповед) е събрал и коментирал относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна и за правилното решаване на спора, надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти и обстоятелства от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, убедителните съображения в подкрепа на които в мотивите на проверяваното решение се възприемат изцяло от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат дословно преповтаряни (по арг. от чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК). Атакуваният съдебен акт се основава на задълбочена преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено адекватно на всички относими инвокирани възражения. Наведените от касаторите доводи не се споделят. Доказателствата по делото водят до непротиворечив извод, че срокът на предходно дадено разрешение за вписване е изтекъл на 25.05.2024 г., което води до автоматично заличаване на оспорващите от регистъра на осиновяващите при пълно осиновяване, противно на твърдяното от тях. Нежеланието им да подадат изискуемите документи за ново вписване в този регистър по съображения, че са ги подали при първоначалното вписване, обективно препятства административния орган да провери към релевантния момент годни ли са да осиновят и отглеждат дете и налице ли са пречки за това. Това, че през 2022 г. вече са подали такива документи, не означава, че две години по-късно не е настъпила промяна в удостоверените с тях обстоятелства, и в този контекст неслучайно в приложимите в такива случаи разпоредби е предвидено те отново да бъдат представени. Жалбоподателовото позоваване на липса на нормативна уредба, уреждаща подновяване на вписването на вече вписани кандидат-осиновители, е неоснователно. Налична уредба как се вписват кандидат-осиновители има в позитивното национално право, а това, че касаторите не са съгласни с императивното изискване в нея при подаване на заявление (вкл. и в случай на подновяване на вписване) да представят визираните от нормотвореца документи, не обосновава извод за основателност на жалбата им. От друга страна, твърдението им за противоречие на разпоредби от Семейния кодекс с Конституцията на Република България (КРБ) поради неявна дискриминация на кандидат-осиновителите на основание имуществено състояние не може да бъде споделено, поради липсата на подобна дискриминация, както и поради неналичието на несъответствие на приложимите в случая норми на СК с КРБ. Предвид това настоящият съдебен състав намира, че не се налице предпоставките да уважи искането на оспорващите да сезира Конституционния съд съгласно чл. 150, ал. 2 от КРБ. За пълнота следва да се отбележи, че една от твърдяните в касационната жалба технически грешки в мотивната част на съдебното решение действително е налична в текста му на едно място е записано Дирекция Социално подпомагане Слатина, вместо Дирекция Социално подпомагане Лозенец , но това само по себе си също не води до наличие на касационни отменителни основания. От горното явства, че тезата, която се силаеха да докажат касаторите, не може да бъде кредитирана. Изложеното обуславя правилността на преценката на АССГ за законосъобразност на процесната заповед, която не страда от пороци по чл. 146 от АПК, които биха наложили отмяната й. Като е достигнал до същите изводи и е отхвърлил жалбата срещу нея, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изреч. 1, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,