Решение № 5525 от 17.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9265/2011 г.

Решение № 5525 от 17.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9265/2011 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Атоменергоремонт Гълъбово" ЕООД - гр. Гълъбово срещу решение № 290/01.03.2010 г., постановено по адм. дело № 2303/2008 г. по описа на Пловдивския административен съд в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 240800362/13.08.2008 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Стара Загора, потвърден с решение № 756/17.10.2008 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП за отказано право на приспадане на данъчен кредит за данъчни периоди на месеците септември 2005 г., юли, ноември и декември 2006 г. по фактури, издадени от "Интернешънъл Маркетинг Експорт Импорт" ЕООД в размер на 227 065 лв., вследствие на което са определени данъчни задължения за ДДС за внасяне в размер на 224 450,20 лв. и лихви за забава от 56 481,92 лв. Релевират се всички посочени отменителни основания в чл. 209, т. 3 АПК - неправилно прилагане на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът е изложил твърдения, че отказът на данъчните органи за непризнаване правото на данъчен кредит е заради предходните доставчици, а не заради прекия - чл. 65, ал. 4, т. 1 и 2 ЗДДС (отм.). Изложени са доводи в касационната жалба, че ЗДДС (отм.) обвързва признаването на право на приспадане на данъчен кредит на получателя само с поведението на прекия му доставчик по отношение на начисляване на данъка съгласно чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.) и спазване на задължение за регистрация по ЗДДС (отм.). Според касатора независимо от неизпълнението на законовите изисквания от страна на доставчика или на предходен такъв, на получателя следва да се признае правото на данъчен кредит, тъй като е установена реалността на доставката. Съдът не се е съобразил, че данъкът е платен, като излага доводи, че към момента, когато е платен - 2007 г. вече не е съществувала разпоредбата, регламентираща ДДС-сметка. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания са изложени в касационната жалба. В съдебно заседание тя се поддържа от адв. Костолов, който е представил и писмени бележки с искане за присъждане направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП чрез юриск. Стоянова я оспорва с искане за оставяне в сила на първоинстанционното решение в тази обжалвана част с подробни доводи, развити в представената писмена защита. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура е на становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като правото на данъчен кредит не е отказано поради ненамирането на доставчиците на техните адреси, а поради това, че същите не са изпълнили изискването на начисление на данъка и по чл. 65 ЗДДС (отм.), а това е пречка за признаване на данъчния кредит. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в указания в чл. 211, ал. 1 АПК срок и е процесуално допустима. По същество съдът установи следното: С решение № 290/01.03.2010 г., постановено по адм. дело № 2303/2008 г. по описа на Пловдивския административен съд е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 240800362/13.08.2008 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Стара Загора за отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 227 065 лв., вследствие на което са определени данъчни задължения за ДДС за внасяне 224 450,20 лв. и лихви за забава от 56 481,92 лв. С решение № 15126/09.12.2010 г. по адм. дело № 5679/2010 г. на ВАС, I отделение по касационно обжалване на "Атоменергоремонт - Гълъбово" ЕООД решението на първоинстанционния съд в частта по ЗДДС (отм.) е било оставено в сила като правилно. С решение № 10684/18.07.2011 г. по адм. дело № 5159/2011 г. на петчленен състав на ВАС решението на ВАС, I отделение в частта по ДДС, посочена по-горе е отменено по реда на извънинстанционния способ на основание чл. 239, т. 1 АПК, предвид представени "...нови доказателства, от които се навеждат и нови обстоятелства". В това решение е прието, че тези доказателства са били открити от "Атоменергоремонт Гълъбово" ЕООД - молител в производството по чл. 237 и сл. от АПК след постановяване на решението по същество - писмо от управителя на АРЗ "Люлин 2002" ЕООД от "Атоменергоремонт - Гълъбово" ЕООД, гр. Гълъбово, писмо с вх. № 274/22.02.2011 г., договор за наем от 01.07.2003 г. между АРЗ "Люлин 2002" ЕООД и "Интернешънъл маркетинг експорт импорт", 4 бр. анекси към този договор, предизвестие за прекратяване, 2 бр. споразумения, 25 бр. фактури, договор за наем от 01.07.2004 г. между АРЗ "Люлин 2002" ЕООД и "Атоменергоремонт" ЕООД, гр. Козлодуй и анекс към него, 10 бр. инвентарни книги и описи и справки. За тези представени в производството по отмяна на влязло в сила решение петчленният съдебен състав е приел, че са нови доказателства, които не биха могли да бъдат известни на молителя, както и че от тях се навеждат нови обстоятелства. Поради това решение № 15126/09.12.2010 г. по адм. дело № 5679/2010 г. на ВАС, I отделение е отменено в частта, в която е оставено в сила първоинстанционното решение на Пловдивския административен съд - за отказан данъчен кредит и определен в тази връзка размер за внасяне на ДДС на сумата от 224 450,20 лв. и лихви за забава от 56 481,92 лв. и е върнато делото за ново разглеждане на друг тричленен състав на касационната инстанция - ВАС, I отделение с указания да се преценят т. нар. нови доказателства в контекста на всички доказателства по съществото на спора. Пловдивският административен съд за да отхвърли жалбата на "Атоменергоремонт Гълъбово" ЕООД против РА № 240800362/13.08.2008 г. за отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 227 065 лв. и са определени въз основа на това данъчни задължения за ДДС в размер на 224 450,20 лв. и лихви за забава от 56 481,92 лв. е приел, че са налице отрицателните предпоставки, водещи до отказ на данъчен кредит по чл. 65, ал. 4, т. 1 и 2 ЗДДС (отм.) за данъчни периоди на месеците септември 2005 г., юли, ноември и декември 2006 г. по фактури, издадени от "Интернешънъл Маркетинг Експорт Импорт" ЕООД с предмет на доставките - вентилатор към бренза, електрожен, преса винтова и струг. Първоинстанционният съд за да потвърди констатациите на ревизионния акт е приел, че нито прекия доставчик, нито предходните доставчици при извършени от приходните органи насрещни проверки са намерени на данъчните им адреси, поради което са приели за законосъобразно отказа на правото на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 65, ал. 4, т. 2 и ал. 5 ЗДДС (отм.). Първоинстанционното решение следва да бъде отменено, а делото да се върне на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав поради следните съображения: Първата касационна инстанция на ВАС, I отделение е постановила решение, с което в частта по ЗДДС (отм.) за посочените по-горе данъчни периоди е оставила в сила първоинстанционното решение като правилно. Следователно, ВАС, I отделение със своето решение не е пререшил спора в тази му част и оставайки в сила решението на административния съд в гр. Пловдив не е постановил решение по съществото на спора. При това положение петчленния съдебен състав на ВАС, приемайки че в производството по отмяна по смисъла на чл. 237 и сл. от АПК са представени нови доказателства, макар една част от тях да се съдържат в делото, е следвало да отмени не само касационното решение на ВАС, I отделение, но и първоинстанционното и да върне делото на последния за ново разглеждане. Първоинстанционният съд в съдебната йерархия по административни дела е съдът по фактите, а не Върховния административен съд в касационно производство, което изрично следва от разпоредбата на чл. 220 АПК, съдържаща забрана за нови фактически установявания. Указанията на ВАС, петчленен състав за преценяване на приетите от този състав "нови доказателства, които навеждат нови обстоятелства" е следвало да се отправят до първоинстанционния съд, т. е. до съда по фактите, а не до касационната инстанция на ВАС, I отделение. При отмяна на влязло в сила решение по реда на чл. 237 във връзка с чл. 239, т. 1 АПК, делото се връща на ВАС, само когато с отмененото негово решение, съдът е пререшил спора по същество. В случая такова пререшаване на спора по същество от ВАС, I отделение, тричленен състав не е налице, поради което неправилно петчленният състав е върнал делото за преценка на т. нар. "нови доказателства" на ВАС, I отделение, а не на първоинстанционния съд. Ако се приеме разрешението на ВАС, петчленен състав, че се касае до нови доказателства, то обсъждането им само от касационната инстанция би лишила страните от възможността от една инстанция при тяхната преценка и съответно представяне на други доказателства от значение за спорното право. С оглед гореизложеното решението на Пловдивския административен съд в обжалваната част за ДДС следва да бъде отменено и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК делото следва да се върне на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав, предвид горните указания. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,