Решение № 6724 от 14.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15931/2011 г.

Решение № 6724 от 14.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15931/2011 г., III о., докладчик съдията Георги Чолаков Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от сдружение "Съюз на математиците в България - секция Русе", чрез представляващия сдружението Стефка Караколева, срещу решение № 52 от 09.11.2011 г., постановено по адм. дело № 412/2011 г. по описа на Административен съд - Русе. Изложени са съображения, че решението следва да се отмени като неправилно, поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на процесуални правила, необоснованост и противоречие с приложимия материален закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В с. з. сдружението касатор, чрез своя представляващ поддържа така депозираната касационна жалба, като съображенията се доразвиват в представени по делото писмени бележки. Претендират се разноски. Ответната страна - кметът на община Русе чрез своя процесуален представител в представено по делото становище застъпва неоснователност на касационната жалба. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, трето отделение в настоящия съдебен състав, като взе предвид приложените по делото доказателства и доводите на страните намира, че жалбата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от легитимирано лице, против неблагоприятно за него решение, поради което, същата е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: С посоченото по-горе решение Административният съд - Русе, е отхвърлил като неоснователна жалбата, подадена от представляващия сдружение "Съюз на математиците в България - секция Русе", срещу заповед № РД 01-2637 от 18.08.2011 г., издадена от кмета на община Русе, с която е било прекратено наемното правоотношение, обективирано в договор за наем № 4605 от 17.05.2011 г., касаещо отдаване под наем на имот частна общинска собственост, представляващ клубно помещение, находящо се в гр. Русе, УПИ II-154, кв. 915, ж. к. "Възраждане", ул. "Шейново". В мотивите на съдебния акт е взето предвид, че оспорената заповед е издадена на основание чл. 15, ал. 1, т. 8 и ал. 4 от Закона за общинската собственост (ЗОС) във връзка с чл. 17, ал. 1 от Наредба № 1 на Общински съвет Русе за общинската собственост и чл. 17, ал. 1, т. 6 от договор за наем № 4605, сключен на 17.05.2011 г. Въз основа на представените по делото доказателства, обосновано е констатирано, че съгласно изрично уговореното в този договор, чрез едномесечно предизвестие, всяка от страните може да прекрати неговото действие, което представлява и самостоятелно основание за прекратяването му. Правилно съдът е приел, че с обжалвания акт е прекратен наемен договор, сключен относно свободен нежилищен имот - частна общинска собственост, който не е бил необходим за нуждите на органите на общината или на юридически лица на издръжка на общинския бюджет при условията на чл. 14, ал. 6 от ЗОС. Осъществена е хипотезата по чл. 15, ал. 1, т. 8 във връзка с ал. 4 от ЗОС, при която прекратяването на наемното правоотношение става с индивидуален административен акт, подлежащ на оспорване по реда на АПК, при наличието на определени с наемния договор основания, различни от останалите предвидени в чл. 15, ал. 1 (т. 1 до т. 7 вкл.) от ЗОС. В конкретния случай такова основание е договорената възможност за прекратяване на договора с едномесечно предизвестие. В тази връзка е от значение само и единствено обстоятелството, че в договора за наем е изрично разписана такава възможност (нещо, което не е спорно по делото). Без значение е в случая какви са мотивите, довели до упражняване от страна на кмета на община Русе на това негово потестативно право за прекратяване на договора. Това също така не подлежи на съдебен контрол, поради което всички доводи в тази насока са неотносими към настоящото съдебно производство. От значение е обстоятелството, че в договора е предвидено основание за неговото прекратяване с едномесечно предизвестие и че това е направено. Предвид изложеното, законосъобразно е прието, че заповедта е издадена без при това да са допуснати съществени процесуални нарушения, противоречие с приложимия материален закон или неговата цел. Не намират правно основание и наведените в касационната жалба оплаквания, че заповедта е издадена от некомпетентен орган, както и че е било допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като в нея не е било посочено пред кой и в какъв срок същата подлежи на обжалване. Възражения в този смисъл са правени и пред съда по същество и са обсъдени детайлно още в първоинстанционното производство. При това от административния съд са изложени подробни съображения относно тяхната неоснователност, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. Водим от горното, настоящият състав намира, че не са налице касационни основания за отмяна на съдебното решение и то следва да бъде оставено в сила. По делото е постановено също определение без номер от 10.10.2011 г., с което е отхвърлено искането на сдружение "Съюз на математиците в България - секция Русе" за спиране на допуснатото предварително изпълнение на заповед № РД 01-2637 от 18.08.2011 г. на кмета на община Русе. Цитираното определение е оспорено с частна жалба от сдружението - настоящ по делото касатор, която е подадена в законоустановения срок по чл. 230 от АПК от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. За да постанови обжалваното определение, Административен съд - Русе приема, че от предварителното изпълнение на заповедта по силата на чл. 15, ал. 5 от ЗОС за сдружението оспорващ няма да настъпят значителни или трудно поправими вреди. Определението е валидно, допустимо и правилно. Допуснатото по силата на закона (чл. 15, ал. 5 от ЗОС) предварително изпълнение на заповед издадена по чл. 14, ал. 8 от ЗОС, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда, ако то би могло да му причини значителна или трудно поправима вреда - чл. 166, ал. 4 вр. ал. 2 АПК. От доказателствата по делото, вкл. и приложените с частната жалба не може да се обоснове извод за настъпването на такива за жалбоподателя от предварителното изпълнение на оспорената заповед, поради което правилно съдът не го е спрял. Също така с оглед конкретното произнасяне по законосъобразността на това определение, следва да се има предвид обстоятелството, че с окончателния съдебен акт се отхвърля изцяло оспорването на заповедта, на която се иска спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение. С оглед изхода на делото, се явява основателна претенцията на община Русе за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Тази претенция обаче е основателна само за присъждане на юрисконсултско възнаграждение само за тази инстанция. Такова следва да се присъди в тежест на касатора, в размер на 150 лева, определен на основание чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ето защо, Върховният административен съд, трето отделение