Решение № 3078 от 26.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5423/2019 г.

Решение № 3078 от 26.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5423/2019 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на началника на РДНСК- Югозападен район, чрез юрк. Пенелова срещу решение № 1672 от 13.03.2019 г. по адм. д. № 7715/2018 г. на Административен съд –София град. С доводи за незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество с отхвърляне оспорването на процесната заповед № ДК-10-ЮЗР-67 от 26.06.2018 г. на началника на РДНСК- Югозападен район, ведно със законните последици.

Ответницата Т. Пеева, чрез адв. Мирчева и адв. Симеонов, оспорва касационната жалба и моли за потвърждаване правилността на обжалваното решение. Претендира разноски по представен списък по чл. 80 ГПК.

Ответниците главен архитект на район "Витоша", СО и Софийска градска прокуратура /СГП/ не ангажират становища по касационната жалба.

Прокурорът от Върхона административна прокуратура дава мотивирано заключение за законосъобразност на обжалваното решение и неоснователност на касационните оплаквания и предлага да се потвърди решението.

Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна и е процесуално допустима, а след като провери правилността на обжалваното решение, намира същата за основателна.

С обжалваното решение, административният съд е отменил като незаконосъобразна оспорената от Т. Пеева заповед № ДК-10-ЮЗР-67 от 26.06.2018 г. на началника на РДНСК- Югозападен район, с която по протест на прокурор от СГП и на основание чл. 216, ал. 6 във вр. с чл. 149, ал. 5, чл. 137, ал. 3, чл. 18, ал. 1, т. 2 и т. 3 и чл. 24, ал. 1 и ал. 3 от ЗУТ е обявена нищожността на разрешение за строеж /РС/ № 42/22.02.2017 г. на главния архитект на район "Витоша", СО за "Жилищна сграда и изгребна яма", находяща се в УПИ ІХ-4283, 4323- за ЖС, от кв. 1 по плана на гр. София, м. "Ботаническа градина", ведно със съгласувания и одобрен инвестиционен проект към РС.

От фактическа страна е прието, че залегналите параметри на разрешеното застроявате в УПИ ІХ-4283, 4323, описани в заповедта, се потвърждават от приетата по делото съдебно-техническа експертиза /СТЕ/, а също и разминаването им с предвижданията на ПУП и ОУП в следния смисъл:

• УПИ ІХ-4283, 4323 попада в устройствена зона "Жилищна зона с малкоетажно застрояване с ограничителни параметри" /"Жм3"/ с устройствени параметри: максимална кота корниз /Кк/-7. 00 м., коефициент на интензивност на застрояването /К./ -0. 3, максимална плътност на застрояване /Пзастр/-15%, минимална плътност на озеленяване/Позел/-80%.

-с одобрените проекти по част "архитектура" е предвидено свободностоящо застрояване на жилищна сграда със ЗП 373. 00 кв. м., РЗП 713. 50 кв. м, отдръпната навътре от допустимите линии на застрояване към страничните регулационни линии и лицето на имота, като от северната страна на сградата на кота+0. 00 е проектирана тераса /веранда с озеленяване/, а под терасата на кота -4. 00 м. е предвиден басейн, техническо помещение с английски двор и част от сауна. Тази терасата е разположена на височина по-голяма от 1. 20 м., което е в противоречие с изискването на § 5, т. 15 от ДР на ЗУТ, а съгласно § 5, т. 18 от ДР на ЗУТ е следвало цялата площ на терасата от 149. 50 кв. м. да бъде включена в застроената площ и в разгърната застроена площ на сградата, т. е. застроената площ на сградата е занижена в проекта и РС, като посочената застроена площ е 373. 00 кв. м., вместо 489. 50 кв. м., което с оглед общата площ на имота /2 486 кв. м./ сочи на "плътност на застрояване" от 19. 7%, вместо максимално допустимите 15%. Надвишен е и коефициента на интензивност на застрояването /К./ от 0. 3 на 0. 33.

-в инвестиционния проект, на чертежи "фасада изток", "фасада запад", "фасада север" и "фасада юг" по част "архитектура" е показана кота корниз 8. 83 м., което надвишава с 1. 83 м. допустимата кота корниз от 7. 00 м. по действащия ПУП и визата- нарушение на чл. 24, ал. 1 от ЗУТ.

-в чертеж 2/4 от проекта по част "Проект за вертикално планиране" не са показани допустимите линии за застрояване по чл. 24, ал. 3 от ЗУТ. Линиите на застрояване са показани в чертеж 01/10 "Ситуация" към одобрения проект по част "архитектура", без да са посочени характерни коти на моделирания терен. Единствено в чертежи "фасада изток", "фасада запад", "фасада север", "фасада юг" и Разрез "А-А" е посочена "кота на проектен терен" и са нанесени условни равнини и линии по чл. 24, ал. 3 от ЗУТ.

-в чертежи "фасада изток" и разрез "А-А" по част "архитектура" на одобрения инвестиционен проект, условно са нанесени вертикални равнини по допустимите линии на застрояване с височина 7. 00 м. от определената от проектанта "кота проектен терен" и под ъгъл от 45 градуса, са проведени условни линии до кота било -11. 50 м. При така определените коти на проектния терен и с оглед чл. 24, ал. 3 от ЗУТ е следвало котата на билото на сградата да бъде разположено до 11. 50 м. =749. 20 м. В нарушение на това условие, кота било на сградата е +10 м. =751. 20 м., която е по-висока с 2. 00 м. от посочената към ос "1-1 прим" допустима условна височина по чл. 24, ал. 3 от ЗУТ.

-предвиденият басейн в сградата неправилно е определен, като подземен етаж, което е в нарушение на зона "Жм3" по Пзастр. 19, 07% към 15%, К. 0, 33 към 0, 3 и Кк. 8. 83 м. към 7. 00 м. по визата.

Горните констатации, залегнали в оспорената заповед се потвърждават от приетата по делото СТЕ изцяло, като вещото лице сочи в заключението си и в устните обяснения в с. з., проведено на 14.12.2018 г., че ЗП на сградата възлиза, след приобщаване площта на терасата, на 520. 00 кв. м. /при максимално допустими 373. 00 кв. м./, а общата РЗП на сградата възлиза на 828. 50 кв. м., което е със 115 кв. м повече от пределно допустимите устройствени параметри на зоната по ОУП, залегнали и в действащия ПУП и визата - превишават се максимално допустимите плътност и Кинт на застрояването / К. -0. 3 и Пзастр-15%/. Установено е и надвишаване на кота корниз по визата и нормите на ЗУЗСО / 8. 83 м. при установени 7. 0/, както и "кота било" на бъдещата сграда с 2. 00 м. Потвърдени са от вещото лице и констатациите на административния орган по отношение на басейна, който в нарушение на § 5, т. 48 от ДР на ЗУТ е разрешен като "подземен етаж" с надвишена кота, което е довело до неправилно третиране площта на терена. Проекта на сградата е надхвърлил максимално допустимите по ОУП, ПУП и визата устройствени параметри на застрояване.

При така изяснената фактическа обстановка, административният съд е приел, че са налице сочените нарушения, но те не обосновават нищожност на оспорените пред началника на РДНСК строителни книжа /РС и одобрения инвестиционен проект/, тъй като разгледани в тяхната съвкупност не водят до нетърпимост в правния мир на разпоредените последици.

Така постановеното решение е незаконосъобразно, поради неправилно прилагане на материалния закон към напълно изяснената фактическа обстановка по делото.

Принципно са правилни изложените от административния съд мотиви за основанията, при които по реда на чл. 146, т. 1 до т. 5 АПК се приема наличие на нищожност на административния акт. Не е съобразено, обаче в случая, че описаните от съда в т. 3 и т. 4, чл. 146 АПК съществени нарушения са налице, тъй като обявените с процесната заповед за нищожни строителни книжа са издадени в съществено /драстично/ противоречие с нормативно определените параметри на застрояване на УПИ ІХ-4283, 4323 според устройствена зона "Жилищна зона с малкоетажно застрояване с ограничителни параметри" /"Жм3" / с устройствени параметри: максимална кота корниз /Кк/-7. 00 м., коефициент на интензивност на застрояването /К. /-0. 3, максимална плътност на застрояване /Пзастр/-15%, минимална плътност на озеленяване /Позел/-80%. Нарушени са параметрите по три от четирите показателя - Кк-7. 00 м., К-0. 3 и Пзастр-15%, поради което строежът е недопустим по ОУП и спец. закон –т. 7 от прил. към чл. 3, ал. 2 от ЗУЗСО. Установените безспорни нарушения пред първата съдебна инстанция и в административното производство по чл. 216 ЗУТ са съществени и по смисъла на общия закон ЗУТ. Съгласно нормата на чл. 148, ал. 8, предл. първо от ЗУТ одобрения инвестиционен проект е неразделна част от разрешението за строеж, поради което и чл. 216, ал. 1, т. 2 от ЗУТ (отм.); обвързва императивно преценката за валидност и законосъобразност на РС с тази на одобрения инвестиционен проект. Освен това нормата на чл. 154, ал. 4 ЗУТ определя противоречието на инвестиционния проект с предвижданията на действащия ПУП като "недопустимо", тъй като по смисъла на т. 1, ал. 2 от същата разпоредба това е "съществено" нарушение", в случай на отклонение от одобрения инвестиционен проект. Следователно е налице законова забрана за одобряване на инвестиционен проект в отклонение от заложените в ПУП параметри. Противоречието с предвижданията на ПУП на инвестиционния проект и издаденото по него РС е основание за незаконосъобразност на строителните книжа, но в случай на констатирани съществени отклонения, които водят до нетърпимост в правния мир на разрешеното строителство, са налице основания за прогласяване нищожност. Именно за такъв вид съществени отклонения става дума в случая, тъй като от предвидените пет основни устройствени показатели по ОУП, ПУП и визата, са нарушени четири от тях. Това безспорно по делото обстоятелство, потвърдено и от приетата по делото СТЕ, сочи не само на съществено противоречие на процесните строителни книжа /инвестиционнен проект и РС/ с заложените в ПУП параметри на застрояване, но и на противоречие с определената зона по ОУП на София във връзка със заложените задължителни параметри на застрояване в ЗУЗСО, който е неразделна част от ОУП на София. Именно това е основание за прогласяване нищожността на процесните строителни книжа, тъй като несъобразяването на устройствената зона с предвиждане на по-голям обем застрояване на конкретното УПИ определя адм. актове като издаден при такова съществено нарушение, което води до невъзможност за пораждане на разпоредените с тях последици. Нетърпимостта към тези последици, законодателят е уредил изрично в чл. 225, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ. Следователно разпоредените правни последици, съставляващи разрешения обем на застрояване в УПИ ІХ-4283, 4323 са противоречащи на ПУП и ОУП, както и на описаните по-горе норми на ЗУТ и ЗУЗСО и се явяват нетърпими от гледна точка на правния ред. Основното разграничение на недействителните актове на администрацията на нищожни и унищожаеми е в зависимост от степента и качеството на порока, от който е засегнат акта. Нищожни са тези административни актове, които, поради радикални, основни и тежки недостатъци, се дисквалифицират като административни актове и въобще като юридически актове и се третират от правото като несъществуващи, поради което изобщо не могат да породят, изменят или погасят някакви правни последици. Следва да се има предвид, че във всеки отделен случай действителността на административния акт се преценява конкретно с оглед тежестта на порока, от който е засегнат и дали той е годен да предизвика правни последици. В конкретният казус, прогласените за нищожни строителни книжа страдат именно от такива радикални, тежки и основни недостатъци, които се отнасят до обема на цялото разрешеното строителство и съставляват основание за прогласяване на нищожност. Описаните съществени нарушения в параметрите на разрешения строеж, в преобладаващата част от заложените в ПУП и ОУП показатели на застрояване, сочат на правна "нетърпимост" на разрешеното строителство. Налице са две от визираните пет основания по чл. 146 АПК, които разгледани в тяхната съвкупност са особено съществени – напълно липсват материалноправните предпоставки за издаване на акта, т. е. актът е лишен изцяло от законово основание, и акт със същото съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон.

Неоснователно е позоваването на административния съд на чл. 156 ЗУТ, съгласно който "влезлите в сила разрешения не подлежат на отмяна", тъй като нищожното разрешение за строеж не се отменя, а се констатира неговата нищожност. Нищожният административен акт не поражда правни последици, няма действие, и по отношение на него не може да се приеме, че е влязъл в сила по реда на чл. 156 ЗУТ. В този смисъл е постоянната практика на ВАС /напр. решения по адм. д. № 3506/2012 г., адм. д. № 200/2012 г., адм. д. № 199/2012 г. и др./

С оглед на изложеното, изводът на административният съд за незаконосъобразност на заповед № ДК-10-ЮЗР-67 от 26.06.2018 г. на началника на РДНСК- Югозападен район за прогласяване нищожност на разрешението за строеж и инвестиционния проект е необоснован и постановен в противоречие с материалния закон.

Предвид горното и тъй като са налице основанията за отмяна на обжалваното решение по чл. 209, т. 3 АПК, същото следва да бъде отменено и по реда на чл. 222, ал. 1 АПК–постановено друго, с което се отхвърли жалбата на Т. Пеева срещу заповед № ДК-10-ЮЗР-67 от 26.06.2018 г. на началника на РДНСК- Югозападен район, като неоснователна.

С оглед своевременно заявената претенция от касатора и на основание чл. 143, ал. 4 АПК, Т. Пеева дължи разноските по делото в полза на РДНСК- Югозападен район, съставляващи юрк. възнаграждение за двете инстанции в общ размер на 200 лв /по 100 лв за инстанция/, определен в мин. размер по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК /ДВ, бр. 8/24.01.2017 г./ във вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,