Решение № 4284 от 2.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12548/2017 г.

Решение № 4284 от 2.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12548/2017 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на община П., чрез проц. представител адв. М. С., против решение № 1478/17.08.2017 г., постановено по адм. д. № 2906/2016 г. по описа на Административен съд П.. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата и отмяна на решението. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, но по следните, различни от изложените в нея, съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от М. Б. М. против заповед № 143/07.07.2014 г., на кмета на община П., с която, на осн. чл. 225а и чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ е разпоредено премахването на незаконен строеж: "Едноетажна масивна сграда-баня и перално помещение" в ПИ № 099383 и № 099440 от землището на гр. П.. Съдът е отменил заповедта, намирайки я за незаконосъобразна. Решението е валидно и допустимо, правилно като краен резултат, но с неправилни мотиви. Основателно е възражението на касационния жалбоподател, че указанията на ВАС, дадени в решение № 13312/07.12.2016 г. по адм. д. № 5839/2016 г., с което е отменено решение № 592/21.03.2016 г. по адм. д. № 3226/2014 г. по описа на АС П., въпреки задължителният им характер, съгласно чл. 224 от АПК, не са изпълнени. При разглеждането на делото, съдът е следвало да извърши цялостна проверка на законосъобразността на Заповед № 143/07.07.2014 г. на кмета на община П. на всички основания по чл. 146 от АПК. Следвало е да изложи мотиви какъв е строежът, неговия характер, къде е разположен, търпим ли е процесния строеж с оглед годината на изграждането му и приложението на § 16 от ПЗР на ЗУТ. Това не е сторено. Неправилен е изводът на първоинстанционния съд, че обектът на заповедта не е индивидуализиран. В разпоредителната част на процесната заповед строежът е индивидуализиран в достатъчна степен, като е описан с всички необходими параметри - местонахождение, вид, технически характеристики. Неправилен е и изводът, че строежът не съществува към момента. СТЕ, приета по делото, установява, че част от него е премахната, но тази част е 1/10 от него и това премахване не променя характеристиката на обекта, който продължава да съществува като такъв, със същото преназначение, макар и при намалени размери. Не се спори, че за процесния обект няма строително разрешение, както и че е реализиран върху територия, за която не е наличен ПУП, т. е. строежът е незаконен. Относно търпимостта на строежа АС П. не се е произнесъл. Следва да бъдат изложени мотиви относно обстоятелството търпим ли е процесният строеж с оглед годината на изграждането му и приложението на § 16 ПЗР ЗУТ като следва да се изясни, с оглед предназначението му, допустим ли е бил по правилата на извършване на строителството. В тази връзка, отговор може да бъде намерен в приетата в съдебното производство СТЕ. Видно е от СТЕ, приета като доказателство по делото и неоспорена от страните, че строежът е извършен преди 1978 г., върху поземлен имот с № 1391, с площ 2000 кв. м. и този имот се е намирал извън границите на населеното място, в част, определена като околовръстен полигон по регулационния план от 1956 г. В съдебното заседание вещото лице уточнява, че този околовръстен полигон е установен по предходния регулационен план на населеното място, съвпада с него и през годините не е променян. Установява също, че за процесния имот няма градоустройствен статут. Чл. 40, ал. 2 ЗТСУ определя застрояването извън строителните граници на населеното място като допустимо по реда на ППЗТСУ , строителните правила и нормативи. Съгл. чл. 105, ал. 1, 4 и 5 ППЗТСУ строителните граници на населените места без общ градоустройствен план и без ЗП и РП се установяват с околовръстен полигон, като недвижимите имоти в границите му се смятат за дворни места и в границите му се включват имоти, застроени със селскостопански и второстепенни постройки, които попадат между имотите, застроени със жилищни или обществени сгради. ППЗТСУ допуска извън строителните граници на населените места, по решение на градския съвет, да се определят зони, в които може да бъде допуснато строителство на стопански постройки за нуждите на личното стопанство на собствениците. Нормативната уредба е изисквала да се изготви частично строително разрешение, да бъдат одобрени проекти и въз основа на тях - издадено строително разрешение. Имот № 1391 през 1978 г. (и преди това) е бил съсобствен. При искане на някой от съсобствениците и съгласие на останалите - би могло да бъде изградена стопанска постройка за лично ползване. За разположението на сградата в имота важат правилата, отнасящи се за сгради в строителните граници., т. е изискват се отстояния до имотните граници, каквито процесната сграда има в имота към годината на изграждането си. Разположена е в средата на имота като свободно застрояване и тъй като е едноетажна, отстоянието й от имотните граници е достатъчно да е по голямо от 3 м. (според правилата) което изискване е налице. Попадането на постройката върху имотната граница е обстоятелство, появило се много по-късно, през 2010 г., когато от имот № 1097 по плана от 1989 г. (имот № 1391 по плана от 1956 г.) са образувани нови имоти с № № 09983 и 099440 по КВС, което не може да обоснове недопустимост на строителството, извършено в предходен момент. Съгласно експертизата, процесният строеж отговаря на правилата и нормативните изисквания към периода на извършването му. Налице са условията, визирани в § 16, ал. 1 ПР ЗУТ, което определя строежа като търпим и неподлежащ на премахване. В този смисъл и съобразно гореизложените мотиви, заповедта на кмета на община П., е следвало да бъде отменена. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като валидно и законосъобразно, като резултат, следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане в тази връзка на ответника следва да се присъдят направените по делото разноски, за един адвокат, в размер на 600 (шестстотин) лева.