Решение № 11723 от 17.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6378/2021 г.

Производството е по чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "А1 България" ЕАД със седалище гр. София, чрез процесуален представител, срещу решение 2297 от 07.04.2021г. по адм.дело 11910/2020г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против решение на ППН - 01 - 580/2019 от 17.08.2020г. на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД). Касаторът поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, и иска отмяна на решението и присъждане на разноски. Ответникът по касационна жалба - КЗЛД в писмено становище по делото, чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.. Прави алтернативно възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на "А1 България" ЕАД. Ответникът по касационна жалба Г. Милков, с адрес в гр. София, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение,след като се запозна с обжалваното решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл.218, ал.2 от АПК, намира следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба на "А1 България" ЕАД е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал.1 от АПК и от надлежна страна, срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея.Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на "А1 България" ЕАД срещу решение ППН - 01 - 580/2019 от 17.08.2020г. на КЗЛД, с което на основание чл.83, §5, б "а"чл.58, §2, б "и" във връзка с чл.58 §2,буква "и" от Регламент (ЕС) 2016/679 на "А1 България" ЕАД е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 10 000 лв. за обработване на личните данни на Г. Милков в нарушение на чл.6, §1 на Регламент (ЕС) 2016/679. За да постанови обжалваното решение АССГ въз основа на подробни и мотивирани съображения е приел, че атакуваното пред него решение на КЗЛД е законосъобразен административен акт постановен от компетентен орган в изпълнение на негови законови правомощия и в предвидената за това писмена форма, без извършени съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при спазване на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. За да достигне до този резултат, съдът е установил релевантните за решаването на спора факти, като е посочил, че същите са били правилно изяснени в хода на административното производство и се подкрепят изцяло от събраните по преписката и приложени по делото доказателства. На свое заседание от 16.10.2019 г., обективирано в протокол 41 от същата дата, КЗЛД е възложила извършването на почеркова експертиза на процесния договор, в частта касаеща положен подпис на декларатора. За резултата от експертизата е представен протокол 20/ДОК-14 от 20.01.2020 г. на НИИК-МВР, като заключението е, че положените подписи върху представените документи, а именно договор за продажба на изплащане с 500058114/14.03.2019 г.; приемо-предавателен протокол за закупено крайно устройство; приложения 1 и 3 към договора; допълнение към приложение 1; допълнително приложение към приложение 1 към договора условия на допълнителен пакет и допълнително приложение към приложение 1 към договора активиране и условия за ползване на допълнителен пакет, са копия на подписи, които не са положени от Г. Милков. Следователно личните данни на Милков са незаконосъобразно обработени за целите на договора, без негово знание и съгласие, при липса на някоя от останалите хипотези, в които е допустимо обработването на лични данни. След като е потвърдил констатираното от КЗЛД нарушение, квалифицирано по чл. 6, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/679, съдът е развил конкретни съображения и относно законосъобразността и съразмерността на наложеното на основание на Регламента административно наказание - имуществената санкция. Изложени са и мотиви за неоснователност на възраженията на дружеството срещу решението на КЗЛД, свързани с възможността да е извършено документно престъпление. Решението е правилно. Бланкетно е оплакването за необсъждане на всички възражение на дружеството - жалбоподател от съда. Липсва конкретизация кое точно възражение не е обсъдил АССГ и настоящият състав при сравнение на жалбата на дружеството и мотивите на съдебното решение не констатира липса на становище по доводите на дружеството. Неоснователно е твърдението, че АССГ е бил длъжен да спре производството на основание чл.54, ал.1, т. 3 АПК. Цитирният законов текст регламентира кога административният орган е длъжен да спре административното производство. АС спира съдебното производство в хипотезите на чл.229 ГПК вр. чл.144 АПК. Не е налице хипотезата на чл.229, ал.1, т.5 ГПК вр. чл.144 АПК за спиране на съдебното производство, както правилно е преценил АССГ, тъй като няма зависимост между разкриването на твърдените от дружеството престъпни обстоятелства и изхода на спора. Отговорността на администратора на лични данни не зависи от това дали неговият служител, подписал договора е съзнавал или не, че липсва съгласие на Милков да сключи подобен договор - а именно дали друго физическо лице се е представило като Милков или служителят на А1 е бил наясно, че подписът не е положен от Милков. Администраторът на лични данни носи отговорност за неправомерното обработване без съгласието на субекта на лични данни, независимо от причините поради които липсва съгласието за обработване. Безспорно при липса на подпис на Милков върху описаните по - горе документи, същият не е дал съгласие за обработване на личните му данни. Неоснователни са оплакванията за неправилна преценка на АС относно спазване на разпоредбата на чл.35 АПК. КЗЛД е установила всички правно релевантни факти - а именно,че личните данни на Милков - три имена, адрес и ЕГН са събрани, съхраняват се и се обработват като страна по договор - купувач на мобилно устройство на изплащане, без същия да е правил волеизявление във връзка със закупуването на устройството и няма качество на страна по договор, дала съгласието си за обработване на личните й данни за целите на договора. КЗЛД няма за задължение да разкрие механизма на полагане на подписа и обстоятелствата, при които това е станало, тъй като тези обстоятелства са правно ирелевантни за отговорността на администратора на лични данни. Дружеството от своя страна също би могло да сезира разследващите органи в случай, че счита, че тези обстоятелства осъществяват фактическия състав на престъпление по Наказателния кодекс. Обоснован е изводът, че при липса на подпис на Милков под договора, обработването на личните му данни за целите на договора е без негово съгласие. Неоснователни са и възржанията относно размера на наложената имуществена сакция, тъй като съгласно чл.83 §5, б. "а" Регламент (ЕС) 2016/679 при нарушаване на основен принцип на обработване на личните данни включително и този за даване на съгласие по чл.6 Регламент (ЕС) 2016/679 имуществената санкция е в размер до 20 000 000 евро или в случаите на предприятие до 4% от общия му световен оборот от предходната финансова година, която от двете суми е по - висока. Предвид така предвиденият максимум и обсъдените от КЗЛД и АССГ индивидуализиращи нарушението обстоятелства, наложеният размер имуществена санкция правилно е преценен като ненарушаващ принципа на пропорционалност. С оглед на изложеното обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото следва да се присъди на КЗЛД претендираното юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 100 (сто) лева за касационната инстанция на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, предвид фактическата и правна сложност на спора, платимо от касатора. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,