Решение № 1881 от 8.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14302/2012 г.

Решение № 1881 от 8.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14302/2012 г., II о., докладчик председателят Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Регионален отдел "НСК" Ямбол при РДНСК Югоизточен район срещу решение № 135 от 15 октомври 2012 г., постановено по адм. д. № 212/2012 г. по описа на Административен съд Ямбол, с което е обявена за нищожна заповед № ДК-07-Я-109/29 юни 2012 г. на началника на РО "НСК" Ямбол при РДНСК Югоизточен район. В касационната жалба се поддържа оплакване за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - "Инджелиеви" ООД със седалище гр. Пловдив, намира за недопустима подадената касационна жалба. Алтернативно излага становище за нейната неоснователност. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивира заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Изложените в обратния смисъл доводи са неправилни. Разпоредбата на чл. 215, ал. 7 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) е неприложима в случая, тъй като се отнася само за изрично посочените в нея актове по устройство на територията. Процесната заповед е издадена на основание чл. 91, ал. 1 от АПК, не е акт по устройство на територията и не попада в приложното поле на чл. 215, ал. 7 от ЗУТ. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд Ямбол е образувано по жалба на "Инджелиеви" ООД срещу заповед № ДК-07-Я-109/29 юни 2012 г. на началника на РО "НСК" Ямбол при РДНСК Югоизточен район, с която на основание чл. 91, ал. 1 от АПК е оттеглено разрешение за ползване № ДК-07-Я-83/28 юни 2012 г. на строеж: "Кабелна линия СрН 20 kV за присъединяване на Фотоволтаична електроцентрала "Бояново"" в землището на с. Бояново, Ямболска област. Съдът е приел, че заповедта е нищожна, тъй като на основание чл. 82, ал. 1, т. 6 от АПК във връзка с чл. 213 и чл. 215, ал. 1 от ЗУТ контролът по административен ред е изключен. Прието е също така, че заповедта е нищожна поради липса на материална компетентност на органа, който я е издал, по силата на чл. 214а от ЗУТ. Решението е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 214а от ЗУТ в седемдневен срок от получаване на жалбата административният орган може да преразгледа въпроса и да оттегли сам оспорения административен акт за одобряване на подробен устройствен план или за одобряване на комплексен проект за инвестиционна инициатива, да го отмени или измени или да издаде съответния акт, ако е отказал издаването му, като уведоми за това заинтересуваните страни. Тази специална норма изключва прилагането на общата норма на чл. 91, ал. 1 от АПК, както законосъобразно е приел и административния съд. Административният орган не е разполагал с материална компетентност за издаване на оспорената заповед, поради което правилно последната е обявена за нищожна. За пълнота следва да се отбележи, че изводът на първоинстанционният съд, че оспорената заповед е нищожна поради това, че административният контрол върху разрешението за ползване е изключен по силата на чл. 82, ал. 1, т. 6 от АПК, е неправилен. Правото на отзив на административния орган по своята същност не е контрол по административен ред, а законова възможност органът сам да оттегли, отмени или измени издадения от него административен акт при наличие на предвидените за това предпоставки - жалба от заинтересуваната страна и определен срок. Правото на отзив по отношение актовете по устройство на територията е ограничено на основание специалната разпоредба на чл. 214а от ЗУТ, а не на основание чл. 82, ал. 1, т. 6 от АПК. Неправилният извод на съда обаче не се е отразил на правилността на решението му като краен резултат. С оглед горното и предвид липсата на релевираното в касационната жалба отменително основание, оспореното решение като правилно ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,