Решение № 11389 от 23.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6779/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на кмет на район Източен при Община Пловдив, чрез юрк. Цветкова, против решение 4358 от 15.05.2024 г., постановено по адм. д. 784/2023 г. по описа на Административен съд - Пловдив. В касационната жалба се сочат доводи за неправилност и необоснованост на решението - отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК, и се претендира неговата отмяна, със законните последици. Ответникът Ф. А. С., чрез адв. Ножаров, ангажира становище за неоснователност на жалбата и законосъобразност на решението и моли за оставянето му в сила. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се потвърди решението като обосновано и законосъобразно. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна и е процесуално допустима, а след като обсъди касационните оплаквания, във връзка с доказателствата по делото и провери обжалваното решение, намира същата за основателна. С обжалваното решение, административният съд е отменил заповед ЗРИ-177 / 09.03.2023 г. на кмета на район Източен, Община Пловдив, с която на основание чл.225, ал.2,т.1 и т.2 ЗУТ е наредено премахване на незаконен строеж едноетажна масивна сграда с мансарда с идентификатор 56784.553.159.5 с приблизителна площ 83 кв., построена в имот с идентификатор 56784.553.159 по КККР на гр. Пловдив - общинска собственост , в УПИ ХІ - 502, кв. 7 по плана на кв. Дружба, гр. Пловдив с адрес: гр. Пловдив, [улица], извършен без строителни книжа /одобрени проекти и разрешение за строеж/. Прието е, че процесната заповед е издадена от компетентният орган в изискуемата писмена форма и съдържание по чл. 59 ал. 2 от АПК, но в нарушение на материалния и процесуалния закон, тъй като не e описан ясно и конкретно разпоредения за премахване незаконен строеж. Този извод се базира на приетото по делото заключение на съдебно техническата експертиза, която установява неправилно отразяване на сградата в кадастралната карта , както и това, че същата е долепена до съседната сграда, без да е на калкан и разрушаването й би увредило конструктивно тази сграда. Установено е също, че двете сгради са с общ покрив и общ вход. Решаващият правен извод за незаконосъобразността на заповедта е обвързан с допуснати съществени нарушения на административната процедура, довели до неизясненост на основния въпрос в това производство индивидуализацията на предмета на премахване, което сочи на неясен предмет и е основание за отмяна на заповедта само на това основание. Обжалваното решение е незаконосъобразно, като постановено при допуснато нарушение на процесуалните правила, от категорията на съществените, което е довело и до неизяснена фактическа обстановка по делото. Решаващият правен извод на първоинстанционният съд се базира единствено на констатациите на приетата по делото съдебно-техническа експертиза за неточно отразяване на процесната сграда в кадастралната карта, което обстоятелство не е достатъчно да обоснове извод за недостатъчна индивидуализация на разпоредения за премахване с процесната заповед незаконен строеж. В тази връзка не е съобразено от първоинстанционният съд ,че мотивите на заповедта се позовават и на проведено съдебно производство по обжалване на предхождащ издаването на заповедта отказ за издаване на удостоверение за търпимост за същия строеж. Приложените по административната преписка заповед ЗРИ-109/03.02.2020г. на главен архитект на район Източен" Община Пловдив за отказ за издаване на удостоверение за търпимост, както и влязлото в сила съдебно решение 2252/07.12.2020г. по адм.д.553/2020г. по описа на Административен съд - Пловдив, не са обсъдени от първоинстанционният съд и не са взети предвид при излагане на мотивите за незаконосъобразност на заповедта поради неясен предмет на същата. В тази връзка е следвало да се съобразят параметрите и местонахождението на незаконния строеж, описани в процесната заповед, със заявените такива в производството по издаване на удостоверението за търпимост. Обратно на приетото в обжалваното решение, фактическите установявания в административното производство и събраните доказателства се ползват с презумция за истинност до оборването им с надлежни доказателства, съгласно чл.171, ал.1 АПК. Следователно в тежест на оспорващата С. е да докаже, че описанието на незаконния строеж не е индивидуализирано и то до степен да не може да бъде премахнато при изпълнение на процесната заповед.В случая констатациите, залегнали в изготвения Констативен акт 7/11.03.2022 г., възпроизведени изцяло в процесната заповед, не са оборени в съдебната фаза, а само е внесено съмнение, че незаконния строеж не съвпада по граници и очертания с нанесения в КК с идентификатор 56784.553.159.5. Останалите доводи, касаещи свързаността на двете сгради / с идентификатори 56784.553.159.5 и 56784.553.159.6/, са относими към фактическото премахване на незаконния строеж, а не към неговата индивидуализация. Предвид изложеното и тъй като процесната заповед е отменена на формално основание, обжалваното решение се явява постановено при съществено процесуално нарушение по чл.172а, ал.2 АПК липса на мотиви по същество, което е основание за отмяната му по реда на чл.222, ал.2, т.1 и т.2 от АПК и връщане за делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Разноските подлежат на присъждане по реда на чл.226, ал.3 АПК. Воден от горното ,Върховният административен съд, второ отделение