Решение № 163 от 16.03.2010 г. на ВКС по н. д. № 66/2010 г.

Решение № 163 от 16.03.2010 г. на ВКС по н. д. № 66/2010 г., III н. о., НК, докладчик съдията Цветинка Пашкунова Касационното производство е образувано по протест на представител на Апелативна прокуратура - София срещу въззивно решение на Софийски апелативен съд от 21.12.2009 г., постановено по ВНОХД № 553/2009 г., с което е потвърдена присъда № 46/27.09.2006 г. на Софийски градски съд. В подадения протест се визира несъблюдаване на материалния закон в обявения от контролираните инстанции съдебен акт, с който подсъдимият Т е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 199, ал. 2, т. 3, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК. Очертаната позиция се аргументира с неизпълнение на установените в разпоредбите на чл. 13 и 14 НПК процесуални задължения на съда за обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, обективирано в повърхностен и еднопосочен анализ на инкорпорираните гласни доказателствени източници /свидетелските показания на Т. К., М. П., М. А., В. Г. и П. Г. /, и в тяхната непрецизна юридическа оценка. Предлага се упражняване правомощията на ВКС по чл. 354, ал. 3, т. 3 от НПК за ангажиране наказателната отговорност на подсъдимото лице. Депозирана е и касационна жалба от подсъдимия Г, в която се релевират оплаквания за допуснати съществени нарушения при реализираната от органите на досъдебното производство и съда процесуална и доказателствена дейност, обосновали постановяване на осъдителна присъда, базираща се на негодни доказателствени средства и на предположения. Поставя се акцент на дерогиране императивните предписания на чл. 155 и чл. 171 от НПК при използуваните доказателствени способи - оглед на местопроизшествието и разпознаване на лица, на незаконосъобразния отказ на първостепенния съд за поправка на протокола от съдебно заседание на 18.11.2005 г. и на погазване основния принцип на неизменност на състава, прокламиран в чл. 258 НПК от Софийски АС. Излагат се съображения за пороци при събиране, проверка и интерпретация на доказателствата, обезпечаващи обвинителната теза, при подчертано внимание на неправилната преценка на възприятията на пострадалия П. и на неоснователното пренебрегване на заявеното от свидетелите Р. Предявяват се алтернативни искания за отмяна на обжалваното решение и оправдаване на подсъдимото лице, поради недоказаност на обвинителната теза или за връщате на делото за ново разглеждане на въззивната инстанция. В съдебно заседание на 9.03.2010 г. прокурор при ВКП поддържа касационния протест и дава заключение за неоснователност на жалбата на Г. За уважаване на касационната жалба пледират участващият в производството пред ВКС подсъдим Г. Г. и неговият упълномощен защитник, като последният възпроизвежда подробно очертаните в същата доводи и възражения. Процесуалните права на явилия се лично подсъдим Т. К. се упражняват и от договорен адвокат, който в хода на съдебните прения моли за оставяне в сила на атакувания съдебен акт по отношение на подзащитния му. Законните интереси на конституираното в качеството на граждански ищец юридическо лице - "О. Б." ЕООД се охраняват от надлежен представител, предоставящ на съда вземане на решение по справедливост. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, съобразявайки становищата на страните и материалите по делото, в пределите на касационната проверка по чл. 347 НПК, за да се произнесе взе предвид следното: С присъда № 46 от 27.09.2006 г., постановена по НОХД № 2298/2005 г., Софийски градски съд е признал Г. Х. Г. за виновен в това, че на 28.06.2004 г. в гр. С., в офис на фирма "О. Б.", в съучастие като съизвършител с неустановено по делото лице, след употреба на сила и заплашване спрямо охранителя М. П. отнел чужди движими вещи и пари на обща стойност 80 474,10 лева от владението на касиер-счетоводителя на търговското дружество Р. Г., като предметът на престъплението е в особено големи размери и грабежът е въоръжен, поради което и на основание на чл. 199, ал. 2, т. 3, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК и чл. 55, ал. 1, т. 1 от същия закон, ангажирал наказателната и гражданска отговорност на подсъдимия, като му наложил наказание - осем години лишаване от свобода, при първоначален строг режим на изтърпяване и го осъдил да заплати в полза на гражданския ищец - "О. Б." ЕООД сумата от 80 474,10 лева, представляваща обезщетение за причинените с престъпното посегателство имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на инкриминираното престъпление до окончателното изплащане. С визирания съдебен акт подсъдимият Т. А. К. е признат за невиновен в съпричастност към умишлената задружна престъпна дейност и оправдан по повдигнатото му обвинение чл. 199, ал. 2, т. 3, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК . По протест на прокурора и жалба на подсъдимия Г е инициирано съдебно производство по ВНОХД № 553/2009 г., финализирало с въззивно решение № 471 от 21.12.2009 г. на Апелативен съд - София, с което е потвърдена изцяло първоинстанционната присъда. Касационният протест на представителя на обвинителната власт е неоснователен. Визираните от прокурора нарушения на процесуалните норми на чл. чл. 13, 14 и 107 от НПК са необосновани. Неаргументирана е и очертаната позиция, че логическа последица от релевираното несъблюдаване на правилата по проверка, анализ и оценка на приобщените в хода на наказателното разследване доказателства е неправилното приложение на материалния закон и оправдаването на Т. К. по предявеното обвинение по чл. 199, ал. 2, т. 3, вр. чл. 20, ал. 2 от НК. Въззивният съд, по реда на чл. 313 и чл. 314 НПК, е проверил изцяло законосъобразността на първоинстанционната присъда, като след прецизно и всеобхватно обсъждане на инкорпорираната по делото доказателствена съвкупност е формирал своето вътрешно убеждение по фактите и обективирал мотивирано правните си изводи по отношение на инкриминираното деяние и авторството му. Изпълнявайки добросъвестно задълженията си, регламентирани в чл. 339, ал. 2 НПК, задълбочено е анализирал доводите на държавния обвинител, заявени в подадения въззивен протест и развити в рамките на съдебните прения, за категорична доказателствена обезпеченост на участието на подсъдимия К при извършване на престъпния акт, като отхвърлил същите поради несъстоятелност. Основен доказателствен източник за съпричастността на Т. К. към процесния грабеж са дадените пред съдия по време на досъдебното производство и в съдебната фаза на наказателния процес, показания на свидетеля Т. С поставен акцент на характеристиките на установените ч. тях доказателства и на вътрешната им противоречивост Софийски АС е заключил, че те са недостатъчни да обосноват повдигнатото срещу подсъдимото лице обвинение. Процесуалната стойност на съдържимите се в посочените свидетелски показания данни ги определя като производни по характер доказателства, доколкото същите не отразяват и пресъздават лично възприети обстоятелства за инкриминираното деяние и неговия автор, а възпроизвеждат според твърдяното от Т. К., съобщени от извършителите на престъплението факти. Естеството на производните доказателства предпоставя тяхната процесуална роля и предназначение. Те могат да бъдат използвани като средство за разкриване на първични доказателства, служат за проверка на последните или ги заменят при недостъпност на първичните фактически данни. В обсега на последната алтернатива са случаите на погиване на източника на преки първични доказателства /смърт или невменяемост на лицето, непосредствено възприело значимите събития и действия/; обективна невъзможност за инкорпориране на първичните доказателства и процесуалната им негодност /свидетелят-очевидец не може да бъде намерен, за да се разпита или съществуват процесуални пречки за надлежно приобщаване на депозираните в предходната фаза на процеса показания към доказателствата/. Конкретиката по настоящото дело не индицира на нито една от очертаните хипотези. Участващите в наказателното производство подсъдими се възползват от правото си по чл. 115, ал. 4 от НПК да не дават обяснения, а разказът на пострадалия М. П. сочи единствено на неясен спомен за чути мъжки гласове и за проведени разговори между идентифицирания от него нападател Г. и други лица в офиса на дружеството, след упражнената принуда. При интерпретация на депозираното от жертвата на престъплението, на което в касационния протест се обръща специално внимание, не следва да бъдат игнорирани и обстоятелствата, че М. П. е познавал своя колега охранител Т. К., виждал същия многократно и контактувал по служба; респективно да се омаловажават направените в съдебно заседание пред СГС на 18.11.2005 г. изрични изявления досежно престъпното посегателство и съпричастните към него - "... Предполагам, че бяха поне двама човека...", "... По време на грабежа не съм виждал К. ..". В подкрепа на изложените съображения за процесуалната природа на лимитираните от свидетелските показания на Т. К. доказателства, е и убедителната аргументация на контролираната инстанция, в рамките на която е отчетен неговия особен процесуален статут в аспекта на първоначалните насоки на развитие на разследването, поставящи го в кръга на заподозрените лица; и предложеният подробен анализ на тяхното текстово изражение. Констатациите за житейска алогичност и сериозни несъответствия в коментираното гласно доказателствено средство в различните фази на наказателния процес, касаещи предхождащите и последващите престъплението събития - времето на предоставяне на заема на подсъдимия К връщането на дължимата сума, начина на получаване на сведенията за извършения грабеж; и отнасящи се до описаните детайли на инкриминирания акт /броя на участващите, стойностните измерения на предмета на престъпление/, преценени във взаимовръзка с липсата на потвърждаващ очертаните твърдения доказателствен материал, са предпоставили изключването му като недостоверно. Мотивираната позиция за доказателствена необезпеченост на повдигнатото обвинение срещу Т. К. за осъществено престъпно деяние по чл. 199, ал. 2, т. 3, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК не се опровергава и от свидетелските показания на разпитаните полицаи Г., А. и Г. Твърдяното от посочените лица извънпроцесуално признание на подсъдимия Г за съпричастността на Т. К. към задружната престъпна дейност, направено спонтанно и в приятелски разговор "като между набори" не среща разумно оправдание в описаната ситуация след задържането на уличения в извършване на престъпление и не внушава правдоподобност. Пресъздадената оперативна информация, на която е придаден вид, че е събрана при конвоирането на Г. Г. от курортен комплекс "Албена" до гр. С., при съпоставяне подробностите в заявеното на всеки един от изслушаните свидетели, е и съществено противоречива в частта досежно участието на подсъдимия К в престъпното посегателство. Същата не кореспондира и с депозираното от главен сержант Ц. С., командирован като водач на служебния полицейски автомобил при транспортирането на арестуваното лице и от придружаващата последното - В. А. Те са категорични, че при съвместното пътуване от к. к. "Албена" до гр. С. подсъдимият Г не е споделял конкретни факти, свързани с престъплението и неговото авторство. Оценката на визираните доказателствени източници на плоскостта на процесуалната природа на установените ч. тях производни фактически данни, и при съблюдаване съдържанието им и съществуващата корелация с останалата доказателствена маса не обосновава доказаност на обвинителната теза. В контекста на реализирания доказателствен анализ формулираните изводи на въззивния състав за правилност на първоинстанционната присъда, с която Софийски градски съд е признал подсъдимия Т за невиновен в извършване на престъпление по чл. 199, ал. 2, т. 3, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК и на основание чл. 304 НПК го оправдал по предявеното от представителя на прокуратурата обвинение, са съобразени с изискванията на процесуалния закон. Недопустимо е постановяването на осъдителен съдебен акт при недоказаност на обвинителната теза по несъмнен начин. Само когато всички факти, включени във веригата на причинно-следствения процес на престъпното деяние и неговото авторство бъдат установени безспорно и категорично, съдът може да ангажира претендираната от обвинителната власт отговорност на подсъдимото лице. Присъдата не може да почива на предположения, на съмнителни и колебливи обстоятелства относно обективните и субективни признаци на престъпното деяние. Съдът признава подсъдимия за виновен само и единствено, когато обвинението е доказано убедително /чл. 303 НПК/, което е гаранция за реализиране на неговите права в наказателния процес, произтичащи от презумпцията за невиновност, изрично установена в чл. 16 от НПК. В тази насока е и практиката на ВС на РБ. /Р 196/1991 г. по н. д. № 202 на ВК, Р 624/1993 г. по н. д. № 579/1992 г. на 1 н. о. на ВС и Р 228/1995 г. по н. д. № 231/1995 г. на ВК на ВС на РБ/ Неоснователна е и касационната жалба на подсъдимия Г. При осъществения инстанционен контрол ВКС не констатира релевираните оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения в досъдебната и съдебна фаза на наказателния процес, предпоставили негодност на приобщените доказателствени средства, и опорочили атакувания акт. С проявен юридически усет е коментирана работата на досъдебните органи при използване на регламентираните в чл. 155 и чл. 171 от действащия процесуален кодекс способи на доказване - оглед и разпознаване, и преценена доказателствената стойност на словно материализиращите я писмени документи, приложени по делото. Протоколът, обективиращ извършеният на 29.06.2004 г. оглед на местопроизшествие не е изготвен при дерогиране императивните процедурни предписания за участие на поемни лица. Интерпретацията на депозираното от разпитаните свидетели С. и Й. обосновава заключение, че същите са присъствали при реализиране на визираното процесуално-следствено действие, подписали са съставения документ и пликовете с намерените и иззети веществени доказателства /предмети и следи/, като декларираната липса на спомен относно детайлите не поставя под съмнение коректността на съпричастните към разследването и не опровергава истинността на отразените в протокола данни. В съответствие с предявените формални и необходими изисквания е осъществена и процесуално-следствената дейност по разпознаване на лица, поради което и възражението на защитата за недопустимо идентифициране на автора на инкриминираното посегателство по снимки, противоречи на буквата и духа на закона. Процесуалният кодекс в актуалната му редакция при прилагането на очертания доказателствен способ и към настоящия момент въвежда задължение за предварителен разпит на разпознаващия; изчерпателно определя реда за неговото провеждане /брой на съпоставените, наличие на външно сходство помежду им и присъствие на поемни лица/; като предвижда при невъзможност за показване на самия разпознаван, представянето на негова снимка, заедно с други фотографии. Установеният регламент равнопоставя като доказателствена стойност и тежест, разпознаванията ч. съпоставяне на живи лица или на снимков материал. Конкретиката по настоящото дело сочи категорично, че при извършеното на 24.07.2004 г. процесуално-следствено действие, Г. Г. не се е намирал в гр. С., а в К., поради което и с оглед неотложността на случая правилно е приложена разпоредбата на чл. 145, ал. 3 НПК /сега чл. 171, ал. 4 НПК/. Неубедителни са и предложените в касационната жалба аргументи за незаконосъобразност в работата на първостепенния съд при постановения отказ за поправка на протокола от съдебно заседание на 18.11.2005 г., в частта досежно проведения разпит на свидетеля П, и за пренебрегване на установените в чл. 258 НПК правила за неизменност на съдебния състав от въззивната инстанция. Видно от приложените по делото материали, на 20.12.2005 г. упълномощеният адвокат на Г. Г. направил искане за препис от съдебния протокол от 18.11.2005 г., като то е последвано от депозирана на 30.03.2006 г. писмена молба за поправка на същия, поради несъответствие между заявеното от М. П. и съдържанието на материалния носител. Действащите по времето на заявените претенции норми на чл. 310 - 311 НПК /нови чл. 311 - 312 НПК/ инкорпорират ясни предписания относно реквизитите на протокола за съдебно заседание и процедурата за неговото атакуване, която сочи на необходимост в тридневен срок от датата на изготвянето му, да бъдат направени исканията за поправки и допълнения. Изисканата от въззивната инстанция справка от СГС удостоверява, че съдебният протокол от 18.11.2005 г. е предоставен в деловодството на съда на 23.11.2005 г., което сочи на игнориране на визираните изисквания от защитата и обосновава годност на писменото доказателствено средство за отразените в него процесуални и следствени действия. Спазен е и прокламираният в чл. 258 НПК принцип за разглеждане на делото от един и същ състав от започване до завършването на съдебното заседание. С определение от 26.10.2009 г. Софийски АС в състав - К. М., П. Ш. и А. Т. са се произнесли по доказателствените искания на процесуалните страни и насрочили делото в открито заседание на 23.11.2009 г.. На посочената дата, при съобразяване с основополагащото начало за неизменност на съдебния състав и с изискванията на 327 НПК, въззивният съд с председател Б. Т. и членове - К. М. и П. Ш., повторно се е занимал с исканията за събиране и проверка на доказателства, като допуснал разпит на свидетеля П. Контролираната инстанция в този състав е провела въззивно следствие, финализирало с решение на 21.12.2009 г., базиращо се на надлежно приобщения доказателствен материал. Атакуваният съдебен акт не страда и от визираните в касационната жалба на подсъдимия недостатъци при анализа и оценката на доказателствената маса. При реализираната проверка АС-София правилно е възприел установената от първостепенния съд фактология на извършеното от Г. Г. престъпление. Индивидуализирана по време, място, механизъм на осъществяване на инкриминираното деяние и ч. причинения с него вредоносен резултат, същата сочи на упражнени на 28.06.2004 г. насилие и заплахи с хладно прободно-порезно оръжие, от подсъдимия Г спрямо работещия като охранител в находящ се на ул. "К. Л." № 13, в гр. С. офис на "О. Б." - М. П., и на противозаконно отнемане на вещи и пари /малка метална касетка, български лева и чуждестранна валута/ на обща стойност 80 474,10 /осемдесет хиляди четиристотин седемдесет и четири лева и десет стотинки/. Изводите на въззивната инстанция по отношения на релевантните факти за съставомерността на престъпната дейност и съпричастните към нея лица, са направени след обстойно обсъждане и преценка на инкорпорираните по делото гласни, писмени и веществени доказателства, и изготвените съдебни експертизи. Очертаната доказателствена съвкупност е интерпретирана в съответствие с изискванията на процесуалния закон, с оглед източника на доказателства, предвид характеристиките на съдържанието на приобщените ч. доказателствените средства фактически данни и съществуващата между тях кореспонденция. Логическа последица от изложената позиция е формираното вътрешно убеждение на настоящия състав за неоснователност на доводите в касационната жалба, че неправилно контролираният съд е изградил фактическите положения за инкриминираното престъпление и авторството му на хипотези и предположения, довели до постановяване на осъдителна присъда, при недоказаност на обвинението. Професионалният анализ и внимателна преценка на свидетелските показания на М. П. на престъпното деяние с висока степен на интензитет обосновават извършени от Г. Г. неправомерни действия с насоченост - обществените отношения, свързани със собствеността на гражданите, при проявна форма - грабеж. Прецизното изследване на вътрешната устойчивост и последователност в разказа на пострадалия досежно възприетите и възпроизведени правнозначими за инкриминираното поведение факти, и съпоставянето на установените ч. него данни с останалите доказателства по делото, очертава логичност и житейска правдивост на гласното доказателствено средство и предпоставя кредитирането му. Мирослав П. пресъздава в детайли обстоятелствата, сочещи на посещението на подсъдимия Г в офиса на дружеството "О. България" в инкриминираната нощ, при които е имал обективната възможност да огледа представилото се за куриер лице, впоследствие да опише същото по външни белези /възраст, ръст, коса, очи, облекло/, и да го идентифицира безусловно. Очертани са подробно поведенческите прояви на извършителя на грабежа, изразяващи се в нанасяне на удар на охранителя, заплашване с нож, тип "пеперуда" и принудително връзване на крайниците и очите, препятстващо придвижването му и видимостта; като коректно са възпроизведени последващите предоставянето на информация за ключа от касата и кодовете за достъп, негови слухови възприятия. Формираното становище за достоверността на показанията на пострадалия П. и тяхната доказателствена стойност, обезпечаваща повдигнатото срещу Г. Г. обвинение, не се разколебава от заявената от свидетеля пред въззивния съд и акцентирана от защитата несигурност относно идентичността на нападателя с подсъдимото лице. Последното, обяснимо с изтеклия продължителен петгодишен период от инкриминираната дата и обсъдено във взаимовръзка с даденото в хода на досъдебното производство описание на извършителя на неправомерния акт, разпознат категорично на 24.07.2004 г., и посочен при осъществения визуален контакт на 18.11.2005 г., в открито заседание пред първостепенния съд, не внася съмнения в авторството на престъпното деяние. Доктрината и съдебната практика приемат, че спазените законови изисквания при реализирани следствени действия в рамките на досъдебната и съдебна фаза на наказателния процес, и закрепването им по надлежния ред в писмени протоколи, гарантира процесуалната им годност при оценката на доказателствените средства, която не може да бъде разколебана от изявления на разпознаващото лице при последващите му разпити за невъзможност да идентифицира извършителя на престъпление, още повече когато същите се дължат на липса на ясен спомен. Противното обезсмисля положените от компетентните органи процесуални усилия. Подкрепящи и допълващи депозираното от М. П., и допринасящи за изясняване на обективните и субективни признаци на инкриминираното посегателство са свидетелските показания на служителите на "О. България" ЕООД и на обслужващата дружеството охранителна фирма - М. Б., Р. Г., М. В., А. А., М. М., С. П., С. А., М. С., Ц. С. и Ю. Й.; приложените писмени материали /протоколи за оглед, разпознаване, доброволно предаване, медицинско удостоверение от МБАЛСМ "Пирогов" и документация за техническо обслужване на сигнално-охранителни системи/; и инкорпорираните веществени доказателства /биологични, трасологични, дактилоскопни следи и иззети от местопрестъплението предмети - светлозелен пуловер с червени петна, вратовръзка намотана върху маркуч/; като лимитираната доказателствена съвкупност проверена ч. заключенията по изслушаните съдебни медицински, психиатрични, счетоводни и трасологична експертизи. Очертаната позиция за доказаност на обвинителната теза досежно извършителя на престъпния акт не се променя от съдържимите се в изявленията на свидетелите Р фактически данни, на които процесуалният представител на подсъдимото лице обръща особено внимание. Твърденията на визираните лица за присъствие на Г. Г. на курбан, празнуван заради преживяно от Г. животозастрашаващо събитие - удавяне, създават алиби на извършителя на грабежа. Интерпретирани обаче при съблюдаване на констатираните вътрешна противоречивост и несъответност помежду им, и ценени на плоскостта на съществуващите отношения с подсъдимия Г, отличаващи се с липса на близост и сочещи на инцидентен контакт с недостатъчно познат човек при сбирка от изключително личен характер, те индицират на неистинност, поради което съдилищата правилно са отказали да им дадат вяра. Установените и обезпечени от коментираните доказателствени средства фактически положения за инкриминираното престъпление и съпричастността на Г. Г., в обсега на които е приложен материалният закон, и ангажирана наказателната и гражданска отговорност на подсъдимото лице по чл. 199, ал. 2, т. 3, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, мотивират касационният състав да приеме отсъствие на релевираните в жалбата основания по чл. 348, ал. 1, т. т. 1 и 2 от НПК, предпоставящи упражняване на правомощията по чл. 354, ал. 1, т. т. 2 и 4 от НПК. По изложените съображения настоящата инстанция счита, че в пределите на възложената й компетентност, следва да остави в сила атакувания съдебен акт, с който е потвърдена присъда № 46 от 27.09.2006 г. на Софийски градски съд, по НОХД № 2298/2005 г. Воден от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение