Решение № 9989 от 4.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5398/2021 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните срещу решение 243 от 15.02.2021 г. по адм. дело 2270/2020 г. на Административен съд Бургас. С обжалваното решение Административен съд Бургас е отменил заповед ОСОС-49/02.11.2020 г. на изпълнителния директор на Българска агенция по безопасност на храните, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл, чл. 5, ал. 1, т. 10 от Устройствения правилник на БАБХ и утвърдено длъжностно разписание на Областна дирекция по безопасност на храните Бургас от 06.07.2020 г., е прекратено служебното правоотношение на д-р Д. Кепекова поради съкращаване на длъжността, считано от 02.11.2020 година. Касационният жалбоподател поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради неправилно приложение на материалния закон касационно основание за отмяната му по чл. 209, т. 3 АПК. Излага доводи, че неоснователно съдът е приел, че съкращаването на заеманата от служителката длъжност е на основание влезлия в сила Устройствен правилник на БАБХ от 01.11.2020 г., както и че е уволнена поради липса на професионални качества и компетенции. Сочи, че жалбоподателката (сега касационен ответник) е уволнена поради извършеното преструктуриране на администрацията, в която липсва отдела, в който е работила, липсва и длъжността, която е заемала поради съкращаването й. Поддържа също, че съдът неправилно е приел, че промяната в структурата на областната дирекция е била извършена единствено с цел да се съкрати длъжността, която е заемана от служителката, т.к. длъжността й не е фигурирала и при предходната промяна в структурата на администрацията. Счита, че след като длъжността началник отдел Контрол по храните не съществува в ОДБХ Бургас към момента на уволнението, като същата е била съкратена, то е налице соченото в заповедта фактическо и правно основание за прекратяване на служебното й правоотношение. Прави доводи, че жалбоподателката не е установила на коя точно длъжност е била възстановена, съответно коя точно длъжност е следвало да заеме. При тези съображения, подробно развити в касационната жалба, иска да се отмени обжалваното решение, като се потвърди оспорената заповед и се присъдят в полза на Агенцията направените разноски за двете съдебни инстанции. Алтернативно прави възражение за прекомерност на разноските на другата страна. Касационният ответник Д. Кепекова, представя писмен отговор, в който изразява становище, че обжалваното решение е правилно и не е налице соченото касационно основание за отмяната му. Намира, че съдът е изяснил спора от фактическа и правна страна и е постановил правилен и обоснован съдебен акт, поради което иска да се остави в сила и й се присъдят направените разноски пред касационната инстанция. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Съдът е изяснил релевантните фактически обстоятелства по спора и въз основа на точния им анализ е достигнал до обосновани правни изводи. По делото е установено от фактическа страна, че Д. Кепекова е заемала длъжността началник отдел Контрол на храните при ОДБХ Бургас. Със заповед ОСОС-25/08.05.2019 г. на изпълнителния директор на БАБХ е прекратено служебното правоотношение със служителката, на основание чл. 107, ал. 1, т. 4 във вр. чл. 7, ал. 2, т. 6 и чл. 7, ал. 2, т. 6 и чл. 27 ЗДСл. С решение 2008 от 21.11.2019 г. по адм. дело 1129/2019 г.на Административен съд Бургас, оставено в сила с решение 12749 от 15.10.2020 г. по адм. дело 5944/2020 г. на Върховния административен съд, пето отделение, заповед ОСОС-25/08.05.2019 г. на изпълнителния директор на БАБХ е отменена. Със заявления вх. 18044/26.10.2020 г. и Бс-5420/27.10.2020 г. Д. Кепекова е заявила последователно пред изпълнителния директор на БАБХ, както и пред прекия си ръководител - директор ОДБХ желанието да бъде възстановена на заеманата преди уволнението й с отменената заповед длъжност. С допълнително заявление вх. Бс-5452/29.10.2020 г. служителката е поискала фактическото й завръщане на предходно заеманата длъжност да бъде осигурено на 29.10.2020 г. в 09, 00 часа. Директорът на ОДБХ Бургас е уведомил служителката да се яви в административната сграда на ОДБХ Бургас на 02.11.2020 г. за възстановяване на длъжност. На посочената дата при явяване на служебното си място на Д. Кепекова били връчени едновременно заповед ВР-7/30.10.2020 г. за възстановяването й на длъжност началник отдел Контрол на храните при ОДБХ Бургас, получена в 09, 45 часа, както и процесната заповед ОСОС - 49/02.11.2020 г., получена в 09, 50 часа, с която служебното й правоотношение е прекратено, на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл., вр. чл. 5, ал. 1, т. 10 от Устройствения правилник на БАБХ и утвърдено, считано от 02.11.2020 г. длъжностно разписание на ОБДХ, поради съкращаване на длъжността. Съдът е констатирал, че в длъжностното разписание на ОДБХ Бургас в сила от 06.07.2020 г. и в сила от 01.11.2020 г. не съществува отделКонтрол на храните и съответно не фигурира длъжността началник отдел Контрол на храните. И в двете длъжностни разписания е налице отдел Контрол на храни и граничен контрол. При тези фактически обстоятелства съдът е приел, че обжалваната заповед е издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон. Съдът е приел, че заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на Д. Кепекова е издадена без да е допуснато участие на служителката в административното производство, което по определение на чл. 168, ал. 4 (отм., ДВ, бр. 15 от 2021 г.) АПК представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Този извод не се споделя от касационната инстанция, т.к. в закона не е предвидено провеждане на процедура по издаване на заповедта, която изисква участие на служителя, съответно не е допуснато нарушение на административнопроизводствените правила при издаване на оспорената заповед. Правилно съдът е приел, че обжалваната заповед е издадена в нарушение на материалноправните разпоредби. Както правилно е установил съдът, в длъжностното разписание, действало към момента на издаване на заповедта за възстановяване на служителката не е съществувала длъжност началник на отдел Контрол на храните при ОДБХ Бургас и следователно възстановяването й на длъжност началник на отдел Контрол на храните е формално и не почива на реално съществуващото фактическо и правно положение. Съответно с оспорената заповед служебното й правоотношение също е прекратено за длъжност, която не е фигурирала в длъжностното разписание към момента на възстановяването й и не би могла да бъде реално съкратена в действащото към датата на издаване на оспорената заповед. Съдът точно е посочил кумулативните предпоставки за законосъобразното осъществяване на фактическия състав по чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл и правилно е приел, че в случая същите не са налице. Реално съкращаване на длъжността е налице когато тя е премахната като нормативно определена позиция в утвърденото длъжностно разписание на съответната администрация, не е запазена като система от функции, задължения и изисквания или е продължила да се изпълнява от по-малко на брой лица. В случая съкращението на длъжността е обяснено с факти, които са настъпили преди възстановяване на служителката на длъжността и съдът правилно е приел, че възстановяването е формално, без промяна в длъжностните разписания и с единствената цел да бъде отново издадена заповед за прекратяване на служебното правоотношение на служителката. Съдът, преценявайки материалната законосъобразност на акта, правилно не е обсъждал доводите и възраженията на страните отговаря ли служителката на изискванията да изпълнява функциите и задачите на длъжността началник отдел Контрол на храни и граничен контрол при ОДБХ Бургас, т.к. тя не е възстановена на тази длъжност. Доводите в касационната жалба, че преструктурирането в администрацията на ОДБХ Бургас е извършено с оглед оптимизиране на работата на дирекцията не налагат различен правен извод относно отсъствието на елементите на фактическия състав по чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. На следващо място, предприетите правни действия от органа по назначаване по възстановяване на служителката и последвалото й уволнение целят заобикаляне на законовите последици от отмяната на незаконосъобразен административен акт и в този контекст следва да се подкрепи и изводът на съда за допуснато противоречие с целта на закона при издаване на обсъжданата заповед. Неоснователни са също възраженията на касатора, че не е ясно на каква позиция е следвало да бъде възстановена служителката. Съгласно чл. 122, ал. 1 ЗДСл, при отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение от органа по назначаването или от съда държавният служител се възстановява на предишната длъжност. Служителката е подала заявление за възстановяване, към което са приложени съдебните решения, от които черпи права и касаторът е следвало да я възстанови на длъжността, за която е прекратено служебното й правоотношение, създавайки с длъжностното разписание възможност за коректно изпълнение на задължението си. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно и не са налице соченото касационно основание за отмяната му, поради което следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора и своевременно заявеното искане от ответната страна за присъждане на направените разноски в касационното производство, Българската агенция по безопасност на храните следва да заплати на Д. Кепекова сумата 1200лв. разноски за адвокатско възнаграждение, съгласно представения договор за правна помощ и съдействие и списък на разноските по чл. 80 ГПК. Възражението на касационния жалбоподател за намаляване на адвокатското възнаграждение не е мотивирано, като съдът намира, че същото не е прекомерно по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК и не следва да се редуцира. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение,