Решение № 256 от 25.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2839/2016 г.

Решение № 256 от 25.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2839/2016 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Ерик Василев Производство по чл. 73 ЗЧСИ. Образувано е по жалба на М. на п. на Р. Б., представлявана от главен юрисконсулт П. Р. срещу решение от 21.12.2015 г. по дисциплинарно дело № 29/2015 г. на Д. к. към К. на ЧСИ, образувано срещу ЧСИ И. М., рег. № .... в К. и район на действие Окръжен съд Бургас, с което не са наложени дисциплинарни наказания за допуснати нарушения по изпълнително дело № 20137040400115. В жалбата са изложени съображения за допуснати нарушения на материалния закон във връзка с преценката дисциплинарната комисия за тежестта на нарушенията, които са послужили за основание да се образува дисциплинарното производство. Иска се решението да бъде отменено като неправилно и необосновано, а на съдебния изпълнител да се наложи дисциплинарно наказание "глоба" под средния размер. От К. на ч. с. и. чрез юрисконсулт Н. К. е подадено писмено становище, с което оспорват жалбата като неоснователна и претендират юрисконсултско възнаграждение. Частен съдебен изпълнител И. Н. М. оспорва доводите в жалбата и иска да се потвърди решението на ДК към К.. Жалбата е подадена от легитимирана страна и в срока по чл. 73, ал. 2 ГПК, поради което е процесуално допустима. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като взе предвид изложените доводи и данните по делото намира жалбата за неоснователна поради следните съображения: Министърът на правосъдието е отправил искане до К. на ЧСИ за образуване на дисциплинарно производство срещу частен съдебен изпълнител И. М., рег. № 704 в К. и район на действие Окръжен съд Бургас за нарушения по изпълнително дело № 20137040400115, а именно: 1. В нарушение на чл. 428, ал. 1 ГПК, ЧСИ И. М. не е изпратила призовка за доброволно изпълнение или съобщение до длъжника, с които да го уведоми за присъединения по изпълнителното дело изпълнителен лист от 07.03.2014 г., издаден от Районен съд Бургас, с който Т. М. Ч. е осъдена да заплати на Ф. Ц. С. сумата от 5580 лева, ведно със законната лихва от 02.12.2008 г., както и 1342 лева разноски за всички инстанции. ЧСИ И. М. не е уведомила длъжника за допълнително начислените разноски по изпълнителното дело и приетото и начислено адвокатско възнаграждение с постановление за приемане на разноски от 08.04.2014 г.; 2. В нарушение на изискванията на чл. 428, ал. 4 ГПК, ЧСИ И. М. не е изпратила съобщение до длъжника за поисканата от взискателя промяна в начина на изпълнение с молба вх. № 5078/30.04.2014 г. и не го е уведомила за наложения запор върху вземането му от пенсия със запорно съобщение изх. № 15503/18.09.2014 г. до ТП на НОИ - Б.. Д. състав към К. на ч. а. с. и. е образувал дисциплинарно дело № 29/2015 г. и след като е разгледал доводите и възраженията е приел, че нарушенията, които се сочат в искането не дават основание да се наложи дисциплинарно наказание на частния съдебен изпълнител. Изложените в жалбата доводи за допуснати дисциплинарни нарушения от съдебния изпълнител по пункт първи от искането на министъра на правосъдието са неоснователни. ЧСИ И. М. е сезирана с молба от 03.04.2014 г. за присъединяване на нов изпълнителен лист към изпълнителното дело срещу длъжника, върху която е поставена резолюция от 08.04.2014 г. да се изпрати "П. до длъжника за сумата по новия изпълнителен лист". Разпореждането не е изпълнено и длъжникът не е уведомен за присъединения изпълнителен лист и допълнително начислените разноски и адвокатско възнаграждение. Настоящият състав на ВКС счита, че в случая е налице пропуск, от който не са увредени интересите на длъжника, доколкото от последвалите изпълнителни действия не са произтекли неблагоприятни последици. Съдебният изпълнител е взел предвид извънсъдебните плащания, с които е намален дълга на длъжника и липсва виновно неизпълнение на задълженията на ЧСИ по изпълнителното дело, поради което доводите в жалбата за констатирани нарушения на разпоредбата на чл. 428, ал. 1 ГПК, които са послужили като основание за иницииране на дисциплинарна процедура срещу частния съдебен изпълнител следва да бъдат отхвърлени като неоснователни. Изложените в жалбата по пункт втори от искането на м. на п. доводи, че е налице нарушение на изискванията да се уведоми длъжника за наложения запор върху вземането му от пенсия, съгласно разпоредбата на чл. 428, ал. 4 ГПК, също са неоснователни. На 18.09.2014 г. частен съдебен изпълнител е изпратил запорно съобщение, получено от ТП на НОИ - Б. на 23.09.2014 г., с което е наложен запор върху вземанията от пенсия на длъжника до размера на общото задължение. Копие от запорното съобщение е предоставено на длъжника на 13.10.2014 г., който с молба от същата дата и от 15.10.2014 г. до ЧСИ е оспорил сумата по наложения запор, поради внасяните извънсъдебно суми по сметка на взискателя. При тези фактически обстоятелства, констатацията, че длъжникът е бил уведомен за наложения запор от третото задължено лице ТП на НОИ - Б., а не от съдебния изпълнител, следва да се приеме като последица от първоначалния пропуск да се изпрати покана за доброволно изпълнение, тъй като съгласно чл. 428, ал. 2 ГПК, поканата съдържа освен името и адреса на взискателя и съобщение за наложените запори и възбрани. Ето защо, фактическото неизпълнение на разпореждането на ЧСИ И. М. за изпращане на покана за доброволно изпълнение по новия изпълнителен лист е довело до неуведомяване на длъжника от ЧСИ. С оглед формалния характер на допуснатите пропуски, които не нарушават правото на защита срещу изпълнението и съобразявайки, че същите се констатират инцидентно, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че не следва да бъде наложено дисциплинарно наказание. Предвид гореизложеното, подадената жалба е неоснователна, а постановеното решение на ДК към К. като краен резултат е правилно и следва да бъде оставено в сила. Посочените в жалбата конкретни нарушения на законовите разпоредби не дават основание за ангажиране дисциплинарната отговорност на частния съдебен изпълнител, тъй като констатираните пропуски и произтичащите от тях последици не са от естество, за което следва да бъде наложено дисциплинарно наказание. От К. на ч. с. и. са поискали разноски пред настоящата инстанция, които с оглед изхода на делото следва да се присъди за юрисконултско възнаграждение в размер на 300 лева. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на IV г. о.