Решение № 11609 от 21.09.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6824/2012 г.

Решение № 11609 от 21.09.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6824/2012 г., VI о., докладчик председателят Светла Петкова Производството е по реда на чл. 208 и следващи от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Борис Кирилов Антонов от гр. София, срещу решение № 818 от 20.02.2012 г. по административно дело № 8104/2011 г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлено оспорването на касатора срещу решение № 437/16.08.2011 г. на главния директор на Столично управление "Социално осигуряване" (СУСО), като неоснователно. Касационният жалбоподател счита първоинстанционното решение за неправилно и въвежда пороците описани в чл. 209, т. 3 от АПК, поради което моли то да бъде отменено. Ответната страна - главният директор на СУСО не излага становище по жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на жалбата, и навежда доводи за правилност и обоснованост на атакуваното с нея съдебно решение. Върховен административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, а по същество - неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София-град е решение № 437/16.08.2011 г. на главния директор на СУСО, с което е оставена без уважение жалбата на Борис Кирилов Антонов срещу разпореждане № 4007056380/3/18.02.2011 г. на ръководителя на пенсионно осигуряване, с което е разпоредено възстановяването на неправилно изплатена сума от лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 32978,88 лв., от които главница в размер на 19908,86 лв. за периода 01.01.2005 г. - 30.09.2010 г. и лихва в размер на 13070,02 лв., начислена към 18.02.2011 г. (датата на разпореждането). С цитираното разпореждане е отменено разпореждане № 69/12.01.2000 г., с което на жалбоподателя е отпусната лична пенсия за изслужено време и старост по Закона за пенсиите (отм.), по т. 2 е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и по т. 3 е постановено надвзетата пенсия да се събере от лицето на основание чл. 114, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 818 от 20.02.2012 г. Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на Борис Кирилов Антонов срещу решение № 437/16.08.2011 г. на главния директор на СУСО като неоснователна. Оспореното решение на Административен съд София-град е правилно, като развитите подробни мотиви в него се споделят от настоящата касационна инстанция. Първоинстанционният съд законосъобразно е приел, че изводите на решаващия административен орган за неоснователност на подадената жалба срещу разпореждане № 4007056380/3/18.02.2011 г. на ръководителя на пенсионно осигуряване са правилни. За да приложи чл. 99, ал. 1, т. 2 от КСО административният орган, както и съдът, са направили вярната констатация, че документите, въз основа на които с разпореждане № 69/12.01.2000 г. на жалбоподателя е отпусната лична пенсия за изслужено време и старост по Закона за пенсиите (отм.), са неистински. Съгласно чл. 99, ал. 1, т. 2 от КСО разпореждането по чл. 98 може да се измени или отмени от органа, който го е издал, когато пенсията е отпусната въз основа на неистински или подправен документ или на документ с невярно съдържание. "Неистински" е този документ, чието авторство не съвпада с това, обективирано върху самия документ, "подправен" е документът, в който след неговото правомерно издаване са нанесени промени, които не отговарят на първоначалната воля на издателя, а с невярно съдържание ще бъде този документ, който е издаден от оправомощено за това лице, но чието съдържание не съответства с обективната действителност. От извършената проверка от контролните органи на НОИ се установява, че лицето Борис Кирилов Антонов не фигурира във ведомостите за работни заплати на "Монтаж на инсталации и уредби" за периода 04.05.1964 г. - 30.12.1996 г., също така в дневника за изходяща поща няма изведени удостоверения обр. УП-30 № 121/30.12.1998 г. и обр. УП-2 № 66/30.12.1998 г., печатът върху представените такива не съвпада с печата, използван към датата на издаването им, а подписът не съвпада с този на изпълнителния директор. Всичко това навежда на извода за неистинност на представените от жалбоподателя документи, както и правилно е констатирал първоинстанционният съд. Не може да бъде прието възражението на касатора, че за да се приеме един документ за неверен, подправен или неистински, трябва да има влязла в сила присъда или решение, където същия да се обяви за такъв. Съгласно чл. 194, ал. 1 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК), който се прилага субсидиарно на основание чл. 144 АПК, съдът извършва проверката на документа чрез сравняване с други безспорни документи, чрез разпит на свидетели или чрез вещи лица, ал. 3 на същата разпоредба гласи, че съдът може да се произнесе по оспорването на документа и с решението по делото. В процесния случай в протокола от извършената проверка, който е приет като доказателство по делото, фигурират декларациите от изпълнителния директор и от главния счетоводител на "Монтажи на инсталации и уредби", които свидетелстват за несъответствието на представените от жалбоподателя документи с действителната фактическа обстановка. Отделен е моментът, че при констатирана неистинност документът, заедно с препис от решението на съда, следва да се изпрати на прокуратурата. Въз основа на гореизложеното изводът на Административен съд София-град, че оспореният административен акт е издаден в съответствие с административно производствените правила, поради което е и законосъобразен, е правилен, а решението му не страда от пороците наведени с касационната жалба. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК Върховният административен съд - шесто отделение,