Решение № 3281 от 28.3.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно- процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна и частна жалба на Българска народна банка, чрез процесуалния си представител адвокат Войнова, срещу Решение 3029 от 04.05.2022 г., постановено по адм. дело 6887/2019 г. по описа на Административен съд София-град и Определение 6264 от 10.08.2022 г., постановено по същото дело. Решението се обжалва в частта му, с която е осъдена Българска народна банка (БНБ) да заплати на С. Лозев обезщетение за имуществени вреди в размер на 5 486,93 лв., претърпени в периода от 26.07.2014 г. до 05.11.2014 г., вследствие на извършено от БНБ нарушение на правото на Европейския съюз, изразяващо се в невземане на решение за обявяване неналичност на депозитите в Корпоративна търговска банка АД, в императивния срок от пет работни дни, съгласно приложимата с директен ефект разпоредба на чл. 1, пар. 3, буква i) от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 г. относно схемите за гарантиране на депозити, както и в частта с която е осъдена да заплати съдебни разноски на ищеца в размер на 528 лв. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение в обжалваните му части, поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли съдебното решение в атакуваните от него части да бъде отменено. Претендира разноски за двете инстанции. Неправилността на обжалваното определение основава с допуснати нарушения на материалния закон. Ответника С. Лозев, чрез процесуалния си представител адвокат Чолов, взема становище за неоснователност на жалбите и правилност на обжалваните съдебни актове. Иска присъждане на направените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната и частната жалба и предлага обжалваното решение и обжалваното определение да бъдат оставени в сила. Касационната жалба и частната жалба са подадени в законоустановения срок от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което са процесуално допустими. Производството пред Административен съд София град се е развило по предявения от С. Лозев против Българска народна банка иск за сумата от 8 417,13 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, който размер е съответен на законната лихва за забавено изплащане на обезщетение по гаранционната схема за неналичен депозит в Корпоративна търговска банка АД (КТБ АД), в размер на 191 210,33 лв. и за периода от 30.06.2014 г. до 04.12.2014 г. Вредата се основава на бездействието на ответника да изпълни задължението си по чл. 1, параграф 3, буква i от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 г. С обжалваното решение административният съд е уважил частично предявения иск, като е осъдил БНБ да заплати на Лозев обезщетение за имуществени вреди в размер на 5 486,93 лева, претърпени в периода 26.07.2014 г. до 05.11.2014 г., в резултат на извършено от БНБ нарушение на правото на Европейския съюз, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на обезщетението, като е отхвърлил иска до претендирания размер от 8 417,13 лв. Съобразно този изход на спора е осъдил БНБ да заплати на ищеца и разноски по делото в размер на 528 лв. В отхвърлителната му част решението не е обжалвано и е влязло в сила. С обжалваното определение е отхвърлено искането на БНБ за изменение на решението в частта за разноските. Решението в обжалваната му част е валидно, допустимо и правилно. Правилни са изводите на първоинстанционния съд за допустимост на исковете; за квалификация на претенциите по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ; за насочването им срещу надлежен ответник БНБ, която при осъществяване на вменените й правомощия по надзор върху дейността на търговските банки упражнява властнически правомощия, както и за предявяване на исковете пред надлежния съд. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е доказано наличието на отменен, като незаконосъобразен акт, да е установено незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или негови длъжностни лица при изпълнение на административната им дейност, и реално причинена вреда, произтичаща в пряка причинна връзка с акта, действието или бездействието. Отсъствието на която и да е от кумулативно изискуемите предпоставки води до отхвърляне на иска, като неоснователен Фактическите установявания по делото не са спорни между страните. Съдът е основал правните си изводи на установената, чрез анализ на събраните в хода на административното и съдебно производство доказателства, фактическа обстановка, която не е необходимо да бъде повтаряна и в настоящото съдебно решение. Въз основа на фактите по делото съдът е направил обоснован извод за основателност на претенцията за обезщетяване на имуществените вреди, настъпили за ищеца вследствие на нарушение на правото на ЕС, но само за периода на забавата, т.е. от момента, в който той реално е трябвало да има достъп до гарантирания депозит до момента, в който незаконосъобразното бездействие на ответника, т.е. нарушението, е преустановено. На основание чл. 221, ал. 2 АПК настоящата инстанция препраща към мотивите на решаващия съд, без да е необходимо да ги повтаря. Съдът е направил пълен и подробен анализ на приложимата правна уредба, към който няма какво да се добави. Обосновано е приетото, че в настоящия случай имуществената вреда за ищеца се изразява в пропуснатата полза от невъзможността за ползване на паричния капитал от 191 210,33 лв. Срокът от 5 работни дни по чл. 1, т. 3, буква i от Директива 94/19, в който БНБ е била длъжна да издаде изричен акт за установяване неналичността на депозитите, смятано от 20.06.2014 г. (датата на поставянето на КТБ под надзор) изтича на 27.06.2014 г., както е приел решаващият съд. След този момент действително БНБ е в нарушение на посочената разпоредба, но постановяването на акт, с който се установява неналичността на депозитите, не е достатъчно условие за започване на тяхното изплащане, а се стартира схемата за изплащане на гарантираните депозити, съответно започва да тече срокът за изплащане. По арг. чл. 23, ал. 5 ЗГВБ, при вземане на дължимото се решение по чл. 1, § 3 б. (i) в петдневния срок т.е. най-късно на 27.06.2014 г., то срокът от 20 работни дни за изплащане на депозитите изтича на 25.07.2014 г. От следващия ден - 26.07.2014 г., ищецът започва да търпи реални вреди, поради неизплащане гарантирания размер на депозита. Решението за обявяване неналичността на депозитите е взето на 06.11.2014 г., когато е отнет лиценза на КТБ и е стартирана процедурата по компенсиране по чл. 10 от Директива 94/19. От тази дата, включително, БНБ вече не осъществява незаконосъобразно бездействие, поради което за този период до датата на изплащане на депозита на ищеца 05.12.2014 г. липсва основание за обезщетение. Поради това периодът, за който се дължи обезщетение е от 26 юли 2014 г. до 05 ноември 2014 г., както правилно е приел съдът от първата инстанция. Неоснователни са доводите на БНБ за липса на претърпени вреди, поради това, че на ищецът е начислявана договорна лихва от КТБ. В хода на производството по делото БНБ е формирала изрично възражение, че до датата на изплащане на гарантирания размер на влоговете, КТБ е начислявала договорна лихва върху депозита на ищеца, съответно, че в изплатения му размер от 191 210,33 лв., е включена както главница, така и договорна лихва. Но договорната лихва е начислена на различно фактическо и правно основание и затова не основава неоснователност на предявения иск за вреди от забавено изплащане на гарантираната сума, където размерът на законната лихва е само критерий за определяне на обезщетението. Размерът на обезщетението, основан на нормативно определената законна лихва върху сумата 191 210,33 лв.за периода 26.07.2014 г. 05.11.2014 г., възлиза на сума в размер на 5 486,93 лв. при извършеното изчисление. Ето защо обжалваното решение в частта му, с която е уважен предявения иск за тази сума и период като правилно следва да бъде оставено в сила. По отношение на частната жалба: Частната жалба на Българска народна банка срещу Определение 6264 от 10.08.2022 г., постановено по делото е неоснователна. С определението, постановено в производство по реда на чл. 248 ГПК вр. чл. 144 АПК, съдът е отхвърлил искането на Българска народна банка за изменение на Решение 3029 от 04.05.2022 г., постановено по адм. дело 6887/2019 г. по описа на Административен съд София-град в частта за разноските като е приел претенцията за неоснователна. Разпоредбата на чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ (в редакцията съгласно изм. и доп., публ. ДВ, бр. 94 от 29.11.2019 г.) е неприложима в конкретния случай, доколкото съгласно § 6, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗОДОВ, този закон се прилага за предявени искови молби, подадени след влизането му в сила, а исковата молба е подадена преди това на 19.06.2019 г. Съгласно приложимата правна уредба - чл. 10, ал. 2 и ал. 3 от ЗОДОВ (в относимата редакция) не се предвижда ищецът да дължи на ответника заплащане на разноски и възнаграждение за процесуално представителство, поради което правилно съдът е приел, че не е налице основание на БНБ да бъде присъдена претендираната сума за процесуално представителство. Определението е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и своевременното искане на ответника по касация за заплащане на направените разноски пред настоящата инстанция, Българска народна банка следва да му заплати сумата в размер на 900 лв., адвокатско възнаграждение, договорено и заплатено съгласно представен договор за правна защита и съдействие от 23.01.2023 г. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, трето отделение