Решение № 4262 от 27.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11874/2012 г.

Решение № 4262 от 27.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11874/2012 г., III о., докладчик председателят Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Администрнативнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на областен управител на област Ловеч срещу решение № 128 от 9.08.2012 г., постановено по адм. дело № 151 по описа за 2012 г. на Административен съд Ловеч, с което е отменена заповед № РД-09-12 от 2.5.2012 г. на областен управител на Ловешка област и преписката е върната за ново произнасяне. С посочената заповед не е уважено искането на Нинон Георгиева Янакиева, гр. Враца като наследница на Георги Нинов Савов Консулов с последен адрес в с. Добревци, починал на 19.6.1957 г. за обезщетяване по реда на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресираните лица. Касаторът твърди, че решението е неправилно поради нарушения на материално-правните и процесуалните правила, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Развива доводи за неправилност на изводите на съда относно задължението на Областния управител на Ловешка област да поиска произнасяне на Централната комисия по чл. 4 от посочения закон. Твърди, че разпоредбата на чл. 4, ал. 3 от Закона не изисква такова задължение винаги, а само при наличие на достатъчно доказателства за репресия. В конкретния казус отказът бил на основание изрична норма, която изключва деянието от обхвата на политическата репресия. В този смисъл областният управител не бил нарушил законовото изискване за изискване на становище от Централната комисия по чл. 4 от Закона за политическата и гражданската реабилитация на репресирани лица. Иска решението да бъде отменено с всички законни последици. Ответникът по така подадената касационна жалба - Нинон Георгиева Янакиева, чрез процесуалния й представител я оспорва в представено по делото писмено възражение от 11.3.2013 г. Твърди, че преценката на съда е правилна относно задължението на областния управител да изясни всички относими към спора данни за вида, характера и продължителността на репресията и становището на Комисията по чл. 4 е това, което дава отговор дали една репресия е политическа или не. Липсата на такова произнасяне правилно било прието от административния съд за нарушение е преписката е изпратена за изпълнение на всички указания. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, трето отделение, като взе предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, преценява следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред първата инстанция е била заповед № РД-09-12 от 2.5.2012 г. на областен управител на Ловешка област и преписката е върната за ново произнасяне. С нея не е уважено искането на Нинон Георгиева Янакиева, гр. Враца като наследница на Георги Нинов Савов Консулов с последен адрес в с. Добревци, починал на 19.6.1957 г. за обезщетяване по реда на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресираните лица. С обжалваната заповед се приема въз основа на събраните в преписката доказателства, че Георги Нинов Савов Консулов е осъден по реда на чл. 2, т. 7 и т. 10 от Наредбата-закон за съдене от Народния съд виновниците за въвличане на България в световната война на доживотен тъмничен затвор с присъда № 215 от 6.11.1950 г. на Софийския областен апелативен съд. Според административния орган на основание "абсолютно императивната разпоредба на чл. 5, ал. 1 от Закона за амнистията от 1964 г. престоя в затвора няма характер на политическа репресия" и не попадал в обхвата на ЗПГРРЛ, следователно не възниквало право на обезщетение за причинени имуществени и неимуществени вреди. Прието в заповедта е, че лицето няма качество на репресирано лице по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗПГРРЛ и на неговите наследници не следвало да се изплаща обезщетение. За да отмени този акт, съдът подробно е разгледал представените в преписката доказателства, мотивите на обжалвания акт, анализирал е приложимите норми е и приел следното: Заповедта е издадена при липса на изпълнена процедура по ЗПГРРЛ, тъй като преди да се произнесе по същество административният орган е следвало да събере всички данни за вида, характера и продължителността на репресията и дали тя е свързана с неговия произход, политически убеждения или религиозни вярвания. Съдът е приел, че административният орган е бил длъжен да изиска служебно от Централната комисия по чл. 4 от Закона... да се произнесе относно политическия характер на репресията и едва тогава да бъде издаден и административният акт по направеното искане за обезщетение. Според съда е нарушение на чл. 10, ал. 2 от ЗПГРРЛ, в която било предвидено, че областният управител служебно иска произнасяне на централната комисия, когато липсват писмени доказателства относно вида, характера и продължителността на репресията. Нарушен бил и принципът на служебното начало според разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от АПК. Прието е и че административният орган е допуснал и нарушение на чл. 35 от АПК, тъй като не е изяснил всички конкретни факти и обстоятелства, а само от цитираните разпоредби на Закона за амнистията от 1964 г. е направил извод за липса на политически характер на репресията. Решението е правилно. Не са допуснати нарушения на материалния закон, както и на съдопроизводствените правила. Съдът е постановил обоснован и правилен акт. Не могат да бъдат споделени касационните доводи, тъй като обосновано съдът е приел, че административният орган е допуснал посочените нарушения по чл. 35 от Административнопроцесуалния кодекс. Следвало е при постановяване на административния акт да бъдат събрани и служебно всички доказателства, които са относими към спорните факти. Законът за политическата и гражданската реабилитация на репресирани лица задължава да бъде установено на първо място твърдяната репресия от какъв характер и продължителност е. Именно затова е и задължението за изискване на становище от Централната комисия по чл. 4 от ЗПГРРЛ, която се произнася по този въпрос. След като е налице неизпълнение на всички необходими предпоставки за издаване на административния акт, съдът правилно е приел, че са налице нарушения на административно-производствените правила, което от своя страна е довело до нарушение и на материалния закон, и административният орган е издал един незаконосъобразен акт, който и правилно е отменен. Преписката надлежно е върната на органа за ново произнасяне при спазване на всички относими към случая правила. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. На ответника по жалбата следва да бъдат присъдени направените разноски в размер на 160 лв. за тази инстанция, според представеното доказателство за тях. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховен административен съд, трето отделение