Решение № 165 от 5.06.2009 г. на ВКС по н. д. № 163/2009 г.

Решение № 165 от 5.06.2009 г. на ВКС по н. д. № 163/2009 г., III н. о., НК, докладчик съдията Елияна Карагьозова Производството е образувано на основание касационна жалба на частния обвинител и граждански ищец Й. Д. Д. чрез повереника й адв. В срещу въззивно решение № 588 от 10.02.2009 г. по в.н.о.х.д. № 77/07 г. по описа на Софийския апелативен съд. В жалбата се поддържа, че е налице касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1, 2 НПК, тъй като въззивната инстанция не се е произнесла по отношение на уважения частично граждански иск, въпреки, че подсъдимите са обжалвали присъдата както в наказателната, така и в гражданската й част. Прави се искане за отменяване на решението и връщане на делото за ново разглеждане. Подсъдимите Н. С. П. и Б. М. К. редовно призовани, не се явиха в съдебно заседание. Становище по жалбата не са представили. Представителят на Върховната касационна прокуратура в заключението си изрази становище за основателност на жалбата, тъй като прекратявайки производството по давност, въззивният съд не се е произнесъл по уважения граждански иск. Затова намира, че решението следва да се отмени и делото върне на въззивния съд. Върховният касационен съд, за да се произнесе съобрази следното: С горното решение,Софийският апелативен съд е ОТМЕНИЛ присъда № 78 от 23.11.2006 г. постановена по н.о.х.д. № 864/2005 г. по описа на Софийски градски съд и е ПРЕКРАТИЛ наказателното производство по делото. С посочената присъда, Софийският градски съд е признал подсъдимите Н. С. П. и Б. М. К. за ВИНОВНИ в това, че на 12.11.1993 г. в гр. С., кв."Панчарево", ресторант"Езерото" в съучастие като съизвършители са причинили на Й. Д. Д. средна телесна повреда изразяваща се в счупване на ябълчена кост, причинило счупване на челюстта, както счупване на четири ребра в ляво и едно в дясно, поради което и на основание чл. 129, ал. 1 вр. с ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 2 и чл. 54 НК ГИ ОСЪДИЛ: подсъдимия Н. Плачков - на ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, подс. Бл. К. на ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. На основание чл. 66, ал. 1 НК съдът е ОТЛОЖИЛ изтърпяването на наказанията по отношение на двамата подсъдими за изпитателен срок от по ПЕТ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила. С присъдата, съдът е ОСЪДИЛ двамата подсъдими, ДА ЗАПЛАТЯТ на пострадалата Й. Д. сумата от по 15 000 (петнадесет хиляди) лева, за всеки от тях, ведно със законните последици. ОТХВЪРЛИЛ е исковете до пълните им размери от по 80 000 лева за всеки от подсъдимите. Касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА: За да отмени осъдителната присъда и прекрати наказателното производство, въззивният съд се е позовал на разпоредбата на чл. 81, ал. 3 вр. с чл. 80, ал.1, т. 3 НК. Приел е, че е по отношение на деянието по чл. 129, ал. 1 НК извършено на 12.11.1993 г. и наказуемо с наказание до 5 години лишаване от свобода е настъпила абсолютната погасителна давност за наказателното преследване на подсъдимите, която е изтекла на 12.11.2008 г., по време на производството пред въззивната инстанция. Изводът на съда е правилен и съответен на фактите по делото. Съгласно цитираната разпоредба независимо от спирането и прекъсването на давността, наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член. Това означава, че за деянието по чл. 129, ал. 1 НК давностният срок за наказателно преследване по смисъла на чл. 80, ал. 1, т. 3 НК е десетгодишен, а абсолютният давностен срок е петнадесет години. Срокът е изтекъл на 12.11.2008 г., което обуславя и правомощието на въззивния съд на основание чл. 334, т. 4 НПК да отмени присъдата и прекрати наказателното производство. Прекратявайки наказателното производство на това основание, съдът обаче е пропуснал да се произнесе по уваженият срещу подсъдимите в полза на пострадалата Д. граждански иск. От диспозитива на присъдата е видно, че подсъдимите са осъдени да й заплатят всеки от тях сумата от по 15 000 (петнадесет хиляди) лева. Съгласно разпоредбата на чл. 307 НПК, съдът се произнася по гражданския иск и когато признае, че подсъдимият е невинен, наказателната отговорност е погасена или подсъдимият следва да се освободи от наказателна отговорност. Това означава, че когато съдът прекрати наказателното производство поради изтекла давност, той задължително се произнася по гражданския иск предявен по делото. В случая, гражданскоправните последици на деянието по чл. 129 НК, за което е настъпила абсолютната погасителна давност в периода от постановяване на присъдата до приключване на делото пред въззивния съд, следва да се обсъдят, независимо от погасяване на наказателното преследване срещу подсъдимите. Такава възможност за съда е уредена в препращащата разпоредба на чл. 317 вр. с чл. 301, ал. 3 НПК В този смисъл, като е отменил изцяло присъдата, а не се е произнесъл по уважения в полза на пострадалата граждански иск, въззивният съд е допуснал нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 вр. с ал. 1, т. 2, вр. с чл. 307 НПК. Нарушението е съществено, тъй като е довело до ограничаване на процесуалните права на пострадалата -гражданския ищец и частен обвинител Й. Д. и е основание за отменяване на решението и връщане на делото за произнасяне по гражданската част на присъдата. Воден от изложените мотиви и на основание чл. 354, ал. 1, т. 4 НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение