Решение № 2589 от 6.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7485/2023 г.
ВАСОсмо отделение06.03.2024 г.докладчик Мария Тодорова
Диспозитив
ОТМЕНЯ Решение 4065/19.06.2023г., постановено по адм. дело 2002/2023г. по описа на Административен съд - София град.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: /п/ БИСЕРКА ЦАНЕВА Членове: /п/ ВАСИЛКА ШАЛАМАНОВА/п/ МАРИЯ ТОДОРОВА
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София, срещу Решение 4065/19.06.2023г., постановено по адм. дело 2002/2023г. по описа на Административен съд - София град, с което е отменено по оспорване на Фиат Крайслер Аутомобилес Итали С.П.А, Италия (понастоящем Стелантис Юръп С.П.А), Акт за прихващане или възстановяване /АПВ/ П-22221122171516-004-001/18.11.2022г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с решение 113/25.01.2023г. на директора на Дирекция "ОДОП - София, с който на дружеството е отказано възстановяване на ДДС в размер на 305 104.80 лв. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и поради необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора доставката на инструменти и доставката на крайни изделия, за производството на които се използват инструментите следва да имат едно и също третиране за целите на облагане с ДДС, тъй като изработването на инструментите е свързано с производството на крайните изделия, т.е. същите са в отношение на съпътстваща и основна доставка по смисъла на чл.128 ЗДДС и върху платените за инструментите суми не следва да се начислява ДДС. В този смисъл се твърди, че за доставчика на инструментите не е възникнало задължение за начисляване на ДДС с оглед извършването на ВОД на крайните изделия, поради което за получателя по спорните фактури за доставка на инструменти не възниква право на възстановяване на ДДС по аргумент на чл.1, ал.2 от Наредба Н-9/16.12.2009г. Оспорва се извода на административния съд, че доколкото страните по двете доставки не са едни и същи, те следва да се разглеждат като самостоятелни и разпоредбата на чл.128 ДОПК е неприложима. Сочи се, че по делото не са представени доказателства относно това как инструментите са прехвърлени на Язаки Юръп Лимитид, Италия от българското дружество "Язаки България" ЕООД, което е производител и на крайните изделия, за да ги фактурира на ответника по касационната жалба. Навеждат се доводи за привидност и изкуствено разделяне доставките с оглед свързаността между Язаки Юръп Лимитид, Италия и Язаки България ЕООД, с цел да се избегне приложението на чл.128 ЗДДС. Към касационната жалба се представя извлечение от годишния финансов отчет на Язаки България ЕООД за 2021г. Отправеното до Върховния административен съд искане е да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд - София град, с което е отменен процесния АПВ. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа чрез юрк. Михайлова. Претендира се присъждане на разноски за държавна такса и за юрисконсулско възнаграждение за две съдебни инстанции, като се прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба Стелантис Юръп С.П.А, Италия (предишно наименование Фиат Крайслер Аутомобилес Итали С.П.А, Италия), чрез адв. Евтимов и адв. Видолов оспорва жалбата в представен отговор и в съдебно заседание с подробни доводи в представената писмена защита. Претендира заплащане на разноски съгласно представен списък. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима и основателна, а решението на АССГ следва са се отмени, като се отхвърли жалбата против процесния АПВ. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна. С обжалваното решение Административен съд-София град е отменил по оспорване на Фиат Крайслер Аутомобилес Итали С.П.А, Италия (понастоящем Стелантис Юръп С.П.А), Акт за прихващане или възстановяване /АПВ/ П-22221122171516-004-001/18.11.2022г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с решение 113/25.01.2023г. на директора на Дирекция "ОДОП - София, с който на дружеството е отказано възстановяване на ДДС в размер на 305 104.80 лв. За да постанови решението съдът е установил следните факти: Административното производство е започнало по искане на Фиат Крайслер Аутомобилес Итали С.П.А, Италия (FIAT CHRYSLER AUTOMOBILES ITALY S.P.A.) за възстановяване на ДДС в размер на 305 104.8 лв., платени по 13 фактури, издадени от Язаки Юръп Лимитид, Италия. Съдът е посочил в решението, че по искането за възстановяване на ДДС е възложена проверка, приключила с издаване на процесния АПВ, в хода на която е установено, че фактурираните доставки представляват изработени инструменти във връзка с изработка на детайли, по подадени поръчки от страна на Фиат Крайслер Аутомобилес С.П.А, които не са напускали територията на България. След изработката по отношение на детайлите сe извършвали вътреобщностни доставки /ВОД/ по смисъла на чл. 7 от ЗДДС. На тази база е направено заключение, че изработването на инструменти - мостри е свързано с производството на крайните изделия и затова същите не могат да съществуват отделно от крайния продукт. Прието е още, че макар правото на собственост на инструментите да е прехвърлено на Фиат Крайслер Аутомобилес Итали С.П.А, то това дружество не е придобило икономическото право да ги ползва и да се разпорежда с тях като собственик, тъй като същите се експлоатират за изработка на крайните изделия. Обоснован е извод, че доставките на инструменти и доставките на крайните изделия представляват една икономическа неделима доставка, при която след изготвянето на крайният продукт, инструментът губи своето икономическо значение, поради което доставките на инструменти и доставките на крайните изделия, за които се използват инструментите, следва да имат едно и също третиране за целите на облагането с данък върху добавената стойност. С оглед на това, че крайните изделия са предмет на ВОД по смисъла на чл. 7 от ЗДДС, данъчните органи са приели, че доставката на инструментите също представлява ВОД по смисъла на чл. 7 от ЗДДС, за която следва да се приложи нулева ставка на данъка на основание чл. 53, ал. 1 от ЗДДС. Посочено е още, че Язаки Юръп Лимитид, Италия без основание е начислил ДДС по описаните в искането фактури, а в случая е налице хипотезата на чл. 116, ал.4 от ЗДДС. При извършена проверка за законосъобразност на оспорения АПВ, решаващия състав на АССГ е приел, че същия е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липса на съществени процесуални нарушения, но в нарушение на материалния закон. Според административният съд, от естеството на предмета на коментираните доставки е несъмнено, че придобиването на инструментите от Фиат Крайслер Аутомобилес Итали, Италия е свързано с производството на крайните изделия и няма за цел да се осъществи самостоятелно от придобиването на крайния продукт и в този случай, действително има основание да се приеме, че цената на инструментите следва да е част от цената на произведените с тях детайли, поради което доставката на инструментите представлява съпътстваща сделка на сделката по доставката на детайлите и трябва да следва данъчния режим на основната доставка. Но доколкото, в случая коментираните сделки в съотношение на основна и съпътстваща не са между едни и същи лица (сочената за основна сделка, представляваща ВОД не е между Язаки Юръп Лимитид и Фиат Крайслер Аутомобилес Итали, а между Язаки България ЕООД и Язаки Юръп Лимитид, Италия), съдът е приел, че няма основание да се приеме, че сделката по доставката на инструментите от Язаки Юръп Лимитид Италия към Фиат Крайслер Аутомобилес Итали, е съпътстваща на сделката, по която страни са Язаки България ЕООД и Язаки Юръп Лимитид, Италия. Решението на административния съд е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Видно от доказателствата по делото, административното производство по издаване на процесния АПВ е започнало по искане на Фиат Крайслер Аутомобилес Итали С.П.А, Италия за възстановяване на ДДС в размер на 305 104.8 лв., платени по 13 фактури, издадени от Язаки Юръп Лимитид Италия. Тези фактури са представени по делото на чужд език, без точен превод на български език. Към подадената по административен ред жалба от страна на Фиат Крайслер Аутомобилес Итали С.П.А са представени доказателства, описани както следва: копия на фактурите по които се търси възстановяване на ДДС; платежни документи относно плащането на фактурите за оборудването; копия от поръчките за покупки на оборудването, извадка от EER системата за осчетоводяване на оборудването; фактури за доставка на частите произведени с инструментите. Цитираните документи са на чужд език, и отново не са представени с точен превод на български език. Съгласно чл. 14 от АПК и чл. 4 от ГПК, приложими на основание § 2 от ДОПК, съдебният език е българският. Както в производство по издаване на административния акт, така и в съдебната фаза, съставените на чужд език документи следва да бъдат представени с превод на български, за да могат да бъдат използвани като писмени доказателства. В случая административният съд е основал своите решаващи изводи именно върху представените документи на чужд език, които не са придружени с точен превод на български език, заверен от страната в изпълнение изискванията на чл. 185 ГПК, приложим субсидиарно на основание § 2 от ДР на ДОПК. Съдът е пропуснал да констатира, че приложените към административната преписка доказателства свързани с доставките, както на оборудването, така и на детайлите не са преведени на български език, а същите са ценени и фактическите и правни изводи на съда са изградени именно върху тези доказателства. Допуснатото нарушение е от категорията на съществените, тъй като представените писмени доказателства касаят решаването на основния по делото спор свързан с предмета на доставките, начина на договаряне и фактуриране на същите с оглед прилагане на относимата правна уредба. Предвид изложеното, касационният съд намира обжалваното решение за неправилно, постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, поради което следва да бъде отменено, а делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. При новото разглеждане на делото съдът следва да укаже на страните да представят всички писмени доказателства в превод на български език и съответно резултатът от тях да намери отражение при мотивиране на съдебния акт. При необходимост от извършване на установявания, свързани със специални знания, съдът следва да назначи вещо лице. Съдът следва да обсъди всички доводи на страните, включително заявените с касационната жалба възражения, свързани с привидност на доставките и изкуственото им разделяне, с оглед представените доказателства за свързаност между Язаки България ЕООД и Язаки Юръп Лимитид, Италия. Предвид забраната в касационното производство съдът да установява нови фактически обстоятелства, мотиви за това следва да изложи първоинстанционния съд. Предвид изложеното обжалваното решение следва да бъде отменено и на основание чл. 222, ал. 2, т. 2 АПК делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, при спазване на горните указания. Въпросът относно възлагането на разноските за настоящото производство следва да бъде разрешен при новото разглеждане на делото, съгласно чл. 226, ал. 3 АПК. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,