Решение № 5111 от 21.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11649/2020 г.

Решение № 5111 от 21.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11649/2020 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от К. А. от гр. София чрез адв. В. В. срещу Решение № 4352 от 31.07.2020 г., постановено по адм. д. № 4012/2020 г. по описа на Административен съд – София град, в частта, в която предявените от касационния жалбоподател срещу Национална агенция за приходите искове с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ са отхвърлени за сумата над 300 лв до пълния предявен размер от по 1600 лв. Предмет на предявените искове е обезщетение за претърпени имуществени вреди - заплатено адвокатско възнаграждение в производството по издаване и обжалване по административен ред на отменения РА № Р-22221015002713-091-001/06.04.2016 г. / влязло в сила Решение № 1134/07.07.2016 г. на директора на Дирекция"Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. София, съответно-обезщетение за претърпени имуществени вреди - заплатено адвокатско възнаграждение в производството по издаване и обжалване по административен ред на отменения РА № Р-22002216005109-091-001/14.03.2017 г. / влязло в сила съдебно решение по адм. д. № 7745/2017 г. по описа на АССГ/. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено в противоречие с материалноправните разпоредби и необосновано – касационни основания по чл. 208, т. 3 от АПК. Моли първоинстанционното решение в отхвърлителните му диспозитиви да бъде отменено и, вместо него, ВАС да постанови друго по същество, с което да осъди НАП да заплати претендираните в исковата молба суми за адвокатско възнаграждение в пълен размер, ведно с направените по делата съдебни разноски. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател не се явява. Представлява се от адв. Т., преупълномощена от адв. В., която поддържа касационната жалба, а по същество твърди неправилност на съдебното решение в отхвърлителния му диспозитив. Ответникът, Национална агенция за приходите, редовно призован, се представлява от юриск. Й., която оспорва касационната жалба, а по същество твърди правилност на съдебното решение в атакуваната с жалбата негова част. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, за която съдебното решение в обжалваната му част е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение АССГ е осъдил Национална агенция за приходите да заплати на К. А. от гр. София, ЕГН [ЕГН] сума в размер на 300 лв, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в производството по издаване и обжалване по административен ред на отменения РА № Р-22221015002713-091-001/06.04.2016 г., ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на Решение № 1134/07.07.2016 г. на директора на Дирекция"Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. София до датата на действителното й изплащане, като е отхвърлил иска до пълния му размер от 1600 лв; осъдил е Национална агенция за приходите да заплати на К. А. от гр. София, ЕГН [ЕГН] сума в размер на 300 лв, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в производството по издаване и обжалване по административен ред на отменения РА № Р-22002216005109-091-001/14.03.2017 г., ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на съдебното решение по адм. д. № 7745/2017 г. по описа на АССГ до датата на действителното й плащане, като е отхвърлил иска до пълния му размер от 1600 лв. Със същото съдебно решение АССГ е присъдил разноски съразмерно с уважената част от исковите претенции. За да стигне до този правен резултат, Административен съд – София град, след обсъждане на събраните по делото доказателства и след анализ на съдебната практика на ВКС и ВАС по присъждане по реда на ЗОДОВ на обезщетение за имуществени вреди - платени адвокатски възнаграждения за защита в административните производства по атакуване на ревизионни доклади и обжалване на ревизионни актове пред по-горестоящия административен орган, е стигнал до извода, че по делото безспорно се установява обстоятелството, че срещу ищеца са образувани две данъчни проверки, по които са изготвени два РД, срещу които ищецът е възразил, издадени са два РА, които, след провеждане на предвиденото в закона обжалване, са отменени. Представени са общо 4 бр. договори за правна помощ с адв. В. с уговорено и реално заплатено адвокатско възнаграждение от по 800 лв по всеки един от договорите. АССГ е заключил, че са осъществени всички материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на ответника за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ във вр. с ТР № 1 от 15.03.2017 г. на ВАС по т. д. № 2/2016 г. - отменени като незаконосъобразни ревизионни актове, реално претърпени вреди във вид на адвокатски възнаграждения-уговорени и платени и причинно-следствена връзка между плащането на възнагражденията и отмяната на РА поради тяхната незаконосъобразност. АССГ обаче е намерил за основателно направеното от ответника своевременно възражение за прекомерност на уговорените адвокатски възнаграждения и тяхното несъответствие както на материалния интерес от отмяната на РА, така и на фактическата и правна сложност на казусите. В тази връзка АССГ е приел, че реално претърпените вреди, които са в пряка причинно-следствена връзка с отменените административни актове са в размер на по 300 лв за всеки един от двата РА, ведно със законната лихва от влизане в сила на съответните актове за отмяната им, поради което е отхвърлил исковите претенции над тези суми до пълния им предявен размер от по 1600 лв. Така постановеното решение е правилно. Правилно административният съд е квалифицирал заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение за процесуална защита в производството по възражения срещу РД и обжалване на РА пред по-горестоящия административен орган като имуществена вреда, причинена пряко от отменения ревизионен акт. Правилно е приел основателност на исковите претенции поради наличието и на останалите предпоставки за ангажиране отговорността на НАП за вреди по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ – реално заплатени адвокатски възнаграждение и причинно-следствена връзка между самото плащане и отменените РА. Обоснован обаче се явява и крайният извод на АССГ за наличие на основание за намаляване размера на претендираните като обезщетение за вреди суми както с оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, приложима в настоящата хипотеза с оглед мотивите към ТР № 1 от 15.03.2017 г. на ВАС по т. д. № 2/2016 г. във вр. с чл. 36, ал. 2 от ЗА. Настоящата касационна инстанция споделя изцяло развитите от АССГ съображения за това, че справедливият и съответстващ на действителната фактическа и правна сложност на производствата, както и на защитавания с отмяната на двата РА материален интерес, размер на обезщетението следва се определи на по 300 лв, не намира за необходимо да приповтаря съображенията на АССГ и препраща към същите като мотиви на собствения си съдебен акт с оглед правомощията си по чл. 221, ал. 2, изр. последно от АПК Предвид изложеното касационната жалба е неоснователна, а атакуваното с нея съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение