Решение № 992 от 25.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2157/2016 г.

Решение № 992 от 25.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2157/2016 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 176, ал. 1 вр. чл. 228 АПК. Образувано по искане на "Дениа"ООД, чрез адв. Ан. Татарова, за допълване на влязло в сила Решение № 11442 от 27.10.2016 г. на Върховния административен съд, състав на осмо отделение по адм. д. № 2157/2016 г. В молбата се твърди, че делото на ВАС е образувано по две касационни жалби на Директора на Дирекция "ОДОП" С. при ЦУ на НАП съответно против Решение № 6984 от 13.11.2015 г. по адм. д. № 358 по описа за 2015 г. на Административен съд С. - град, с което по жалба на "Дениа" ЕООД е отменен Ревизионен акт № 2181300467 от 29.05.2013 г. на орган по приходите при ТД на НАП С., потвърден с Решение № 1634 от 24.09.2013 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - С., при ЦУ на НАП, в частта му, с която на дружеството са установени задължения за ДДС общо в размер на 191 071,23 лв. главница и съответни лихви за данъчни периоди м. 12.2009 г., м. 04-11.2010 г. поради отказан данъчен кредит по фактури на "Л. Т." ЕООД с предмет диворастящи гъби, пресни чушки-червена капия и боровинки и против Решение № 283 от 14.01.2016 г. на АССГ по същото дело, с което е изменено Решение № 6984 от 13.11.2015 г. в частта за разноските като е осъдена Дирекция "ОДОП" С. да заплати 21 633,23 лв. разноски, като касационният съд се произнесъл само по първата касационна жалба. Иска се произнасяне по касационната жалба на ДД "ОДОП" против Решение № 283 от 14.01.2016 г. на АССГ. Ответникът по молбата Директорът на Д"ОДОП" С. при ЦУ на НАП, чрез юрк. Горанов не възразява да се допълни съдебното решение на касационната инстанция, като поддържа доводите в касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост основателност на молбата за допълване на съдебното решение и за частична основателност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на молбата за допълване на съдебно решение, я намира процесуално допустима като подадена в преклузивния едномесечен срок по чл. 176, ал. 1 АПК от постановяване на решението, чието допълване се иска, против подлежащ на допълване съдебен акт. По същество, молбата е основателна. Касационният съд не се е произнесъл по втората касационна жалба на ДД"ОДОП" против Решение № 283 от 14.01.2016 г. на АССГ по адм. д. № 358 по описа за 2015 г. С една част от това решение АССГ е изменил постановеното от него Решение № 6984 от 13.11.2015 г. по адм. д. № 358 по описа за 2015 г. в частта за разноските като е осъдил Дирекция "ОДОП" С. да заплати на "Дениа"ООД 21 633,23 лв. разноски. В касационната жалба на ДД "ОДОП" се твърди, че присъдените разноски за адвокатски хонорар са над минимума по Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, прекомерни са и първоинстанционният съд е следвало да ги намали и без изрично възражение за тази прекомерност. Ответникът по тази жалба -"Дениа" ЕООД оспорва жалбата по съображения в писмен отговор. Поддържа, че ответникът в първата инстанция не е направил възражение за прекомерност на разноските, а също и че няма основание да се приеме, че делото не представлява фактическа и правна сложност. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, намира жалбата процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок, против подлежащ на оспорване съдебен акт, от надлежна страна, а по същество-неоснователна, поради следното: Спорът по законосъобразността на РА в посочената част с материален интерес 191 071,23 лв. отказан данъчен кредит и съответни лихви е бил за втори път пред първоинстанционния АССГ, след отменително решение № 254 от 09.01.2015 г. по адм. дело № 3671/2014 г. по описа на ВАС, първо отделение, с което е отменено първоначално решение на АССГ, с което е отхвърлена жалбата на ревизираното дружество против тази част на РА. В мотивите на отменителното решение е посочена разпоредбата на чл. 226, ал. 3 АПК, съгласно която при новото разглеждане на делото първинстанционният съд следва да се произнесе и по направените пред първия касационен състав разноски. При съобразяване на тази разпоредба и предвид посочения материален интерес, първоинстанционният съд е присъдил направените от ревизираното дружество разноски за три съдебни инстанции-двете първоинстанционни производства и първото касационно производство, съгласно своевременно представени доказателства за извършването на тези разноски. Не са оправдани оплакванията за значително превишение на присъдените разноски за адвокатски хонорар по Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а и такова превишение има значение само ако е установено, че делото няма никаква фактическа и правна сложност. Настоящият състав на касационната инстанция се е произнасял, че намаление на претендираните разноски за адвокатски хонорар по чл. 161, ал. 2 ДОПК може да се прави и без изрично възражение за прекомерност от страна на ответника в първоинстанционния съдебен процес, но то може да стане само ако адвокатското възнаграждение е платено без оглед на действителната фактическа и правна сложност на делото. Основателно в писмения отговор на тази касационна жалба се твърди, че двете ревизионни производства, предшестващи издаването на процесния ревизионен акт, както по съществото си, така по отношение на времето за изпълнението им, обосновават обратен извод за сложността на случая по преценка на самите органи по приходите. Предвид изложеното, оспореното Решение № 283 от 14.01.2016 г. на АССГ не страда от пороците, посочени в касационната жалба и следва да остане в сила, в който смисъл следва да бъде допълнено Решение № 11442 от 27.10.2016 г. на Върховния административен съд. Водим от горното и на осн. чл. 228 вр. чл. 176, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение