Решение № 4252 от 23.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14319/2011 г.

Решение № 4252 от 23.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14319/2011 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от Неделчо Мичев Неделчев от с. Осенец, Разградска област, против решение № 46 от 7.10.2011 г., постановено по адм. дело № 137/2011 г. по описа на Административен съд гр. Разград, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 66/24.08.2011 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" /РУСО/ гр. Разград и потвърденото с него разпореждане на ръководителя на "ПО". В жалбата се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, представляващо касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в касационната жалба, касаторът моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отменен обжалвания административен акт. Ответникът по касационната жалба - директорът на Районно управление "Социално осигуряване" гр. Разград, не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспорения съдебен акт. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното: С обжалваното решение на Административен съд гр. Разград, е отхвърлена жалбата на Неделчо Мичев Неделчев против решение № 66/24.08.2011 г. на директора на РУСО гр. Разград, с което е потвърдено разпореждане № 4712085049/03.06.2011 г., издадено от ръководителя на "Пенсионно осигуряване" в РУСО - Разград, с което на лицето е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от датата, на която лицето е придобило това право - 8.12.2010 г. За да постанови това решение съдът е приел, че правилно с оспореното разпореждане е определена началната дата на отпускане на пенсията при условията на чл. 94, ал. 1 КСО - от датата, на която за лицето е настъпило това право предвид навършване на изискуемата възраст по чл. 68, ал. 2 КСО, съгласно действащата към процесния период редакция на нормата. Съдът е посочил, че в случая няма основание за отпускане на пенсията от датата, която е посочена в подаденото от лицето заявление - 9.05.2011 г., тъй като заявлението е подадено в 6-месечния срок от датата на прекратяване на осигуряването, което в случая е датата на прекратяване на трудовата дейност, или 6.04.2010 г. В решението са изложени също съображения, че периодът през който лицето е получавало парично обезщетение за безработица се зачита за осигурителен стаж съгласно чл. 9, ал. 2, т. 4 КСО, но за този период не е налице същинско осигуряване по смисъла на КСО. Затова за тези лица прекратяването на осигуряването по смисъла на чл. 94, ал. 1 КСО настъпва от момента на прекратяване на трудовата дейност. По съображения в този смисъл съдът е направил извода, че след като лицето отговаря на условията по чл. 68, ал. 2 КСО пенсията правилно е отпусната от 08.12.2010 г., а не от датата, заявена от лицето. Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е правилно. От фактическа страна е безспорно, че Неделчо Мичев Неделчев, касатор в настоящото производство, е подал заявление с вх. № МП-27232/09.05.2011 г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 09.05.2011 г. С разпореждане № 4712085049/03.06.2011 г., издадено от ръководителя на "ПО", което е потвърдено с обжалваното пред съда решение на директора на РУСО - Разград, на лицето е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 08.12.2010 г. Безспорно е също, че трудовата дейност на Неделчо Неделчев е прекратена, считано от 06.04.2010 г., съгласно заповед № 17/06.04.2010 г. за прекратяване на трудовото правоотношение. За периода от 06.05.2010 г. до 06.05.2011 г. Неделчо Неделчев е получавал парично обезщетение за безработица. Спорът по делото е правен и е свързан с отговора на въпроса дали при конкретната фактическа обстановка, пенсионният орган е следвало да отпусне пенсията за осигурителен стаж и възраст от датата, на която са изпълнени условията по чл. 68, ал. 2 КСО, в случая от дата 08.12.2010 г., както е прието от административния орган, или от датата, посочена от лицето в подаденото от него заявление за отпускане на пенсия, която е по-късна от датата на която са изпълнени условията по чл. 68, ал. 2 КСО, или в случая от датата 09.05.2011 г., както претендира касаторът. Първоинстанционният съд е дал правилен отговор на този въпрос, като изложените в тази връзка съображения се споделят от настоящия състав. В разпоредбата на чл. 94, ал. 1 КСО, в приложимата за случая редакция преди изменението с ДВ, бр. 100/2011 г., в сила от 1.01.2012 г., е предвидено, че пенсиите се отпускат от датата на придобиване на правото, а за пенсиите за осигурителен стаж и възраст - от датата на прекратяване на осигуряването, ако заявлението с необходимите документи е подадено в 6-месечен срок от придобиване на правото, съответно от прекратяване на осигуряването; ако документите са подадени след изтичане на 6-месечния срок от придобиване на правото, съответно от прекратяване на осигуряването, пенсиите се отпускат от датата на подаването им. В случая правото на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст е придобито към 8.12.2010 г., когато за лицето са изпълнени всички условия по чл. 68, ал. 2 КСО /в приложимата редакция преди изменението с ДВ, бр. 100/2010 г., в сила от 1.01.2011 г./ и по-конкретно лицето е навършило изискуемата по тази разпоредба възраст. Документите за пенсиониране са подадени на 9.05.2011 г., т. е. в рамките на 6-месечния срок, считано от датата на придобиване на правото, регламентиран в чл. 94, ал. 1, изречение първо КСО. При тези обстоятелства, правилно пенсията е отпусната от датата, на която е придобито правото, като към тази дата е било прекратено и осигуряването. Правилно съдът е посочил, че за лицата, които се считат за осигурени по смисъла на чл. 9, ал. 2, т. 4 - лицата, които получават обезщетение за безработица, осигуряването се счита за прекратено не от датата на прекратяване на изплащането на обезщетението за безработица, а от датата на прекратяване на трудовата дейност, тъй като съгласно чл. 10, ал. 1 КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или по чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването й. В чл. 9, ал. 2 КСО изрично е предвидено, че посочените в отделните точки периоди от време се зачитат за осигурителен стаж без да се правят осигурителни вноски. Не може да бъде възприето становището на касатора, че той има право да избере датата, от която да се пенсионира и съответно на това - да избере дали да получава парично обезщетение за безработица, на което е имал право, или да получава лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. В чл. 94, ал. 1 КСО са регламентирани началните дати, от които се отпуска пенсията и за случаите като процесния, при които документите за пенсиониране са подадени в 6-месечен срок от датата на възникване на правото на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, е предвидено че пенсията се отпуска от датата на придобиване на правото, съответно от прекратяването на осигуряването. Поради това че в случая придобиването на правото е с по-късна дата от прекратяването на осигуряването, то пенсията е отпусната от датата на придобиването на правото. Парично обезщетение за безработица не може да бъде получавано от лице, на което е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, като в чл. 54а, ал. 1, т. 2 КСО изрично е предвидено като отрицателно условие за възникване на право на парично обезщетение за безработица лицето да няма отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст. Освен това в чл. 54д, ал. 1, т. 3 КСО /в приложимата редакция преди изменението с ДВ, бр. 100/2011 г./ е предвидено, че изплащането на паричното обезщетение за безработица се прекратява при отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, а съгласно чл. 54е, ал. 3 КСО изплатените парични обезщетения за безработица се възстановяват от лицата за периода, за който им е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст. Следователно на лицата не е предоставена възможност да избират дали да получават пенсия за осигурителен стаж и възраст или обезщетение за безработица, когато са подали заявление за пенсиониране в срока по чл. 94, ал. 1, изр. първо АПК. По изложените съображения, изводите на първоинстанционния съд са правилни. Не са налице касационни основания за отмяна на съдебното решението и същото като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение