Решение № 10111 от 21.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6691/2025 г.

Производството е по реда на чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) София при Централно управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), подадена от процесуалния представител юрк. Н. Иванова, против решение 14944/30.04.2025 г., постановено по адм. дело 5665/2023 г. по описа на Административен съд София - град. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора с ревизионния акт (РА) е установено несъмнено наличие на основания по чл. 122, ал. 1 ДОПК за извършване на ревизията. Оплакванията засягат установената фактическа обстановка от органите по приходите и преценката на събраните доказателства. Поддържа, че задълженото лице е осъществявало търговска дейност и не е декларирало приходи от продажби от електронна търговия със стоки. Отправя искане за отмяна на съдебното решение и постановяване на ново, с което РА да бъде потвърден. Претендира присъждане на деловодни разноски за двете инстанции, съгласно представен списък в съдебното заседание. Ответникът Х. А. В., редовно призован не се явява и не се представлява. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на осмо отделение, като се запозна с доказателствата по делото и след обсъждане на наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на контрол в първоинстанционното производство е бил РА Р-22221419006278-091-001/18.10.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с решение 63/13.01.2023 г. на директора на Дирекция ОДОП София, с който на Х. А. В. при ревизия по реда на чл. 122 и сл. ДОПК са установени допълнителни задължения за годишен и авансов данък на ЕТ по ЗДДФЛ в размер на 11 465 лв. и законна лихва в размер на 3 973,37 лв. за данъчните периоди 2016 г. и 2017 г. и ДДС за данъчни периоди от м. 05 до м. 12.2017 г. в общ размер на 3 196 лв. и лихви в размер на 1 577,87 лв. Установяванията на административния съд по фактите следват извършените процесуални действия в хода на ревизионното производство, образувано със заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) Р-22221419006278-020-001/27.09.2019 г. След анализ на събраните данни органите по приходите приемат, че през 2016 г. и 2017 г. задълженото лице е реализирало приходи от търговска дейност по продажба на оборудване за добиване на криптовалута. Доставката до клиентите е осъществявана с куриерски услуги от Еконт Експрес ООД като общият размер на продажбите е 26 478 лв. за 2016 г. и 70 057 лв. за 2017 г. Резултатите от извършените проверки на задълженото лице, приобщените справки за изплатени в негова полза наложени платежи и пощенски парични преводи от куриерското дружество и обобщението на информацията в интернет са разгледани в съдебното решение. Предвид изложеното с РД Р-22221419006278-092-001/05.05.2022 г. е мотивирано наличието на основания по чл. 122, ал. 1 ДОПК и невъзможност облагането да бъде извършено по общия ред. По искане на жалбоподателя е назначена съдебно-икономическа експертиза (СИЕ), чието заключение е прието като част от доказателствения материал в с.з. на 31.03.2025 г. с възражението по въпрос 1 от процесуалния представител на ответника. При разпита вещото лице е уточнило, че не е виждало товарителници и други първични счетоводни документи, а информацията е обобщена на база приложената справка от диска по делото. Заключението на вещото лице е кредитирано като компетентно, обективно и обосновано по същество. От правна страна след извършена проверка по реда на чл. 160, ал. 2 ДОПК административният съд е потвърдил издаването на РА от компетентни органи по приходите и при липса на допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на акта. Изготвеният РА, РД и ЗВР са съставени като електронни документи и са подписани от издателите с валидни квалифицирани електронни подписи. За да уважи жалбата и да отмени РА, съдът е обосновал извод за неговата материална незаконосъобразност с оглед на разпоредбите на чл. 122 и сл. ДОПК и оценката на доказателствения материал по делото. Приел е, че въз основа на представените писмени обяснения и справки в табличен вид от системата на куриерското дружество органите по приходите са достигнали до неправилен извод за наличие на обстоятелствата по чл. 122, ал. 1 ДОПК. Само въз основа на таблици, които безспорно нямат характер на счетоводен документ и съдържат вторична, обобщена в табличен вид информация, съставена от трета неучастваща в спора страна, не може да се достигне до фактическите, а оттам и до правните изводи, така както са направени от приходните органи. Резултатите от ССЕ също потвърждават липсата на допълнителна информация и извършени насрещни проверки относно предмета на доставките, мястото на поръчката и получателите на стоките. Обжалваното решение на Административен съд София град е валидно, допустимо и правилно. Крайното заключение за отмяната на процесния РА е обосновано от първоинстанционния съд в съответствие с изяснената фактическа обстановка по делото. Съдът е приложил правилно материалния закон, за което на основание чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция следи и служебно. Заявените оплаквания в касационната жалба до голяма степен повтарят изложеното в решение 63/13.01.2023 г. на ДД ОДОП София, но релевираните пороци не се установяват при извършената проверка на доказателствения материал по делото. В случая органите по приходите са достигнали до немотивиран извод за наличие на основания за провеждане на ревизията на Х. В. по особения ред на чл. 122-124а ДОПК за данъчните периоди от 2016 г. до 2017 г. Тъй като други писмени доказателства в подкрепа на констатациите в РА/РД не са ангажирани по делото, водещо значение за облагането има преценката по отношение доказателствената стойност на получената информация от Еконт Експрес ООД. Изводите на първоинстанционния съд в тази насока са последователни и правилни. За да бъде издаден РА органите по приходите са се позовали на изисканите документи от трето за производството лице, представени в табличен обобщен вид. Подобни данни могат да служат за ориентир относно предмета на ревизията и при последващия контрол за законосъобразност на РА, но не могат да компенсират липсата на първични документи за изпращането/получаването на стоки и получените парични суми от продажбите. Справката от софтуерното приложение няма характера на оригинален първичен счетоводен документ, тъй като съдържа вторична, обобщена в табличен вид информация, съставена от трета неучастваща в спора страна. От съвкупната преценка на приетата СИЕ по делото е видно, че в преобладаващата си част констатациите в РА не почиват на каквито и да било първични документи, поради което направените изводи въз основа на тях се явяват необосновани. Извършената асоциация между телефона за контакт в клиентския профил на жалбоподателя в www.bitcoinbg.eu или установяването на мобилния му номер, не могат да компенсират отсъствието на съответните доказателства. Първостепенният съд е изпълнил задължението по чл. 202 ГПК във вр. с § 2 ДР ДОПК и е преценил на констатациите и отговорите по СИЕ заедно с останалите доказателства по делото. След проверка на заявените касационни пороци и служебна за приложението на материалния закон, настоящата инстанция намира решение 14944/30.04.2025 г. на Административен съд София град за правилно, поради което следва да бъде оставено в сила при условията на чл. 221, ал. 2 АПК. Мотивите на решаващия съд се споделят като издържани от фактическа и правна страна на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно АПК както по отношение на установените с РА задължения за годишен и авансов данък на ЕТ по ЗДДФЛ, така и във връзка с приложението на ЗДДС. Изцяло необосновани са твърденията в РД/РА, че през месец 04.2017 г. Х. В. е достигнал облагаем оборот над 50 000 лв. за предходните 12 месеца и съгласно чл. 96, ал. 1 ЗДДС подлежи на задължителна регистрация по ЗДДС. При този изход на спора претенцията на касатора за присъждане на разноски е неоснователна. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,