Решение № 14944 от 5.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2650/2019 г.

Решение № 14944 от 5.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2650/2019 г., III о., докладчик председателят Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от С. Сайдака, [гражданство], против решение № 5 от 05.02.2019 г., постановено по адм. дело № 1192/2018 г. по описа на Административния съд Хасково. В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствени правила, нарушение на материалния закон и немотивираност - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане за отмяната му, със законните последици от това. Ответната страна - председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет на Република България, в открито заседание чрез процесуален представител оспорва касационната жалба като неоснователна и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Върховната административна прокуратура, чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, намира че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, е частично основателна. С обжалваното решение на Административния съд Хасково, е отхвърлена жалбата на С. Сайдака, [гражданство], против Решение № 3684/20.11.2018 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 във връзка с чл. 8 и чл. 9 ЗУБ му е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. При преценка законосъобразността на обжалваното решение, съдът е извършил анализ на представените по делото доказателства и информацията, съдържаща се в проведените с жалбоподателя интервюта и е формирал извод за правилност на решението на административния орган. За да постанови оспорения резултат съдът е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган - председател на ДАБ, който съобразно нормата на чл. 48, ал. 1, т. 1, предл. второ от ЗУБ и чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ има законоустановено правомощие да отказва международна закрила в Република България. Според първоинстанционния съд изискванията за форма и съдържание по чл. 59 от АПК са спазени и в акта са посочени както фактическите, така и правните основания за издаването му. Съдът е преценил като правилен извода на административния орган за липса на приложение на материалноправните предпоставки за прилагане на чл. 8, ал. 1 ЗУБ. Анализирайки понятието "преследване", възможните форми на това преследване и основанията за такова съдът е развил съображения за това, че по отношение на жалбоподателя не се установява наличието на материалноправните предпоставки на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. В оспореното решение е посочено, че за чужденеца не се доказва наличие на преследване или основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическото му мнение и/или убеждение, поради което липсват законови основания на същия да бъде предоставен статут на бежанец. По отношение на извода за липсата на основания за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9 ЗУБ съдът е приел, че решението на административния орган е законосъобразно и в тази част. Съдът изхождайки от бежанската история на жалбоподателя и актуалните данни за обществено-политическата обстановка в Афганистан към датата на постановяване на акта си, е приел, че не са налице и материалноправните предпоставки по чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на жалбоподателя на хуманитарен статут – липсват данни чужденецът да е изложен на реална опасност от тежки посегателства в трите й форми по чл. 9, ал. 1, т. 1-3 от ЗУБ. Според първоинстанционния съд чужденецът въобще не е навел като причина за напускането на родната си страна наличието на опасност да бъде осъден на смъртно наказание или екзекуция или пък да бъде подложен изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. В решението си съдът се е позовал и на тълкуването на чл. 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО, дадено в Решение от 17 февруари 2009 г. по дело № С-465/07 на Съда на Европейските Общности, като е посочил, че тези условия не са налице в настоящия случай, тъй като няма данни насилието в Афганистан да е достигнало изключителна степен. Решението е правилно в частта му, с която е отхвърлена жалбата на Сайдака срещу административния по отношение отказа за предоставянето на бежански статут. Правилно първоинстанционният съд, изхождайки от събраните по делото писмени доказателства, подробно анализирани от него, е приел, че не са налице фактическите основания за предоставяне статут на бежанец на молителя, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ - изнесените от жалбоподателя причини да напусне страната си не обосновават основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради неговото политическо мнение и/или убеждение, които да мотивират нежеланието му да се завърне в държавата си по произход. В тази връзка настоящия състав напълно споделя заключението на съда, че по отношение на молителя, не са налице условията на чл. 8 от ЗУБ, обуславящи предоставяне на бежански статут Настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява като необосновано и неправилно решението на Административен съд Хасково в частта, в която е отхвърлена жалбата на чужденеца срещу отказа да му бъде предоставен хуманитарен статут. В решението на председателя на ДАБ не са изложени мотиви, от които да става ясно, че административният орган е направил индивидуално оценяване на риска от връщането на чужденеца в Афганистан. По време на интервюто в ДАБ, чужденецът неколкократно е посочвал, че е заплашван той и семейството му, в т. ч и трите му деца, които е трябвало да спре от училище, за да осигури защитата им. Посочил е, че в къщата му е взривена граната, при което са убити баща му, сестра му и дядо му, а той е бил ранен. Според чужденеца граната е хвърлена в техния дом, тъй като родителите му членували в партия Парчам, а той отказвал да превозва експлозиви със служебната си кола, която била със специален режим и не се проверявала. След този инцидент и продължилите многократните заплахи цялото му семейство е напуснало дома, след което са продали къщата. В интервюто се посочва, че дори и след като е напуснал работа, когато се е движел с колата, същите хора го спирали и му казвали, че ако не започне да вкарва експлозиви където му кажат, ще се случи лошо с децата му. Тези факти от бежанската история на чужденеца не са обсъдени в решението на председателя на ДАБ. По делото са представени и справки за ситуацията в Афганистан, изготвена от дирекция "Международна дейност" при ДАБ, от съдържанието на които се установява, че общото положение в страна е неспокойно поради случващите се въоръжени атаки на екстремистки групи, че има стотици убити и ранени цивилни лица в резултат на самоубийствени и други атаки, че все повече лица бягат от домовете си и търсят убежище в трудно-достъпни райони. В представената пред касационната инстанция справка от 23.08.2019 г. е посочено, че въпреки разговорите за прекратяване на огъня, насилието продължава на редица места, като през последните седмици са проведени големи атаки от страна на талибаните в Кабул и Газни и се наблюдават рекордни нива на въздушни удари от международните сили. На 01 юли атака на талибани в центъра на Кабул е убила най-малко 35 души, а два дни преди въздушен удар убива десетгодишни деца в провинция Вардак. Липсата на изложени съображения по тези въпроси, мотивира настоящият съдебен състав да приеме, че органът не е направил индивидуална оценка за риска от връщането на чужденеца в страната му на произход, каквото задължение той има съобразно разпоредбите в чл. 75, ал. 2 и 3 ЗУБ, както и тези в чл. 4, параграф 3 от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лица без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. Наред с това, в решението на ДАБ липсва и извод, доколко, ако бъде върнат в страната му на произход, кандидатът за международна закрила ще имат там достатъчна степен на закрила срещу посегателства срещу личността й. По изложените съображения, настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява, че административният съд, стигайки до изводи, различни от направените в настоящото решение, е постановил необосновано и противоречащо на материалния закон решение в частта, с която е отхвърлил жалбата против Решение № 3684/20.11.2018 г. председателя на Държавната агенция за бежанците, в частта му, с която е отказано предоставянето на хуманитарен статут по чл. 9 ЗУБ. Решението в тази му част следва да се отмени, като се отмени и решението на председателя на ДАБ в частта му относно постановеният отказ по чл. 9 ЗУБ, и преписката се върне на административния орган за ново произнасяне по заявлението на чужденеца за предоставяне на хуманитарен статут. В останалата частта решението следва да се остави в сила. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 1 и ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение