Решение № 15348 от 10.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7191/2020 г.

ВАСVII отделение10.12.2020 г.докладчик т Таня Вачева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 65 от 18.03.2020 г. по адм. д. № 7/2020 г. на Административен съд – Шумен. ОСЪЖДА Н. Петков от [населено място], [улица], № 15, вх. 3, ет. 3, ап. 55, да заплати на Областна дирекция на МВР - Шумен разноски за защита от юрисконсулт в размер на 50 (петдесет) лева. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 15348 от 10.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7191/2020 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Н. Петков от [населено място] против решение № 65 от 18.03.2020 г., постановено по адм. д. № 7/2020 г. на Административен съд - Шумен, с което съдът е отхвърлил жалбата на Петков срещу решение № 372 з-3442/18.12.2019 г., издадено от директора на ОД на МВР – Шумен за отказ да бъде възстановен идентификационен номер на рамата на лек автомобил "Фолксваген Голф" с рег. [рег. номер на МПС]. Според касатора решението е неправилно като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че в производството е доказана по убедителен и безспорен начин собствеността на моторното превозно средство. Според касатора, съдът не е съобразил относимите обстоятелства за установеност на фабричния номер на двигателя още при първоначалната му регистрация в Република България, както и за останалите характеристики на закупения от него автомобил - цвят, марка, модел, вид гориво, дата на първоначална регистрация и пр. По подробно изложени съображения иска отмяна на обжалваното решение и произнасяне по съществото на спора, при което решението на административния орган бъде отменено като незаконосъобразно. Ответникът - директорът на ОД на МВР в [населено място], оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира разноски за защита от юрисконсулт. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: По делото няма спор за факти. Спорът е по приложението на закона. Първоинстанционният съд е установил, че на 11.06.2019 г. жалбоподателят Н. Петков е сезирал ОД на МВР - Шумен с искане да бъде възстановен идентификационния номер на лек автомобил "Фолксваген Голф" с рег. [рег. номер на МПС]. При първоначалната регистрация на автомобила в страната като идентификационен номер на рамата е вписан WVWZZZ1 KZ8 P021423. Жалбоподателят е закупил лекия автомобил с договор за покупко-продажба от 31.08.2012 г. Както в договора за покупко-продажба, така и в документацията на автомобила е вписан идентификационен номер на рамата WVWZZZ1 KZ7 P021423. В сектор "Пътна полиция" са установили, че това не е автентичния идентификационен номер на рамата. Образуваното досъдебно производство в РП - Шумен е прекратено и автомобилът е върнат на Н. Петков. Според назначената в рамките на досъдебното производство техническа експертиза идентификационният номер на рамата WVWZZZ1 KZ7 P021423 е пренабит и това не е автентичният ИН на лекия автомобил. Експертизата е установила, че автентичният ИН е WVWZZZ1 KZ7 P049711. С оглед направените констатации Петков е подал молба от 11.06.2019 г. до ОД на МВР - Шумен за възстановяване на автентичния идентификационен номер на рамата на закупения от него автомобил "Фолксваген Голф" с рег. № [рег. номер на МПС]. С писмо рег. № 372000-13424/10.07.2019 г. заявителят е уведомен, че следва да представи доказателства за собственост на лекия автомобил с автентичен идентификационен номер на рамата WVWZZZ1 KZ7 P049711. Петков е представил на органа договор за покупко-продажба и част I на Свидетелство за регистрация на автомобила, в които е вписан идентификационен номер на рамата WVWZZZ1 KZ7 P021423, постановление на Шуменската районна прокуратура за връщане на превозното средство на Н. Петков и разписка за връщане. С оспореното пред първоинстанционния съд решение № 372 з-3442/18.12.2019 г. директорът на ОДМВР - Шумен е отказал възстановяване на идентификационен номер на рамата поради липса на доказателства за собственост на Н. Петков върху лек автомобил "Фолксваген Голф" с идентификационен номер WVWZZZ1 KZ7 P049711. За да отхвърли подадената от Петков жалба, първоинстанционният съд е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, във валидна писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Съдът е посочил, че регистрацията на моторно превозно средство на територията на страната се извършва по поставения от производителя идентификационен номер на рамата. Петков не е доказал собственост върху лек автомобил "Фолксваген голф", рег. [рег. номер на МПС] с автентичен регистрационен номер на рамата WVWZZZ1 KZ7 P049711, предвид несъответствието между идентифициращите данни по представени документи с тези на автомобила, поради което съдът е приел, че при липса на идентичност в идентифициращите признаци на автомобила отказът на административния орган е законосъобразен. Решението е правилно. Правилно съдът е съобразил разпоредбата на чл. 143, ал. 1 ЗДвП, съгласно която пътно превозно средство се регистрира на името на неговия собственик по поставения от производителя идентификационен номер на превозното средство. Превозното средство се представя за идентификация в случаите на промяна в данните на превозното средство (чл. 14, ал. 2, т. 1 от Наредба № I-45), какъвто е и настоящият казус. Разпоредбата на § 2, т. 8 от ДР на Наредба № I-45 предвижда, че "идентификация" е съвкупност от действия, извършвани за: сверяване данните на идентификационните номера от документите с тези върху превозното средство; проверка на превозното средство в Автоматизираната информационна система ИД - НШИС; проверка в масива за регистрирани превозни средства по идентификационен номер и по регистрационен номер (ако има регистрация); проверка за наличие на данни в масива за марки и модели; проверка в международните масиви за издирвани МПС; проверка в международните масиви за регистрирани МПС; проверка за съответствие на всички данни на представеното превозно средство с данните, описани в документите за собственост и произход; проверка на ПС за изменение в конструкцията. При констатиране на несъответствие се извършва процедурата по възстановяване на идентификационен номер на рамата. Съгласно чл. 3 от Наредба № 8121 з-1 от 2018 г. възстановяването на идентификационен номер представлява повторно поставяне на оригиналния идентификационен номер върху рамата на превозното средство. В случая искането за възстановяване е на основание чл. 5, т. 1 от същата Наредба, според който на възстановяване подлежи идентификационен номер на ППС, за което е установено подправяне, заличаване или повреда на идентификационния номер и впоследствие е върнато на собственика по законовия ред. В хода на производството по възстановяване органът е установил, че автентичният номер на рамата на автомобила е WVWZZZ1 KZ7 P049711, а във всички документи за собственост на Петков за номер на рамата е отразен WVWZZZ1 KZ8 P021423, т. е. автентичният номер на рамата на превозното средство е различен от номера, посочен в договора за покупко-продажба. Ето защо, при недоказана собственост на лекия автомобил не може да бъде извършено възстановяване на идентификационен номер на рамата, тъй като чл. 5, т. 1 от Наредба № 8121 з-1/2018 г. изисква две кумулативни предпоставки - установяване на подправяне на ИН и върнато ППС на собственика по законов ред. С оглед законодателното изискване на чл. 143, ал. 1 ЗДвП, ирелевантно е обстоятелството за установени идентични други белези на автомобила - номер на двигател, цвят, модел, вид гориво и т. н. Предвид изложеното, като е отхвърлил подадената от Н. Петков жалба, съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на правния спор и своевременно заявеното от пълномощника на ответника искане за разноски, в полза на Областна дирекция на вътрешните работи [населено място] следва да бъдат присъдени разноски в размер на 50 лв., на основание чл. 143, ал. 4 АПК, вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 144 АПК, чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 25а, ал. 3 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното, Върховният административен съд

Цитирани разпоредби

1