Решение № 7779 от 9.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4527/2014 г.

Решение № 7779 от 9.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4527/2014 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Иван Спасов Пулев от с. Драгичево, община Перник, чрез пълномощниците адв. Нина Костенарова и адв. Преслава Иванова, срещу решение № 119/04.02.2014 г., постановено по адм. дело № 1258/2013 г. по описа на Административен съд гр. Перник, с което е отхвърлена жалбата му против решението по протокол № 1 от 11.02.2013 г., в частта по т. 5, приложение № 2, т. 3941 на Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерски съвет /МКВПМС/. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно, като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробни съображения, изложени в жалбата касаторът моли решението да бъде отменено и върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Ответната страна по касационната жалба - Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет, оспорва жалбата чрез пълномощника юрисконсулт Красимир Койчев. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че решението е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради което следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от съда. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като взе предвид доказателствата по делото и доводите в касационната жалба, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд гр. Перник е отхвърлена жалбата на Иван Спасов Пулев против решението по протокол № 1 от 11.02.2013 г., в частта му по т. 5, приложение № 2, т. 3941 на МКВПМС, с което е отказано предоставяне на възстановителна помощ за подпомагане и възстановяване на жилище, засегнато от природно бедствие. За да постанови това решение съдът е приел, че жалбата е допустима като подадена в срок, против подлежащ на оспорване административен акт и при наличие на правен интерес. Съдът е приел, че решението е издадено от компетентен орган и в изискуемата форма, при спазване на процесуалните и материалноправните изисквания за постановяването му, както и в съответствие с целта на закона. Според съда правилно е отказано предоставяне на възстановителна помощ на жалбоподателя за установените щети на жилището му на стойност 1368 лв., тъй като това решение на МКВПМС е съобразено с предложението, направено в т. 2 от доклад на секретаря на комисията във връзка с предоставяне на средства от републиканския бюджет за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от земетресението. Според този доклад, за определяне размера на обезщетенията се използват три критерия: не се подпомагат със средства за възстановителна помощ щети, оценени до 1500 лв., в останалите случаи за възстановителна помощ се отпуска 70 % от оценените щети и максимално допустимия размер на помощта е 10000 лв. В случая отказът е мотивиран с "несъответствие с правилника", което означава, че искането за предоставяне на възстановителна помощ за текущ ремонт е в несъответствие с чл. 29, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет /ПОДМКВПМС/. Съдът е посочил също, че няма законово задължение за обезщетяване на щетите в пълен размер, както претендира жалбоподателят, а средствата, с които разполага комисията са ограничени и са пряко обвързани с възможностите на държавния бюджет. Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е неправилно. От фактическа страна е ноторно известно, че на 22.05.2012 г. в района на гр. Перник и околните села е регистрирано земетресение с магнитут 5,6 по скалата на Рихтер, в резултат на което, както и на последващите трусове, са нанесени щети на недвижими имоти, находящи се в засегнатите райони. От доказателствата по делото е безспорно установено, че от Иван Спасов Пулев, касационен жалбоподател в настоящото производство, е подадено искане с вх. № 166/30.05.2012 г. за оценяване на щетите на жилището му, находящо се в с. Драгичево, ул. "Райна Княгиня" № 13. От назначената за целта от кмета на община Перник експертна комисия, е извършен оглед на имота, за което е съставен протокол, изготвено е конструктивно становище, според което няма външни признаци за съмнение в устойчивостта на сградата, изготвена е и експертна оценка, според която щетите възлизат на обща стойност 1368 лв., подробно описани по вид, обем/размери и стойност. От секретаря на МКВПМС е свикано заседание на комисията на 11.02.2013 г., в чийто дневен ред - по т. 2, е включен доклад за преодоляване на последиците от бедствия. От секретаря на МКВПМС е изготвен доклад по т. 2 от дневния ред на заседанието на комисията на 11.02.2013 г. относно предоставяне на средства от републиканския бюджет за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от бедствия, в който са направени следните предложения: 1. Да се утвърди целево финансиране в размер на 32 737 967 лв., съгласно Приложения № 1 и 2; 2. Да се откаже целево финансиране, предвид посочените мотиви. В частта от доклада, касаеща предоставянето на възстановителна помощ за преодоляване на последиците от земетресението, е направено предложение да не се предоставят средства за общи части на етажна собственост, както и за леки вреди, при които не се засяга конструкцията на сградата, с изключение за жилища, обитавани от хора в неравностойно положение; в останалите случаи е предложено възстановителната помощ за бъде в размер 70 на сто от оценката на вредите и 10 000 лв. - за оценки над тази стойност, поради включване на разходи за проектиране и препоръки за изграждане на допълнителна строителна конструкция. Към доклада са приложени мотиви, озаглавени "Мотиви към предложенията за предоставяне на възстановителна помощ за жилища - частна собственост, с вреди от земетресението на 22.05.2012 г.", подписани от инж. Людмил Върбанов, главен експерт сектор "Възстановяване и подпомагане" ГДПБЗН-МВР, който е подписал и доклада в качеството си на секретар на МКПВМС. На проведеното на 11.02.2013 г. заседание на МКВПМС, за което е съставен протокол № 1, са взети следните решения по т. 2 от дневния ред: по т. 4 е взето решение, с което се утвърждава предоставянето на 38 797 995 лв. от средствата по чл. 1, ал. 2, т. 4.2 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2013 г., в т. ч. до 10 00 000 лв. за възстановителна помощ във връзка с преодоляване на последиците от земетресението на 22.05.2012 г., Приложение № 1; по т. 5 е взето решение, с което се отказва възстановителна помощ във връзка с преодоляване на последиците от земетресението на 22.05.2012 г. поради несъответствие с изискванията на Правилника за организацията и дейността на МКВПМС и Закона за етажната собственост, Приложение № 2. По делото е представено извлечение от списъка по Приложение № 2 /"Списък на исканията за възстановителна помощ с отказано финансиране във връзка със земетресението на 22 май 2012 г. "/, в който по т. 3941 е посочен Иван Спасов Пулев за имот в с. Драгичево, ул. "Райна Княгиня" № 13. С уведомително писмо от 21.03.2013 г., изпратено от кмета на община Перник, Иван Спасов Пулев е уведомен, че с решение № 1/11.02.2013 г. на МКВПМС е отказано отпускане на възстановителна помощ, поради несъответствие с изискванията на ПОДМКВПМС и Закона за етажната собственост. От правна страна, в чл. 33, ал. 1, т. 4 от Закона за защита при бедствия /ЗЗБ/ е предвидено, че всяко физическо лице има право на неотложна и възстановителна помощ, а в ал. 4 е предвидено, че тази помощ се предоставя при условия, по ред и в размери, определени с правилника по чл. 54, ал. 6. Според посочената разпоредба, Министерският съвет приема правилник за организацията и дейността на комисията, в който се определят и редът за заявяване на финансовите средства и критериите за оценка на постъпилите искания за финансиране. В изпълнение на тази законова делегация е приет Правилникът за организацията и дейността на Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет, приет с ПМС № 58/06.04.2010 г., обн., ДВ, бр. 28 от 13.04.2010 г. В раздел IV от този правилник - чл. чл. 26-32, са регламентирани правилата за предоставяне на възстановителна помощ. Според чл. 26, ал. 1 от правилника, комисията взема решение за предоставяне на възстановителна помощ на физически лица за подпомагане възстановяването на жилища, засегнати от бедствие, а според ал. 2, право на такава помощ имат собствениците на законно построени и единствени жилища или лицата, които имат учредено вещно право на ползване на тези жилища. Според чл. 29, ал. 1 от правилника /в приложимата за случая редакция/, възстановителната помощ се предоставя чрез кметовете на общини за закупуване на строителни материали, за извършване на строителни услуги или за подпомагане по предложен от общината начин. В ал. 2 на чл. 29 е предвидено, че предоставената за всеки обект помощ се определя в зависимост от претърпените вреди в размер, осигуряващ минимално необходимите битови условия на лицата по чл. 26, ал. 2, а в ал. 3 на чл. 29 е предвидено, че не се предоставя възстановителна помощ за текущ ремонт по смисъла на т. 43 от § 5 от ДР на Закона за устройство на територията /ЗУТ/. Според определението, дадено в т. 1 ДР на ПОДМКВПМС, "минимално необходими битови условия" по смисъла на правилника е жилище, в което има едно жилищно помещение, кухня или кухненски бокс, баня-тоалетна и едно складово помещение и няма опасност за здравето и живота на гражданите; според легалното определение, дадено в § 5, т. 43 ДР на ЗУТ "текущ ремонт" на строеж е подобряването и поддържането в изправност на сградите, постройките, съоръженията и инсталациите, както и вътрешни преустройства, при които не се: а/ засяга конструкцията на сградата; б/ извършват дейности като премахване, преместване на съществуващи зидове и направа на отвори в тях, когато засягат конструкцията на сградата; в/ променя предназначението на помещенията и натоварванията в тях. В чл. 27 от правилника е предвидено, че до 14 дни от бедствието кметовете на общини издават заповед за формиране на общинска комисия за установяване и оценка на вредите, в която се включва и представител на областното управление "Пожарна безопасност и защита на населението" на МВР и един експерт-оценител; в едномесечен срок от сформирането си комисията изготвя протокол за оценка на вредите, за правоимащите лица по чл. 26, ал. 2 и предложения за начина на подпомагане на тези лица, като към протокол се прилагат и снимки на увредените имоти; в срок до 3 месеца след изпращане на информационната форма по ал. 1 кметовете на общини внасят в комисията искане за възстановителна помощ. В чл. 28, ал. 1 от правилника са изброени документите, които следва да бъдат приложени към искането за възстановителна помощ за всеки отделен имот. Предвид тази нормативна регламентация на предоставянето на възстановителна помощ се налага извода, че основание за отказ за предоставяне на възстановителна помощ е налице, когато претендираните средства са за текущ ремонт по смисъла на т. 43 от § 5 ДР ЗУТ. Обстоятелството дали възстановителната помощ е поискана за текущ ремонт или за ремонт, който е предназначен да осигури минимално необходимите битови условия на правоимащото лице по смисъла на т. 1 ДР ПОДМКВПМС се преценява въз основа на експертната оценка и конструктивното становище на експертите, определени със заповедта на кмета на общината. В конкретния случай изготвеното в административното производство експертно заключение е оспорено пред съда от жалбоподателя, който по същество е поддържал, че сградата има множество увреждания, които са довели до нарушение на конструктивната й здравина и поради това същите не могат да бъдат отстранени чрез текущ ремонт. Съображения в тази връзка са изложени от пълномощника на жалбоподателя в съдебното заседание по делото, на което е поискано и назначаване на съдебно-техническа експертиза, която да даде заключение относно установените щети и тяхната стойност, относно значението им за здравината на сградата и дали се засяга конструкцията на сградата. Доказателственото искане за назначаване на експертиза е оставено без уважение от първоинстанционния съд, като в мотивите на определението от съдебно заседание са изложени съображения, че в хода на административното производство щетите са оценени от назначената комисия и оценката за годността за обитаване на сградата и стойността на щетите има пряко отношение към дейността на административния орган, наред с това съдът е посочил, че не е необходима нова експертиза предвид непосредственото оценяване след бедствието. В мотивите на съдебното решение съдът не е обсъдил направеното от жалбоподателя възражение против изготвената оценка на щетите и против преценката дали е налице или не засягане на конструктивната здравина на сградата. Настоящият касационен състав намира, че изложените от първоинстанционния съд съображения, поради които е оставил без уважение и е приел за недопустимо, неотносимо и ненужно доказателственото искане за назначаване на съдебна експертиза за определяне на вида на щетите на жилището, настъпили в резултат на земетресението, обосновават извод за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила. На първо място, съдебната експертиза е допустимо доказателствено средство в първоинстанционното съдебно административно производство, когато за изясняване на конкретен въпрос от значение за делото са необходими специални познания от определена област, с каквито по правило съдът не разполага. На следващо място, след като жалбоподателят е оспорил пред съда експертната оценка и даденото конструктивно становище с твърдения, че описаните щети са причинили нарушаване на конструктивната здравина на сградата и че дейностите, необходими за отстраняването им не представляват "текущ ремонт" по смисъла на ЗУТ, то за да направи преценка за законосъобразността на оспорения пред него отказ за предоставяне на възстановителна помощ, първоинстанционният съд е следвало да допусне изслушването на исканата експертиза, за да изясни делото от фактическа страна и да осигури на страната право на защита. Като не е сторил това първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което представлява основание за отмяна на решението, тъй като това нарушение е обусловило крайния резултат по съдебния спор. Решението следва да бъде отменено като постановено при наличие на касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3, предложение второ АПК. На основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, който да назначи поисканата съдебна експертиза и в зависимост от даденото заключение на вещото лице да прецени дали законосъобразно е отказано предоставяне на възстановителна помощ за щетите на жилището на жалбоподателя. Разноски за настоящото производство не са претендирани, поради което и предвид разпоредбата на чл. 226, ал. 3 АПК съдът не се произнася по възлагането им. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение