Решение № 10609 от 12.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5403/2013 г.

Решение № 10609 от 12.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5403/2013 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 489 от 23.01.2013 г., постановено по адм. д. № 8543/12 г. Административен съд - София град, първо отделение, четвърти състав, е отхвърлил жалбата на "Майнинг Плантс енд Системс България"-ЕООД, представлявано от адв. Емил Делчев, срещу протокол № 1201091 от 09.03.2012 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. София, потвърден с решение № 1563 от 29.06.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. София /сега Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"/, като е осъдил "Майнинг Плантс енд Системс България"-ЕООД да заплати на Д"ОУИ"-гр. София юрисконсултско възнаграждение в размер на 908,41 лв. Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от "Майнинг Плантс енд Системс България"-ЕООД-гр. София чрез пълномощника му адв. Емил Делчев. В същата се прави оплакване, че решението на административния съд е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни аргументи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд - София град и да реши спора по същество, като отмени обжалвания протокол № 1201091 от 09.03.2012 г. Ответният по касационната жалба директор на Дирекция"Обжалване и управление на изпълнението" /сега Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"/-гр. София чрез своя процесуален представител взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е не основателна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна. С решението си Административен съд София град е отхвърлил жалбата на "Майнинг Плантс енд Системс България"-ЕООД, представлявано от адв. Емил Делчев, срещу протокол № 1201091 от 09.03.2012 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. София, потвърден с решение № 1563 от 29.06.2012 г. на директора на Дирекция"Обжалване и управление на изпълнението"-гр. София /сега Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика". След описание на фактическата обстановка по извършена проверка по подаденото искане от дружеството за прихващане и възстановяване на ДДС в размер на 22 920,90 лв., завършила с издаване на въпросният протокол, първоинстанционният съд е приел, че същият има белези на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, поради което е налице годен предмет на обжалване, за обжалването на който е спазено и изискването за задължително административно оспорване по чл. 155 от ДОПК. Изложени са мотиви, че протоколът е издаден от компетентен орган, като са описани писмените доказателства, удостоверяващи представителната власт на лицето, издател на акта. След това /стр. 3 и сл. от решението, л. 259 и сл. от първоинстанционното дело/ е възпроизведена фактическата обстановка, изразяваща се в извършен внос на стоки от дружеството, за които е упражнено право на данъчен кредит в размер, по-малък от действителния, което обосновава и подаването на искането прихващане и възстановяване на ДДС в размер на 22 920,90 лв. за данъчни периоди м. 12/09, м. 06 и 07 на 2010 г. Отбелязано е още, че от страна на дружеството е било подадено и уведомление по чл. 126, ал. 3, т. 2 от ЗДДС с вх. № 2553 - 06 - 119 от 12.01.2012 г., по което с протокол № 1200363 от 26.01.2012 г. на орган по приходите е отказано да бъде извършена корекция на правото на данъчен кредит за посочените периоди, който протокол като необжалван е влязъл в сила, както и че процесните данъчни периоди са били предмет на данъчни ревизии, приключили с ревизионни актове № 101004293 от 15.09.2010 г. / с обхват 08.05.2009 г. - 30.04.2010 г. и № 2101100059 от 21.03.2011 г. / с обхват 01.05.2010 г. - 31.10.2010 г./, които актове също като необжалвани са влезли в законна сила. Решаващият съд е приел, че отказът на органа по приходите за уважаване на искането за прихващане и възстановяване на дружеството, е законосъобразен. Изложени са аргументи защо се споделя виждането на приходния орган, че не са налице условията на чл. 133 и чл. 134 от ДОПК за изменение на влезлите в сила ревизионни актове. На стр. 6 и сл. от решението е обосновано защо съдът приема, че коригирането на грешки по реда на чл. 126, ал. 2, т. 3 от ЗДДС е ограничено със срок, като нормата на чл. 126, ал. 3 следва да се тълкува във вр. с чл. 72 от същия закон, който текст определя преклузивен срок, в рамките на който лицето може да упражни правото си на приспадане на данъчен кредит. Предвид на това съдът не е споделил твърдението на жалбоподателя за нарушаване на материалния закон и специално на разпоредбите на чл. 73а от ЗДДС и чл. 126, ал. 3, т. 2 от ЗДДС и за приложение на разпоредбите на чл. 133 и чл. 134 от ДОПК. Решението на Административен съд София град е правилно като краен резултат. В касационната жалба се правят подробни оплаквания за наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. След подробно възпроизвеждане на фактическата обстановка и излагане на собственото виждане за тълкуване на относимите към спора правни разпоредби се излагат аргументи, че в нарушение на материалния закон органът по приходите е отказал да признае на дружеството право на данъчен кредит, което нарушение на материалния закон неправилно не е било санкционирано от първоинстанционния съд. По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: По делото няма спор от фактическа страна и същата правилно е възпроизведена в мотивите на съдебния акт. Спорът между страните е правен и се свързва с тълкуването на разпоредбата на чл. 126, ал. 3, т. 2 от ЗДДС. Член 126 от ЗДДС регламентира корекция при грешки в подадените декларации по 125 от същия закон в следствие на неотразени или неправилно отразени документи в отчетните регистри по чл. 124, като процедурата е различна с оглед на момента на откриване на грешката - до изтичане на срока по за подаване на справката-декларация /ал. 2/ и след изтичането на този срок /ал. 3/. В последната разпоредба са разграничена две хипотези, съответно процедури, с оглед характера на грешките. Т. 1 от чл. 126, ал. 3 регламентира случаите, когато грешката се дължи на неотразяване в отчетните регистри на документи, като същата се коригира от лицето чрез извършване на необходимите корекции в данъчния период, през който грешката е установена и включване на неотразения документ в съответния отчетен регистър за данъчния период на установяване на грешката. В случаите/от типа на процесния/, когато грешката се дължи на неправилно отразяване в отчетните регистри на документи, същата се коригира по инициатива на лицето чрез писмено уведомяване на компетентния орган по приходите в съответната ТД на НАП, който следва да предприеме действия за промяна на задълженията на лицето за съответни данъчен период. В съдебната практика се приема /решение № 949 от 19.01.2011 г. на ВАС, първо отделение, постановено по адм. д. № 8057/2010 г./ че възможните действията от страна на приходната администрация по промяна на задължението са: съставяне на акт по чл. 106 от ДОПК - служебна корекция в резултат на проверка; съставяне на акт за прихващане или възстановяване по повод искане на лицето по чл. 129 от ДОПК, ако въз основа на същото се назначи проверка или съставяне на ревизионен акт по чл. 108 и сл. от ДОПК, респективно чл. 133 - 134 от ДОПК. Изложените в касационната жалба аргументи по тълкуването и прилагането на материалния закон се споделят напълно от настоящата инстанция. Наличието на влязъл в сила ревизионен акт, обхващащ и периодите, за които е налице грешка по чл. 126, ал. 3, т. 2 от ЗДДС не е пречка за подаване на искане за отстраняване на грешката, респективно налице са и условията на чл. 73а от ЗДДС относно срока за упражняване на това право. Независимо от това и даденото погрешно тълкуване на материалния закон, решението на първоинстанционния съд се явява правило като краен резултат и следва да бъде оставено в сила. Основанията на настоящия касационен състав се изразяват в следното: Както бе вече посочено, възможностите на приходната администрация след подаване на заявление за корекция на грешка по чл. 126, ал. 3, т. 2 от ЗДДС са няколко. В конкретния случай от "Майнинг Плантс енд Системс България"-ЕООД е подадено заявление за корекция на грешки по чл. 126, ал. 3, т. 2 от ЗДДС вх. № 2553 - 06 - 119 от 12.01.2012 г. По това заявление е извършена проверка, приключила с издаването на протокол № 1200363 от 26.01.2012 г. на орган по приходите, с който е отказано да бъде извършена корекция на правото на данъчен кредит за посочените периоди. Този протокол не е бил обжалван от дружеството /това обстоятелство се потвърждава изрично от касатора на стр. 3 от жалбата/ и като необжалван е влязъл в законна сила. Този протокол, подобно на процесния, също има белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК и поражда неблагоприятни за дружеството правни последици. Наличието на протокол за отказ за корекция по чл. 126, ал. 3, т. 2 от ЗДДС е пречка за уважаване на подаденото искане за възстановяване и прихващане на същите суми по реда на чл. 129 и сл. от ДОПК, тъй като се цели постигането на същия резултат, но с друг правен способ, което е процесуално недопустимо. След като законът предоставя на страната различни правни способи за защита на правата и интересите й, тя е свободна в правото си да прецени по кой ред ще упражни правата си. Не уважаването на претенцията по един от избраните способи преклудира възможността в последствие тази претенция да търси защита по друг ред, тъй като би се стигнало до заобикаляне на закона. След като жалбоподателят е подал уведомление по реда на чл. 126, ал. 3, т. 2 от ЗДДС и искането му за корекция на допуснати греши в размера на декларирания ДДС е било оставено без уважение с влязъл в сила акт на органа по приходите, то за него се преклудира възможността да иска възстановяването на данъка по реда на чл. 129 от ДОПК и претенцията му се явява неоснователна. Като е стигнал до същия краен извод, макар и с други мотиви, административният съд е постановил един правилен съдебен акт, който при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставен в сила, като за мотиви на същия се считат мотивите на настоящето решение. При този изход на процеса касатора следва да бъде осъден да заплати на ответната по касация дирекция юрисконсултско възнаграждение за явяване в касационната инстанция в размер на 150 лв. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,