Решение № 13654 от 16.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9045/2024 г.

Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Рива Консулт ЕООД, 200464636 със седалище в гр. София, срещу Решение 6106/22.05.2024 г. на Административен съд София-град (АССГ), постановено по адм. дело 4509/2023 г. С нарочна молба от 20.08.2024 г. се уточнява, че решението се обжалва в частта, с която жалбата на дружеството срещу Решение BG05M9OP001-1.003-0998/49/21.04.2023 г. на ръководителя на Управляващия орган (РУО) на Оперативна програма Развитие на човешките ресурси 2014-2020 (ОПРЧР), в частта по т. 1, 2, 3 и 4 от диспозитива на административния акт, е отхвърлена. Касаторът счита обжалваното решение за неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът оспорва извода на съда, че актът е издаден от материално компетентен орган. Сочи, че с Решение от 05.01.2024 г. на АССГ по адм. дело 3477/2023 г. е обявено за нищожно Решение 23.03.2023 г. за верификация по окончателно искане за плащане на РУО на ОПРЧР, което се явява преюдициално за оспореното в първоинстанционното производство решение за определяне на финансова корекция от 21.04.2023 г. С последното, на Рива Консулт ЕООД е определена сума за възстановяване в размер на 32 700 лв., в която се включват отказаните за верификация суми по прогласеното за нищожно решение от 23.03.2023 г. На следващо място, касаторът сочи, че съдът не е взел предвид формираната по Решение 1371/08.02.2023 г. по адм. дело 11362/2022 г., постановено от Върховен административен съд, сила на пресъдено нещо между същите страни и по отношение на същите фактури, с което решение е отменено Решение за верификация по постъпило окончателно искане за плащане от 28.10.2021 г. на РУО на ОПРЧР, по отношение разходи, за които органът повторно се е произнесъл с прогласеното за нищожно решение от 23.03.2023 г. Поради това, касаторът намира, че оспореното пред АССГ решение от 21.04.2023 г. е издадено в противоречие с влязъл в сила съдебен акт, тъй като повтаря правно действие за отказ от верификация между същите страни, на същото основание, при същите фактически и правни изводи като в установения за незаконосъобразен административен акт в посочените части, без да въвежда нови фактически и правни основания извън тези по отменения такъв, с което е направен опит за преодоляване на силата на пресъдено нещо на решението по адм. дело 11362/2022 г. на ВАС. Оспорва и извода на съда за правилно определяне на конкретните размери на неверифицираните средства, което счита за съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Счита, че органът следва да мотивира конкретния размер с оглед тежестта на нарушението, което не е сторено в оспорения акт и съставлява пречка за осъществяването на контрол за законосъобразност на акта от страна на съда. В тази връзка касаторът намира, че съдът дължи единствено проверка съответни ли са мотивите на органа по отношение на фактите, като размерът на неверифицираните средства е от изключително значение за законосъобразността на оспорения акт. Прави извод, че без да е мотивиран определен размер на вредата, съответстващ на неверифицираните средства, то не е доказан елемент от фактическия състав, представляващ основание за неверефициране на средства от страна на административния орган. Касаторът намира, че оспореният административен акт е и материално незаконосъобразен, тъй като е налице противоречие между фактическите и правните основания за постановяването му. Сочи, че съдебната практика както на Съда на Европейския съюз (СЕС), така и на ВАС, приемат, че нередността, която води до неверифициране на средства, следва да бъде нормативно установена с посочване на предпоставките за осъществяването й и санкцията, при проявлението на хипотезата й, което се явява гаранция за упражняване правото на защита на бенефициера, в чиято тежест се определя неверефицирането на средства. В тази връзка сочи, че административният акт е обоснован фактически с констатации за допуснато нарушение, квалифицирано като нередност по Приложение 2 към чл. 2, ал. 3 Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от европейските фондове при споделено управление (загл. изм. - ДВ, бр. 59 от 2024 г.; Наредбата за посочване на нередности), но без да е посочено правно основание, както и по какъв начин и въз основа на коя разпоредба е изчислена стойността на неверефицираните средства. Прави искане за отмяна на обжалвания съдебен акт и решаване на спора по същество с отмяна на Решение за определяне на финансова корекция от 21.04.2023 г. на РУО на ОПРЧР. Претендира разноски за две инстанции. В съдебно заседание касаторът не се представлява. Ответникът РУО на ОПРЧР, в писмен отговор и в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прави искане съдебното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираното от касатора адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание касаторът се представлява от експерт С. Александрова. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора, и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Предмет на оспорване пред АССГ е Решение BG05M9OP001-1.003-0998/49/21.04.2023 г. на РУО на ОПРЧР, с което: По т. 1 се възобновява административното производство по процедура за определяне на финансова корекция по т. 4,5 и 6 от разпоредителната част на Решение за верификация по постъпило окончателно плащане от 28.10.2021г.; По т. 2 се установява извършено нарушение по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 1 във вр. чл. 72, ал. 3 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ) и съгласно т. 1 от Приложение 2 към чл. 2, ал. 3 Наредбата за посочване на нередност, се определя финансова корекция в размер на 100% от допустимите засегнати разходи, описани в б. Б на решението, които са в размер на 1 400 лв.; По т. 3 се установява извършено нарушение по смисъл на чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕФСУ и съгласно т. 6 от Приложение 2 към чл. 2, ал. 3 Наредбата за посочване на нередности, се определя финансова корекция в размер на 100% от допустимите и засегнати разходи съгласно б. А от мотивите на решението, които са в размер на 10 245,83 лв.; По т. 4 се установява извършено нарушение по смисъл на чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕФСУ и съгласно т. 14 от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 Наредбата за посочване на нередности, се определя финансова корекция в размер на 25 на 100 от допустимите засегнати разходи, съгласно б. В от мотивите на решението, които са в размер на 7 500 лв. По т. 5 се определя общ размер на сума за възстановяване от 32 700 лв., като на основание чл. 37, ал. 4, т. 4 ЗУСЕФСУ във вр. чл. 3.75 от АДБФП, бенефициерът следва да възстанови неусвоената част от преведените авансови средства в този размер в 14-дневен срок от получаване на решението. Съдът установява, че Рива Консулт ЕООД е бенефициер по BG05M9OP001-1.003-0998-С01 от 24.08.2016 г. за изпълнение на проект Създаване на нови работни места в Рива Консулт ЕООД. Оспореното решение от 21.04.2023 г. е издадено във връзка с подадено искане за плащане 2 по проекта с отчетен период 24.08.2016 г. 23.02.2018 г. Съдът установява, че общият бюджет на проекта е 163 623,49 лв., от които към момента на постановяване на решението на бенефициера са платени 32 700 лв. под формата на аванс. Общата стойност на постъпилото искане за плащане (окончателно) е 55 855,83 лв. В хода на производството органът констатира нарушение на ч. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕФСУ неизпълнение на одобрени индикатори. Съгласно подписания АДБФП като индикатори за изпълнение са заложени безработни и неактивни участници" с целева стойност 10 и безработни и неактивни участници, които при напускане на операцията имат работа" с целева стойност 5. Органът установява, че за целия период са назначени на работа две лица на длъжност счетоводител, които към напускане на операцията имат работа и са отчетени от бенефициера. С оглед на това е прието, че изпълнението на първия индикатор е 20%, а на втория 40%. На основание т. 6 от Приложение 2 към чл. 2, ал. 3 Наредбата за посочване на нередности и доколкото изпълнението и на двата индикатора е под 45%, органът определя финансова корекция в размер на 100% от отчетените допустими разходи по проекта, засегнати от нарушението или сума в размер на 10 245,83 лв. Констатирано е и нарушение на чл. 70, ал. 1, т. 1 ЗУСЕФСУ конфликт на интереси по отношение сключен по реда на Закона за задълженията и договорите Договор 1/01.09.2016 г. между П. Ц. В., представляваща Рива Консулт ЕООД и М. В. В., определена за ръководител на проекта, тъй като при извършена служебна проверка е установено, че лицата са майка и дъщеря. Направен е извод, че е налице конфликт на интереси по смисъла на чл. 57, § 2 от Регламент (ЕС, Евратом) 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза и за отмяна на Регламент (ЕО, Евратом) 1605/2002 на Съвета (приложим към датата на сключване на договора) безпристрастното и обективно упражняване на функциите на финансов участник е опорочено, поради причини, свързани със семейството. Органът приема за доказани извършваните от бенефициера контролни дейности, доколкото съгласно отчетни доклади и времеви отчети между страните е приета без забележки възложената работа. Констатираното е квалифицирано като нарушение на чл. 3.38 от АДБФП, както и на чл. 2, ал. 2 ЗУСЕФСУ и чл. 61 от Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 година за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, за изменение на регламенти (ЕС) 1296/2013, (ЕС) 1301/2013, (ЕС) 1303/2013, (ЕС) 1304/2013, (ЕС) 1309/2013, (ЕС) 1316/2013, (ЕС) 223/2014 и (ЕС) 283/2014 и на Решение 541/2014/ЕС и за отмяна на Регламент (ЕС, Евратом) 966/2012 (Регламент 2018/1046). На основание т. 1 от Приложение 2 към чл. 2, ал. 3 Наредбата за посочване на нередности, органът определя финансова корекция в размер на 100% от стойността на отчетените и допустими разходи по договора или сума в размер на 1 400 лв. Във връзка с проведен избор на изпълнител с публична покана по реда на ПМС 160/2016 г., за доставка на един лек автомобил за новонает по проекта служител, е установено извършено нарушение по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕФСУ констатирана е липса на документи за сключване на договора с изпълнителя Еуротек Ауто ООД, изискуеми по чл. 12, ал. 1, т. 2 ПМС 160/2016 г. Органът приема, че е налице промяна в критериите за подбор, вследствие на което е определен за изпълнител кандидат или участник, който не отговаря на тях нередност по т. 14 от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 Наредбата за посочване на нередности, за което е определена финансова корекция в размер на 25% от засегнатите от нарушението разходи или сума в размер а 7 500 лв. В резултат на проведеното производство по верификация, органът издава решение BG05M9OP001-1.003-0998/28 от 28.10.2021 г., с което по т. 1 е определен 0,00 лева размер на верифицираните средства, по т. 2 и т. 3 е определен размер на неверифицираните средства, а в т. 4, 5 и 6 се разпорежда стартиране на процедура по определяне на финансова корекция, като са описани констатираните нарушения и предложенията за определяне на финансова корекция за тях. На основание чл. 73, ал. 2 ЗУСЕФСУ на бенефициера е предоставена възможност за възражение по основанието и размера на предложените финансови корекции, от която същият се е възползвал. Така постановеното решение за верификация от 28.10.2021 г. е оспорено по съдебен ред, като е образувано адм. дело 11460/2021 г. по описа на АССГ. С оглед съдебното оспорване на решението му, органът постановява спиране на производството по определяне на финансова корекция със свое решение от 22.12.2021 г. С влязло в сила Определение 2518/28.03.2022 г. на АССГ, жалбата на Рива Консулт ЕООД в частта по т. 4 до т. 6 от решението от 28.10.2021 г. е оставена без разглеждане. С окончателно Решение 1371/08.02.2023 г. по адм. дело 11362/2022 г. по описа на ВАС, решението за верификация от 28.10.2021 г. на РУО на ОПРЧР е отменено в частта по т. 2 от диспозитива по отношение на отказа от верификация на разходи в размер на 2 600 лева по Фактура 000000180/28.11.2016 г. с изпълнител ЕТ "Е. З. Стефанов" и Фактура 000000181/01.12.2016 г. с изпълнител ЕТ "Е. З. Стефанов" в частта относно отказаните 800,00 лева, и по отношение на отказа от верификация на разходи в размер на 11 100,00 лева по Фактура 000003560/24.11.2016 г. с изпълнител "ТРИТОН БЪЛГАРИЯ" ООД в частта относно отказаните 3 400, 00 лева, по проект "Създаване на нови работни места в "Рива консулт" ЕООД" с рег. BG05M9OP001-1.003-0998-C02, както и в частта му по т. 3 от диспозитива по отношение на отказа от верификация на разходи в размер на 3 400,00 лева по Фактура 000003560/24.11.2016 г. с изпълнител "ТРИТОН БЪЛГАРИЯ" ООД и 800,00 лева по Фактура 000000180/28.11.2016 г. с изпълнител ЕТ "Е. З. Стефанов" и Фактура 000000181/01.12.2016 г. с изпълнител ЕТ "Е. З. Стефанов", по проект "Създаване на нови работни места в "Рива консулт" ЕООД" с рег. BG05M9OP001-1.003-0998-C02. В останалата обжалвана част, решението на РУО на ОПРЧР е потвърдено. Вследствие така постановеното решение на ВАС, РУО на ОПРЧР постановява обжалваното пред АССГ решение от 21.04.2023 г., като възобновява производството по определяне на финансова корекция, потвърждава констатациите и становището си за осъществени от бенефициера Рива Консулт ЕООД нарушения, осъществяващи състава на нередности по смисъла на чл. 2, т. 36 от Регламент (ЕС) 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) 1083/2006 на Съвета (Регламент 1303/2013) и чл. 70, ал. 1, т. 1, т. 7 и т. 9 ЗУСЕФСУ, както и правните основания и размера на предложените за определяне финансови корекции за тях. В мотивите си органът също сочи, че е потвърдена разпоредителната част по т. 1 от решението от 28.10.2021 г., с което е определен общ размер от 0,00 лева на верифицираните разходи по постъпилото искане за окончателно плащане. Доколкото се касае именно за окончателно плащане, в което бенефициерът отчита постигнатия/непостигнатия напредък в изпълнението на проекта като цяло, то за УО на ОПРЧР е възникнало задължението да изчисли окончателното плащане по договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. В тази връзка, органът определя размер на сумата за възстановяване, като от сумата на общо верифицираните разходи (0,00 лева) приспада общо изплатените до момента на бенефициера средства от 32 700 лв., което е предмет на т. 5 от разпоредителната част от оспореното пред АССГ решение. При тези факти първоинстанционният съд приема от правна страна, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, при спазване на специалните административнопроизводствените правила за издаването му и не страда от пороци, водещи до неговата нищожност. Съдът приема, че актът съдържа фактически и правни основания за издаването му, с изключение на частта по т. 5, с която е разпоредено възстановяване на сумата от 32 700 лв. Материалната законосъобразност на решението съдът разглежда в контекста на установените от органа факти и изложените от него правни основания за определяне на финансовите корекции. По отношение нарушението на чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕФСУ, съдът приема за безспорно установено, че е налице соченото от органа неизпълнение на договорените два индикатора за изпълнение. Приема за установено, че по проекта са назначени две лица, на длъжност счетоводител, които към момента на напускане на операцията имат работа и са отчетени от бенефициера, то правилно е изчислен процентът на изпълнение по индикатор безработни неактивни участници 20%, тъй като заложената цел е 10 назначени лица, както и процентът на изпълнение на индикатор безработни и неактивни участници, които при напускане на операцията имат работа 40%, при заложена цел 5 лица, т.е. изпълнението на проекта е под 40%. При тези факти, съдът приема за правилен извода на органа за осъществена нередност по чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕФСУ, квалифицирана по т. 6 от Приложение 1 към чл. 2, ал. 3 Наредбата за посочване на нередности, която предвижда определяне на финансова корекция в размер на 100% от допустимите разходи при установено изпълнение на одобрените по проекта индикатори под 45 на сто, респективно правилно е определен и размерът на нередния разход от 10 245,83 лв. По отношение основанието за определяне на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1 ЗУСЕФСУ, съдът приема, че безспорно се установява сключването на Граждански договор 1 01.09.2016 г., по който се разходват средства от БФП, предоставени по проекта на Рива Консулт ЕООД, както и че лицата П. Ц. В. и М. В. В. са майка и дъщеря. Приема, че с това е допуснато нарушение на чл. 45 от сключения между лицата договор и на чл. 3.38 от АДБФП, съгласно който бенефициерът не предприема каквито и да е дейности, които могат да го поставят в конфликт на интереси по смисъла на чл. 57 Регламент 966/2012. Приема, че са нарушени разпоредбите и на чл. 2, ал. 2 ЗУСЕФСУ и чл. 61 Регламент 2018/1046. Сочи, че в случая със средства по проекта, представляващи безвъзмездна финансова помощ, е сключен възмезден договор с член на семейния кръг на възложителя по договора, тъй като представляващата дружеството Рива Консулт ЕООД и изпълнителя по договора са в родствена връзка майка и дъщеря. За правилна съдът приема и квалификацията на нередността по т. 1 от Приложение 2 към чл. 2, ал. 3 Наредбата за посочване на нередности, която предвижда определяне на финансова корекция в размер на 100% от допустимите разходи по сключения между лицата договор или сума в размер на 1 400 лв. Съдът приема, че е налице и третата установена от органа нередност по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕФСУ вр. т. 14 от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 Наредбата за посочване на нередности, във връзка със проведен избор с публична покана по реда на ПМС 160/2016 г. за доставка на един лек автомобил за новонает по проекта служител. Сочи, че съгласно чл. 12, ал. 1, т. 2 ПМС 160/2016 г. липсата на обстоятелствата по чл. 8, ал. 3, т. 2 от постановлението, а именно доказателства за липса на основания за задължително отстраняване от участие в процедурата, съгласно Закона за обществените поръчки, се доказва към момента на сключване на договора с документи, издадени от компетентен орган, както е посочено и в публичната покана. Според съда, установената липса на такива документи е нарушение, допуснато при провеждане на процедурата за избор на изпълнител на доставката и води до промяна на критериите за подбор, вследствие на което е определен за изпълнител кандидат или участник, който не отговаря на първоначално обявените критерии. Сочи, че документите не са представени и в хода на административното производство, въпреки че са изискани от бенефициера. Съдът намира за правилна и дадената от органа правна квалификация на нарушението като нередност по чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕФСУ вр. т. 14 от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 Наредбата за посочване на нередности, за която се предвижда определяне на финансова корекция в размер на 25% от допустимите разходи по засегнатия договор, както и определената от възложителя стойност на засегнатите разходи спрямо този процент от 7 500 лв. Съдът приема, че макар и кратки в решението на РУО на ОПРЧР са изложени мотиви за вида и характера на вредите вследствие констатираните нарушения, с което е доказан и третият елемент от фактическия състав на нередността по смисъла на чл. 2, т. 36 Регламент 1303/2013. Сочи, че неизпълнението на одобрените индикатори, сключването на договор със средства от ЕСИФ при наличие на конфликт на интереси и при условия на променени критерии за подбор на изпълнителя, е довело до непостигане на целта на проекта, за който е предоставена безвъзмездната помощ, а второто и третото нарушение са довели и до получаване на средства от лица, които е следвало да бъдат отстранени, поради което е била налице възможност за настъпване на вреда в бюджета на Съюза, както и до реална такава, доколкото крайните получатели на средства от БФП са лица, които нямат право да ги получат. Съдът отхвърля като неоснователни и възраженията на жалбоподателя, че оспореното пред него решение се основава на нищожен акт. Сочи, че Решение BG05M9OP001-1.003-0998/49/21.04.2023 г. се основава на решение за верификация от 28.10.2021 г., което е отменено частично, без да се засяга частта, с която е открита процедурата по определяне на финансова корекция чрез уведомяване на бенефициера за мотивите и размера на следващите се финансови корекции. Сочи, че с решението по адм. дело 3477/2023 г. по описа на АССГ е обявено за нищожно следващо решение за верификация по същото искане за плащане като противоречащо на Решение 1371/08.02.2023 г. по адм. дело 11362/2022 г. на ВАС в отменителната му част, която не засяга части от Решение за верификация от 28.10.2021 г., на които се основава оспореното решение от 21.04.2023 г., неразглеждани от ВАС. По изложените съображения, съдът достига до краен извод, че финансовите корекции са законосъобразно определени и жалбата следва да бъде отхвърлена в тази част. Съдът достига до извода, че административният акт е незаконосъобразен в частта по т. 5, с която е определена сума за възстановяване в размер на 32 700 лв. Сочи, че органът се позовава на Решение 1371/08.02.2023 г. по адм. дело 11362/2022 г. на ВАС, като неправилно приема, че съдът е потвърдил размера на окончателно верифицираните средства по проекта от 0,00 лева, съгласно т. 1 от Решение за верификация от 28.10.2021 г. Първоинстанционният съд сочи, че в тази сума се включват както средства, по отношение на които са налице основания за отказ от верификация по чл. 57 ЗУСЕФСУ, така и такива, за които са налице основания за временен отказ по чл. 64, ал. 1 ЗУСЕФСУ и биха могли да бъдат предявени отново в следващо искане за плащане. В тази връзка органът не е отчел, че верифицираната сума от 0,00 лв. включва и такива разходи, както и отказани разходи, по отношение на които е постановена отмяна на решението заради допуснати процесуални нарушения, с оглед на което органът дължи произнасяне по същество. Съдът приема, че начинът на изчисляване на сумата, която следва да бъде възстановена по т. 5 от решението, е неправилен, като не са посочени мотиви, които да я обосновават. Формира извод, че УО на ОПРЧР следва да се произнесе в цялост по искането за верификация, включително и за сумите, за които решението от 28.10.2021 г. е отменено, като вземе предвид цялата информация, включително за наложените финансови корекции, като извърши нова преценка налице ли са основания за верифициране на сумите, респективно за възстановяване на средства. Така мотивиран, съдът достига до решаващия извод, че оспореният пред него акт е законосъобразен в частта за определените финансови корекции, респективно незаконосъобразен в частта по т. 5 от разпоредителната му част, като отхвърля жалбата на Рива Консулт ЕООД срещу Решение BG05M9OP001-1.003-0998/49/21.04.2023 г. на РУО на ОПРЧР в частта по т. 1, 2, 3 и 4, респективно отменя акта в частта по т. 5. Страните са осъдени съразмерно за разноските. С оглед уточнителната молба на касатора от 20.08.2024 г., настоящата инстанция приема, че предмет на касационна проверка е Решение 6106/22.05.2024 г. на АССГ единствено в частта, с която жалбата на Рива Консулт ЕООД е отхвърлена. В частта, с която Решение BG05M9OP001-1.003-0998/49/21.04.2023 г. на РУО на ОПРЧР е отменено в частта по т. 5 от диспозитива му, съдебното решение като необжалвано от страна на административния орган и съобразно изричното изявление на касационния жалбоподател, следва да се приеме за влязло в сила, поради което е изключено от касационен контрол. Решението е валидно и допустимо, но частично неправилно в обжалваната част. Настоящата касационна инстанция приема за правилни изводите на първоинстанционния съд, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, от формална страна съдържа фактически и правни основания, при постановяването му са спазени специалните административнопроизводствени правила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК не е необходимо да ги преповтаря. Правилен е изводът на съда, който потвърждава този на органа, че не са постигнати одобрените по проекта индикатори за изпълнение. Проектното предложение на Рива Консулт ЕООД се финансира по процедура за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ BG05M9OP001-1.003 Ново работно място 2015, в рамките на Приоритетна ос 1 Подобряване достъпа до заетост и качеството на работните места на ОП РЧР, която обхваща следните инвестиционни приоритети и специфични цели (СЦ): Инвестиционен приоритет 1. Достъп до заетост за търсещите работа и неактивните лица, включително трайно безработни и лица, отдалечени от пазара на труда, а също и чрез местните инициативи за заетост, и подкрепа за мобилността на работната сила, с три специфични цели, насочени към увеличаване броя на започналите работа безработни или неактивни лица в три възрастови групи; и Инвестиционен приоритет 3. Устойчиво интегриране на пазара на труда на младите хора, в частност тези, които не са ангажирани с трудова дейност, образование или обучение, включително младите хора, изложени на риск от социално изключване, и младите хора от маргинализирани общности, включително чрез прилагане на гаранция за младежта (с финансиране от ЕСФ), също с три специфични цели, насочени към увеличаване броя на икономически неактивните младежи извън образование и обучение, които са получили предложение за обучение, работа или обучение по време на работа (чиракуване), стаж или са насочени към продължаване на образованието, увеличаване броя на безработните младежи, които са включени в образование или заетост, както и увеличаване на броя на безработните младежи, включени в заетост, които са завършили средно или висше образование. Целта на процедурата, така както е дефинирана в Насоките за кандидатстване, е да осигури предпоставки за създаване на устойчиви работни места за безработни и неактивни лица, посредством комбинация от мерки за осигуряване на подходящи обучения, включително на работното място, както и предоставяне на разнообразни стимули за работодателите за разкриване на нови работни места. В този контекст, една от основните дейности по проектното предложение на Рива Консулт ЕООД е наемане на безработни и/или неактивни лица за период от 12 месеца. Заложената по проектното предложение цел е осигуряване на предпоставки за създаване на устойчиви работни места за безработни и неактивни лица, чрез обучение, постигната посредством три специфични цели: 1. Осигуряване на подходяща работна среда, която се явява предпоставка за успешното изпълнение на професионалните задължения; 2. Наемане на 10 бр. безработни и/или неактивни в целевите групи, в т.ч.:- 6 бр. безработни младежи на възраст до 29 г. включително и 4 лица от целева група безработни или неактивни лица; 3. Обучение на част от новоназначените лица за придобиване на познания по: Ключова компетентност 2 "Общуване на чужди езици" с изучаване на английски и гръцки език и обучение по Ключова компетентност 4 "Дигитална компетентност" с изучаване на използването на компютърни програми, необходими за дейността на "Рива Консулт" ЕООД. В проектното предложение изрично е посочено, че е налице пряко обвързване на неговите цели със специфичните цели на Приоритетна ос 1, като се обхваща следният инвестиционен приоритет и специфична цел (СЦ): от Инвестиционен приоритет 1: СЦ 1 - Увеличаване броя на започналите работа безработни или неактивни лица на възраст между 30 и 54 г.; от Инвестиционен приоритет 3: СЦ 3 - Увеличаване броя на включените в заетост, в самостоятелна заетост или в обучение безработни младежи на възраст до 29 г. вкл., със завършено средно или висше образование. Индикаторите за изпълнение, чрез които ще се проследи постигането целта на проекта, са разглежданите в оспореното решение на РУО на ОПРЧР Безработни и неактивни участници с базова стойност 0,00 и целева стойност 10,00, и Безработни и неактивни участници, които при напускане на операцията имат работа, с базова стойност 0,00 и целева стойност 5,00. Не е спорно, че в изпълнение на проектното предложение от страна на Рива Консулт ЕООД са назначени само две лица и двете на длъжност счетоводител. Този факт обуславя правилността на изводите на органа, че е налице неизпълнение на одобрени индикатори, тъй като не са постигнати заложените целеви стойности. Неизпълнението на одобрени индикатори е основание за отмяна изцяло или частично чрез извършване на финансова корекция на предоставената финансова подкрепа чрез средства от ЕСИФ, съгласно чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕФСУ. Изпълнен е фактическият състав на нередността, тъй като Рива Консулт ЕООД, в качеството си на бенефициер на БФП, се явява икономически оператор, който участва в изпълнението на помощта от ЕСИФ, допуснал нарушение на правото на Съюза, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на бюджета на Съюза чрез начисляване на неправомерен разход в бюджета на Съюза. Процентният показател на корекцията при установена нередност по чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕФСУ е посочен в Приложение 2 към Наредбата за посочване на нередности, съгласно чл. 2, ал. 3 с.з. Даденото в нормативния акт описание на нередността е Неизпълнение на одобрени индикатори, които са свързани с постигането на целите на програмата, като процентният показател е диференциран в зависимост от постигнатия процент изпълнение (т. 6 от Приложение 2). Видно от гореизложеното е, че заложените по проектното предложение индикатори са индивидуални за процедурата и са свързани с постигане на нейните цели, така както същите са посочени в Насоките за кандидатстване. Правилно органът определя, че изпълнението по първия индикатор е 20%, а по втория 40%, т.е. процентът изпълнение на индикаторите по проекта не надвишава 40 на сто. Съгласно нормата на т. 6 от Приложение 2 към чл. 2, ал. 3 Наредбата за посочване на нередности, когато изпълнението на одобрените по проекта индикатори е под 45 на сто - размерът на финансовата корекция е 100 на сто. Предвид гореизложеното, изводът на съда за осъществена нередност по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕФСУ е правилен, и законосъобразно за нея е определена финансова корекция в размер на 100% с оглед нивото на изпълнение на одобрените по проекта индикатори за изпълнение. Правилен е и изводът на първоинстанционния съд, че е налице конфликт на интереси по отношение сключения по реда на ЗЗД Договор 1/01.09.2016 г. с М. В. В., определена за ръководител на проекта. Организацията и управлението на проекта е също основна дейност, съгласно проектното предложение на Рива Консулт ЕООД. Според бенефициера, целта на тази дейност е отговорно администриране и финансово отчитане на проекта, съгласно изискванията на приложимото национално и европейско законодателство, както и осигуряване на съответствие с Насоките за кандидатстване по процедурата за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. За изпълнение на тази цел е предвидено сформиране на екип с експертен опит и необходимите компетенции за успешно реализиране на дейностите по проекта, състоящ се от ръководител на проекта, координатор и счетоводител. Не е спорно, че за ръководител на проекта е определена М. В. В., с която е сключен граждански договор 1/01.09.2016 г. С кореспонденция рег. BG05M9OP001-1.003-0998-C02-M029 от 13.09.2021 г., във връзка с подаден от дружеството технически и финансов отчет по искане за окончателно плащане, УО на ОПРЧР е изискал представянето на декларации за липса на конфликт на интереси от представляващия дружеството и членовете на екипа за организация и управление, както и представяне на разяснения/документи за връзката между П. В., в качеството й на едноличен собственик на капитала, управител и възложител по сключения договор и М. В. в качеството ѝ на изпълнител. Изрично е посочено в кореспонденцията, че декларацията за липса на конфликт на интереси за представляващия дружеството следва да бъде с дата към сключване на административния договор, а за членовете на екипа за организация и управление към момента на сключване на съответния граждански договор. Такива декларации не са били предоставени в определения от УО срок, включително след удължаването му, не са представени и разяснения за връзката между лицата. В резултат на извършена служебна проверка, органът установява, че между П. В. и М. В. е налице родствена връзка по права линия същите са майка и дъщеря. При така установените факти, органът обосновава извод, че е налице конфликт на интереси по смисъла на чл. 57, § 2 Регламент 966/2012 (действащ към момента на сключване на АДБФП, отм. с Регламент 2018/1046), тъй като безпристрастното и обективно упражняване на функциите на финансов участник е опорочено по причини, свързани със семейството. Независимо от факта на непредставяне на декларация, че лицата са запознати с дефиницията за конфликт на интереси и задълженията си в тази връзка, органът приема, че те са наясно с тях, тъй като за бенефициера е възникнало задължение да не предприема каквито и да е дейности, които могат да го поставят в хипотеза на конфликт на интереси по смисъла на цитирания член от Регламент 966/2012, още с подписването на АДБФП, съгласно чл. 3.38 от него, а клауза в същия смисъл е включена и в подписания между лицата граждански договор. Органът приема, че е нарушен чл. 3.38 от АДБФП, чл. 57 Регламент 966/2012 (отм. с чл. 61 Регламент 2018/1046) и относимото национално законодателство чл. 2, ал. 2 ЗУСЕФСУ. Макар и да няма изрично позоваване в административния акт, съгласно чл. 281, § 3 от ПЗР на Регламент 2018/1046, с който е отменен Регламент 966/2012, считано от 02 август 2018 година (чл. 281, § 1 Регламент 2018/1046), позоваването на отменения регламент се тълкуват като позовавания на настоящия регламент и се четат съгласно таблицата на съответствието в приложение II. Между понятията конфликт на интереси, дадени в чл. 57 Регламент 966/2012 и чл. 61 Регламент 2018/1046 (Финансовия регламент), съществува известно различие - понятието във Финансовия регламент е с по-широк обхват, дадена е нова формулировка на определението, която включва "всякакъв друг пряк или косвен личен интерес", което е по-широко от "всякакъв друг интерес, който е общ с този на получателя", съгласно чл. 57 Регламент 966/2012 и са обхванати повече ситуации - изрично се изисква не само да се предотвратяват, но и да се преодоляват ситуации, свързани с конфликт на интереси, включително ситуации, които "обективно могат да бъдат възприети като конфликт на интереси". Независимо от различието в приложния обхват на двете понятия, те са свързани с принципите на добро финансово управление, прозрачност и равно третиране. От това следва, че участниците във финансовите отношения, породени от разходването на средства на ЕС, са задължени да предприемат целенасочени действия за справяне с конфликти на интереси, т.е. със случаи, при които лицата, участващи в изпълнението на бюджета, са в една от ситуациите, посочени в член 61 Регламент 2018/1046, а именно когато способността на лицето да изпълнява ролята си безпристрастно и обективно е "опорочена по причини, свързани със семейния и емоционалния живот, политическа или национална принадлежност, икономически интерес или всякакъв друг пряк или косвен личен интерес". Формулировката, включваща израза "всякакъв друг пряк или косвен личен интерес", е по-широка от формулировката в чл. 57 Регламент 966/2012. Косвеният интерес надхвърля пряката връзка между въпросното лице и бенефициера на средства от ЕС. Всяка дейност или интерес, която (който) би могла (могъл) да попречи на безпристрастното и обективно упражняване на функциите на финансов участник или на друго лице и по този начин да окаже влияние върху общественото доверие в доброто финансово управление на бюджета на ЕС, представлява ситуация, която може да бъде възприета като конфликт на интереси. Предполагаемият конфликт на интереси е свързан с обективни обстоятелства, засягащи доверието в независимостта и безпристрастността на дадено лице или субект, дори ако конфликтът на интереси не намери реално изражение или ако лицето в действителност не се възползва от ситуацията. Предполагаемият конфликт на интереси по смисъла на чл. 61 Регламент 2018/1046 е свързан с обективни обстоятелства, засягащи доверието в безпристрастността, и включва проверка на фактически данни единствено за наличие на връзки между функциите и съответния интерес. В случая обективният факт на пряката родствена връзка между представляващия Рива Консулт ЕООД и привлеченото за ръководител на екипа по управление на проекта лице, обуславя правилност на извода за свързаност в хипотезата, при която безпристрастното и обективно упражняване на функциите на финансов участник е опорочено по причини, свързани със "семейния и емоционалния живот" (по смисъла на чл. 61 Регламент 2018/1046), респективно по причини, свързани със семейството (по смисъла на чл. 57 Регламент 966/2012). Обективно тази свързаност се отразява върху безпристрастното и обективно упражняване на функциите на финансовия участник, което е опорочено по причини, свързани със семейния и емоционалния живот. Самият факт на пряка родствена връзка между управителя на бенефициера (и едноличен собственик на капитала), от чието решение зависи кое лице ще бъде определено за ръководител на проекта, поражда основателни съмнения относно потенциално неправомерно влияние. Със сключването на договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, бенефициерът е поел ангажимент да избягва конфликта на интереси, в частност да не предприема каквито и да било дейности, които могат да го поставят в хипотеза на конфликт на интереси. Това се отнася към всяка предвидена по проектното предложение дейност, както към момента на започване, така и към момента на приключване на нейното изпълнение. Правилно в тази връзка органът сочи, че доколкото сключеният между лицата договор е граждански и целта му е постигане на конкретен резултат, възложителят в лицето на Рива Консулт ЕООД е можел да приеме, респективно да не приеме този резултат в светлината на горното си задължение. С одобряването на отчетните доклади и времевите отчети без забележки по изпълнението на Договор 1/01.09.2016 г., без да бъде съобразен фактът на пряка родствена връзка между управителя на Рива Консулт ЕООД и изпълнителя по договора, бенефициерът е нарушил задължението си за избягване конфликт на интереси и по този начин е застрашил финансовите интереси на Съюза. Предвид изложеното, изводът на органа за осъществено от бенефициера "Рива Консулт" ЕООД нарушение на чл. 71, ал. 1, т. 1 ЗУСЕФСУ е обоснован в съответствие с установените факти и материалноправните норми. Правилно е прието, че нарушението осъществява състава на нередност по т. 1 от Приложение 2 към чл. 2, ал. 3 Наредбата за посочване на нередности, за която се дължи определяне на финансова корекция в размер на 100% върху допустимите разходи за сметка на безвъзмездната финансова помощ. Настоящата инстанция не приема за правилен извода на органа, потвърден от съда, че е налице основанието по чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕФСУ във вр. т. 14 от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 Наредбата за посочване на нередности, в хипотезата на променени критерии на подбор, вследствие на което е определен за изпълнител кандидат или участник, който не отговаря на тях, за определяне на финансова корекция. В приложимата редакция на чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕФСУ (към ДВ бр. 39/27.05.2022 г. с оглед § 70 от ПЗР на ЗИДЗУСЕСИФ, обн. ДВ бр. 51/2022 г.), финансова корекция се определя за нередност, съставляваща нарушение на правилата за определяне на изпълнител по глава четвърта, извършено чрез действие или бездействие от страна на бенефициера, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на средства от ЕСИФ. Доколкото Рива Консулт ЕООД не е възложител по ЗОП, то съгласно чл. 49, ал. 2, т. 2 ЗУСЕФСУ това са правилата на глава четвърта от закона. Съгласно чл. 50, ал. 1 ЗУСЕФСУ, бенефициерите по чл. 49, ал. 2, т. 2 определят изпълнител след провеждане на процедура за избор с публична покана при спазване на принципите на свободна и лоялна конкуренция, равнопоставеност и недопускане на дискриминация. Съгласно чл. 53, ал. 2 ЗУСЕФСУ за изпълнители не може да бъдат определени лица, за които са налице обстоятелствата за отстраняване от участие в процедура за възлагане на обществена поръчка съгласно Закона за обществените поръчки (ЗОП). Правилата за разглеждане и оценяване на оферти и сключването на договорите в процедурата за избор с публична покана се определят с нормативен акт на Министерския съвет, съгласно чл. 54 с.з. или това е цитираното от органа Постановление на Министерския съвет 160 от 1 юли 2016 г. за определяне правилата за разглеждане и оценяване на оферти и сключването на договорите в процедурата за избор с публична покана от бенефициенти на безвъзмездна финансова помощ от Европейските структурни и инвестиционни фондове. Като фактически обстоятелства за извода си за осъществена нередност органът сочи установена липса на документите, които избраният вследствие проведен избор с публична покана изпълнител Еуратек Ауто ООД, е следвало да представи преди сключване на договора, съгласно чл. 12, ал. 1, т. 2 ПМС 160/2016 г. Съгласно цитираната норма, липсата на обстоятелствата по чл. 8, ал. 3, т. 2 се доказва от кандидатите при подписване на договора за възлагане с документи, издадени от компетентен орган. Обстоятелствата, чиято липса следва да бъде удостоверена по така указания начин, са основанията за задължително отстраняване от участие в процедура за възлагане на обществена поръчка съгласно ЗОП, посочени в чл. 54, ал. 1 с.з. В ПМС 160/2016 г. липсва изрична уредба за това кои са документите, чрез които се доказва липсата на основанията за задължително отстраняване по чл. 54, ал. 1 ЗОП, поради което приложим е отново ЗОП чл. 58. В мотивите си органът не сочи за всички или само за част от тези обстоятелства не са представени документи от страна на Еуратек Ауто ООД към момента на подписване на договора за доставка на 1 бр. лек автомобил, но от употребените от органа граматически изрази може да бъде направено заключение, че се касае за всички обстоятелства, представляващи основания за задължително отстраняване от процедурата за избор с публична покана. Основанията за задължително отстраняване, обаче, не са критерии за подбор. Критерии за подбор по смисъла на ПМС 160/2016 г., аналогично на Закона за обществените поръчки, са онези изисквания за икономическото и финансовото състояние или за техническите възможности и/или квалификация на кандидатите за изпълнители, чрез които бенефициерът може да установи възможността им да изпълнят възложената дейност по строителство, услуги и/или доставки на стоки - обект на обществена поръчка по смисъла на ЗОП. Хронологично в хода на процедурата за избор с публична покана, също аналогично на процедурата за възлагане на обществена поръчка по реда на ЗОП, преценката дали даден кандидат отговаря на заложените критерии за подбор, се извършва от назначената от бенефициера комисия след установяване допустимостта на кандидата, т.е. при направен извод, че спрямо него не са налице основания за задължително отстраняване по чл. 8, ал. 3, т. 2 ПМС 160/2016 г. За разлика от процедурата по ЗОП, преценката дали кандидатът отговаря на критериите за подбор се осъществява не на база декларираните от него обстоятелства, а въз основа на представени още с офертата документи, съгласно чл. 3, ал. 11 и ал. 13 ПМС 160/2016 г., поради което и за кандидата не съществува задължение да ги представи към момента на сключване на договора, в случай че бъде определен за изпълнител. Такова задължение е предвидено само по отношение документите, издадени от компетентен орган, с които се доказва липса на обстоятелствата, съставляващи основания за задължително отстраняване по смисъла на чл. 54, ал. 1 ЗОП във вр. чл. 8, ал. 3, т. 2 ПМС 160/2016 г. От своя страна, сочената от органа норма на чл. 12, ал. 1, т. 2 ПМС 160/2016 г. само указва начина за удостоверяване липсата на обстоятелствата по чл. 8, ал. 3, т. 2 с.з. и не може да доведе до извод за извършено от страна на бенефициера нарушение. Още по-малко, неспазването ѝ може да обуслови извод за осъществяване състава на нередност по т. 14 от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 Наредбата за посочване на нередности, която в приложимата редакция (към ДВ бр. 102/23.12.2022 г. с оглед § 13 от ПЗР към Постановление 248 от 5 юли 2024 г. за изменение и допълнение на Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове, приета с постановление 57 на министерския съвет от 2017 г., обн. ДВ, бр. 59 от 2024 г., и като се вземе предвид момента на започване на производството по определяне на финансови корекции) има следното описание: Критериите за подбор или техническите спецификации са променени след отварянето на офертите или са приложени неправилно. В случая липсват фактически установявания за промяна и/или неправилно приложение на критерии за подбор при избора с публична покана, в резултат на което да е определен за изпълнител кандидат, който не отговаря на тях, още повече това да се е осъществило към момента на сключване на договора. Предвид това, противно на възприемането на първоинстанционният съд, констатираните от РУО на ОПРЧР обстоятелства не могат да бъдат подведени под сочената в акта хипотеза за нередност по т. 14 от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 Наредбата за посочване на нередности, тъй като не изпълват предвидените в същата предпоставки. Налице е противоречие между изложените от органа фактически обстоятелства и сочените от него правни основания за извода му, че е осъществена нередност, която е основание за определяне на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕФСУ. Противоречието във фактическите и правните основания за извършеното от органа разпоредително действие води до нарушаване на материалния закон, от което следва, че изводът на съда за материална законосъобразност на оспорения пред него акт в тази му част, е неправилен. Незаконосъобразността на Решение BG05M9OP001-1.003-0998/49/21.04.2023 г. на РУО на ОПРЧР, в частта за определената финансова корекция в размер на 25% на основание чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕФСУ, не се отразява на законосъобразността на разпореденото определяне на финансови корекции на основание чл. 70, ал. 1, т. 1 и т. 7 ЗУСЕФСУ във вр. т. 1 и т. 6 от Приложение 2 към чл. 2, ал. 3 Наредбата за посочване на нередност, доколкото съгласно чл. 8, ал. 1 с.з. за констатирана нередност по приложение 2 се определя самостоятелна финансова корекция, като се прилага съответният процентен показател за всяка от тях. Неоснователни са доводите на касатора, че първоинстанционният съд не се е съобразил със силата на пресъдено нещо на влязлото в сила Решение 1371/08.02.2023 г. на ВАС по адм. дело 11362/2022 г., както и че оспореният административен акт се основава на обявено за нищожно Решение за верификация от 23.03.2023 г. с Решение 132/05.01.2024 г., постановено по адм. дело 3477/2023 г. по описа на АССГ, както и че неправилно е определен размерът на вредата, съответстващ на неверифицираните средства. Както правилно приема първоинстанционният съд, нито постановената частична отмяна на Решение BG05M9OP001-1.003-0998/28/28.10.2021 г. на РУО на ОПРЧР, нито прогласената нищожност на последващото Решение за верификация от 23.03.2023 г. имат отношение към стартиралото с Решение BG05M9OP001-1.003-0998/28/28.10.2021 г. производство по определяне на финансова корекция, завършило с оспореното понастоящем Решение BG05M9OP001-1.003-0998/49/21.04.2023 г. на РУО на ОПРЧР. Нещо повече, в оспореното пред АССГ решение е обективирано в писмен акт правомощието на ръководителя на управляващия орган да определи финансова корекция, в случая в процентен размер спрямо допустимите разходи за сметка на безвъзмездна финансова помощ чрез средства от ЕСИФ, а не извършването на финансовата корекция спрямо установен в производство по верификация размер на допустимите разходи, засегнати от нередността, т.е. нейното финансово изражение в абсолютна стойност. В тази връзка, без значение за законосъобразността на разпорежданията на органа в диспозитива на административния акт, са посочените в мотивите стойности на отчетените допустими разходи по проекта, както и дали към настоящия момент има произнасяне на органа, с оглед коментираните по-горе решения на ВАС по адм. дело 11362/2022 г. и на АССГ по адм. дело 3477/2023 г., по отношение размера на допустимите разходи, спрямо които определените с Решение BG05M9OP001-1.003-0998/49/21.04.2023 г. на РУО финансови корекции ще се извършат. С оглед горното, обжалваното първоинстанционно решение се явява неправилно в частта, с която е отхвърлена жалбата на Рива Консулт ЕООД, в частта, с която по т. 4 от диспозитива на административния акт, е установено извършено нарушение по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕФСУ във вр. т. 14 от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 Наредбата за посочване на нередности и е определена финансова корекция в размер на 25 на сто от допустимите засегнати разходи, съгласно буква В от мотивите на решението, които са в размер на 7 500 лв. В тази част първоинстанционното решение следва да бъде отменено и вместо него да се постанови отмяна на Решение BG05M9OP001-1.003-0998/49/21.04.2023 г. на РУО на ОПРЧР. В останалата обжалвана част първоинстанционното решение е правилно и следва да се остави в сила. Неправилността на съдебното решение в посочената част влече неправилност и в частта за присъдените разноски, съразмерно на уважената и отхвърлената част от първоначалната жалба. Следва да се посочи, че първоинстанционният съд неправилно е определил размера на юрисконсултското възнаграждение, дължимо в полза на ответника, с оглед отхвърлената част от първоначалната жалба, при правилно определен материален интерес. Същото е следвало да бъде определено в размер на 36,92 лева. В частта, с която актът е отменен, в частта по т. 5 от разпоредителната част, в която се определя общ размер на сума за възстановяване от Рива Консулт ЕООД 32 700 лв. и се разпорежда нейното възстановяване в 14-дневен срок от получаване на решението, като необжалвано, решението на АССГ е влязло в сила. При този изход на спора, претенциите на страните за разноски в касационното производство следва да се уважат съразмерно на отхвърлената и уважената част от касационната жалба. Материалният интерес по делото в настоящата инстанция е в размер на 19 145,83 лева - сбора на посочените от органа стойности на нередните разходи според определения процентен размер на всяка от оспорените финансови корекции. От страна на касатора са претендирани и доказани такива в общ размер от 1 112 лева, от които 262 лева държавна такса за образуване на касационното производство и 850 лева адвокатско възнаграждение. Следва да бъде уточнено, че дължимата за образуване на касационното производство държавна такса с оглед материалния интерес по делото и направеното от касатора уточнение в кои части се обжалва съдебното решение, е в размер на 153,17 лева. За горницата до заплатения от касатора размер от 262 лева, същата е недължимо платена и не следва да бъде възлагана в тежест на ответната страна. Направеното от процесуалния представител на ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, доколкото договореното такова е под минимума съгласно чл. 8, ал. 1 във вр. чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и с оглед обема на извършената от процесуалния представител на касатора юридическа дейност, макар и делото да не се отличава с висока фактическа или правна сложност. Касаторът претендира разноски и за първоинстанционното производство, като с оглед частичната отмяна на съдебното решение, това искане следва да бъде уважено също съразмерно, като се има предвид, че същият е доказал извършването единствено на разноски за държавна такса в размер на 261,60 лева при дължим размер за първоинстанционното производство от 414,77 лева, и с обжалваното решение е осъден да доплати в полза на АССГ разликата до пълния размер или държавна такса в размер на 153,17 лв. С оглед горното, дължимите в полза на касатора разноски за първоинстанционното производство са в размер на 321,60 лева, а тези в полза на ответника в размер на 22,46 лева. За настоящото касационно производство, дължимите в полза на касатора разноски, съразмерно на уважената част от жалбата са 392,97 лева. В полза на ответника и на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ съдът определя 100 лева юрисконсултско възнаграждение, а с оглед отхвърлената част от касационната жалба същото е в размер на 22,46 лева. Общо дължимите в полза на касатора разноски за двете инстанции възлизат на 714,57 лева, а при компенсация с тези на ответника в общ размер от 44,92 лева в размер на 669,65 лева. Предвид изложеното и на основание чл. 143, ал. 1 вр. § 1, т. 6 ДР на АПК, разноските следва да бъдат присъдени в тежест на Министерство на труда и социалната политика - юридическото лице, в чиято структура се намира административният орган, издал оспорения в първоинстанционното производство акт. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, седмо отделение