Решение № 103 от 16.02.2010 г. на ВКС по н. д. № 707/2009 г.

Решение № 103 от 16.02.2010 г. на ВКС по н. д. № 707/2009 г., I н. о., НК, докладчик съдията Николай Дърмонски Направено е искане от осъдения Б. Й. А. от Добрич по чл. 420, ал. 2 от НПК за отмяна по реда за възобновяване на наказателни дела на влязлата в сила присъда № 17/6.10.2008 г. по НОХД № 1768/2007 г. на Районен съд-Добрич с наведени основания по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1 и 2 от НПК. Иска се отмяна на атакуваната присъда и възобновяване на производството пред въззивния съд. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност на искането, но не по изложените в него съображения. Не се явява представител на гражданския ищец З. "Миладиновци" - с. Миладиновци, област Добрич и не се явява негов повереник. Изложените в искането на осъдения оплаквания се поддържат в производството по възобновяване от осъдения и от защитника му адв. А. Тодоров от АК - Добрич. Върховният касационен съд разгледа направеното искане в пределите на правомощията си по чл. 425 от НПК и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 17/06.10.2008 г., постановена по НОХД № 1768/2007 г. на Районен съд - Добрич отговорността на подсъдимия Б. Й. А. от Добрич е ангажирана за извършено в качеството му на председател на З. "Миладиновци" - с. М., област Добрич, при условията на продължавано престъпление престъпление по чл. 201 вр. чл. 26, ал. 1 от НК и при условията на чл. 54 от НК е осъден на 6 месеца лишаване от свобода, изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено с изпитателен срок от 3 години от влизане на присъдата в законна сила. С присъдата е уважен предявеният от името на кооперацията граждански иск за сумата от 2390 лв., представляваща причинени й имуществени вреди от престъплението, със законната лихва от датата на присвояване на всяка отделна сума, до окончателното й изплащане. Присъдата е била обжалвана от защитника на подсъдимия адв. А. Тодоров от АК-Добрич с оплаквания за необоснованост, незаконосъобразност, постановяването й в разрез с процесуалните изисквания относно съдържанието на обвинителния акт, относно дължимия от съда анализ на доказателствата и със задължителната практика на ВКС по правилното приложение на закона с искане за постановяване на нова оправдателна по предявеното му обвинение присъда, с отхвърляне на уважения срещу него граждански иск, но с решение № 62/21.04.2009 г. по ВНОХД № 614/2008 г. на Окръжен съд-Добрич тя е потвърдена изцяло като правилна и законосъобразна и от тази дата е влязла в законна сила. Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение намира, че искането за възобновяване следва да се приеме като направено в срока по чл. 421, ал. 3 от НПК, от осъден, имащ право на такова искане и има за предмет присъда, постановена и проверена по въззивен ред, но без да е допустима касационна проверка на въззивния съдебен акт, като разгледано по същество, се явява ОСНОВАТЕЛНО, но не по заявените в него основания по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК. Въззивният съдебен акт е постановен от незаконен състав. Видно от протокола от откритото съдебно заседание, проведено на 17.03.2009 г., съставът на съда, разгледал делото е от съдия Е. Е. като негов председател и членове съдиите Д. П. и В. Г. Атакуваното по реда на глава 33 от НПК въззивно решение обаче е постановено от съдебен състав съдията Е. Е. като председател и членове съдиите К. Д. и В. Г. Или, нарушен е принципът за несменяемост на състава на съда, който разглежда и решава делото - чл. 258, ал. 1 вр. чл. 317 от НПК, а това съгласно чл. 348, ал. 3, т. 3 от НПК винаги съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, което налага отмяна на въззивния съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд, макар и това нарушение да не е наведено в искането на осъдения, но въз основа на което ВКС следва да приложи правомощието си по чл. 354, ал. 3, т. 2 от НПК, изхождайки и от задължението си по чл. 124 от Конституцията на РБ да следи за точното и еднакво приложение на законите спрямо всички граждани. Поради наличието на порок при постановяване на въззивното решение ВКС не следва да се произнася по другите, наведени в искането основания за неправилността му, а те следва да се имат предвид при новото разглеждане на делото от новия състав на въззивния съд. Поради изложените съображения и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд - Първо наказателно отделение