Решение № 3503 от 11.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3430/2010 г.

Решение № 3503 от 11.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3430/2010 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от "ССУ България" ООД със седалище гр. Варна срещу решение № 53 от 12.01.2010 г., постановено по адм. дело № 2818 от 2009 г. на Административния съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № 180900385 от 16.07.2009 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - Русе, потвърден с решение № 524 от 23.09.2009 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Варна. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон и поради необоснованост, представляващи касационни основания за отмяна по силата на чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се съображения, според които в съдебното решение не са взети предвид в пълен обем събраните по делото доказателства, като е даден приоритет на изводите на ответника, без да са съобразени доказателствата, установяващи неоснователността на направените от органа по приходите изводи. По подробни съображения, изложени в касационната жалба, жалбоподателят моли решението да се отмени изцяло и съдът да реши спора по същество, като отмени обжалваната част от ревизионния акт. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответната страна - директорът на Дирекция "ОУИ" - гр. Варна, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. С обжалваното решение на Варненския административен съд е отхвърлена жалбата на "ССУ България" ООД против ревизионен акт № 180900385 от 16.07.2009 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - Русе, потвърден с решение № 524 от 23.09.2009 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Варна. С решението жалбоподателят е осъден да заплати на дирекцията юрисконсултско възнаграждение в размер на 5051,36 лева. За да постанови това решение, съдът е приел, че с обжалвания ревизионен акт законосъобразно е било определено допълнително задължение на дружеството за корпоративен данък за 2008 г. в размер на 230 268,05 лв. заедно със съответните лихви. Анализирайки доказателствата по делото, съдът е приел за установено наличието на облагаеми доставки на недвижими имоти от "ССУ България" ООД на свързаните му лица "Улбреа България" ЕООД, "Крисмав" ООД и "Пуентегария" ООД и наличието на издадени и влезли в сила ревизионни актове на тези дружества, в които е констатирано, че при определянето на пазарната цена на сделките с недвижими имоти не е била спазена разпоредбата на чл. 27, ал. 3, т. 1 от ЗДДС относно определяне на данъчната основа на доставки между свързани лица. Във връзка с корекциите на основата и начисления данък, извършени с ревизионните актове на получателите на доставките, "ССУ България" ООД е извършило корекция на основата и начисления от него данък по всяка една от доставките, като е анулирало издадените въз основа на нотариалните актове фактури и е издало нови фактури със стойности, съответни на пазарните цени на имотите, определени в ревизионните производства на свързаните му лица. В мотивите на решението е прието, че от доказателствата по делото не е установено сключването на валидни споразумения между "ССУ България" ООД и посочените дружества за промяна на уговорените в нотариалните актове цени. Според първоинстанционния съд жалбоподателят е нямал нормативно и договорно основание за осчетоводяване на разчети към купувачите, тъй като извършените корекции на основата и данъка са само за данъчни цели. В тази връзка съдът е приел, че сумата в размер на 2 300 680,51 лв., с която е увеличен финансовият резултат на "ССУ България" ООД, е приход за 2008 г. на дружеството, подлежащ на облагане с корпоративен данък, тъй като тази сума е представлявала негово вземане от бюджета, възникнало вследствие на признат за възстановяване като надвнесен ДДС по извършени от ревизираното лице сделки за покупко-продажби на имоти на свързаните с него лица. Съдът е мотивирал извода си с аргумента, че по отношение на купувачите "Улбреа България" ЕООД, "Крисмав" ООД и "Пуентегария" ООД не е налице надвнесен ДДС, тъй като този данък се начислява и дължи от доставчика, който го е посочил в издадения от него данъчен документ. Изложено е, че изплатените от купувачите суми, в това число и за ДДС, са платени на валидно правно основание, а именно договори за продажба, независимо от извършените корекции на основата и данъка за данъчни цели. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. Съдът е обсъдил всички доводи и възражения на страните и доказателствата по делото, не е допуснал игнориране на доказателства и изводите, които е направил, са в съответствие с данните по делото и при правилно прилагане на материалния закон. Анализирайки доказателствата по делото, изводът на съда, че сумата в размер на 2 300 680,51 лв. представлява приход на "ССУ България" ООД, подлежащ на облагане с корпоративен данък, се явява обоснован. От данните по делото е видно, че посочената сума е подлежаща на възстановяване от бюджета именно на касатора, а не на неговите контрагенти, поради което правилно е прието, че тя се явява приход на дружеството. По възражението на касатора, че сумата, с която е увеличен финансовият резултат на ревизираното лице, подлежи на връщане на клиентите му, настоящата инстанция споделя извода на първоинстанционния съд по отношение липсата на доказателства за изменение на уговорките относно цената в представените нотариални актове за покупко-продажба на недвижимите имоти, поради което не е имало и основание за осчетоводяване на задължения към купувачите. Обосновано и в съответствие с материалния закон съдът е изложил съображенията си, поради които изменението на данъчната основа на осн. чл. 27, ал. 3, т. 1 от ЗДДС по доставките с предмет продажби на недвижими имоти на свързани лица не води само по себе си до изменение на реално уговорената и дължима цена по сключените между страните договори за покупко-продажба. Правилен е изводът на съда, че представените допълнителни споразумения не са доказателство за това, че страните по сделките са извършили промяна на уговорките относно цената с оглед нейното намаляване. Тези документи, представени едва с възражението срещу ревизионния доклад, не кореспондират с останалите доказателства по делото. Същите противоречат на дадените в рамките на ревизионното производство писмени обяснения, в които е декларирана липсата на корекция в уговорените пазарни цени. Правилен е изводът на съда и относно установеното несъответствие между представените допълнителни споразумения и съставените от касатора счетоводни документи, предвид липсата на данъчни кредитни известия, които би следвало да бъдат издадени от него на осн. чл. 115, ал. 1 и 3 от ЗДДС в случай на изменение на данъчната основа. Недоказването на действително уговорено намаление на цената на недвижимите имоти по договорите дава основание да се приеме, че платените от купувачите суми по нотариалните актове се явяват цената на доставките с ДДС. С оглед изложеното и предвид събраните в хода на административното и съдебното производство доказателства правилно и обосновано е прието, че начислената в повече сума за ДДС по извършените от "ССУ България" ООД продажби, призната за възстановяване от бюджета, представлява приход на дружеството, който подлежи на облагане с корпоративен данък. По така изложените съображения и тъй като не се установиха твърдените касационни основания за отмяна, следва обжалваното решение като правилно и обосновано да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - първо отделение,