Решение № 1955 от 12.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10015/2018 г.

Решение № 1955 от 12.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10015/2018 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Й. А. от [населено място], [област], подадена чрез процесуалния представител адв. Атанасов, против решение № 1226/08.06.2018 г., постановено по адм. дело № 823/2018 г. по описа на Административен съд - В.. Навеждат и се развиват оплаквания за необоснованост, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и неспазване на материалния закон, съставляващи касационния основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново по съществото на спора, с което да се отмени административният акт. Претендира се присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции. Ответната страна - Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" /ИААА/, гр. С., в писмен отговор, изготвен от юрск. Карадиамандиева и Иванов, както и в становище по съществото на спора на юрск. Иванов, оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, осмо отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, намира същата за допустима. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: За да постанови обжалваното решение, Административен съд В. е приел, че обжалваната заповед №РД-01-154/19.02.2018 г., издадена от изпълнителния директор на ИААА, с която са анулирани резултатите на Й. А. от проведените теоретичен и практически изпити за придобиване на правоспособност за управление на МПС от категория "В", съгласно протоколи с № 486/16.05.2014 г. и № 636/26.06.2014 г. на Областен отдел "Автомобилна администрация" гр. В. към ГД "Автомобилна инспекция", е валиден акт, издаден от компетентен орган и при спазване на процесуалните правила. Приел е също, че заповедта е законосъобразна, при доказано наличие на основанията, на които е издадена. Решението е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 151, ал. 2 ЗДвП /в редакцията си от ДВ бр. 54/2010 г. в сила от 19.01.2013 г. / свидетелство за управление на моторни превозни средства се издава от органите на Министерството на вътрешните работи на лице, завършило основно образование, което е физически годно да управлява моторни превозни средства за съответната категория, преминало е обучение за водач на моторно превозно средство и за оказване на първа долекарска помощ и е успешно издържало изпит за водач на моторно превозно средство. По силата на чл. 56, т. 3 от Наредба № 38 от 16.04.2004 г. за условията и реда за провеждането на изпитите на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство и реда за провеждане на проверочните изпити /Наредбата, Наредба № 38/2004 г. / изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" анулира резултата от изпита на кандидат за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство, за когото се установи, че не е отговарял на изискванията за допускане до изпит. Разпоредбата на чл. 18, т. 3 от Наредбата предвижда, че за допускане до теоретичен изпит кандидатите подават декларация, в която декларират, че отговарят на изискванията за допускане на изпит, включително и че са завършили най-малко основно образование и че притежават свидетелство за завършена степен на образование. Анализът на цитираните разпоредби води до извод, че кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС следва да са завършили поне основно образование. И следователно ако не са завършили тази степен на образование същите не отговарят на изискванията за допускане до изпит. Съгласно чл. 23, ал. 3 от Закона за народната просвета /обн. 1991 г., отменен считано от 01.08.2016 г. / придобиването на основно образование се удостоверява със свидетелство за завършено основно образование, което е окончателно. Касаторът е навел данни и твърдения за завършено основно образование през 1994 г. в Помощно училище "Х. Б." гр. Б., област М.. Съгласно разпоредбите на чл. 50, ал. 1 и ал. 2 вр. с чл. 87 ППЗНП /обн. 1991 г., отменен считано от 03.08.1999 г. / за ученици, завършили обучението в такива училища, организирани до осми клас вкл. се счита че имат завършен осми клас и придобиват професионална квалификация, но нямат право да продължат обучението си в по-висока степен. Няма данни Александров да е положил определените в учебния план изпити за придобиване на основно образование /чл. 87 от правилника/, т. е. същият макар и да има завършен осми клас, няма придобито основно образование. Анализът на цитираните разпоредби води до извод, че удостоверението за завършен осми клас, издадено от помощно училище не се припокрива и не е равнозначно на свидетелство за завършено основно образование, издадено от общообразователно училище. Изводът е, че Й. А. не притежава удостоверение за завършено основно образование. Следователно, както правилно е приел и административният орган, Александров не е отговарял на изискванията за допускане до изпит за придобиване на правоспособност за управление на МПС. П. на представените заверени от страната копия на документи за завършено средно образование и основно образование е неоснователно, тъй като след поискване с писмо /л. 23 от делото, същите не са представени в оригинал, поради което и на основание чл. 40 АПК и чл. 183 ГПК вр. с чл. 144 АПК същите не са съобразени нито от административния орган, нито от първоинстанционния съд, за годни писмени доказателства с редовна доказателствена сила. В тази връзка изводът е обоснован и с получените отговори от издателите на дипломите относно релевантните обстоятелства за неиздаване от тях на тези официални документи. Или, изводът е, че пред административния орган, както и по делото, не са налични, след поискване, оригинали на документи. Незаверените официално преписи не са годни да удостоверят ползващите лицето обстоятелства по придобиване на основно, респ. средно образование. Изводът отново е, че Александров не е отговарял на изискванията за допускане до изпит за придобиване на правоспособност за управление на МПС. Т. изложените мотиви са напълно достатъчни, за да обосноват прилагането на разпоредбата на чл. 56, т. 3 от Наредбата. В тази връзка обсъждането на другото посочено от органа основание – по чл. 56, т. 1 от Наредбата, е ирелевантно, предвид, че същите са предвидени в условията на алтернативност. При издаването на обжалваната в първоинстанционното производство заповед не са допуснати съществени нарушения на процедурата, спазена е предвидената в закона форма, наложената ПАМ е съответствие с преследваната от закона цел. Горното налага извод за законосъобразност на оспорения административен акт. Като е стигнал до същия извод, АС В. е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. С оглед изхода на спора в касационна инстанция и заявеното от ответната страна, представлявана от юрисконсулт, искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, в тежест на касатора и в полза на бюджета на ответника се присъжда такова в минималния размер от 100 лв. съобразно приложимата на основание 143, ал. 4 АПК вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК, Наредба за заплащане на правната помощ. Така мотивиран, Върховният административен съд, осмо отделение