Решение № 10160 от 25.10.2023 г. на ВАС по адм. д. № 3129/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение 73 от 06.02.2023 г., постановено по адм. дело 1053/2022 г., Административен съд (АС) Хасково е отхвърлил жалбата на Тео и Славея ЕООД срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) ФК-328-0120172/20.10.2022 г., издадена от началник отдел Оперативни дейности гр. Пловдив при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП), с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а и чл. 187 от Закон за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) е наложена принудителна административна мярка запечатване на обект супермаркет Славея , находящ се на адрес: с. Минерални бани, обл. Хасково, ул. Иван Вазов 16, стопанисвано от Тео и Славея ЕООД, с [ЕИК], и забрана за достъп до него за срок от 7 дни, и дружеството е осъдено да заплати на НАП разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80,00 лева. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Тео и Славея ЕООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: с. Минерални бани, Община Минерални бани, Област Хасково, [адрес], представлявано от управителя Р. Русев, чрез процесуалния си представител адв. Г. Кръстева. В същата се прави оплакване, че решението на АС Хасково е необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и при необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на АС Хасково, и вместо него - да постанови друго такова, с което да отмени оспорената заповед за налагане на ПАМ. Претендира заплащане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответният по касационната жалба - началник на отдел Оперативни дейности гр. Пловдив в при ЦУ на НАП, чрез своя процесуален представител юрисконсулт Л. Радева, взема становище за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира заплащане на разноски за касационната инстанция. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на касатора. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационна жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения. С решението си АС Хасково е отхвърлил жалбата на Тео и Славея ЕООД против Заповед за налагане на ПАМ ФК-328-0120172/20.10.2022 г., издадена от началник отдел Оперативни дейности гр. Пловдив при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а и чл. 187 от ЗДДС е постановена ПАМ запечатване на търговски обект супермаркет Славея , находящ се на адрес: с. Минерални бани, обл. Хасково, ул. Иван Вазов 16, стопанисвано от Тео и Славея ЕООД, с [ЕИК], и забрана за достъп до него за срок от 7 дни. Първоинстанционният съд е описал установената фактическа обстановка по издаване на оспорената заповед. Прието е, че процесната заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и при липса на допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Направен е и извод, че заповедта е издадена в съответствие с относимите материалноправни разпоредби и целта на закона. Систематизирани, мотивите на съда в тази насока се свеждат до следното: 1. Според съда допуснатото по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а ЗДДС нарушение е безспорно установено, като при извършената на 20.09.2022 г. в 10:00 ч. контролна покупка на 1 брой минерална вода на обща стойност 0,69 лева, заплатени в брой от проверяващия екип, не е издадена фискална касова бележка (ФКБ) от монтирано и работещо в обекта фискално устройство (ФУ), модел DATECS FP 2000 с peг. DT278509 и ФП 02278509, нито от кочан с ръчни касови бележки, отговарящ на изискванията на Наредба Н- 18/13.12.2006 г. на МФ. За установяване на посочените обстоятелства, в хода на проверката е изведен дневен финансов X отчет от ФУ, като е съставен и опис на паричните средства в касата към момента на започване на проверката в обекта, при което е установена и отрицателна касова разлика в размер на 42,04 лева, за която от управителя на дружеството Р. Русев са дадени обяснения, че същата се дължи на неиздаване на касови бонове. Констатациите от проверката са обективирани в протокол за извършената проверка (ПИП) cep. АА 0120172/20.09.2022 г. При тези факти, съдът е приел, че допуснатото нарушение попада в хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а ЗДДС, като ПАМ се налага по отношение на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка (продажба). 2. На следващо място е посочено, че при наличие на предпоставките на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС, органът действа в условията на обвързана компетентност и е длъжен да издаде заповед за налагане на ПАМ, като на преценката на органа е оставена единствено продължителността на срока на наложената ПАМ. В тази връзка съдът е приел, че определеният 7-дневен срок при законоустановен 30-дневен е в съответствие с принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК, както и с целите по чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Прието е, че при определяне продължителността на срока на мярката са съобразени тежестта и характера на извършеното нарушение, цялостното поведение на търговеца, местонахождението на търговския обект и неговата значимост от гледна точка възможността за реализиране на обороти предвид интензивния човекопоток, като е взета предвид и отчетена положителната разлика между наличните парични средства в касата и разчетената касова наличност, както и обясненията, дадени от управителя в тази връзка. Направен е краен извод за законосъобразност на оспорената заповед и неоснователност на жалбата. Решението на Административен съд Хасково не правилно и незаконосъобразно. Основните оплаквания в касационната жалба на Тео и Славея ЕООД са за неправилност на първоинстанционното решение поради наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Навеждат се аргументи, че административният съд неправилно е приел, че заповедта е мотивирана относно срока на налагане на мярката, както и че принципът за съразмерност и целта на закона не са били спазени. Посочено е също така, че при констатирано нарушение за първи път, както и при липса на констатации от него да са произлезли определени вредни последици за фиска, налагането на ПАМ за срок от 7 дни не би могло да се определи като съразмерно. На следващо място, в допълнение към касационната жалба са изложени съображения, че доколкото разчетната касова наличност в обекта в момента на проверката е 259,54 лева, а фактическата наличност е 217,50 лева, неправилно съдът е приел, че е констатирана касова разлика е положителна, като същата е в резултат на неиздавани касови бонове. В тази връзка според касатора разликата се дължи на плащане на доставчик на хляб в размер на 42,05 лева, извършено непосредствено преди самата проверка, за което свидетелства приложената към възражението срещу издаден акт за установяване на административно нарушение (АУАН) и приета като доказателство по делото ръчна касова бележка от 20.09.2022 г., издадена от доставчика на хляб. По направените оплаквания настоящият състав на касационната инстанция приема за установено следното: На първо място настоящата съдебна инстанция счита, че при постановяване на обжалваното съдебно решение, първоинстанционният съд, поради допусната очевидна фактическа грешка, е изписал погрешно в мотивите и диспозитива номера на обжалваната заповед за налагане на ПАМ като заповед за налагане на ПАМ ФК-328-01201/20.10.2022г., вместо правилното заповед за налагане на ПАМ ФК-328-0120172/20.10.2022 г., която грешка не се отразява на правилността на обжалвания съдебен акт, и може да бъде отстранена неограничено във времето, служебно от първоинстанционния съд или по искане на страна по делото. На следващо място следва да се посочи, че съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а от ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. В нормата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Наред с изложеното следва да се посочи, че по силата на чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/2006 г. всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Съобразно чл. 7, ал. 1 от ЗДДС лицата по чл. 3 са длъжни да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта. Съобразно чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. - независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 - за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1. В случая от събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установява описаната в обжалваната заповед фактическа обстановка, а именно, че при извършена на 20.09.2022 г. в 10:00 ч. проверка от органи по приходите в търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС - супермаркет Славея , находящ се на адрес: с. Минерални бани, обл. Хасково, ул. Иван Вазов 16, стопанисвано от Тео и Славея ЕООД, с [ЕИК], се констатира, че за направена контролна покупка на 1 брой минерална вода на обща стойност 0,69 лева, заплатени в брой от проверяващия екип, не е издадена ФКБ от наличното и работещото в обекта ФУ, модел DATECS FP 2000 с peг. DT278509 и ФП 02278509, нито ръчна касова бележка от кочан с касови бележки, каквото е нормативно установено задължение на търговеца, регламентирано в разпоредбите на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС и чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/2006 г. За установяване на посочените обстоятелства, в хода на проверката е изведен дневен финансов X отчет от ФУ, съставен е опис на паричните средства в касата към момента на започване на проверката в обекта, като констатациите от проверката са обективирани в ПИП cep. АА 0120172/20.09.2022 г. С оглед на това първоинстанционният съд правилно е приел, че допуснатото нарушение попада в хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а от ЗДДС ПАМ се налага по отношение на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка (продажба). Административният орган действа при условията на обвързана компетентност, т. е. при допуснато нарушение той е длъжен да издаде заповед за прилагане на принудителна административна мярка. Настоящият касационен състав, обаче, не споделя изводите на АС - Хасково, че заповедта за налагане на ПАМ съдържа мотиви относно срока на мярката и е в съответствие с принципа за съразмерност и целта на закона. При определянето на срока на запечатване на търговския обект административните органи трябва да се ръководят от ясни критерии, които след това при съдебния контрол по реда на чл. 169 АПК да бъдат обсъдени. Издаваните от административните органи актове за налагане на ПАМ при сходни факти сочат определяне на 14 дневен срок при неиздаване на фискален бон за суми в различни граници, а отделно от това при сходни факти относно размера на сумите, за които не са издадени фискални бонове, практиката на административните органи сочи на предприемане на ПАМ за срок в твърде широк диапазон при липсата на ясни критерии за неговото определяне. След като въпросът за това дали да бъде наложена мярката не зависи от конкретния размер на неотчетените приходи, този размер, наред с останалите конкретни обстоятелства, при които е извършено нарушението, следва да се вземат предвид при определянето на срока, а това в случая не е сторено. Обосновани са доводите на касационния жалбоподател, че по отношение на срока на ПАМ са изложени бланкетни мотиви, като от съдържанието на обжалвания административен акт липсва яснота как е формирана волята на органа да определи срок на мярката под средния размер, респективно - кои конкретни обстоятелства са от значение и каква е тяхната тежест, налични ли са други фактически обстоятелства, които биха били относими към преценката за определяне на 7-дневен срок за налагане на ПАМ. Няма данни за оборотите и печалбата на магазина, които да бъдат от една страна съотнесени към посоченото местоположение на обекта, а от друга - съпоставени със засегнатите обществени отношения. Предвид обстоятелството, че липсват каквито и да било конкретни мотиви, свързани с дадените субект и фактическа обстановка, при която е установено нарушението, не може да се приеме тезата, че срокът за прилагането на мярката е надлежно мотивиран. В случая бланкетно са посочени единствено местоположението на обекта, отчетената касова разлика и писмените обяснения на управителя, но същите, без конкретни доказателства, не обосновават определянето на продължителност от 7 дни за налагане на мярката. Нещо повече - констатираната касова разлика в размер на 42,04 лева, която е била съобразена при определяне срока на мярката, противно на приетото от първоинстанционния съд е отрицателна, а не положителна, тъй като сумата, отчетена през фискалното устройство, е по-голяма от наличните в касата пари, следователно не може да се говори за неотчитане на продажби и съответно за неиздаване на фискален касов бон. На следващо място въпреки, че разпоредбата на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС предвижда, че ПАМ се прилага независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, нейната законосъобразност следва да се преценява и с оглед предвидените в чл. 22 от ЗАНН законови цели. В този контекст, налагането на процесната ПАМ не би могло да преустанови евентуалното административно нарушение, нито да предотврати вредните последици от него, тъй като то вече е довършено към момента на констатирането му от приходните органи. Прилагането на ПАМ не би могло и да предотврати бъдещи административни нарушения и вредните последици от тях, а само да преустанови търговската дейност в обекта и генерирането на приходи от нея, респективно и постъпване на данъци за фиска. В случая налагането на ПАМ не съответства на предвидените в чл. 22 от ЗАНН цели и на регламентирания в чл. 6 от АПК принцип за съразмерност, поради което правилно първоинстанционният съд е преценил оспорената заповед като незаконосъобразна. Както правилно е посочил и касационния жалбоподател - при еднократност на установеното нарушение и при липса на констатации от него да са произлезли определени вредни последици за фиска, налагането на ПАМ за срок от 7 дни на не би могло да се определи като съразмерно. При тази продължителност на срока се засяга съществено правната сфера на адресата на ПАМ и то в степен, по-голяма от необходимото, като по този начин се игнорира целта на закона, а именно - за защита на обществения интерес чрез налагането на адекватни на нарушението мерки. Посоченото е в пряко нарушение на чл. 6, ал. 2 от АПК. Като е стигнал до краен извод за законосъобразност на оспорената заповед за налагане на ПАМ и е отхвърлил жалбата срещу същата, Административен съд Хасково е постановил едно неправилно съдебно решение. При условията на чл. 222, ал. 1 АПК същото следва да бъде отменено и вместо него - следва да бъде постановено друго такова, с което Заповед за налагане на принудителна административна мярка ФК-328-0120172/20.10.2022 г., издадена от началник отдел Оперативни дейности гр. Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а от ЗДДС и чл. 187 ЗДДС е постановена принудителна административна мярка запечатване на търговски обект супермаркет Славея , находящ се на адрес: с. Минерални бани, обл. Хасково, ул. Иван Вазов 16, стопанисвано от Тео и Славея ЕООД, с [ЕИК], и забрана за достъп до него за срок от 7 дни, следва да бъде отменена. При този изход на процеса Националната агенция по приходите гр. София в качеството ѝ на юридическото лице, в състава на което влиза административният орган, издател на оспорената заповед, следва да бъде осъдена да заплати на дружеството - касатор разноски по делото за двете инстанции в общ размер, възлизащ на 1390,00 лева. Размерът на разноските е определен съгласно представените доказателства за тяхното извършване, а именно за: касационната инстанция: приложено на л. 9 от настоящото дело платежно нареждане за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 840,00 лева и договор за правна защита и съдействие от 14.02.2023 г., намиращ се на л. 5, с договорено адвокатско възнаграждение в размер на 840,00 лева; за първоинстанционното дело: платежно нареждане за държавна такса (л. 28) в размер на 50,00 лева, като предвид направеното възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от страна на процесуалния представител на ответника, съдът редуцира същото от уговорения в договор за правна защита и съдействие, намиращ се на л. 40, размер от 840,00 лева на 500,00 лева, съставляващ минималният размер на адвокатското възнаграждение, определено при условията на чл. 8, ал. 3 от Наредба 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията ѝ към момента на приключване на съдебно дирене пред първоинстанционния съд. Следва да се посочи, че настоящата касационна инстанция счита за неоснователно възражението за прекомерност, предявени от процесуалния представител на ответника пред касационната инстанция, тъй като размерът на заплатеното от касатора възнаграждения е под нормативно определения минимален размер по чл. 8, ал. 3 от Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията ѝ към момента на приключване на съдебно дирене в касационната инстанция. Водим от горното и на основание на чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, състав на първо отделение,