Решение № 8944 от 22.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1664/2015 г.

Решение № 8944 от 22.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1664/2015 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Цветелина Ивова Димитрова-Манолова от гр. Перник, майка и законен представител на малолетното дете Деляна Калоянова Първанова от същия град, подадена от нейния процесуален представител по пълномощно адвокат Христо Петков Маргаритов от гр. Хасково, срещу решение № 777 от 19.12.2014 г. по адм. дело № 740/2014 г. на Административен съд - гр. Перник.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е основателна.

I. От данните по делото е видно, че:

1. Малолетното дете Деляна Калоянова Първанова страда от инсулинозависим захарен диабет без усложнения, поради което с експертно решение № 2431 от 7.11.2013 г. Териториална експертна лекарска комисия (ТЕЛК) за общи заболявания при МБАЛ "Р. Ангелова" - гр. Перник й определя 60 % вид и степен на увреждане с чужда помощ за срок до 1.11.2016 г. С оглед на така определения от ТЕЛК процент на установените вид и степен на увреждане детето е човек с трайно уврежда по смисъла на § 1, т. 2 от допълнителната разпоредба към Закона за интеграция на хората с увреждания.

Общоизвестно е, че инсулинозависимият захарен диабет или диабет тип 1, е хронично, най-вероятно автоимунно заболяване, което се характеризира с абсолютен инсулинов дефицит, т. е. при това заболяване човешкият организъм (по-точно панкреасът или задстомашната жлеза) произвежда твърде малко или никакъв инсулин - хормон, чиято основна функция е да регулира нивото на кръвната захар. Отсъствието на естествен инсулин налага заместването му по терапевтичен път. Лечението на захарния диабет, вкл. и на тип 1, освен лекарствена терапия изисква и съобразен хранителен режим и физическа активност.

1. На 16.07.2014 г. д-р Вилма Любомирова от гр. Перник е издала медицинско направление, адресирано до хотел "Орфей" в к. к. "Пампорово", според което Деляна Калоянова Първанова, с диагноза захарен диабет тип 1, се изпраща за санаториално лечение. На 3.08.2014 г. д-р Вилма Любомирова е вписала в същото медицинско направление, в графа или страница с наименование "Резултати, заключения и препоръки на специалистите от приемното здравно заведение", следния текст:

"Проведено санаториално лечение за периода 27.07.2014 - 3.08.2014 г. за създаване на умения за самостоятелен живот чрез обучение от специалист детски ендокринолог за правилен хранителен режим, корекция на инсулиновите дози и двигателна активност, предоставена психологична подкрепа. Измерване на гликиран хемоглобин. Не е провеждана рехабилитация на друго правно основание през периода и през 2014 г."

1. Със заявление-декларация по чл. 32, ал. 4 от Правилника за прилагане на Закона за интеграция на хората с увреждания (ППЗИХУ), подадена на 6.08.2014 г., Цветелина Ивова Димитрова - Манолова е поискала да бъде изплатена на детето й Деляна Калоянова Първанова интеграционна добавка по чл. 42, ал. 2, т. 4 от Закона за интеграция на хората с увреждания (ЗИХУ) за балнеолечение и рехабилитационни услуги.

Като разходооправдателни документи по чл. 28, ал. 1, изр. 2-ро ППЗИХУ за извършени рехабилитационни услуги към заявлението-декларация са приложени:

а) фактура № 9000000228 от 3.08.2014 г., издадена от търговско дружество "ВАЯ ТУР" ЕООД, гр. Бургас на детето Деляна Калоянова Първанова за сумата 252 лв., платена за услугата: "Проведена социална рехабилитация за периода от 27.07.2014 г. - 3.08.2014 г. в к. к. "Пампорово", хотел "Орфей"";

б) фактура № 9000000232 от 3.08.2014 г., издадена от същото търговско дружество на майката Цветелина Ивова Димитрова - Манолова за сумата 252 лв., платена за услугата: "Придружител на Деляна Калоянова Първанова с ЕГН (...) за периода от 27.07.2014 г. - 3.08.2014 г. в к. к. "Пампорово", хотел "Орфей"".

Приложено е и описаното в предходната т. 2 медицинско направление.

1. Според чл. 42, ал. 1 и 2 ЗИХУ хората с трайни увреждания имат право на месечна добавка за социална интеграция според индивидуалните им потребности съобразно степента на намалена работоспособност или вида и степента на увреждането, която е диференцирана и представлява парични средства, допълващи собствените доходи и предназначени за покриване на допълнителни разходи за транспортни услуги, информационни и телекомуникационни услуги, обучение, балнеолечение и рехабилитационни услуги, достъпна информация, наем на общинско жилище, диетично хранене и лекарствени продукти. А според ал. 13 на същия чл. 42 ЗИХУ определянето на размера, условията и реда за отпускане, прекратяване и възобновяване на добавката по ал. 1 се уреждат в правилника за прилагане на закона.

В раздел I "Месечна добавка за социална интеграция" на ППЗИХУ обаче са определени размерите и условията за отпускане на отделни добавки за всеки от допълнителните разходи, изброени в чл. 42, ал. 2 ЗИХУ. Средствата, отпускани от държавния бюджет за покриване на допълнителните разходи, направени от хората с увреждания за балнеолечение и рехабилитационни услуги, в чл. 28 ППЗИХУ са наименовани добавка по чл. 42, ал. 2, т. 4 ЗИХУ за балнеолечение или рехабилитационни услуги. Още първото изречение на чл. 28, ал. 1 ППЗИХУ въвежда съществено условие за отпускане на такива средства. Разпоредбата гласи така: "Добавката по по чл. 42, ал. 2, т. 4 от Закона за интеграция на хората с увреждания се изплаща при извършено балнеолечение или рехабилитационни услуги в обекти, отговарящи на стандартите по Наредба № 30 от 19.07.2004 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Физикална и рехабилитационна медицина"".

1. За проверка на обстоятелствата, визирани в това правило, директорът на Дирекция "Социално подпомагане" (ДСП) - гр. Перник с писмо изх. № 0404-0066 от 19.08.2014 г. е направил запитване, адресирано до директора на Регионална здравна инспекция - гр. Бургас, фигурира ли "ВАЯ ТУР" ЕООД, гр. Бургас в регистрите на обекти, отговарящи на стандартите по Наредба № 30 от 2004 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Физикална и рехабилитационна медицина".

С писмо изх. 28-03-238 от 22.08.2014 г. (регистрирано в ДСП - гр. Перник с вх. № 0404-0067 от 26.08.2014 г.) директорът на Регионална здравна инспекция - гр. Бургас е отговорил, че ("ВАЯ ТУР" ЕООД, гр. Бургас) "няма регистрирано лечебно заведение за оосъществяване на лечебна дейност по "Физикална и рехабилитационна медицина"".

1. Въз основа на този отговор, директорът на ДСП - гр. Перник е издал заповед № СИ-1128 от 1.09.2014 г., с която е отказал да отпусне на детето Деляна Калоянова Първанова исканата от неговата майка интеграционна добавка за рехабилитационни услуги със следните мотиви: "Отказ по чл. 28, ал. 1 ППЗИХУ - Разходооправдателният документ е от обект, който не отговаря на условията на Наредба № 30 от 2004 г., с която е утвърден стандарт за "Физикална и рехабилитационна медицина"".

II. С посоченото по-горе решение Пернишкият административен съд е отхвърлил жалбата на Цветелина Ивова Димитрова - Манолова, като майка и законен представител на малолетното дете Деляна Калоянова Първанова, срещу заповед № СИ-1128 от 1.09.2014 г. на директора на ДСП - Перник. За да постанови този резултат съдът е приел, че:

а) според чл. 42г, ал. 1 ЗИХУ децата с определени вид и степен на увреждане имат право на добавка по чл. 42, ал. 2, т. 4, която се предоставя веднъж годишно при наличие на медицинско предписание от лекар специалист, а изплащането на законово регламентираната сума става по реда на чл. 28, ал. 1 ППЗИХУ - след предоставяне на разходооправдателен документ за извършеното балнеолечение или рехабилитационни услуги в обекти, отговарящи на стандартите по наредбата в едномесечен срок от крайната дата от периода, през който е реализирано правото;

б) в случая представеният разходооправдателен документ не е издаден от обект, отговарящ на изискванията по Наредба № 30 от 2004 г.;

в) редът и условията за получаването на добавката по чл. 42, ал. 2, т. 4 ЗИХУ не се съдържат в закона, а по силата на чл. 42, ал. 13 от него те са уредени в правилника за прилагането му;

г) чл. 28, ал. 1 ППЗИХУ изисква балнеолечението или рехабилитационните услуги да са извършени в обекти, отговарящи на стандартите по Наредба № 30 от 2004 г. и това изискване по никакъв начин не противоречи на ЗИХУ;

д) тази разпоредба е в сила от 4.07.2014 г., а престоят на жалбоподателката и детето в хотел "Орфей" е започнал на 27.07.2014 г., т. е. след като новата редакция на чл. 28, ал. 1 ППЗИХУ е била вече в сила; обстоятелството кога е извършена резервацията и кога е издадено направлението от лекаря са правно ирелевантни.

По тези съображения Административен съд - гр. Перник е приел, че претенцията за заплащане на добавката по чл. 42, ал. 2, т. 4 ЗИХУ за рехабилитация е неоснователна и правилно е било отказано отпускането й.

III. Мнозинството от настоящия състав на Върховния административен съд, шесто отделение, не споделя изразеното от Пернишкия административен съд становище поради следните съображения:

1. В чл. 15, ал. 1 ЗИХУ е предвидено, че хората с трайни увреждания имат право на медицинска и социална рехабилитация. Наред с това, в случая следва да бъдат съобразени легалните определения на понятията "рехабилитация", "медицинска рехабилитация" и "социална рехабилитация". Според определението, дадено в чл. 1, т. 5 ДР ЗИХУ, "рехабилитация" е последователен и непрекъснат възстановителен процес, който подпомага човека с увреждане да достигне оптимално физическо, интелектуално, психическо и социално равнище на дейност, като му се осигуряват възможности за промяна на живота към по-висока степен на независимост; според определението, дадено в чл. 15, ал. 2 ЗИХУ "медицинска рехабилитация" е лечебна дейност, осъществявана от мултидисциплинарни екипи при условията и по реда на Закона за лечебните заведения и Закона за здравното осигуряване, която включва: а) поддържаща медикаментозна терапия; б) физикална терапия; в) говорна и зрителна терапия; г) кинезитерапия; д) ерготерапия; е) психотерапия; ж) трудово лечение; з) назначаване на помощни средства, приспособления и съоръжения и медицински изделия за хората с увреждания; според определението, дадено в чл. 15, ал. 4 ЗИХУ, "социална рехабилитация" е създаване на умения за водене на самостоятелен живот чрез рехабилитация на зрението, слуха и говора, двигателна рехабилитация, психологична помощ, предоставяне на социални услуги и други дейности.

1. От данните по делото се установява, че по време на престоя на детето в хотел "Орфей" на к. к. "Пампорово", в рамките на обявената програма на лагера за деца, болни от диабет, са осъществени дейности като срещи с лекар-специалист по детска ендокринология, обучение за създаване на специален хранителен режим и корекция на инсулинови дози, измерване на гликиран хемоглобин, стимулиране на двигателната активност, психологическа подкрепа, които са насочени към подобряването на здравословното състояние на детето и промяна на живота му към по-висока степен на независимост, поради което тези дейности представляват по естеството си рехабилитационни дейности и по-конкретно - дейности за социална рехабилитация по смисъла на чл. 15, ал. 4 ЗИХУ. Между страните не съществува спор за това, че осъществените дейности по време на лагера представляват по своята същност социална рехабилитация.

1. Добавката за интеграция по чл. 42, ал. 2, т. 4 ЗИХУ може да се предоставя както за медицинска рехабилитация, така и за социална рехабилитация, според смисъла на тези понятия, посочен, съответно в чл. 15, ал. 2 и 4 ЗИХУ, тъй като на първо място социалната рехабилитация представлява вид рехабилитационна дейност, а на следващо - социалната рехабилитация не е изключена нито изрично, нито по подразбиране от дейностите, за които се предоставя интеграционна добавка, а нещо повече - в чл. 15, ал. 1 ЗИХУ изрично е посочено, че хората с трайни увреждания имат право на медицинска и социална рехабилитация. Несъмнено е също така, че съдържанието на двата вида рехабилитация - медицинска и социална, не е идентично, различни са и методите на въздействие върху човешкия организъм в рамките на цялостния възстановителен процес, насочен към промяна на живота на лицето с увреждания към по-висока степен на независимост. Поради това, не може да бъде поставен знак на равенство между дейностите, които се включват в двете понятия и съответно - които могат да бъдат осъществени за постигане на целите на съответния вид рехабилитация.

1. Тълкуването на чл. 28, ал. 1 ППЗИХУ, което е направено от административния орган в оспорената пред съда заповед и което очевидно е възприето от първоинстанционния съд в обжалваното съдебно решение, поставя точно такъв знак за равенство между медицинската и социалната рехабилитация, което е неправилно. С чл. единствен на Наредба № 30 от 19.07.2004 г., към която препраща изменената разпоредба на чл. 28, ал. 1 ППЗИХУ (изр. първо), е утвърден медицински стандарт "Физикална и рехабилитационна медицина", а самият стандарт представлява приложение към този член. В Раздел I, т. 1 от стандарта е дадена обща характеристика на медицинската специалност "Физикална и рехабилитационна медицина", като е посочено, че тя представлява клинична медицинска специалност с преобладаваща терапевтична насоченост, която изучава биологичното въздействие на естествените и преформираните физикални фактори върху човешкия организъм и ги прилага за нуждите на профилактиката, диагностиката, терапията, медицинската рехабилитация, цялостното психо-соматично възстановяване и/или стабилизиране на пациента. В т. 6 от раздел VII "Медицинска/лечебна дейност" от стандарта е предвидено, че медицинската дейност в областта на медицинска специалност "Физикална и рехабилитационна медицина" може да бъде упражнявана само в лечебни заведения, разкрити и акредитирани по съответния законов ред, от правоспособен, професионално компетентен персонал и по реда на субординация съгласно раздел V; в т. 6.2 е предвидено, че самостоятелни обекти независимо от начина им на финансиране (балнео- и спацентрове, почивни станции или др.), презентиращи в дейността си използване на фактори с цел повлияване на здравето (лечение), причислени в медицинските дейности на физикалната и рехабилитационната медицина, следва да разкрият на територията си лечебно заведение за ФРМ по реда на Закона за лечебните заведения или да имат сключен договор с редовно регистрирано такова, което да ги осъществява съгласно т. 6.

От съдържанието на т. 6 и т. 6.2. от медицинския стандарт се налага извода, че изискването за провеждане в лечебни заведения (разкрити и акредитирани по съответния ред) или в центрове, които имат разкрито лечебно заведение или договор с такова заведение, се отнася само за медицинските дейности в областта на медицински стандарт "Физикална и рехабилитационна медицина", включително за дейностите, в които се включва използване на фактори с цел повлияване на здравето (лечение) и които се причисляват в медицинските дейности по тази специалност. Дейностите, които се включват в социалната рехабилитация не представляват медицинска дейност по принцип и в частност - такава, която да попада в обхвата на медицинската специалност "Физикална и рехабилитационна медицина". Затова механичното пренасяне на изискването дейностите за социална рехабилитация да са извършени (предоставени) в лечебни заведения или в центрове, в които има разкрити лечебни заведения за физикална и рехабилитационна медицина или които имат сключени договори с такива заведения, не отговаря на същността на социалната рехабилитация и на нейното предназначение. Налага се извода, че условието, което е предвидено в чл. 28, ал. 1, изречение първо ППЗИХУ с изменението, което е в сила от 4.07.2014 г., се отнася само за медицинската рехабилитация. Макар това да не е посочено изрично в разпоредбата, то следва от различието в естеството на медицинската и на социалната рехабилитация и различните способи за въздействие и подпомагане в цялостния възстановителен процес и повишаване независимостта на живота на човека с увреждания. Този извод се налага и от общото правило, че с подзаконов нормативен акт, който се издава по прилагането на закона, не може да се стеснява приложното поле на предоставено от закона право. В този смисъл, ако се възприеме тълкуването на чл. 28, ал. 1 ППЗИХУ, което е направено от административния орган, се прави невъзможно или значително се ограничава възможността за ползване от правоимащите лица на добавката за социална интеграция, предвидена в чл. 42, ал. 2, т. 4 ЗИХУ и по-конкретно за ползване на тази добавка за социална рехабилитация.

Поради изложените съображения, мнозинството от настоящия касационен състав намира, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че с обжалваната заповед законосъобразно е отказано отпускане на добавка за социална интеграция, тъй като не било изпълнено условието по чл. 28, ал. 1 ППЗИХУ. Обжалваното съдебно решение е постановено при неправилно тълкуване и приложение на материалния закон, представляващо касационно основание по чл. 209, т. 3, предложение първо АПК и затова следва да бъде отменено. Спорът е изяснен от фактическа страна, поради което на основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да бъде постановено решение по същество, с което да бъде отменен оспорения административен акт, а преписката върната на административния орган за ново произнасяне съгласно дадените по-горе указания по тълкуването и прилагането на материалния закон и в съотвествие с това - за отпускане на исканата интеграционна добавка.

При този изход на спора, искането на касационната жалбоподателка за възлагане на разноски по делото, е основателно. По делото се установяват направени от нея разноски за двете съдебни инстанции в размер общо на 865 лв., от които 15 лв. - държавни такси за двете инстанции, 450 лв. възнаграждение за един адвокат в първоинстанционното производство и 400 лв. възнаграждение за един адвокат в касационното производство. Посочените адвокатски възнаграждения за всяка от инстанциите са изплатени в брой, видно от представените по делото договори за правна защита и съдействие, съответно от 21.10.2014 г. и от 5.01.2015 г. Ответната страна не е направила възражение за прекомерност на тези възнаграждения. Поради това следва да бъдат изцяло присъдени поисканите от касационната жалбоподателка деловодни разноски общо в размер на 865 лв., които да се изплатят от бюджета на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Перник.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,