Решение № 2714 от 17.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8054/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на главния архитект на Столична община, чрез юрк. М. Иванова като процесуален представител, против решение 11645 от 11.07.2024 г., постановено по адм. дело 1796/2024 г. по описа на Административен съд София - град. Касаторът излага доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Прави искане за отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав, както и присъждане на направените за двете инстанции разноски. Ответникът П. А. А., чрез пълномощника си адв. В. Савов, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски за касационното производство. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неправилност на обжалваното решение поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Върховният административен съд, второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение по жалба на П. А. А. е отменена като незаконосъобразна заповед САГ23-РА-19-10/19.12.2023 г., издадена от главния архитект на Столична община, с която на основание чл. 224а, ал. 5 и ал. 6 във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ е наредено спиране изпълнението на всички видове строителни и монтажни работи и е забранен достъпът до незаконен строеж: Метална конструкция, находящ се в поземлен имот с идентификатор 68134.407.82, УПИ XVIII-518, кв. 540, местност Зона Г-12, гр. София. За да постанови този резултат, съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в предвидената форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довели и до несъответствие на акта с материалния закон. Като се позовава на приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза излага съображения, че констатираното като незаконно строителство не попада в дефиницията за строеж по § 5, т. 38 ДР ЗУТ. Достига до извод, че металната конструкция представлява преместваем обект предвид възможността за нейното демонтиране и преместване, както и предназначението й на част от търговски обект - фитнес. Излага съображения за материална незаконосъобразност на заповедта, тъй като според установената по делото фактическа обстановка обектът е завършен и забраната на текущи строителни дейности се явява без предмет. Решението е валидно, допустимо и правилно като резултат по следните съображения: По делото е установено, че обектът, по отношение на който е разпоредено спиране изпълнението на всички видове строителни и монтажни работи и е забранен достъпът до него, според описанието в съставения констативен акт РОБ23-ГР94-1231 от 31.10.2023 г. представлява метална конструкция с размери около 3,00 м на 12,25 м (площ от 36,75 кв. м), състояща се от 10 броя метални колони, от които 5 броя с височина 3,20 м, изградени плътно до съществуваща метална конструкция с покрив в обект с идентификатор 68134.407.82.1, а другите 5 броя метални колони с височина 2,50 м на източната регулационна граница на имота, свързани помежду си с метални греди с монтиран сгъваем винилов плат за слънцезащитно покритие; на източната регулационна граница и към уличната регулация е изградена бетонова ивица с размери височина 0,30 м и ширина 0,14 м. В приетото заключение на съдебно-техническата експертиза същият е описан от вещото лице като завършен и с параметри, които не се различават съществено от констатираните в административното производство. При проверката на имота от експерта е установено, че стената и част от покривното покритие на съществувалата метална конструкция е премахната и чрез извършените строително-монтажни работи площта до имотната граница е заета от обема на новия обект. В противоречие с описаното в административния акт покриване на металните планки в основата на колоните от бетоновата ивица, според вещото лице същите са открити и е възможно демонтиране на конструкцията. Съгласно чл. 224а, ал. 5 ЗУТ, при констатиране на строеж от четвърта до шеста категория или на част от него, незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, от служителите по чл. 223, ал. 2 се съставя констативен акт, който се връчва на заинтересованите лица, които могат да подадат възражения в 7-дневен срок. Заповедта за спиране на незаконния строеж се издава от кмета на общината или от упълномощено от него длъжностно лице в тридневен срок от изтичането на срока за възражения. Според ал. 6 на същата норма със заповедта за спиране по ал. 5 се забранява достъпът до строежа. От анализа на цитираните разпоредби следва, че първият релевантен факт за законосъобразното издаване на заповед на соченото основание е наличието на строеж, който е незаконен, а вторият е той да е в процес на извършване, т. е. изпълнението му да не е приключило, а да се осъществява към момента на проверката и съставянето на констативния акт, както и към момента на издаване на заповедта за спиране на строителството и забрана на достъпа. По своята правна същност спирането на изпълнението на строеж е временна мярка, с която се цели да се преустанови извършването на незаконно строителство, като в хипотезата на чл. 224а, ал. 1 ЗУТ - спирането е до отстраняване на нарушенията, а в хипотезата на чл. 224а, ал. 5 ЗУТ, каквато е настоящата спирането е до издаване на заповед за премахване на строежа. Следователно, само в случаите когато един строеж, незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2 ЗУТ е в процес на изпълнение при започнали и продължаващи строително-монтажни работи, са налице материалноправните предпоставки за издаване на заповед за спиране изпълнението и забрана достъпа до него. В касационното производство е представено решение 18155 от 27.09.2024 г. по адм. дело 3886/2024 г. на Административен съд София град, с отбелязване за влизането му в сила на 21.10.2024 г. С него е отменена като процесуално и материално незаконосъобразна заповед САГ24-РА-30-36/06.03.2024 г. на главния архитект на Столична община, с която е наредено премахването по реда на чл. 225а ЗУТ като незаконна на същата метална конструкция на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Налице е пълна идентичност с описанието на обекта, предмет на оспорения административен акт. В цитирания съдебен акт е прието, че разпореденото за премахване не представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, а лека стоманена/алуминиева сглобяема конструкция, която не е трайно свързана със земята. Независимо от това дали направеният извод се споделя от настоящия състав, то следва да се зачете действието на влязлото в сила съдебно решение, с което е разрешен въпросът относно вида и характера на процесния обект. В производството по оспорване на заповедта за премахване на металната конструкция е изследван и установяван същия релевантен и за настоящия спор факт относно това дали констатираното представлява строеж и свързания с него относно законността му. По арг. от чл. 177, ал.1, изр. 2 АПК, ако оспореният акт бъде отменен или изменен, решението има действие по отношение на всички. В този случай силата на пресъдено нещо обвързва не само страните по делото. Решението е задължително както за съда, който го е постановил, така и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България - чл. 297 ГПК във вр. с чл. 144 АПК. След като с влязло в сила съдебно решение е прието, че обектът, предмет и на оспорената заповед, не носи характеристиките на строеж, е неприложим и редът по чл. 224а, ал. 5 и ал. 6 ЗУТ за спиране на изпълнението му и забрана достъпа до него. Предвид изложеното не е налице първото изискуемо условие за издаване на акт на посоченото от административния орган правно основание. Отделно от това констатираните в административното производство строително - монтажни работи не е доказано да са в процес на изпълнение към момента на издаване на оспорената заповед. От снимковия материал към съставените констативен протокол РОБ23-ГР94-1231 от 30.10.2023 г. и констативен акт РОБ23-ГР94-1231 от 31.10.2023 г. е видно, че обектът е в етап на изграждане, но заповедта по чл. 224а, ал. 5 във вр. с ал. 6 ЗУТ е издадена почти два месеца по-късно - на 19.12.2023 г. В тази връзка и при съобразяване със заключението на вещото лице, че металната конструкция е в напълно завършен вид, не може да се приеме за установено по несъмнен начин наличието на материалноправната предпоставка за изпълнение на строителство към момента на постановяването й. Предвид изложеното решението за отмяна на оспорената заповед като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и с оглед своевременно заявената претенция от ответника за присъждане на разноски, представляващи адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ и съдействие от 29.11.2024 г., Столична община следва да заплати на П. А. А. сума в размер на 1500 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение