Решение № 1507 от 2.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5699/2017 г.

Решение № 1507 от 2.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5699/2017 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 104 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Образувано е по касационна жалба на М. И. Б. от гр. С., чрез процесуален представител, срещу Решение № 1728/16.03.2017 г. по адм. д. № 8312/2016 г. по описа на Административен съд С.-град (АССГ) с което е отхвърлен предявеният от Бухов срещу Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР) иск с правно основание чл. 104, ал. 1 от ЗДСл за присъждане на обезщетение в размер на 11 100 (единадесет хиляди и сто) лева за период от 6 месеца - от 1.07.2015 г. до 1.01.2016 г., заедно със сума в размер на 423, 26 (четиристотин двадесет и три лева и двадесет и шест стотинки), представляваща лихва за забава считано от 29.03.2016 г. до 12.08.2016 г., както и законна лихва от датата на предявяване на исковете до окончателното изплащане на обезщетението. Касаторът навежда доводи за допуснати от съда нарушения на материалния закон и необоснованост - отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че са неправилни мотивите на съда, че с предявения иск, с който се претендира присъждане на обезщетение за период от шест последователни месеца, периодът на обезщетяването следва да тече от датата на прекратяване на служебното правоотношение, а не за шестмесечен период в рамките на който служителят не е бил на служба поради признато за незаконосъобразно прекратяване на служебното правоотношение. Иска се отмяна на съдебния акт и постановяване на решение по съществото на спора с което да се уважи искът. Претендират се разноски за две съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - Комисия за енергийно и водно регулиране - редовно призована, чрез процесуален представител в писмен отговор и в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за основателна. От фактическа страна АС е приел, че с влязло в сила съдебно решение № 7121/24.11.2014 г., постановено по адм. д. № 4922/2014 г. по описа на АССГ е отменено наложеното от председателя на КЕВР дисциплинарно наказание "уволнение" за дисциплинарно нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 5 от ЗДСл на М. Б.. Със заповед № ЧР-ДС 80/22.03.2016 г. на председателя на КЕВР служителят е възстановен на длъжност главен експерт в отдел "Контрол и решаване на спорове - водоснабдителни и канализационни услуги", дирекция "Контрол и решаване на спорове", ТЗ С. Б. в КЕВР, считано от 23.03.016 г., с основна месечна заплата в размер на 1 850 (хиляда осемстотин и петдесет) лева. Подадена е молба вх. № Е-ВМ-18/29.03.2016 г. от Бухов до председателя на КЕВР с искане за изплащане на обезщетение в размер на основната му заплата за шест месеца на основание чл. 104, ал. 1 ЗДСл. С искова молба от 12.08.2016 г. предявена пред АССГ, Бухов е претендирал иск срещу Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР) с правно основание чл. 104, ал. 1 от ЗДСл за присъждане на обезщетение в размер на 11 100 (единадесет хиляди и сто) лева за период от 6 месеца - от 1.07.2015 г. до 1.01.2016 г., заедно със сума в размер на 423, 26 (четиристотин двадесет и три лева и двадесет и шест стотинки), представляваща лихва за забава считано от 29.03.2016 г. до 12.08.2016 г., както и законна лихва от датата на предявяване на исковете до окончателното изплащане на обезщетението. От приетата по делото пред АС справка, предоставена от НОИ се установява, че ищецът е работил по трудово правоотношение в периода 24.03.2014 г. - 31.07.2014 г., с основна заплата в размер на 2000 (две хиляди) лева. Предоставени са от НОИ и НАП справки относно декларирания осигурителен доход от Бухов за периода м. 03.2014 г. - м. 01.2016 г., относно изплатени парични обезщетения за безработица и за временна неработоспособност. От представения по делото препис трудова книжка на ищеца се установява, че е работил по трудово правоотношение с "Д. Б." ООД в периода 24.03.2014 г. - 31.07.2014 г., с основна заплата в размер на 2000 (две хиляди) лева, а в периода от 31.07.2014 г. до 30.06.2015 г. е бил регистриран в ТП на НОИ и е получавал обезщетение за безработица. От представената служебна книжка се установява, че в периода от прекратяване на служебното правоотношение с Бухов със заповед № 044/11.03.2014 г. до възстановяването му на заеманата длъжност в КЕВР на 23.03.016 г. с основна месечна заплата 1850 лева, същият не е заемал държавна служба. За да отхвърли иска, съдът е приел от правна страна че 6-месечният период, за който ищецът има право да претендира присъждане на обезщетение е от 12.03.2014 г. до 12.09.2014 г. Претендираното от ищеца обезщетение за период, различен от посочения и допустим съгласно чл. 104, ал. 1 от ЗДСЛ, обуславя неоснователност на предявения иск за присъждане на обезщетение за периода от 1.07.2015 г. до 1.01.2016 г., поради което следва да бъде отхвърлен. Поради гореизложеното, неоснователен е и акцесорният иск за присъждане на лихва за забава, считано от 29.03.2016 г. (датата на отправена покана до ответника) до датата на предявяване на исковете (12.08.2016 г.) в размер на 423, 26 лв. и законна лихва от датата на предявяване на исковете до окончателното изплащане на обезщетението. Решението е неправилно. Страните не оспорват установените от първоинстанционния съд факти. Предмет на съдебна проверка от настоящата инстанция е дължимо ли е обезщетението само за шестмесечен период, започващ да тече непосредствено сред прекратяване на служебното правоотношение, или и за друг шестмесечен период през цялото време, за което служителят е останал без работа в следствие на незаконно уволнение. Видно от данните по делото ищецът е претендирал обезщетение за 1.07.2015 г. до 1.01.2016 г. - шестмесечен период - част от цялото време, през което не е заемал държавна служба поради незаконосъобразно прекратяване на служебното правоотношение, съобразно чл. 104 от ЗДСл, изр. първо. В мотивите си първоинстанционният съд е посочил, че действително, чл. 104, ал. 1 от ЗДСл не предвижда изрично момента, от който шестмесечния период започва да тече, но логическото тълкуване на разпоредбата обоснована извод, че се касае до период от шест последователни месеца, който започва да тече от датата на прекратяване на служебното правоотношение. Това е така, тъй като целта на законодателя е обезщетяването на служителя за оставане без работа поради незаконно уволнение именно за 6-месечен период, а не за избрани от лицето месеци от един по-продължителен период от време. Настоящият тричленен състав на ВАС не споделя тези виждания на първоинстанционния съд. На първо място нормата касае само размера на обезщетението, но не и последователността на месеците, в които лицето не е заемало държавна служба. Нормата изрично указва, че лицето се обезщетява за целия период, през който не заема държавната служба, а не само за първите 6 месеца от този период, в случай че този период би могъл да бъде по-дълъг в зависимост от развитието на административното производство по оспорване на административния акт или съдебноадминистративното производство по оспорване на акта пред една или две съдебни инстанции. Нормата не следва да се тълкува стеснително поради факта, че правното положение на субекта не се променя в зависимост от времевите граници, обхващащи висящността на съдебноадминистративния спор. Настоящият състав не споделя мотивите на АС, че аргумент в тази насока на тълкуването е разпоредбата на чл. 104, ал. 1, изр. 2 от ЗДСл, според която когато е бил назначен на друга държавна служба с по-ниска заплата или е получавал възнаграждение за друга работа в по-нисък размер именно в този 6-месечен период, служителят има право на разликата в заплатите или на разликата между заплатата и възнаграждението, изчислени въз основа на основната заплата, съответно основното възнаграждение тъй като нормата, в тази си част, отново не ограничава търсеното обезщетение с оглед времевия период на обезщетяването, а регламентира случаите в които би било налице неоснователно обогатяване. Видно от данните по делото в периода на висящност на съдебния спор относно законосъобразността на наложеното дисциплинарно наказание "уволнение" е бил налице срок в рамките на 6 месеца, в който лицето не е изпълнявало длъжност по служебно или друго трудово правоотношение и за който претендира обезщетение, поради което искът следва да се прецени като основателен за размер на главница в размер на 11 100 лева за период от 6 месеца с размер на основната месечна заплата 1850 лева към момента на признаване на уволнението за незаконно, заедно със сума в размер на 423, 26 лв., представляваща лихва за забава считано от поканата - 29.03.2016 г. до датата на исковата молба - 12.08.2016 г., определена съобразно началния момент на забавата от страна на администрацията съгласно т. 4 от ТР № 3/22.04.2005 г. по т. д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, както и законната лихва върху главницата, считано от 12.08.2016 г. до окончателното изплащане на обезщетението. Първоинстанционното решение следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се уважи предявения иск в пълен размер. С касационната жалба за претендирани разноски за две съдебни инстанции. В кориците на адм. д. 8312/2016 г. на АССГ е приложен договор за правна защита и съдействие от 11.08.2016 г. като в графа "Договорено възнаграждение" е посочено, че ищецът е заплатил по банков път на процесуалния си представител сумата от 1440 лв. но не са приложени документи, доказващи направеното плащане. С касационната жалба не е приложен списък на разноските или разписка, удостоверяваща направени разноски в касационното производство, поради което разноски в полза на касатора не следва да се присъждат. Воден от горното, на осн. чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, пето отделение